Кирил Топалов: Съпротивата на македонските българи срещу сръбската асимилация
Убийството на крал Александър Караджорджевич на 9 октомври 1934 година е връхната точка в битката на македонските българи. Когато въоръжената битка стопира, Вардарска Македония поема нов път, при нови условия и с нови средства. Този нов път включва няколко посоки, измежду които преди всичко потреблението на сръбските опозиционни партии за битка със сръбския окупаторски режим и контактите с хърватската съпротива.
Част първа: Обзор на съпротивата от 1919 до 1932 година
Това се споделя в разбора на дипломата Кирил Тодоров „ Съпротивата на българите във Вардарска Македония против сръбската асимилация и дебългаризация в интервала сред двете международни войни (1919-1941 г.) “, който е написан особено за БГНЕС.
Част втора: Обзор на съпротивата от 1932 година до 1941 година Част първа е оповестена от БГНЕС на 1 ноември 2022 година
Изнасянето на истината пред света за страданията и битките на македонските българи окуражава дейците на ММТРО, проведените македонски българки и техните почитатели в битката им против сръбския асимилаторски режим. Огромна роля за организирането на младежта и нейното идейно-национално образование в интервала 1932-1935 година изиграва в. „ Освобождение ”, чийто първи незаконен брой с подзаглавие „ Гласът на поробена Македония ” излиза през декември 1932 година Този вестник е основан от Скопския революционен окръг на ММТРО и в продължение на три години излиза веднъж месечно. Целта му е да брани българската национална същина, език, битки и историческо минало на популацията в Македония, да провежда и възпитава подрастващото потомство в български народен дух. Списван на литературен български език с постоянните рубрики: „ Страници от предишните битки в Македония ”, „ Тираничният темперамент на сръбското и гръцко иго и съпротивата против него ”, „ Какво би трябвало да бъде държанието на учащите се български младежи в сръбските и гръцките учебни заведения в Македония ” и „ Чуждият щемпел за битките в Македония ” изиграва извънредно значима роля за възобновяването на разпокъсаните и на редица места смутени организации на ММТРО и се оформя като съединителен център, напътстващ активността на младежкото придвижване по това време. На 20 януари 1934 година основните петари на Скопски и Битолски окръг в донесение до Централен комитет на Вътрешна македонска революционна организация оповестяват, че е настъпило ново активизиране на активността на ММТРО. В края на 1933 година ММТРО има 63 петорки, от които 38 работят във Вардарска Македония, 6-в Хърватско, 3-в Словения, 5-в Сърбия, 6 петорки са основани от младежи, служещи в югославската войска, в които членуват и подофицери и 5 петорки работят в сръбските военни академии. Влиянието на ММТРО измежду младата интелигенция, както и измежду цялата юноша е все по този начин мощно, продължава донесението, тъй като след Вътрешна македонска революционна организация единствената организация, където младежта в Македония може да откри място е ММТРО.
Списването, печатането и експедирането на вестника се прави от Коста Църнушанов, Гена Велева със съдействието на виенската и пражка група на ММТРО. Особени заслуги имат доктор Панче Хаджитрайков и прилепският център и членът на пражката група Илия Цветанов, който провежда преместването на вестника в Прилеп, а от там и до Битоля. Специално за вътрешната организационна активност особена интензивност демонстрира Илия Цветанов, представител на по-младото потомство младежи в Прилеп. Той провежда там нови юношески групи на ММТРО, в които влизат Михайл Киселов, Сотир Смичков, Варошлиев, Траян Милошев-Маята. Тази група се развива паралелно и без контакт с по-старата група, проведена от Димитър Чкатров, в която членуват и остават неразкрити Петър Спасев, Георги Тромпев, Харалампи Бутлев, Борис Попев и освободения от Студентския развой Кирил Кузманов. Особено дейна е младата група. Цветанов провежда здрава връзка за информации по конфиденциален метод, самичък набира необятна информация за живота под иго в Прилеп и околията, в Битоля и Белград. В този град той е в контакт с доста прилепчани, поддържащи своята българска национална еднаквост, измежду които изпъква Методи Йорданов Ночев, студент по строително инженерство.
Пражката група на ММТРО употребява провеждането на соколски събор в Прага по това време за среща с техни последователи от соколските групи и уреждат каналите за Белград, Загреб и Любляна. Дейността на ММТРО върви сполучливо до есента на 1933 година Тогава сръбската полиция прави арести на членове на прилепския център и интензивно стартира да търси нейния началник Илия Цветанов, който е заставен да се завърне в Прага и да мине в конспиративност. Пражкият център на ММТРО също е на практика разрушен посредством непростимото подпомагане на чехословашките управляващи, които се подават на засиления напън на югославските управляващи и техните дипломатически и полицейски представители там. Чехословашката полиция стартира да наблюдава македонските младежи в Прага, обискира жилищата им, арестува и ги проверява. Изгонва 3-4 души от тях, сред които е и уважаваният деятел на ММТРО – Борис Огнянов Дамянов. Двама от изгонените отиват в само останалият деен Виенски център, където оказват помощ на тамошните дейци доникъде на пролетта на 1934 година Кадрите на ММТРО в чужбина са изключително дейни във Виена, където работи групата на Хаджитрайков, Тадор Парлеев, Благой Момчеджиков, Тошанов, Църнушанов. В Грац работят Васил Георчев, Михайл Кушев, Петър Сотиров, Кочо Бомбалов, Велков, Страхил Мутавчиев – всички студенти и почитатели на смелия герой Иван Бояджиев. Дейността на групите на ММТРО в другите страни се поддържа и от Парижкия център под управлението на Никола Коларов и Тома Петров с орган – сп. „ Ла жьон Маседоан ”. С дейците навътре в Вардарска Македония връзката се поддържа от групите във Виена и Прага.
