У нас политиката е или избягване на апокалипсис, или футболен

У нас политиката е или отбягване на апокалипсис, или футболен мач. След ракетните удари в Сирия нуклеарният апокалипсис – вещан от мнозината наши бранители на съветската военна чест - публично беше анулиран. Затова можем умерено да се върнем на домашното ни футболно състезание.

В него има един " тим на народа " – ГЕРБ – който се менажира и поддържа от главните олигарси в страната. Т.е. тези, които държат медиите и съдиите. Отборът не е неприятен и несъмнено може да печели мачове без съдийска поддръжка. Но е отвикнал да го прави.

Вторият главен тим – Българска социалистическа партия – е червен и е смесено сдружение на остарялата номенклатура, локални партийни ядки и останалите олигарси, част от които са съветски жители. Вярно, не става дума за Абрамович, само че парите не миришат на занятието на източника си. Червеният тим по руски тича доста, прави фаулове, само че мъчно вкарва и елементарно пуска. Затова от десетилетие си е все втори.

Руснаци държат и третия тим в страната или най-малко две трети от него. Тази част, която не държат, се споделя Валери Симеонов – футболист израстнал в махленското състезание и стигнал до националната лига. Въпреки неоспоримия му гений, той постоянно си изпросва червен картон, а въпреки всичко надалеч не е Стоичков, с цел да може да си го разреши.

И най-после – само че не по значимост – имаме и турски тим, който се изявява като спътник или на ГЕРБ, или на Българска социалистическа партия. Този тим управлява съдиите и службите по стадионите и бележи от наказателни удари.

" Демократична България "

В шампионата ни имаше и един наследник тим, който обаче отпадна в " Б " група на предишните избори. Преди това синият тим се раздели на три състава: единият си вкарваше автоголове в интерес на ГЕРБ, а другите два започнаха да играят шах на терена.

Миналата седмица се състоя обединяване - " Демократична България ", което да върне синия тим в политическата " А " група. Откъм агитката на ГЕРБ незабавно се чу едно мощно " У-у-ууу ". " Пак ли тези дилетанти ", " Те не са сини ", " Не ритат с десния крайник ", " Нашата преса ще ги размаже ", " Ще ни вземат точки, с цел да станат Българска социалистическа партия първенец ", " Само ние сме с европейски профил ", " Пак ще им свирим дузпата ", " и така нататък Все естествени неща за една агитка.

Феновете на синия тим също бяха разколебани обаче. В плахата им хореография се долавяха следните интроспективни питания: " Нашите да не си вкарат отново автогол против ГЕРБ? ", " Да не извадят отново шаха? ", " Кога ли ще станат първенци? ", " Защо им трябваха зелени футболисти? " и така нататък И това са все естествени душевни терзания за тим, който се бори за влизане в " елита ".

Ами в случай че въпреки всичко политиката не е футбол?

Агитационното мислене е глухо за причини – размахват се плакати, подвига се междинен пръст, пускат се димки. И най-важното предписание – " нашият " тим е прав, даже и когато бърка.

Част от казусът на демократичната десница след 2015 година беше, че тя влезе във футболното мислене за политиката, наложено от ГЕРБ. В резултат тя се стремеше да покаже главно какъв брой несръчен футболист е Бойко Борисов. От научна позиция това не е чак толкоз сложна задача, само че за сметка на това пък никоя агитка не е сменила лозунгите си поради научно изобретение. А и в последна сметка по-шумната агитка и тази с по-мощната " хореография " постоянно печелят. В този смисъл реформаторите бяха влезнали в мач, който по формулировка е изгубен.

" Демократична България " наподобява си е извадила поуките от този опит и не потегля да се надвиква по въпроса чий централен нападател е по-некадърен. В България по този начин или другояче всички са уверени, че политическите им футболисти са калпави. При доста ниски равнища на доверие в политиците, да рушиш " имиджа " на съперника е недалновидна тактика. А подвиквайки против непознатия нападател, единствено сплотяваш и амбицираш агитката му.

Футболното говорене е пропило политическия ни език до неподозирана степен и агитките сполучливо са предефинирали даже базови политически понятия. Зад другояче познати етикети се крие към този момент напълно друго наличие. Например:

- " Консерватор " към този момент значи член или на Българска социалистическа партия на Корнелия Нинова, или на " Атака ", или подобен, който счита, че ГЕРБ би трябвало да е в коалиция с " патриотите " по идеологически съображения;

- " Либерал " е човек, който счита, че Борисовото ръководство е корумпирано;

- " Патриот " е същото като антиевропеец;

- " Социалист " пък значи главно путинофил;

- " Русофоб " - демократ и така нататък

" Демократична България " ще сгреши, в случай че стартира да дава отговор на лозунгите на агитките с препратки към учебниците по политически науки. Значението на понятията не може да бъде възобновено посредством речникови препратки.

