Ваксинацията: Колосално сложна задача за страна като България
„ Убеден съм, че министърът и здравните ни управляващи ще създадат по този начин, че да създадем една чудесна имунизация за образец “, разгласи министър председателят в края на предходната седмица в присъщия си (само)хвалебствен жанр. Горе-долу по същото време в Сандански общински съветници, без да им мигне окото, нарушиха разпоредбите и предредиха опашката от лекари и различен медицински личен състав, чакащи имунизация в региона. И без този неприличен образец обаче убедеността на премиера за „ чудесна имунизация “ е мощно пресилена и преждевременна. Защото същинската, всеобща акция за имунизиране против ковид въобще не е почнала. А и по всичко наподобява, че скоро няма да стартира.
Разочарование и неодобрение
Първоначалният възторг на тези, които с неспокойствие чакат да се ваксинират и да се върнат към естествения живот, е преместен от отчаяние и възходящо неодобрение. Причините са две: минималните количества на доставяните към този момент ваксини и неяснотата за това какви тъкмо ще са организацията и логистиката на всеобщата имунизация, когато и да пристигна тя.
Впрочем, във връзка с недоволството България напълно не е изключение. Напротив - съвсем на всички места в Европейски Съюз, а и отвън него, се следи същото. Типичен е образецът със абсурда във Франция, който избухна, откакто се оказа, че за първите 6 дни от началото на акцията са имунизирани едвам 516 индивида. Въпреки че страната е имала разполагаем половин милион дози от имунизацията на Pfizer/BioNTech. Германското държавно управление също отнесе съществени рецензии, че не е осигурило по-големи количества от тази ваксина, макар че едната от създалите я компании е немска. Нидерландия пък стартира имунизацията две седмици след множеството страни в Европейски Съюз, което провокира публично неодобрение и парламентарен спор, по време на който се разбра, че управляващите са били фокусирани върху подготовката за имунизиране с лесната за потребление ваксина, създадена от Оксфордския университет и AstraZeneca, а не с имунизацията на Pfizer/BioNTech.
Скандалът в Сандански също не е изключение. В Полша да вземем за пример още в първите дни на акцията се оказа, че Варшавският медицински университет е ваксинирал в нарушаване на открития ред локални политици и звезди, предумишлено записани като лекари.
Защо се бавят имунизациите
Нидерландският образец ни води към въпроса за какво се бавят имунизациите. Фундаменталният отговор е обвързван с незнайните към разрешението за приложимост на имунизациите на другите производители, както и с световните проблеми с индустриалния потенциал в миг, в който целият свят с неспокойствие чака на опашка за ваксини. По-конкретният отговор наподобява по този начин.
В края на лятото и през есента на предходната година, в интервала на създаването на имунизациите, нито Европейската комисия, натоварена да договаря и да подписва предварителни контракти от името на целия съюз, нито обособените страни-членки можеха да знаят сигурно коя ваксина по кое време тъкмо ще бъде приключена и утвърдена. Затова Комисията реши да разпредели риска и „ да не поставя всички яйца в една кошница “. В края на краищата тя подписа рамкови съглашение с (засега) шест лаборатории за разнообразни количества ваксини. Тези съглашения са поверителни, само че по този начин или другояче стана ясно, че най-вече дози (400 милиона) са поръчани още през август от имунизацията на AstraZeneca и Оксфорд, защото в началото тя е била преценена като най-напреднала и перспективна. Надеждата е била за доставки още преди края на 2020 година, само че тази ваксина занапред следва да бъде утвърдена от регулаторния орган на Европейски Съюз. В началото измежду любимците е била и имунизацията на френската Sanofi, чиято разработка обаче срещна непредвидени компликации и още е надалеч от утвърждение. Първоначалните сделки за имунизациите на Pfizer и Moderna, оказали се след това първи на финалната права, пък са за по-малки количества - 300 и 80 милиона дози.
Българският избор
Пред сходен избор са били изправени и обособените страни-членки, в това число България. Основният принцип за систематизиране на имунизациите сред тях е пропорционалният - съгласно броя на популацията. Отделно обаче всяка страна е свободна да избере от кои ваксини какви количества да съобщи. Това изяснява за какво броят на действителните доставки от време на време се разминава с правилото на пропорционалното систематизиране.