По същото време в България се прави
звенарският прелом от 19 май 1934 година
Разтурят се македонските емигрантски организации, стопира в. „ Македония ” като орган на Македонския народен комитет, правят се арести и интернирания на дейните национални сили, разстройва се цялото национално българско дело на македонската емиграция. Угасват и студентските сдружения в чужбина, лишени от средства, финален угасва с активността си и Виенският център. Последните нареждания на управлението на ММТРО са групите в Македония да минат към самостоятелно ръководство в духа на дадената клетва – до второ разпореждане. При такава конюнктура бива посрещнат крал Александър Караджорджевич в София. Започват сближенските акции на новото българско държавно управление с Югославия. Вътрешна македонска революционна организация престава да съществува и битката във Вардарска Македония потегля по нови пътища. Второто значимо събитие през 1934 година е убийството на югославския крал Александър в Марсилия на 9 октомври. Това е най-големият и финален удар на Вътрешна македонска революционна организация против сръбските разпоредители със съдбините на македонските българи и е най-високото ходило на контраударите в дуела против сръбските поробители. Това събитие се слага на най-високо място в градацията на сходните революционни терористични актове: първият е убийството на военачалник Ковачевич в Щип от тримата терористи на Вътрешна македонска революционна организация през октомври 1927 година, вторият – четири месеца по-късно, през януари 1928 година в Скопие – убийството на джелата на скопските студенти Велимир Прелич от героинята Мара Бунева. Третият е на 13 юпи 1928 година в Белград против шефа на държавна сигурност Жика Лазич от героя Иван Момчилов и най-сетне е атентатът в Марсилия от Владо Черноземски. И когато въоръжената битка стопира, Вардарска Македония поема нов път, при нови условия и с нови средства. Третото събитие, станало през 1934 година, няколко месеца преди Марсилския атентат и има съдбовен темперамент е националното оттегляне от страна на част от българските интернационалисти. Те позволяват да се наложи в Коминтерна ново оживялата сръбска теза за основаване на македонска нация.
Големите разкрития и неуспех в редовете на ММТРО постановат нова тактичност в битката на македонската родолюбива българска интелигенция изключително след 19-томайския прелом. Докато оживелите фрагменти на ММТРО продължаваха тайната си активност и сътвориха незаконния печатен орган „ Освобождение ” списван на литературен български език, другите, които бяха компрометирани при Студентския развой и техните последователи минаха към легална активност. След излизането от пандиза на Гюзелов, Чкатров, Фукаров, Хаджипанзов, Гичев, Борис Андреев, Боздов и други те започнаха акция в следните направления:
а) потребление на сръбските опозиционни партии за битка против управляващите;
б) говорене и писане на македонски акцент като за задачата се основава списанието „ Луч ”;
в ) легални контакти с хърватското селско придвижване.
На изборите през май 1935 година младите национални сили се ориентират към присъединяване в Демократическата партия. Към нея се образува Съюз на демократическата юноша, чийто ръководител през 1935 година става македонският българин Михо Алексов Михов от Скопие, член на ММТРО. Той с поддръжката на други членове на ММТРО като Никола Павлов-Бутика от Тетово, неговия съгражданин Никола Ветеров, Киро Атанасов и Киро Каранфилски – и двамата от Куманово, Никифор Талаганов от Скопие, както и братята Андрей и Благой, провежда избирателен протест на Демократичната партийна юноша пред Бановината (Областното ръководство за цяла Вардарска Македония). Присъстват ръководителите на Демократичната партия и вършат предизборни изявления, след което взима думата и Михо Михов, който приказва на македонския скопски диалект, като съвсем намерено декларира, че в Македония екзекуторите са сърбите, които са заели всички значими места в ръководството на Вардарска Македония и са се трансформирали в нейни грабители. Тези реплики довеждат до спиране на митинга и до физически стълкновения, в това число и до потребление на конна полиция. Главният представител Михо Михайлов е задържан и пребит от пердах от полицейски чиновник. След това бурно събитие скопияни, като подчертани последователи на опозиционния блок насочат до югославската общност и до непознатите дипломатически представителства специфичен меморандум. В него се разказва тежкото състояние на Македония и се слагат смели претенции за позволение на македонския въпрос в рамките на Югославия като се обезпечи вътрешна автономност на страната. Меморандумът е подписан от над 40 души сред които: преди всичко членовете на ММТРО – Михо Михов, Тома Кленков от Свети Николе (родом от Тетово), Никола Павлов Бутика от Тетово, братята Стефан и доктор Борис Светиеви от Битоля, доктор Йосиф Андонов от Куманово, доктор Богдан Попгьорчев от Велес, доктор Стерьо Боздов от Крушево, Димитър Нецев от Струмица и други Освен тях подписват и редица други видни българи като: доктор Александър Георгиев от Кратово, Никола Ветеров от Тетово, Коце Ванов от Велес, доктор Борис Благоев от Скопие, Тодор Зографски от Велес, Асен Денков от Щип, Зафир Джиков от Скопие и други Всички те са най-ревностни български родолюбци.
Когато сдружение „ Вардар ”, както и другите освободителни организации на македонските българи в България са неразрешени, ММТРО основава студентско сдружение със същото име и цели в Загреб. От началото на 1936 година Хърватско и основно Загреб последователно се трансформират в център на ММТРО и на цялата българска интелигенция от Вардарска Македония. Не инцидентно сдружение „ Вардар ” става основател и главно ядро на учреденото през същата година Македонски национално придвижване МАНАПО, което сходно на хърватското национално придвижване възприема концепцията да се бори за общодемократични преобразувания в кралство Югославия. По този метод ММТРО прераства във всенародно придвижване през 1937-1940 година, в началото скрито, а по-късно и легално, издига лозунга за „ Независима Македония ”, отвън Югославия. През 1939 година авторитетни хърватски писатели и интелектуалци оказват основна поддръжка на културния фронт и на придвижването за самостоятелна Македония като издават в Загреб на велешки акцент стихосбирката на Кочо Рацин „ Бели мугри ”. Разкривайки същността и задачите на придвижването, сръбските управляващи подхващат жестоки ограничения против неговите дейци – арести, побоища, интернирания, заради което след 1939 година то потъва в дълбока конспиративност. По сходен метод сръбските управляващи вземат решение и ориста на излизащото в Скопие сръбско списание „ Луч ”, в което за избран интервал от време позволяват да се разгласяват материали и на локален български акцент и основен редактор да стане Георги Киселинчев от Охрид, приключил Солунската мъжка гимназия и славянска лингвистика в Одеса. Полицията в Скопие открива по-късно, че Киселинчев е събрал към себе си група известни последователи на самостоятелна Македония и с тях издава списанието. На 18 ноември 1937 година сръбски министър издава заповед за незабавното интерниране на Киселинчев и на всички локални сътрудници на „ Луч ” в Сърбия. Списанието е спряно и иззето, а на цялата публицистична гилдия е наложена и санкция от по 20 000 динара. Реакцията на сръбските управляващи към списанието и неговите редактори демонстрира на интелигенцията във Вардарска Македония, че великосръбските ръководещи среди в никакъв случай няма да позволен някаква локална културна автономност, в случай че тя не носи антибългарски и просръбски темперамент.
