Убедена е, че птиците и хората пеят поради едни и

Убедена е, че птиците и хората пеят заради едни и същи аргументи. „ За да си намерят сътрудник, с цел да маркират територията си или просто с цел да изразят насладата си, че са живи в разгара на един прелестен ден. Пеем и за още нещо – с цел да не не помнят бъдещите генерации това, което ние, настоящето потомство, претърпяваме, за което мечтаем или което ни кара да се усещаме щастливи “ – споделя Линда Ронщад.В средата на 70-те години на 20. век тя става първата жена суперзвезда на рока и кънтри рока в Америка и се трансформира в най-продавания вокалист на десетилетието. През цялата си кариера, която завършва през 2014 година заради заболяване, тя печели 11 награди „ Грами “. Абсолютно несправедливо, съгласно самата нея.Новината, че Холивуд ще снима биографичен филм за нея и че в основната роля ще е към този момент порасналото дете на Disney Channel Селена Гомес, може би е зарадвала, само че евентуално също толкоз е ужасила една от най-големите кънтри, поп- и рокзвезди на Америка от 70-те и 80-те Линда Ронщад. На 77-годишна възраст, тя към този момент 10 години се бори с тежка атипична форма на синдрома на Паркинсон и връзката с нея е комплицирана и несигурна. Линда обаче не прекарва дните си, слушайки личната си музика. Никога не го е правила. Не харесва нито един от албумите си, даже и най-обичаните от публиката, даже и най-награждаваните. Гласът ѝ – нейната магическа мощ – се стопява от заболяването с всеки минал ден.Душата ѝ обаче продължава да пее. И то не песните, с които става легенда в Америка – Different Drum, първият ѝ огромен шлагер, нито When Will I Be Loved или Long Long Time, която хитовият сериал на HBO „ Последните оживели “ неотдавна „ възкреси “, нито даже фамозната I Will Always Love You на Доли Партън, изпълнена от Линда с тиха горест и дълбока кадифена потиснатост. Не. Линда Ронщад си пее мислено мексиканските национални песни, които помни от своя татко, правоприемник на мексикански емигранти. Музика, която цялостен живот обожава и която извършва като никой различен. „ Ел мариачи “ е мексиканец със сомбреро на главата и китара, който извършва мексикански фолклор. Обикновено е мъж, само че защото Линда Ронщад също цялостен живот носи на главата си едно невидимо сомбреро и единствено тези, които я познават доста добре, знаят, че то е там и че то е нейната същинска корона, ще си позволим да я назовем „ Ла мариачи “, в женски жанр. Тя го заслужава, тъй като сърцето и душата ѝ в действителност принадлежат на тази музика.През 1974 година албумът Heart like a Wheel – първият ѝ с продуцента Питър Ашър – трансформира Линда Ронщад от местна американска звезда в международна звезда. Дори и преди него обаче тя към този момент е най-популярната американска рок- и кънтри изпълнителка и същински секссимвол. След големия триумф на Heart like a Wheel единствено за четири години тя има 4 платинени албума, един от които е даже двойно платинен. Невиждан и невиждан триумф за жена музикант в Америка в тези години.Славата обаче си взима своето – в изявление от 1975 година за изданието „ Ролинг Стоун “ Линда признава пред журналиста Питър Хърбст, че страда от перманентна тревога, тотална нерешителност в гласа си и положение, което сама дефинира като „ разпад на личността “. Хърбст пък написа в увода си към изявлението, че Линда съвсем незабавно е почнала да му споделя прекомерно персонални неща и от самото начало в държанието ѝ се е усещала някаква ненормалност. Нищо чудно – да бъде в светлините на прожекторите и на страниците на вестниците и списанията не е нещо, с което това момиче, родено и израснало във плантация в Тусон, щата Аризона, е привикнало.