Учен от Охайо твърди, че е намерил фотографско доказателство за

Учен от Охайо твърди, че е намерил фотографско доказателство за „ сходни на инсекти и влечуги “ животни на Марс. Но други откриватели споделят, че това не са извънземни форми на живот.

Уилям Ромосър, почетен професор, който е профилиран в арбовирологията (изследване на вируси, излъчени от членестоноги) и ентомология в университета в Охайо, е подбрал фотоси изпратени от роувърите на НАСА, които съгласно него са доказателство за съществуването на живот на Марс. „ На Марс е имало и към момента има живот “, споделя Ромосър в изказване за медиите.

Но доказателствата на професора за този хипотетичен марсиански живот идват единствено от неговата интерпретация на тези фотографии и елементи от тях. Както той твърди в откритията, показани на 19 ноември на националната среща на Ентомологичното сдружение на Америка, изображенията показвали форми на живот, които наподобяват на влечуги и пчелни инсекти. Според изказването тези наблюдения са както на вкаменени, по този начин и на живи същества на повърхността на Марс.

„ Има очевидно многообразие сред сходните на инсекти марсиански форми на живот, които даже могат да се интерпретират като напреднали групи заради съществуването да вземем за пример на крила, опция за прегъване на крилото, за осъществяване на полет и съществуването на разнообразни структурирани детайли на краката, – изяснява Ромосър за хипотетичните форми на живот на Марс “.

Сега, в случай че в действителност сте видели тези изображения или към този момент сте чели за тях и за това, че някой различен мисли, че те наподобяват на инсекти и влечуги, може и вие също да помислите, че те наподобяват на инсекти и влечуги.

Но съгласно Дейвид Мадисън, професор в катедрата по интегративна биология в Орегонския държавен университет, това „ доказателство “ евентуално е просто образец за парейдолия, (това е психологично събитие, подбудено от неразбираемо, несигурно и неприятно различаване на обекти.) „ Аз персонално имам парейдолия във връзка с насекомите, в частност бръмбарите “, споделя Мадисън пред Space.com. „ Работя над бръмбари от десетилетия; Събрах доста хиляди бръмбари от целия свят. С течение на годините вградих в мозъка си система за различаване на модели за събиране на бръмбари “.

Въпреки това, “ добави Мадисън, „ позволявам постоянно подправените позитиви – виждам „ бръмбари там, където няма такива, което съзнавам, когато проверявам по-обстойно. Лъжливите позитивни резултати нормално са много ниски към края на експедицията, защото очите и мозъкът ми стават по-тренирани, само че все пак, при някои условия този % на подправените позитиви е по-висок, защото по натурален метод очите ми не намират същинските бръмбари, а вместо това са привлечени от наподобяващи на инсекти петна от пейзажа “.

„ Не мисля, че на Марс има инсекти. Фотографиите, които са в това известие за пресата, което изпратихте, са изцяло неубедителни, защото попадат в обсега, предстоящ в милиони обекти, които не са инсекти, снимани с ниска разграничителна дарба на Марскейп “, споделя Мадисън, „ Много по-прилично е да се допусна, че тези петна са просто скали. Както беше казано, “ изключителните изказвания изискват невероятни доказателства „ ; тези фотоси надалеч, надалеч не са изключителни доказателства. “

Посочването на неразбираеми форми в фотосите на НАСА не е най-хубавият метод да се вършат заключения в търсенето на живот отвън Земята.
„ Мисля, че в действителност е елементарно да се намерят форми в изображенията, които да оприличим на това което ни се желае да забележим “, споделя за Space.com Нина Ланза, планетарен академик от Националната лаборатория в Лос Аламос. „ Те са дребни клипове с по-големи изображения и няма огромна лента върху тях … можете да си визиите доста разнообразни форми там. Това не е добър метод да извършите този тип оценка. “

Изследователите не престават задълбочено да изследват марсианския пейзаж, неговата почва, история и атмосфера. И до момента в който учените интензивно търсят признаци на живот, събирайки данни, които един ден биха могли да послужат като доказателство за минал или сегашен живот на Марс или отвън него, до момента несъмнено няма съответни доказателства за каквито и да било форми на живот там.

„ Точно по този начин е. Все още не сме съумели да намерим каквото и да е, само че продължаваме търсим “, сподели Ланза. „ Ние сме също толкоз разчувствани, и ние желаеме да създадем това изобретение! Ще ви кажем, незабавно щом намерим живот някъде отвън Земята. “

Относно работата на Ромосър и изказванието, че има доказателства за живот на Марс, чиновници на НАСА дадоха отговор по този начин:
„ Общото мнение на огромна част от научната общественост е, че актуалните условия на повърхността на Марс не са подобаващи за съществуването на течна вода или комплициран живот. Като част от задачите на астробиологията, една от главните цели на НАСА е търсенето на живот във Вселената и роувърът „ Марс 2020 “, който започва идното лято, е идващият стадий в изследването на капацитета за съществуване на минал живот на Червената планета.

Въпреки че занапред ще откриваме признаци на извънземен живот, НАСА изследва Слънчевата система и отвън нея, с цел да помогне да се отговори на фундаментални въпроси, в това число дали сме сами във Вселената. Чрез изследване на водата на Марс, изследване на обещаващи океански светове, като Енцелад, Европа и Титан, търсим биосигнатури в атмосферата на планети отвън нашата Слънчева система, а научните задачи на НАСА работят дружно за да открият безпогрешни признаци и доказателства за живот оттатък Земята. „

За учени като Ланза и Мадисън фактът, че това изказване не е в действителност „ доказателство “ за живота на Марс, е явен. Но за нетренираното око, за индивида, който може да има време единствено да прегледа заглавието в дома си или до момента в който пътува, прекомерните искания като тези за живот на Марс, могат да бъдат нездравословни.
„ Когато имаме подобен вид сензационни заглавия, в действителност е мъчно за обществото да разбере дали това е правилно или не “, сподели Ланза. „ Изглежда законно, идва от Университета в Охайо, това е сериозна институция. Но… когато в действителност намерим нещо на Марс или отвън него, в случай че го създадем, ще има по-малко въздействие… хората ще не престават да се чудят дали е правилно и дали към този момент сме разкрили живот на Марс. „