Съпротивата на македоно-българската интелигенция от Вардарска Македония против сръбския режим
се демонстрира и при двете изборни акции – през 1936 година и 1938 година в кралска Югославия. През 1936 година изборите са за общински и парламентарни избраници и се организират през месец декември. Тогава в Белград работят наред със старите и легализирани дейци на ММТРО Димитър Чкатров, контактактуващ с Димитър Гюзелов, краткотрайно работещ като гимназиален преподавател в Чачак (Шумадия), а в Загреб-Илия Чулев, Благой Атанасов и други от Кавадарци.
В Белград се засилват Сотир Тренчев, приключил право и стажуващ при изтъкнат белградски юрист и идващият право Кирил Цеков от Кочани. Към тях се причисляват периодичен и Тома Кленков, който живее в Свети Николе и новодошлият от България кандидат-студент Димитър Михайлов Димитров от Брацигово, потомък на костурски жанр. И четиримата стават дейни членове на обединената съпротива на доктор Владимир Мачек, поддържаща контакт с лявото крило на земеделската партия на Сърбия с лидер проф. доктор Драголюб Йованович, на който студенти са Тренчев и Цеков. Сотир Тренчев е и основен деятел на белградското сдружение „ Вардар ” и изготвя пропаганден лист, озаглавен „ Голямата истина ”, чиито уводна и заключителна част са напечатани на македонски акцент, а останалата част на сръбски. Ето част от него:... „ Затова всеки македонец, който ви каже, че се усеща южносърбиянец ви лъже. Лъже ви най-често заради това, че се бои от властта; по-рядко, че желае да ви хареса, а най-рядко за това, че би очаквал някаква изгода. Обаче знайте, че във всички случаи ви лъже… Той и подобен като него ще бъде сърбин единствено до тогава до момента в който трае страхът.. ” Тренчев разказва пропагандната обиколка: „ През лятото на 1936 година доктор Драголюб Йованович, Милан Прибичевич, дружно с адв. и мой патрон-където бях стажант- Нинко Петрович и доктор Света Живкович и аз обиколихме с лека кола Македония Полицията арестуваше във всеки град наши последователи преди идването ни. Още в Скопие бяхме подушени от полицията. В Тетово арестуваха тези, които смятаха за последователи на съюза, с цел да сплашат другите. Там арестуваха и мен, който не се употребих с депутатски имунитет и след огромни старания на двамата депутати …бях освободен.. ” Обиколката на групата става по маршрута Скопие-Тетово-Гостивар-Маврови ханове-Дебър-Охрид-Ресен-Преспа-Битоля-Прилеп-Кавадарци-Неготино-Щип-Св. Николе, Кочани-Велес-Скопие. Македонският диалект на Тренчев, както и представянето на земеделските водачи като хървати са давали опция на селяните да се разкриват като българи. За присъединяване му в тази акция Тренчев е задържан, изтезаван и лишен от независимост цялостен месец. По време на стажуването си в Белград Тренчев реализира и значимата си акция по спасяването на Венко Марковски от иден арест в Белград, където се надявал да се укрие от преследващата го скопска полиция. За тази акция Димитър Димитров написа следното в спомените си:… ”Една нощ Киро(Кирил Цеков) докара този юноша, облечен в съвсем дрипи. Имаше тип на културен. Беше българин от Скопие.. Оказа се, че е непосредствен на Тренчев, който бе пратил Киро да го доведе… Преоблякохме го с моите нови облекла и обувки. Не излизаше на никое място. Крихме го цели две седмици. Говореше и той на книжовен български език. Беше огнен българин-родолюбец… Как доближи до Тренчев-не зная и не попитах, само че абсолютно по учредителен канал… Тренчев и Цеков получиха (като антикомунисти, б.н.) още един съюзник-Венето…Най-разгорещено спореше с мене по въпроса за „ братството ” със сърбите. Считаше Българската комунистическа партия и Българския аграрни съюз за „ предатели на националните ползи и идеали ”. Същото мнение беше и на Сотир и на Киро. Такъв беше тогава Венко Марковски. Това мнение на Венко против комунистите идвало от опита му със сръбските комунисти, за които е бил безапелационен: „ Сърбинът първо е сърбин, след това болшевик ”.
Като се прехвърлим от времето на 1936 година в днешната 2022 година ще напомним, че през 2020 година синът на Сотир Тренчев – Преслав Тренчев, живущ във Велико Търново издаде книгата ” Голямата истина-геноцидът на българите във Вардарска Македония ” по достоверните мемоари на татко му.
