Последните мигове живот: Засякоха мистериозна мозъчна активност при умиращи хора
Учени от Мичиганския университет са разкрили прилив на мозъчна интензивност при двама души, до момента в който са прекосявали в отвъдното , като феноменът е сходен на пиковете на този, следен при животни, чиито сърца са спрели да бият.
Улавянето на тези последни, мимолетни моменти е извънредно скъпо, само че и толкоз рядко събитие, че си даваме сметка, че нямаме никаква визия какво се случва в мозъка, до момента в който той потъва в тишина.
Едва предходната година учените записаха за пръв път, със завладяващи елементи, мозъчните талази на обречен на смърт човек. Трагичните условия дали опция да запишат пикове на съответен вид мозъчна интензивност, наречена гама талази , дружно с някои промени в други честоти.
От изследването излиза наяве, че сходен изблик на ефимерна гама интензивност има при двама от четирима пациенти, изключени от животоподдържащи системи.
От 2013 година неврологът Джимо Борджигин и сътрудниците му търсят паралели сред умиращия човешки мозък и този на плъховете след индуциран сърдечен арест. Те мислят, че късите прояви на мозъчна интензивност, които са следили, надалеч надминаващи равнищата при будно положение на животните, може да са биологични вибрации на прекарвания, близки до гибелта , докладвани от претърпели сърдечен арест.
„ Тези наблюдения ни подтикнаха да изследваме невронната интензивност на мозъка при умиращи пациенти преди и след клинично прекъсване на апаратната поддръжка “, пишат Борджигин и сътрудници в новата си публикация.
The results could open a new window into the weird phenomena associated with near-death experiences.
— VICE (@VICE)
Екипът прегледал случаи от Michigan Medicine, университетския медицински център на Университета на Мичиган, на пациенти, умряли в интензивното поделение от 2014 година насам.
При двама от четиримата разпознати от тях пациенти в кома, които умряли, до момента в който лекарите към момента следили положението им след сърдечен арест, или мозъчен кръвоизлив, електроенцефалографските (ЕЕГ) записи разкрили изострен изблик на гама талази в една част от мозъка, които се разпръснали в двете полукълба .
Специалист е удостоверил, че това не следствие от пристъп, карайки изследователския екип да има вяра, че може да са попаднали на вероятен маркер за разсъдливост, за възприятието на осъзнаване на заобикалящата ни среда.
Първоначалният прилив на гама талази се намира в област на мозъка, считана за „ гореща зона “, по този начин наречените невронни корелати на съзнанието. Подобен модел на интензивност се следи при сънуващи хора и при пациенти с припадъци, които оповестяват, че имат зрителни халюцинации и прекарвания отвън тялото.
Скорошен отчет разказва по какъв начин тази „ гореща зона “ на евентуалното схващане включва сензорни области на мозъка, а това може да изясни за какво прекарванията покрай гибелта, за които хората оповестяват, са толкоз ярки. Комуникацията сред полукълбата в мозъка също се счита за значима при извикването на паметта.
Същият отчет обаче признава и за проблемите при опитите да се фиксира съзнанието, като се показва, че някои евентуални маркери на разсъдливост са се „ оказали илюзорни “. Учените се приближават, само че дано бъдем реалистични: никой не е сигурен.
„ Въпреки че подчертаното активиране на задната “гореща зона ” на умиращия мозък допуска нараснала разсъдливост при тези пациенти, то не го показва “, означават откривателите.
Whether it's moving towards a tunnel of light or seeing lost loved ones, we may finally understand the phenomenon of near-death experiences
— New Scientist (@newscientist)
Нито един от пациентите не е оживял, с цел да опише какво е видял, почувствал или изпитал на ръба на гибелта и даже тогава свързването на мозъчната интензивност със субективното прекарване оставя доста неясноти.
Не всеки е уверен, че прекарванията отвън тялото са свързани със стълкновение със самата гибел. По-скоро може да са неврологичен отговор на напрежението от сърдечната активност, която лишава мозъка от О2.
Само двама от четиримата пациенти са посочили гама скок прегледаните от екипа случаи и това е било съпроводено от необятно публикувана хипоксия (липса на кислород) в мозъка.
Други изследвания, проследяващи хората по пътя им към гибелта, са разкрили видимо обилни промени в мозъчните талази единствено при някои пациенти.
„ Не можем да изключим опцията приливът на гама талази да е симптом на патогенен развой, неповторим за стадия на умиране и откъслечен със разсъдливост “, пишат Борджигин и сътрудниците му.
Въпреки това те се надяват – както и всички ние – че с всеки случай можем да научим малко повече за последните моменти от живота .
