Мълчанието е "злото": Изследване анализира липсата на информация в българските учебници относно негативната роля на Русия в критични епизоди от българската история
Учебниците по история (...) сред 1 и 12 клас резервират релативно безмълвие по отношение на постоянно отрицателната роля на Русия в сериозни епизоди от българската история след освобождението от Османската империя през 1878 година
Заглушаването на отрицателните последствия от съветската интервенция се съпровожда от положително показване на Русия, съчетано с прехвърлянето на " интерпретативна отговорност " върху учениците (от тях неведнъж се изисква сами да открият обстоятелствата за присъединяване на Москва в българските политически, стопански и публични процеси).
Преподаването и научните проучвания на университетско равнище се характеризират с стеснен фокус върху съветската роля в българската история и липса на добре развито академично направление в региона на българо-руските връзки. Това са част от заключенията на отчета " История под прицел. Руската историческа дезинформация, политики на паметта в България и уроци за справяне с предишното от Централна и Източна Европа " на Института за световни разбори, оповестен през август, който ще бъде показан във вторник в София. Това е автентично проучване на представянето и интерпретацията на ролята на Русия в българската история в съвкупността от " носители на историческата памет ": учебници по история, монументално завещание и в медийното пространство.
" Как неразказаната история на Русия ражда злонамерени измислици ", е наречена една от главите в текста. Фокусът е върху " изкривяването и фалшификацията на историята като главния фактор, който осведоми кремълските интервенции за въздействие в България въз основата на разказа за видимо взаимоизгодните връзки сред България и Русия, скрепени с културно-исторически сходства ". Първият от четирите съществени аспекта в проучването е " разбор на милитаризацията на историята в съветската вътрешна политика, в това число политически дискурс, законодателство, просвета, обучение, отбелязване на събития от предишното, както и в насочването на историческата агитация към трети страни ".
История под прицел Източник: Институт за световни разбори
Д-р Румена Филипова, създател на отчета за проучването и ръководител на института, категорично обръща внимание, че са по-малко застъпени самостоятелните гледни точки на учителите и фамилната история и памет, които също обуславят историческите възгледи на младежите. Докладът загатва напълно малко отговорността на Министерството на образованието и науката за това състояние с учебниците, само че не навлиза в детайлности. А те са, че то дефинира коя история, в какъв подтекст, какъв брой часа и в кой клас да се учи. Негови екипи утвърждават тезите и наличието на написаното, както и кой го е написал.
Освен това отговорност носят и издателствата, защото те сортират и канят създателите си (в един от учебниците създател е прочут професор русофил) и в търсене на комерсиален баланс постановат какъв брой страници да има един учебник, опитващ да обхване синхронизираната история на света и България в продължение на епохи. Често просто не остава място повече от едно или няколко фрази за огромни български имена в историята, да не приказваме за сложен феномен като ролята на Русия.
" Въздействието на Русия върху историческите усещания на българската общност стои в основата на възприемчивостта към всички останали съветски пропагандни послания в България. Тези послания - с отминалост съвсем век и половина, се концентрират върху видимо " безконечната " съветска доброжелателност към политическите, публичните и икономическите бъднини на България, върху " братството " и взаимноизгодните двустранни взаимоотношения, произлизащи от освобождението на България от Османската империя в края на XIX век вследствие на военните дейности на Руската империя ", счита тя.
Изследването обръща внимание на още на това, че:
Статутът на паметниците от комунистическата/съветската ера продължава да не е решен, защото взаимно противоположни политически и цивилен начинания, олицетворявани надлежно от сериозни към Русия и прокремълски групи, се блокират взаимно. Липсата на институт за паметта и музеи, които да изследват, образоват и сериозно правят оценка комунистическото минало, затвърждава амбивалентността на България във връзка с миналото;
Незавършеният развой на сериозно оценяване на ролята на Русия в българската история в областта на образованието, културата и политиката на паметта е плодородна почва за кремълската агитация, защото снижава публичната резистентност. Липсата на видимост и честото угнетяване на исторически обективната информация прави българската общност податлива на съветска интервенция във вътрешните дебати;
Анализът на медийното наличие разкрива наклонност на активизиране на историческата дезинформация от страна на съветските публични институции и техните локални " проксита ", изключително по отношение на отбелязването на основни исторически събития като освобождението на България от Османската империя, последвалото съединяване, руската окупация и други
Докладът разказва съдържателната част на учебниците по история за четвърти, седми и десети клас, където има засилен фокус върху българската история от древността до наши дни. В 12-ти клас се учи историята на ХХ век, само че там към този момент това става избираемо и профилирано в европейския подтекст. Затова и в последния клас на междинното обучение учебниците заемат стотици страници, само че те мъчно могат да компенсират към този момент основани в продължение на години показа за ролята на Русия. "
В учебниците за четвърти клас е открита " наклонност за премълчаване и възпиране от подробни полемики на ролята на Русия в основни епизоди от българската история. И в трите разновидността на учебниците се заобикаля споменаването на Русия като част от освободителния развой в края на XIX век. Вместо това в уроците се подчертава върху последвалите събития, свързани с Берлинския конгрес от 1878 година, който по подобен метод е показан като стимулиран от обстоятелството, че " огромните европейски страни нямали интерес от нова огромна страна (т.е. България) на Балканите ", " разкъсвайки българските земи ". Ролята на Русия - като безжалостен съперник на българския съединителен развой, не е предмет на разискване в уроците, отдадени на този интервал ".