Белградската група на ММТРО основава и студентско и младежко сдружение „ Вардар “, каквото има и в Загреб и стартира да издава вестник „ Вардар ”, в редакцията на който влизат: основен редактор Кирил Трайков, административен – Сотир Тренчев, Кирил Цеков – подготвител на макета и Димитър Димитров – печатар. Димитров е признат за член на ММТРО, като поставя клетва пред Стрезо Герасимов Станишев от Галичник и пред Онуфрий Новаков и Сотир Тренчев. Вестникът представлявал бюлетин, отразяващ политическия живот в Югославия, активността на опозицията, противоправителствените битки. Статиите се изписвали от Кирил Трайков с текст на македонски акцент, само че на пишеща машина. Разпространяването се правило от актив от към 20-тина души и обхващало към 200 души предани македонски студенти. Дружеството провежда и демонстрации против Стоядинович по отношение на визитата на френския министър на външните работи Делбос през 1939 година, който поддържат и приветстват защото защитавал правата на българите в Македония. Дружеството провежда ежеседмично и излети в покрайнините на Белград – в Топчидер, Кошутник, Киево, където се пеят български революционни песни като „ Жив е той, жив е ”. За новогодишната вечер на 1937 година Сотир Тренчев и Кирил Цеков провеждат тържество в крайградското стопанство на Стрезо Герасимов Станишев, който имал крави и овце и произвеждал мляко и кашкавал и огромна представителна млекарница до ж.п. гарата. Тя била в същото време и явка на Вътрешна македонска революционна организация. В дома си Стрезови приказват единствено на книжовен български език. Стрезов има и фотография на Ванчо Михайлов, каквато има и Сотир Тренчев. В новогодишната вечер на платно на стена в украсено помещение се появява портрета на Цар Борис III и при всеобщо патриотично въодушевление се изпяват „ Шуми Марица ” и „ Изгрей, зора на свободата ”.
През 1938 година деятелите на ММТРО отпред със старите престижи Димитър Гюзелов и Димитър Чкатров, към този момент излежал 10-те години непоколебим тъмничен затвор и траял следването си в Белград, подпомагани от Сотир Тренчев, Фукаров, Боздов, Светиев развиват енергична подготовка на акцията за парламентарните избори, планувани за 11 декември 1938 година Тези прояви съставляват нов стадий в съпротивата на Македония против сръбското ръководство. През 1938 година те се разгъват по всички градове на Вардарска Македония посредством акцията за пламенно присъединяване в изборите за народни представители под крилото на обединявания аграрни блок отпред с Мачек. Като претенденти за народни представители са определени-за Скопие – Спиро Китинчев и Димитър Гюзелов; за Св. Николе – Тома Кленков; за Крушево –Стерьо Боздов; за Охрид – Христо Паунчев; за Битоля – Борис Светиев и Методи Ночев от Прилеп; за Ресен, Гостивар и Кочани – Сотир Тренчев от Ресен; На 23 октомври 1938 година групата насрочва скрито съвещание в квартирата на Димитър Чкатров в Белград. Предишният ден обаче бива задържан Сотир Тренчев, дружно с неговия патрон Нинко Петрович. От Македония идват за срещата избрани лица, някои от които са предадени на полицията от Георги Доновски от Ресен. Това довежда до разстройване на кандидатурите на някои от определените лица. След срещата всички са задържани и откарани в белградския затвор „ Главняча “. Успяват да се кандидатират единствено: Методи Ченто – в Прилеп, Коце Ванов – във Велес, Христо Паунчев – в Охрид, Илия Чулев – в Кавадарци, Никола Павлов-в Тетово. От тях биват определени единствено Ченто, Ванов и Чулев. Всички тези дейци, скрити зад паравана на югославското земеделско придвижване всички те и техните приятели в навечерието на Втората международна война бяха изпратени в концентрационните лагери в Сърбия – в Баина татко, Иваница, Палисад и други
Периодът от 1939 година до първите три месеца на 1941 година съставлява верига от вълнуващи събития, които членовете на ММТРО претърпяват със забележителна храброст и даже на някои места на смелост против сръбския режим. Както ММТРО-овците, по този начин и сдружението към сп. „ Луч ” не престават съпротивителните си дейности. „ Лучистите ” се оказват, че една трета от тях са членове на ММТРО. През 1940 година става една огромна демонстрация на дейците на ММТРО. По случай противосръбските демонстрации по отношение на отпразнуването на 37-та годишнина от Илинденското въстание при всеобщо присъединяване на популацията в Прилеп, Охрид, Велес и Скопие се издигат лозунги за свободна Македония. Димитър Гюзелов, намиращ се в Чачак като преподавател написва приветствен текст като апел от името на Македонското национално придвижване МАНАПО и посредством щипянеца Михайл Санев придвижва обръщението в Скопие, където потвърдените родолюбци Коце Кратовалиев и Кральо Саздов го развъждат. Хвърчащият лист, написан на локалния национален диалект, удивлява със смелостта на изявленията, в които под завоалирана форма се акцентира българския етничен темперамент на македонците: „ оти дваидвегодишното иго под сърбите не промени нашата борбена македонска душа; оти сърбите не можая да ни претопат и избришат нашата индивидуалност; оти македонците национално си останаа това що са биле до 1912 г.; на вятъра се тешат некои сърби оти во Прилеп манифестантите се викале македонци, а не бугари. Оти не знаят оти това е дело на двехилядогодишната македонска политическа мъдрост. Сите македонци едно мислат, едно недъгав и за едно се борат. Никой не може да разклати това идейно единение на македонците, нити в този момент, ни во веки веков. ”
В умозаключение изрично би трябвало да отбележим, че всички горецитирани македоно- български патриоти, дейци на ММТРО, като „ лучисти ”, като членове на МАНАПО или участници в македонските групи на противоправителствените хърватски и сръбски аграрни придвижвания след рухването на кралска Югославия се изявиха като безспорни български патриоти, още преди идването на български войски в Македония и образуваха български национални комитети, които желаеха присъединение на Македония към България, вярвайки, че е пристигнал края на националните тествания на македонските българи и към този момент се основава не Санстефанска, а Екзархийска България. След изтеглянето на българските и немски войски през 1944 година всички бяха задържани, огромен брой избити, а други наказани на тежък затвор, в който откриха гибелта си. /БГНЕС
Кирил Тодоров е посланик и журналист. Работил е в Търговската работа на България в Италия и българското посолство в Испания. След 1995 година разгласява публикации във в. „ Македония “. сп. „ Македонски обзор “. Автор е на монографиите „ Героят от Прилеп Йордан Чкатров “ и „ Разузнаванията на кралска Югославия против България и Вътрешна македонска революционна организация (1920-1941) ”. Кирил Тодоров е един от спонсорите за отпечатването в България на третия том от спомените на Ванче Михайлов. Анализът на Кирил Тодоров е написан особено за Агенция БГНЕС
Част първа: Обзор на съпротивата от 1919 до 1932 година
Това се споделя в разбора на дипломата Кирил Тодоров „ Съпротивата на българите във Вардарска Македония против сръбската асимилация и дебългаризация в интервала сред двете международни войни (1919-1941 г.) “, който е написан особено за БГНЕС.