„ Това слага основата на по-нататъшни проучвания на съзнанието по време на сърдечен арест, което може да послужи за проучване на механизмите на деяние човешкото схващане “, заключават откривателите.
Улавянето на тези последни, мимолетни моменти е извънредно скъпо, само че и толкоз рядко събитие, че си даваме сметка, че нямаме никаква визия какво се случва в мозъка, до момента в който той потъва в тишина.
Едва предходната година учените записаха за пръв път, със завладяващи елементи, мозъчните талази на обречен на смърт човек. Трагичните условия дали опция да запишат пикове на съответен вид мозъчна интензивност, наречена гама талази , дружно с някои промени в други честоти.
От изследването излиза наяве, че сходен изблик на ефимерна гама интензивност има при двама от четирима пациенти, изключени от животоподдържащи системи.
От 2013 година неврологът Джимо Борджигин и сътрудниците му търсят паралели сред умиращия човешки мозък и този на плъховете след индуциран сърдечен арест. Те мислят, че късите прояви на мозъчна интензивност, които са следили, надалеч надминаващи равнищата при будно положение на животните, може да са биологични вибрации на прекарвания, близки до гибелта , докладвани от претърпели сърдечен арест.
„ Тези наблюдения ни подтикнаха да изследваме невронната интензивност на мозъка при умиращи пациенти преди и след клинично прекъсване на апаратната поддръжка “, пишат Борджигин и сътрудници в новата си публикация.
The results could open a new window into the weird phenomena associated with near-death experiences.
— VICE (@VICE)
Екипът прегледал случаи от Michigan Medicine, университетския медицински център на Университета на Мичиган, на пациенти, умряли в интензивното поделение от 2014 година насам.
При двама от четиримата разпознати от тях пациенти в кома, които умряли, до момента в който лекарите към момента следили положението им след сърдечен арест, или мозъчен кръвоизлив, електроенцефалографските (ЕЕГ) записи разкрили изострен изблик на гама талази в една част от мозъка, които се разпръснали в двете полукълба .
Специалист е удостоверил, че това не следствие от пристъп, карайки изследователския екип да има вяра, че може да са попаднали на вероятен маркер за разсъдливост, за възприятието на осъзнаване на заобикалящата ни среда.
Първоначалният прилив на гама талази се намира в област на мозъка, считана за „ гореща зона “, по този начин наречените невронни корелати на съзнанието. Подобен модел на интензивност се следи при сънуващи хора и при пациенти с припадъци, които оповестяват, че имат зрителни халюцинации и прекарвания отвън тялото.
Скорошен отчет разказва по какъв начин тази „ гореща зона “ на евентуалното схващане включва сензорни области на мозъка, а това може да изясни за какво прекарванията покрай гибелта, за които хората оповестяват, са толкоз ярки. Комуникацията сред полукълбата в мозъка също се счита за значима при извикването на паметта.
Същият отчет обаче признава и за проблемите при опитите да се фиксира съзнанието, като се показва, че някои евентуални маркери на разсъдливост са се „ оказали илюзорни “. Учените се приближават, само че дано бъдем реалистични: никой не е сигурен.
„ Въпреки че подчертаното активиране на задната “гореща зона ” на умиращия мозък допуска нараснала разсъдливост при тези пациенти, то не го показва “, означават откривателите.
Whether it's moving towards a tunnel of light or seeing lost loved ones, we may finally understand the phenomenon of near-death experiences
— New Scientist (@newscientist)
Нито един от пациентите не е оживял, с цел да опише какво е видял, почувствал или изпитал на ръба на гибелта и даже тогава свързването на мозъчната интензивност със субективното прекарване оставя доста неясноти.
Не всеки е уверен, че прекарванията отвън тялото са свързани със стълкновение със самата гибел. По-скоро може да са неврологичен отговор на напрежението от сърдечната активност, която лишава мозъка от О2.
Само двама от четиримата пациенти са посочили гама скок прегледаните от екипа случаи и това е било съпроводено от необятно публикувана хипоксия (липса на кислород) в мозъка.
Други изследвания, проследяващи хората по пътя им към гибелта, са разкрили видимо обилни промени в мозъчните талази единствено при някои пациенти.
„ Не можем да изключим опцията приливът на гама талази да е симптом на патогенен развой, неповторим за стадия на умиране и откъслечен със разсъдливост “, пишат Борджигин и сътрудниците му.
Въпреки това те се надяват – както и всички ние – че с всеки случай можем да научим малко повече за последните моменти от живота .
„ Това слага основата на по-нататъшни проучвания на съзнанието по време на сърдечен арест, което може да послужи за проучване на механизмите на деяние човешкото схващане “, заключават откривателите.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