За изгубените в превода, ето един къс разговорник от пропагандни изречения против новата групировка:

- " Не сте задоволително десни " просто значи, че измежду " Демократична България " има доста хора, които мислят Борисов за подкупен, т.е. са " либерали " ;

- " Вие сте либерали, а ГЕРБ е закостенял " значи, че " патриотите " не се интересуват от казуса с корупцията и по тази причина ГЕРБ избира коалиция с тях;

- " В " Демократична България " има вътрешен абстрактен конфликт сред по-леви и по-десни хрумвания " значи, че за разлика от това в ГЕРБ концепциите нямат огромно значение, тъй като в последна сметка Борисов взема решение като балансира сред варианти, които съществуват на терена.

Поради тези заменени смисли, демократичната десница постоянно изпада в комична обстановка, когато стартира да приказва академично за " ляво " и " дясно ", за " демократизъм " и " консерватизъм ". А с тези етикети шумни агитки просто се надъхват и активизират.

Нефутболната действителност

Ако за момент изключим футболната Матрица, политическата действителност под нея е нелицеприятна:

- България не се възползва задоволително от участието си в Европейски Съюз и НАТО. Макар и да наваксва изоставането си по отношение на другите, това става по-бавно от възможното;

- Страната остава отвън еврозоната, Шенген, банковия съюз и не взе участие интензивно във военната интеграция на ЕС;
Това става поради липса на доверие от страна на съществени парньори и заради корупционната ни репутация;

- Чуждестранните вложения са ниски, което демонстрира и некачествена бизнес среда;

- Продължават проблемите със " захват на страната " – КТБ, правосъдна власт, медии;

- Подготвят се противоречиви геополитически планове (т.е. такива, които нямат стопански смисъл) като АЕЦ " Белене ", целящи да вкарат страната във все по-руска орбита;

- Тече подмолна промяна на геополитическата ориентировка, като страната все по-често заема позиции и приказва на език, друг от този на главните си сътрудници в Европейски Съюз. Външната ни политика стартира да съответствува с възгледите на " Атака " ;

- Продължава инструментализацията на медии и държавни институции като " бухалки " против политическата опозиция;

- Налага се непредвидим политически опортюнизъм с популистки хрумвания като " проверка на приватизацията ", които още веднъж са главно мотив за кавга с опоненти;

- В обстановка, в която Българска социалистическа партия се радикализира и става все по-антиеевропейска, " балансирането " на Борисов става несъответстваща политика – то тласка страната на изток.

Сегашното ръководство не е решение на тези проблеми. За доста от тях то е по-скоро причина. В този смисъл " Демократична България " няма по какъв начин да не е негов конкурент.

Да спечелиш мача по логичен метод

Политиката има спортен миг и успеха има решаващо значение. Но не по-малко значима е идеята: победа в името на какво? Агитката на ГЕРБ е права да си тормози, че конкуренция от дясно ще отслаби ГЕРБ.

В този смисъл звучи разумно и аргументът, че конкуренцията в дясно слага Българска социалистическа партия в по-добра обстановка да завоюва идващите избори. Но това е напълно футболно мислене. Реалната картина е, че ГЕРБ вървят с бърза стъпка към предварителни избори и се пробват да ги предотвратят като вършат от ден на ден отстъпки на " патриоти " и Българска социалистическа партия.

ГЕРБ губят явен профил в желанието си да угодят на всички и пътьом " възстановяват " антиевропейското говорене. Това няма да предотврати предварителни избори, тъй като компромисите – като в договорката с ЧЕЗ – стават толкоз доста и са толкоз неразбираеми, че даже Борисов надали към този момент знае кое е в негова изгода, кое е в интерес на страната, и кое е просто дневният ред на нормалните обвинени олигарси. Много е евентуално да се окажем в предварителна изборна обстановка, доминирана от антиевропейско говорене, което ще даде на тепсия властта на Българска социалистическа партия и патриотична селекция (споменатите нагоре две трети).

Затова и от футболна, и от политическа позиция обединяването " Демократична България " е навременно (дори закъсняло). Страната има потребност от партия на динамичната част от обществото, която няма съмнения дали сме част от западния, либерален свят. Тази общественост заслужава политическо посланичество. В този подтекст " Демократична България " би трябвало да стане ефикасен инструмент за репрезентация и отбрана на ползи: да избегне оплитането както в академизъм, по този начин и в етикети и лозунги, пробутвани от футболни агитки.

С две думи, мачът би трябвало да се играе без да се изражда в шах, само че и без да се води по чиста футболна логичност – въпреки всичко в политиката футболната метафора има своите ограничавания. " Демократична България " би трябвало да показва тези ограничавания и да печели по логичен, потребен за обществото метод. Екипът им е добър за тази цел, програмните хрумвания – подобаващи. Останалото е неизменност и усилена работа.