Част втора: Обзор на съпротивата от 1932 година до 1941 година Част първа е оповестена от БГНЕС на 1 ноември 2022 година
Изнасянето на истината пред света за страданията и битките на македонските българи окуражава дейците на ММТРО, проведените македонски българки и техните почитатели в битката им против сръбския асимилаторски режим. Огромна роля за организирането на младежта и нейното идейно-национално образование в интервала 1932-1935 година изиграва в. „ Освобождение ”, чийто първи незаконен брой с подзаглавие „ Гласът на поробена Македония ” излиза през декември 1932 година Този вестник е основан от Скопския революционен окръг на ММТРО и в продължение на три години излиза веднъж месечно. Целта му е да брани българската национална същина, език, битки и историческо минало на популацията в Македония, да провежда и възпитава подрастващото потомство в български народен дух. Списван на литературен български език с постоянните рубрики: „ Страници от предишните битки в Македония ”, „ Тираничният темперамент на сръбското и гръцко иго и съпротивата против него ”, „ Какво би трябвало да бъде държанието на учащите се български младежи в сръбските и гръцките учебни заведения в Македония ” и „ Чуждият щемпел за битките в Македония ” изиграва извънредно значима роля за възобновяването на разпокъсаните и на редица места смутени организации на ММТРО и се оформя като съединителен център, напътстващ активността на младежкото придвижване по това време. На 20 януари 1934 година основните петари на Скопски и Битолски окръг в донесение до Централен комитет на Вътрешна македонска революционна организация оповестяват, че е настъпило ново активизиране на активността на ММТРО. В края на 1933 година ММТРО има 63 петорки, от които 38 работят във Вардарска Македония, 6-в Хърватско, 3-в Словения, 5-в Сърбия, 6 петорки са основани от младежи, служещи в югославската войска, в които членуват и подофицери и 5 петорки работят в сръбските военни академии. Влиянието на ММТРО измежду младата интелигенция, както и измежду цялата юноша е все по този начин мощно, продължава донесението, тъй като след Вътрешна македонска революционна организация единствената организация, където младежта в Македония може да откри място е ММТРО.
Списването, печатането и експедирането на вестника се прави от Коста Църнушанов, Гена Велева със съдействието на виенската и пражка група на ММТРО. Особени заслуги имат доктор Панче Хаджитрайков и прилепският център и членът на пражката група Илия Цветанов, който провежда преместването на вестника в Прилеп, а от там и до Битоля. Специално за вътрешната организационна активност особена интензивност демонстрира Илия Цветанов, представител на по-младото потомство младежи в Прилеп. Той провежда там нови юношески групи на ММТРО, в които влизат Михайл Киселов, Сотир Смичков, Варошлиев, Траян Милошев-Маята. Тази група се развива паралелно и без контакт с по-старата група, проведена от Димитър Чкатров, в която членуват и остават неразкрити Петър Спасев, Георги Тромпев, Харалампи Бутлев, Борис Попев и освободения от Студентския развой Кирил Кузманов. Особено дейна е младата група. Цветанов провежда здрава връзка за информации по конфиденциален метод, самичък набира необятна информация за живота под иго в Прилеп и околията, в Битоля и Белград. В този град той е в контакт с доста прилепчани, поддържащи своята българска национална еднаквост, измежду които изпъква Методи Йорданов Ночев, студент по строително инженерство.
Пражката група на ММТРО употребява провеждането на соколски събор в Прага по това време за среща с техни последователи от соколските групи и уреждат каналите за Белград, Загреб и Любляна. Дейността на ММТРО върви сполучливо до есента на 1933 година Тогава сръбската полиция прави арести на членове на прилепския център и интензивно стартира да търси нейния началник Илия Цветанов, който е заставен да се завърне в Прага и да мине в конспиративност. Пражкият център на ММТРО също е на практика разрушен посредством непростимото подпомагане на чехословашките управляващи, които се подават на засиления напън на югославските управляващи и техните дипломатически и полицейски представители там. Чехословашката полиция стартира да наблюдава македонските младежи в Прага, обискира жилищата им, арестува и ги проверява. Изгонва 3-4 души от тях, сред които е и уважаваният деятел на ММТРО – Борис Огнянов Дамянов. Двама от изгонените отиват в само останалият деен Виенски център, където оказват помощ на тамошните дейци доникъде на пролетта на 1934 година Кадрите на ММТРО в чужбина са изключително дейни във Виена, където работи групата на Хаджитрайков, Тадор Парлеев, Благой Момчеджиков, Тошанов, Църнушанов. В Грац работят Васил Георчев, Михайл Кушев, Петър Сотиров, Кочо Бомбалов, Велков, Страхил Мутавчиев – всички студенти и почитатели на смелия герой Иван Бояджиев. Дейността на групите на ММТРО в другите страни се поддържа и от Парижкия център под управлението на Никола Коларов и Тома Петров с орган – сп. „ Ла жьон Маседоан ”. С дейците навътре в Вардарска Македония връзката се поддържа от групите във Виена и Прага.