В учебниците за седми клас също има " премълчаване на съветската роля или нейното селективно позитивно показване и допитване до учениците " да вършат презентации на избрани тематики, за които сами да намират информация. Последното се разяснява като позволяване учебниците да отклонят " интерпретативната отговорност ". Не се приказва за разрушително влияние на съветската политика в сериозни епизоди от българската история, а всички разновидности на учебниците се въздържат от разискване на сериозните възгледи на българските революционери от възрожденския интервал по отношение на Русия като Георги Раковски, Христо Ботев, Васил Левски.
Твърдото опълчване на Русия и подкопаването на българските дипломатически старания за сливане на Княжество България и Източна Румелия са премълчани разисквани напълно в резюме в едно изречение или смекчени. В един от учебниците се твърди, че Русия била подкрепяла българското обединяване, само че без българския княз Александър Батенберг, който е бил възприеман като проводник на западното въздействие.
Този модел се повтаря и в учебниците за 10-и и за 12-ти клас. Частта за десетокласниците се споделя " Десети клас: Русия остава мистерия ", а за учениците от последния клас в гимназията - " Дванадесети клас: образование за напреднали без разискване на ролята на Москва ". В проучването се проучва и какво е разказано на учениците за ролята на Руската империя и Съюз на съветските социалистически републики за събитията през ХХ век, руската окупация на България по време на Втората международна война и десетилетията на тоталитарно ръководство. Има и специфични елементи за ролята на паметниците и празниците, както и за медиите, в това число на страници в обществените мрежи с десетки хиляди почитатели.
В умозаключение са изброени и голям брой рекомендации, в това число за възстановяване на медийната среда, написа " Дневник ".
Заглушаването на отрицателните последствия от съветската интервенция се съпровожда от положително показване на Русия, съчетано с прехвърлянето на " интерпретативна отговорност " върху учениците (от тях неведнъж се изисква сами да открият обстоятелствата за присъединяване на Москва в българските политически, стопански и публични процеси).
Преподаването и научните проучвания на университетско равнище се характеризират с стеснен фокус върху съветската роля в българската история и липса на добре развито академично направление в региона на българо-руските връзки. Това са част от заключенията на отчета " История под прицел. Руската историческа дезинформация, политики на паметта в България и уроци за справяне с предишното от Централна и Източна Европа " на Института за световни разбори, оповестен през август, който ще бъде показан във вторник в София. Това е автентично проучване на представянето и интерпретацията на ролята на Русия в българската история в съвкупността от " носители на историческата памет ": учебници по история, монументално завещание и в медийното пространство.
" Как неразказаната история на Русия ражда злонамерени измислици ", е наречена една от главите в текста. Фокусът е върху " изкривяването и фалшификацията на историята като главния фактор, който осведоми кремълските интервенции за въздействие в България въз основата на разказа за видимо взаимоизгодните връзки сред България и Русия, скрепени с културно-исторически сходства ". Първият от четирите съществени аспекта в проучването е " разбор на милитаризацията на историята в съветската вътрешна политика, в това число политически дискурс, законодателство, просвета, обучение, отбелязване на събития от предишното, както и в насочването на историческата агитация към трети страни ".
История под прицел Източник: Институт за световни разбори Д-р Румена Филипова, създател на отчета за проучването и ръководител на института, категорично обръща внимание, че са по-малко застъпени самостоятелните гледни точки на учителите и фамилната история и памет, които също обуславят историческите възгледи на младежите. Докладът загатва напълно малко отговорността на Министерството на образованието и науката за това състояние с учебниците, само че не навлиза в детайлности. А те са, че то дефинира коя история, в какъв подтекст, какъв брой часа и в кой клас да се учи. Негови екипи утвърждават тезите и наличието на написаното, както и кой го е написал.