Към днешна дата България взе участие в европейските контракти за всички ваксини, само че през есента на предходната година това напълно не е било несъмнено. Докъм средата на ноември страната е била декларирала единствено имунизациите на AstraZeneca и Sanofi. За имунизацията на Pfizer държавното управление още се е колебаело. От имунизацията на Janssen пък изобщо не е имало желание да поръчва (единствено в ЕС). След това е размислило, само че поради пропуснатия период ще получим тази ваксина (когато и в случай че бъде одобрена) от друга страна-членка (Швеция).
Автор : Ясен Бояджиев,
Разочарование и неодобрение
Първоначалният възторг на тези, които с неспокойствие чакат да се ваксинират и да се върнат към естествения живот, е преместен от отчаяние и възходящо неодобрение. Причините са две: минималните количества на доставяните към този момент ваксини и неяснотата за това какви тъкмо ще са организацията и логистиката на всеобщата имунизация, когато и да пристигна тя.
Впрочем, във връзка с недоволството България напълно не е изключение. Напротив - съвсем на всички места в Европейски Съюз, а и отвън него, се следи същото. Типичен е образецът със абсурда във Франция, който избухна, откакто се оказа, че за първите 6 дни от началото на акцията са имунизирани едвам 516 индивида. Въпреки че страната е имала разполагаем половин милион дози от имунизацията на Pfizer/BioNTech. Германското държавно управление също отнесе съществени рецензии, че не е осигурило по-големи количества от тази ваксина, макар че едната от създалите я компании е немска. Нидерландия пък стартира имунизацията две седмици след множеството страни в Европейски Съюз, което провокира публично неодобрение и парламентарен спор, по време на който се разбра, че управляващите са били фокусирани върху подготовката за имунизиране с лесната за потребление ваксина, създадена от Оксфордския университет и AstraZeneca, а не с имунизацията на Pfizer/BioNTech.
Скандалът в Сандански също не е изключение. В Полша да вземем за пример още в първите дни на акцията се оказа, че Варшавският медицински университет е ваксинирал в нарушаване на открития ред локални политици и звезди, предумишлено записани като лекари.
Защо се бавят имунизациите
Нидерландският образец ни води към въпроса за какво се бавят имунизациите. Фундаменталният отговор е обвързван с незнайните към разрешението за приложимост на имунизациите на другите производители, както и с световните проблеми с индустриалния потенциал в миг, в който целият свят с неспокойствие чака на опашка за ваксини. По-конкретният отговор наподобява по този начин.
В края на лятото и през есента на предходната година, в интервала на създаването на имунизациите, нито Европейската комисия, натоварена да договаря и да подписва предварителни контракти от името на целия съюз, нито обособените страни-членки можеха да знаят сигурно коя ваксина по кое време тъкмо ще бъде приключена и утвърдена. Затова Комисията реши да разпредели риска и „ да не поставя всички яйца в една кошница “. В края на краищата тя подписа рамкови съглашение с (засега) шест лаборатории за разнообразни количества ваксини. Тези съглашения са поверителни, само че по този начин или другояче стана ясно, че най-вече дози (400 милиона) са поръчани още през август от имунизацията на AstraZeneca и Оксфорд, защото в началото тя е била преценена като най-напреднала и перспективна. Надеждата е била за доставки още преди края на 2020 година, само че тази ваксина занапред следва да бъде утвърдена от регулаторния орган на Европейски Съюз. В началото измежду любимците е била и имунизацията на френската Sanofi, чиято разработка обаче срещна непредвидени компликации и още е надалеч от утвърждение. Първоначалните сделки за имунизациите на Pfizer и Moderna, оказали се след това първи на финалната права, пък са за по-малки количества - 300 и 80 милиона дози.
Българският избор
Пред сходен избор са били изправени и обособените страни-членки, в това число България. Основният принцип за систематизиране на имунизациите сред тях е пропорционалният - съгласно броя на популацията. Отделно обаче всяка страна е свободна да избере от кои ваксини какви количества да съобщи. Това изяснява за какво броят на действителните доставки от време на време се разминава с правилото на пропорционалното систематизиране.
Към днешна дата България взе участие в европейските контракти за всички ваксини, само че през есента на предходната година това напълно не е било несъмнено. Докъм средата на ноември страната е била декларирала единствено имунизациите на AstraZeneca и Sanofi. За имунизацията на Pfizer държавното управление още се е колебаело. От имунизацията на Janssen пък изобщо не е имало желание да поръчва (единствено в ЕС). След това е размислило, само че поради пропуснатия период ще получим тази ваксина (когато и в случай че бъде одобрена) от друга страна-членка (Швеция).
Автор : Ясен Бояджиев,
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