По същото време в България се прави
звенарският прелом от 19 май 1934 година
Разтурят се македонските емигрантски организации, стопира в. „ Македония ” като орган на Македонския народен комитет, правят се арести и интернирания на дейните национални сили, разстройва се цялото национално българско дело на македонската емиграция. Угасват и студентските сдружения в чужбина, лишени от средства, финален угасва с активността си и Виенският център. Последните нареждания на управлението на ММТРО са групите в Македония да минат към самостоятелно ръководство в духа на дадената клетва – до второ разпореждане. При такава конюнктура бива посрещнат крал Александър Караджорджевич в София. Започват сближенските акции на новото българско държавно управление с Югославия. Вътрешна македонска революционна организация престава да съществува и битката във Вардарска Македония потегля по нови пътища. Второто значимо събитие през 1934 година е убийството на югославския крал Александър в Марсилия на 9 октомври. Това е най-големият и финален удар на Вътрешна македонска революционна организация против сръбските разпоредители със съдбините на македонските българи и е най-високото ходило на контраударите в дуела против сръбските поробители. Това събитие се слага на най-високо място в градацията на сходните революционни терористични актове: първият е убийството на военачалник Ковачевич в Щип от тримата терористи на Вътрешна македонска революционна организация през октомври 1927 година, вторият – четири месеца по-късно, през януари 1928 година в Скопие – убийството на джелата на скопските студенти Велимир Прелич от героинята Мара Бунева. Третият е на 13 юпи 1928 година в Белград против шефа на държавна сигурност Жика Лазич от героя Иван Момчилов и най-сетне е атентатът в Марсилия от Владо Черноземски. И когато въоръжената битка стопира, Вардарска Македония поема нов път, при нови условия и с нови средства. Третото събитие, станало през 1934 година, няколко месеца преди Марсилския атентат и има съдбовен темперамент е националното оттегляне от страна на част от българските интернационалисти. Те позволяват да се наложи в Коминтерна ново оживялата сръбска теза за основаване на македонска нация.
Големите разкрития и неуспех в редовете на ММТРО постановат нова тактичност в битката на македонската родолюбива българска интелигенция изключително след 19-томайския прелом. Докато оживелите фрагменти на ММТРО продължаваха тайната си активност и сътвориха незаконния печатен орган „ Освобождение ” списван на литературен български език, другите, които бяха компрометирани при Студентския развой и техните последователи минаха към легална активност. След излизането от пандиза на Гюзелов, Чкатров, Фукаров, Хаджипанзов, Гичев, Борис Андреев, Боздов и други те започнаха акция в следните направления:
а) потребление на сръбските опозиционни партии за битка против управляващите;
б) говорене и писане на македонски акцент като за задачата се основава списанието „ Луч ”;
в ) легални контакти с хърватското селско придвижване.
На изборите през май 1935 година младите национални сили се ориентират към присъединяване в Демократическата партия. Към нея се образува Съюз на демократическата юноша, чийто ръководител през 1935 година става македонският българин Михо Алексов Михов от Скопие, член на ММТРО. Той с поддръжката на други членове на ММТРО като Никола Павлов-Бутика от Тетово, неговия съгражданин Никола Ветеров, Киро Атанасов и Киро Каранфилски – и двамата от Куманово, Никифор Талаганов от Скопие, както и братята Андрей и Благой, провежда избирателен протест на Демократичната партийна юноша пред Бановината (Областното ръководство за цяла Вардарска Македония). Присъстват ръководителите на Демократичната партия и вършат предизборни изявления, след което взима думата и Михо Михов, който приказва на македонския скопски диалект, като съвсем намерено декларира, че в Македония екзекуторите са сърбите, които са заели всички значими места в ръководството на Вардарска Македония и са се трансформирали в нейни грабители. Тези реплики довеждат до спиране на митинга и до физически стълкновения, в това число и до потребление на конна полиция. Главният представител Михо Михайлов е задържан и пребит от пердах от полицейски чиновник. След това бурно събитие скопияни, като подчертани последователи на опозиционния блок насочат до югославската общност и до непознатите дипломатически представителства специфичен меморандум. В него се разказва тежкото състояние на Македония и се слагат смели претенции за позволение на македонския въпрос в рамките на Югославия като се обезпечи вътрешна автономност на страната. Меморандумът е подписан от над 40 души сред които: преди всичко членовете на ММТРО – Михо Михов, Тома Кленков от Свети Николе (родом от Тетово), Никола Павлов Бутика от Тетово, братята Стефан и доктор Борис Светиеви от Битоля, доктор Йосиф Андонов от Куманово, доктор Богдан Попгьорчев от Велес, доктор Стерьо Боздов от Крушево, Димитър Нецев от Струмица и други Освен тях подписват и редица други видни българи като: доктор Александър Георгиев от Кратово, Никола Ветеров от Тетово, Коце Ванов от Велес, доктор Борис Благоев от Скопие, Тодор Зографски от Велес, Асен Денков от Щип, Зафир Джиков от Скопие и други Всички те са най-ревностни български родолюбци.
Когато сдружение „ Вардар ”, както и другите освободителни организации на македонските българи в България са неразрешени, ММТРО основава студентско сдружение със същото име и цели в Загреб. От началото на 1936 година Хърватско и основно Загреб последователно се трансформират в център на ММТРО и на цялата българска интелигенция от Вардарска Македония. Не инцидентно сдружение „ Вардар ” става основател и главно ядро на учреденото през същата година Македонски национално придвижване МАНАПО, което сходно на хърватското национално придвижване възприема концепцията да се бори за общодемократични преобразувания в кралство Югославия. По този метод ММТРО прераства във всенародно придвижване през 1937-1940 година, в началото скрито, а по-късно и легално, издига лозунга за „ Независима Македония ”, отвън Югославия. През 1939 година авторитетни хърватски писатели и интелектуалци оказват основна поддръжка на културния фронт и на придвижването за самостоятелна Македония като издават в Загреб на велешки акцент стихосбирката на Кочо Рацин „ Бели мугри ”. Разкривайки същността и задачите на придвижването, сръбските управляващи подхващат жестоки ограничения против неговите дейци – арести, побоища, интернирания, заради което след 1939 година то потъва в дълбока конспиративност. По сходен метод сръбските управляващи вземат решение и ориста на излизащото в Скопие сръбско списание „ Луч ”, в което за избран интервал от време позволяват да се разгласяват материали и на локален български акцент и основен редактор да стане Георги Киселинчев от Охрид, приключил Солунската мъжка гимназия и славянска лингвистика в Одеса. Полицията в Скопие открива по-късно, че Киселинчев е събрал към себе си група известни последователи на самостоятелна Македония и с тях издава списанието. На 18 ноември 1937 година сръбски министър издава заповед за незабавното интерниране на Киселинчев и на всички локални сътрудници на „ Луч ” в Сърбия. Списанието е спряно и иззето, а на цялата публицистична гилдия е наложена и санкция от по 20 000 динара. Реакцията на сръбските управляващи към списанието и неговите редактори демонстрира на интелигенцията във Вардарска Македония, че великосръбските ръководещи среди в никакъв случай няма да позволен някаква локална културна автономност, в случай че тя не носи антибългарски и просръбски темперамент.