Освен това отговорност носят и издателствата, защото те сортират и канят създателите си (в един от учебниците създател е прочут професор русофил) и в търсене на комерсиален баланс постановат какъв брой страници да има един учебник, опитващ да обхване синхронизираната история на света и България в продължение на епохи. Често просто не остава място повече от едно или няколко фрази за огромни български имена в историята, да не приказваме за сложен феномен като ролята на Русия.
" Въздействието на Русия върху историческите усещания на българската общност стои в основата на възприемчивостта към всички останали съветски пропагандни послания в България. Тези послания - с отминалост съвсем век и половина, се концентрират върху видимо " безконечната " съветска доброжелателност към политическите, публичните и икономическите бъднини на България, върху " братството " и взаимноизгодните двустранни взаимоотношения, произлизащи от освобождението на България от Османската империя в края на XIX век вследствие на военните дейности на Руската империя ", счита тя.
Изследването обръща внимание на още на това, че:
Статутът на паметниците от комунистическата/съветската ера продължава да не е решен, защото взаимно противоположни политически и цивилен начинания, олицетворявани надлежно от сериозни към Русия и прокремълски групи, се блокират взаимно. Липсата на институт за паметта и музеи, които да изследват, образоват и сериозно правят оценка комунистическото минало, затвърждава амбивалентността на България във връзка с миналото;
Незавършеният развой на сериозно оценяване на ролята на Русия в българската история в областта на образованието, културата и политиката на паметта е плодородна почва за кремълската агитация, защото снижава публичната резистентност. Липсата на видимост и честото угнетяване на исторически обективната информация прави българската общност податлива на съветска интервенция във вътрешните дебати;
Анализът на медийното наличие разкрива наклонност на активизиране на историческата дезинформация от страна на съветските публични институции и техните локални " проксита ", изключително по отношение на отбелязването на основни исторически събития като освобождението на България от Османската империя, последвалото съединяване, руската окупация и други
Докладът разказва съдържателната част на учебниците по история за четвърти, седми и десети клас, където има засилен фокус върху българската история от древността до наши дни. В 12-ти клас се учи историята на ХХ век, само че там към този момент това става избираемо и профилирано в европейския подтекст. Затова и в последния клас на междинното обучение учебниците заемат стотици страници, само че те мъчно могат да компенсират към този момент основани в продължение на години показа за ролята на Русия. "
В учебниците за четвърти клас е открита " наклонност за премълчаване и възпиране от подробни полемики на ролята на Русия в основни епизоди от българската история. И в трите разновидността на учебниците се заобикаля споменаването на Русия като част от освободителния развой в края на XIX век. Вместо това в уроците се подчертава върху последвалите събития, свързани с Берлинския конгрес от 1878 година, който по подобен метод е показан като стимулиран от обстоятелството, че " огромните европейски страни нямали интерес от нова огромна страна (т.е. България) на Балканите ", " разкъсвайки българските земи ". Ролята на Русия - като безжалостен съперник на българския съединителен развой, не е предмет на разискване в уроците, отдадени на този интервал ".
В учебниците за седми клас също има " премълчаване на съветската роля или нейното селективно позитивно показване и допитване до учениците " да вършат презентации на избрани тематики, за които сами да намират информация. Последното се разяснява като позволяване учебниците да отклонят " интерпретативната отговорност ". Не се приказва за разрушително влияние на съветската политика в сериозни епизоди от българската история, а всички разновидности на учебниците се въздържат от разискване на сериозните възгледи на българските революционери от възрожденския интервал по отношение на Русия като Георги Раковски, Христо Ботев, Васил Левски.
Твърдото опълчване на Русия и подкопаването на българските дипломатически старания за сливане на Княжество България и Източна Румелия са премълчани разисквани напълно в резюме в едно изречение или смекчени. В един от учебниците се твърди, че Русия била подкрепяла българското обединяване, само че без българския княз Александър Батенберг, който е бил възприеман като проводник на западното въздействие.
Този модел се повтаря и в учебниците за 10-и и за 12-ти клас. Частта за десетокласниците се споделя " Десети клас: Русия остава мистерия ", а за учениците от последния клас в гимназията - " Дванадесети клас: образование за напреднали без разискване на ролята на Москва ". В проучването се проучва и какво е разказано на учениците за ролята на Руската империя и Съюз на съветските социалистически републики за събитията през ХХ век, руската окупация на България по време на Втората международна война и десетилетията на тоталитарно ръководство. Има и специфични елементи за ролята на паметниците и празниците, както и за медиите, в това число на страници в обществените мрежи с десетки хиляди почитатели.
В умозаключение са изброени и голям брой рекомендации, в това число за възстановяване на медийната среда, написа " Дневник ".
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