Учени от БАН поставиха нов световен рекорд за разработен алгоритъм
Учени от Института по математика и информатика (ИМИ) към Българската академия на науките (БАН) сложиха нов международен връх за създаден логаритъм , който може да докара до сериозен софтуерен пробив в потреблението на квантови компютри. Подобрението намира приложение при моделирането на невронните мрежи в изкуствения разсъдък, киберсигурността, високопроизводителните пресмятания в квантовата механика и финансовата математика. Главен реализатор на плана е доктор Венелин Тодоров, академик от ИМИ и ИИКТ при Българската академия на науките и притежател на огромната премия „ Джон Атанасов “ 2021 година
Резултатите, получени като част от плана, се чака да имат сериозна роля при тестването и подобряването на математически модели и по-надеждна интерпретация на числените данни при прогнозиране на въздействието на нездравословните излъчвания върху човешкото здраве и загубите в селското стопанство в международен мащаб. В настоящите условия на пандемия, те биха били използвани даже в битката с COVID-19. Това ще способства при оправянето с някои от главните провокации по стратегия „ Хоризонт Европа “, измежду които опазване на здравето, стабилно земеделие, сигурна, чиста и ефикасна сила, както и дейности, свързани с климата и околната среда.
Подобреният логаритъм има капацитет да откри решение с висока акуратност за по-малко от секунда на преносим компютър , което е и изцяло нова опция пред развиването на изкуствения разсъдък и интелигентните системи. Методът ще способства и за оправянето с някои от провокациите, заложени в програмата „ Цифрова Европа “, свързани с високопроизводителните пресмятания, цифровата промяна и изкуствения разсъдък.
„ Смело мога да заявя, че науката е най-голямата ми пристрастеност. А пък тази своя фантазия осъществявам в Българската академия на науките. Късметлия съм, че попаднах в подобен необикновен екип от същински експерти, с които самоуверено реализираме невероятни резултати. Относно фантазиите и компютрите, имам едно обичано изявление на Джон Атанасов, което също доста ме стимулира: „ Най-голямата храброст, която човек може да прояви, не е в открития космос, а в мисълта! “ В ИМИ и ИИКТ попаднах на положителни сътрудници и на превъзходен екип, с който реализираме конкурентоспособни научни резултати “, разяснява доктор Венелин Тодоров – лекар по математика от ИМИ и ИИКТ към Българска академия на науките. По думите на учения, България предлага положителни условия за развиване на науката и точно поради това се надява да продължи да се развива в родината си.
Алгоритъмът намира необятно приложение в региона на изкуствения разсъдък, който през днешния ден е неразривна част от човешкото всекидневие. Развитието на изкуствения разсъдък дава обещание на хората по-добро опазване на здравето, напредване, по-благоприятни условия на труд и редица други публични изгоди. Изкуствения разсъдък подкрепя битката с COVID-19, като посредством него действат термалните камери, срещани на летищата и други оживени местоположения, както и оказва помощ за следене на скоростта на разпространяването на заболяването. Той е потребен за бизнеса, като оказва помощ за усъвършенстване на веригите за доставка, усъвършенства поддръжката на машини, усилва производството и спомага спестяването на сила.
През последните няколко години Българска академия на науките насочва вниманието си върху създаването на новаторски планове, които се управляват от докторантите на Академията.
Сред останалите проучвания на млади учени е тестването на новаторска терапия за лекуване на рак , която таргетира най-вече злокачествените туморни формирания , което се управлява от доктор Мария Шрьодер. Друг обещаващ план на Българска академия на науките е създаването на надеждна опция за стабилно потребление на сила, зад който стои доктор Елица Петкучева, както и планът на гл. ас. доктор Радослава Бекова за мониторинг на отпадъците, отсрочени по морското дъно, под мотото „ За море без пластмаса “.
Резултатите, получени като част от плана, се чака да имат сериозна роля при тестването и подобряването на математически модели и по-надеждна интерпретация на числените данни при прогнозиране на въздействието на нездравословните излъчвания върху човешкото здраве и загубите в селското стопанство в международен мащаб. В настоящите условия на пандемия, те биха били използвани даже в битката с COVID-19. Това ще способства при оправянето с някои от главните провокации по стратегия „ Хоризонт Европа “, измежду които опазване на здравето, стабилно земеделие, сигурна, чиста и ефикасна сила, както и дейности, свързани с климата и околната среда.
Подобреният логаритъм има капацитет да откри решение с висока акуратност за по-малко от секунда на преносим компютър , което е и изцяло нова опция пред развиването на изкуствения разсъдък и интелигентните системи. Методът ще способства и за оправянето с някои от провокациите, заложени в програмата „ Цифрова Европа “, свързани с високопроизводителните пресмятания, цифровата промяна и изкуствения разсъдък.
„ Смело мога да заявя, че науката е най-голямата ми пристрастеност. А пък тази своя фантазия осъществявам в Българската академия на науките. Късметлия съм, че попаднах в подобен необикновен екип от същински експерти, с които самоуверено реализираме невероятни резултати. Относно фантазиите и компютрите, имам едно обичано изявление на Джон Атанасов, което също доста ме стимулира: „ Най-голямата храброст, която човек може да прояви, не е в открития космос, а в мисълта! “ В ИМИ и ИИКТ попаднах на положителни сътрудници и на превъзходен екип, с който реализираме конкурентоспособни научни резултати “, разяснява доктор Венелин Тодоров – лекар по математика от ИМИ и ИИКТ към Българска академия на науките. По думите на учения, България предлага положителни условия за развиване на науката и точно поради това се надява да продължи да се развива в родината си.
Алгоритъмът намира необятно приложение в региона на изкуствения разсъдък, който през днешния ден е неразривна част от човешкото всекидневие. Развитието на изкуствения разсъдък дава обещание на хората по-добро опазване на здравето, напредване, по-благоприятни условия на труд и редица други публични изгоди. Изкуствения разсъдък подкрепя битката с COVID-19, като посредством него действат термалните камери, срещани на летищата и други оживени местоположения, както и оказва помощ за следене на скоростта на разпространяването на заболяването. Той е потребен за бизнеса, като оказва помощ за усъвършенстване на веригите за доставка, усъвършенства поддръжката на машини, усилва производството и спомага спестяването на сила.
През последните няколко години Българска академия на науките насочва вниманието си върху създаването на новаторски планове, които се управляват от докторантите на Академията.
Сред останалите проучвания на млади учени е тестването на новаторска терапия за лекуване на рак , която таргетира най-вече злокачествените туморни формирания , което се управлява от доктор Мария Шрьодер. Друг обещаващ план на Българска академия на науките е създаването на надеждна опция за стабилно потребление на сила, зад който стои доктор Елица Петкучева, както и планът на гл. ас. доктор Радослава Бекова за мониторинг на отпадъците, отсрочени по морското дъно, под мотото „ За море без пластмаса “.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