Съпротивата на македоно-българската интелигенция от Вардарска Македония против сръбския режим
се демонстрира и при двете изборни акции – през 1936 година и 1938 година в кралска Югославия. През 1936 година изборите са за общински и парламентарни избраници и се организират през месец декември. Тогава в Белград работят наред със старите и легализирани дейци на ММТРО Димитър Чкатров, контактактуващ с Димитър Гюзелов, краткотрайно работещ като гимназиален преподавател в Чачак (Шумадия), а в Загреб-Илия Чулев, Благой Атанасов и други от Кавадарци.
В Белград се засилват Сотир Тренчев, приключил право и стажуващ при изтъкнат белградски юрист и идващият право Кирил Цеков от Кочани. Към тях се причисляват периодичен и Тома Кленков, който живее в Свети Николе и новодошлият от България кандидат-студент Димитър Михайлов Димитров от Брацигово, потомък на костурски жанр. И четиримата стават дейни членове на обединената съпротива на доктор Владимир Мачек, поддържаща контакт с лявото крило на земеделската партия на Сърбия с лидер проф. доктор Драголюб Йованович, на който студенти са Тренчев и Цеков. Сотир Тренчев е и основен деятел на белградското сдружение „ Вардар ” и изготвя пропаганден лист, озаглавен „ Голямата истина ”, чиито уводна и заключителна част са напечатани на македонски акцент, а останалата част на сръбски. Ето част от него:... „ Затова всеки македонец, който ви каже, че се усеща южносърбиянец ви лъже. Лъже ви най-често заради това, че се бои от властта; по-рядко, че желае да ви хареса, а най-рядко за това, че би очаквал някаква изгода. Обаче знайте, че във всички случаи ви лъже… Той и подобен като него ще бъде сърбин единствено до тогава до момента в който трае страхът.. ” Тренчев разказва пропагандната обиколка: „ През лятото на 1936 година доктор Драголюб Йованович, Милан Прибичевич, дружно с адв. и мой патрон-където бях стажант- Нинко Петрович и доктор Света Живкович и аз обиколихме с лека кола Македония Полицията арестуваше във всеки град наши последователи преди идването ни. Още в Скопие бяхме подушени от полицията. В Тетово арестуваха тези, които смятаха за последователи на съюза, с цел да сплашат другите. Там арестуваха и мен, който не се употребих с депутатски имунитет и след огромни старания на двамата депутати …бях освободен.. ” Обиколката на групата става по маршрута Скопие-Тетово-Гостивар-Маврови ханове-Дебър-Охрид-Ресен-Преспа-Битоля-Прилеп-Кавадарци-Неготино-Щип-Св. Николе, Кочани-Велес-Скопие. Македонският диалект на Тренчев, както и представянето на земеделските водачи като хървати са давали опция на селяните да се разкриват като българи. За присъединяване му в тази акция Тренчев е задържан, изтезаван и лишен от независимост цялостен месец. По време на стажуването си в Белград Тренчев реализира и значимата си акция по спасяването на Венко Марковски от иден арест в Белград, където се надявал да се укрие от преследващата го скопска полиция. За тази акция Димитър Димитров написа следното в спомените си:… ”Една нощ Киро(Кирил Цеков) докара този юноша, облечен в съвсем дрипи. Имаше тип на културен. Беше българин от Скопие.. Оказа се, че е непосредствен на Тренчев, който бе пратил Киро да го доведе… Преоблякохме го с моите нови облекла и обувки. Не излизаше на никое място. Крихме го цели две седмици. Говореше и той на книжовен български език. Беше огнен българин-родолюбец… Как доближи до Тренчев-не зная и не попитах, само че абсолютно по учредителен канал… Тренчев и Цеков получиха (като антикомунисти, б.н.) още един съюзник-Венето…Най-разгорещено спореше с мене по въпроса за „ братството ” със сърбите. Считаше Българската комунистическа партия и Българския аграрни съюз за „ предатели на националните ползи и идеали ”. Същото мнение беше и на Сотир и на Киро. Такъв беше тогава Венко Марковски. Това мнение на Венко против комунистите идвало от опита му със сръбските комунисти, за които е бил безапелационен: „ Сърбинът първо е сърбин, след това болшевик ”.
Като се прехвърлим от времето на 1936 година в днешната 2022 година ще напомним, че през 2020 година синът на Сотир Тренчев – Преслав Тренчев, живущ във Велико Търново издаде книгата ” Голямата истина-геноцидът на българите във Вардарска Македония ” по достоверните мемоари на татко му.
Белградската група на ММТРО основава и студентско и младежко сдружение „ Вардар “, каквото има и в Загреб и стартира да издава вестник „ Вардар ”, в редакцията на който влизат: основен редактор Кирил Трайков, административен – Сотир Тренчев, Кирил Цеков – подготвител на макета и Димитър Димитров – печатар. Димитров е признат за член на ММТРО, като поставя клетва пред Стрезо Герасимов Станишев от Галичник и пред Онуфрий Новаков и Сотир Тренчев. Вестникът представлявал бюлетин, отразяващ политическия живот в Югославия, активността на опозицията, противоправителствените битки. Статиите се изписвали от Кирил Трайков с текст на македонски акцент, само че на пишеща машина. Разпространяването се правило от актив от към 20-тина души и обхващало към 200 души предани македонски студенти. Дружеството провежда и демонстрации против Стоядинович по отношение на визитата на френския министър на външните работи Делбос през 1939 година, който поддържат и приветстват защото защитавал правата на българите в Македония. Дружеството провежда ежеседмично и излети в покрайнините на Белград – в Топчидер, Кошутник, Киево, където се пеят български революционни песни като „ Жив е той, жив е ”. За новогодишната вечер на 1937 година Сотир Тренчев и Кирил Цеков провеждат тържество в крайградското стопанство на Стрезо Герасимов Станишев, който имал крави и овце и произвеждал мляко и кашкавал и огромна представителна млекарница до ж.п. гарата. Тя била в същото време и явка на Вътрешна македонска революционна организация. В дома си Стрезови приказват единствено на книжовен български език. Стрезов има и фотография на Ванчо Михайлов, каквато има и Сотир Тренчев. В новогодишната вечер на платно на стена в украсено помещение се появява портрета на Цар Борис III и при всеобщо патриотично въодушевление се изпяват „ Шуми Марица ” и „ Изгрей, зора на свободата ”.
През 1938 година деятелите на ММТРО отпред със старите престижи Димитър Гюзелов и Димитър Чкатров, към този момент излежал 10-те години непоколебим тъмничен затвор и траял следването си в Белград, подпомагани от Сотир Тренчев, Фукаров, Боздов, Светиев развиват енергична подготовка на акцията за парламентарните избори, планувани за 11 декември 1938 година Тези прояви съставляват нов стадий в съпротивата на Македония против сръбското ръководство. През 1938 година те се разгъват по всички градове на Вардарска Македония посредством акцията за пламенно присъединяване в изборите за народни представители под крилото на обединявания аграрни блок отпред с Мачек. Като претенденти за народни представители са определени-за Скопие – Спиро Китинчев и Димитър Гюзелов; за Св. Николе – Тома Кленков; за Крушево –Стерьо Боздов; за Охрид – Христо Паунчев; за Битоля – Борис Светиев и Методи Ночев от Прилеп; за Ресен, Гостивар и Кочани – Сотир Тренчев от Ресен; На 23 октомври 1938 година групата насрочва скрито съвещание в квартирата на Димитър Чкатров в Белград. Предишният ден обаче бива задържан Сотир Тренчев, дружно с неговия патрон Нинко Петрович. От Македония идват за срещата избрани лица, някои от които са предадени на полицията от Георги Доновски от Ресен. Това довежда до разстройване на кандидатурите на някои от определените лица. След срещата всички са задържани и откарани в белградския затвор „ Главняча “. Успяват да се кандидатират единствено: Методи Ченто – в Прилеп, Коце Ванов – във Велес, Христо Паунчев – в Охрид, Илия Чулев – в Кавадарци, Никола Павлов-в Тетово. От тях биват определени единствено Ченто, Ванов и Чулев. Всички тези дейци, скрити зад паравана на югославското земеделско придвижване всички те и техните приятели в навечерието на Втората международна война бяха изпратени в концентрационните лагери в Сърбия – в Баина татко, Иваница, Палисад и други
Периодът от 1939 година до първите три месеца на 1941 година съставлява верига от вълнуващи събития, които членовете на ММТРО претърпяват със забележителна храброст и даже на някои места на смелост против сръбския режим. Както ММТРО-овците, по този начин и сдружението към сп. „ Луч ” не престават съпротивителните си дейности. „ Лучистите ” се оказват, че една трета от тях са членове на ММТРО. През 1940 година става една огромна демонстрация на дейците на ММТРО. По случай противосръбските демонстрации по отношение на отпразнуването на 37-та годишнина от Илинденското въстание при всеобщо присъединяване на популацията в Прилеп, Охрид, Велес и Скопие се издигат лозунги за свободна Македония. Димитър Гюзелов, намиращ се в Чачак като преподавател написва приветствен текст като апел от името на Македонското национално придвижване МАНАПО и посредством щипянеца Михайл Санев придвижва обръщението в Скопие, където потвърдените родолюбци Коце Кратовалиев и Кральо Саздов го развъждат. Хвърчащият лист, написан на локалния национален диалект, удивлява със смелостта на изявленията, в които под завоалирана форма се акцентира българския етничен темперамент на македонците: „ оти дваидвегодишното иго под сърбите не промени нашата борбена македонска душа; оти сърбите не можая да ни претопат и избришат нашата индивидуалност; оти македонците национално си останаа това що са биле до 1912 г.; на вятъра се тешат некои сърби оти во Прилеп манифестантите се викале македонци, а не бугари. Оти не знаят оти това е дело на двехилядогодишната македонска политическа мъдрост. Сите македонци едно мислат, едно недъгав и за едно се борат. Никой не може да разклати това идейно единение на македонците, нити в този момент, ни во веки веков. ”
В умозаключение изрично би трябвало да отбележим, че всички горецитирани македоно- български патриоти, дейци на ММТРО, като „ лучисти ”, като членове на МАНАПО или участници в македонските групи на противоправителствените хърватски и сръбски аграрни придвижвания след рухването на кралска Югославия се изявиха като безспорни български патриоти, още преди идването на български войски в Македония и образуваха български национални комитети, които желаеха присъединение на Македония към България, вярвайки, че е пристигнал края на националните тествания на македонските българи и към този момент се основава не Санстефанска, а Екзархийска България. След изтеглянето на българските и немски войски през 1944 година всички бяха задържани, огромен брой избити, а други наказани на тежък затвор, в който откриха гибелта си. /БГНЕС
Кирил Тодоров е посланик и журналист. Работил е в Търговската работа на България в Италия и българското посолство в Испания. След 1995 година разгласява публикации във в. „ Македония “. сп. „ Македонски обзор “. Автор е на монографиите „ Героят от Прилеп Йордан Чкатров “ и „ Разузнаванията на кралска Югославия против България и Вътрешна македонска революционна организация (1920-1941) ”. Кирил Тодоров е един от спонсорите за отпечатването в България на третия том от спомените на Ванче Михайлов. Анализът на Кирил Тодоров е написан особено за Агенция БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