Поколенията Y и Z са “снежинки” – паник атаки и депресия, ако не им харесат поста в мрежата
У нас има 2-3 генерации чалга фамилии, които считат, че обществото е длъжно да им възпитава децата
- Г-н Величков, за какво откриватели назовават младото потомство сред 20 и 30 година Snowflake, или снежинки?
- Наричат ги по този начин, тъй като са нежни, тъй като се топят, когато са сложени напрегнат. Много елементарно и доста рано развиват генерализирана тревога, която се демонстрира най-често под формата на уплахи и под паника офанзиви. Личните проблеми значително зависят и от това какви условия основава средата и макар че сега живеем в най-задоволеното време в човешката история, всяко последващо потомство като че ли е все по-недоволно и претенциозно от предходното. Недоволни сме даже в случай че температурата е друга с половин градус от това, което желаеме. Тази среда прави по този начин, че младежите да са все по-претенциозни, недоволни и по-уязвими.
- За кои генерации приказваме?
- Това са по този начин познатите към този момент генерации Y и Z.
- Защо са толкоз разнообразни?
- В началото на XIX в. нашите баби и прабаби са имали доста деца, тъй като са оцелявали единствено няколко от тях. Минавали са през тежки събития като гибел, заболявания, войни и са ставали устойчиви. Здравето - психическо и физическо, значи да си резистентен, а не да не се случват неприятни неща. Което може, ще го избегнеш. Което не, няма, само че би трябвало да посрещаш провокациите в този живот. Признак за здраве е да си резистентен на проблемите и по-късно да можеш да продължиш. В момента младежите са депресивни, тревожни, нежни и всяка дребна неудача ги срутва. Те рухват от това, че някой не е харесал поста им в обществените мрежи.
- Как по-точно ги образува днешното, както казвате, задоволено време?
- Банално е, само че е истина, че днешните времена не основават здрави характери. А ние живеем в най-страхотното време в човешката история. Ние живеем удобно. Имаме вода, имаме достъп до всичко. Тези условия обаче не основават мотивация да затвърдим характера си. Характерът се образува единствено през сложни обстановки. Ако няма такива, възможностите да го изградиш са по-малки. Както е с тялото - при по-малко физически компликации, толкоз по-слабо е, няма шансове да развие естествена мускулатура.
- Интернет и новите технологии въздействат ли?
- С навлизането им фрапантно се трансформираха нещата. Все повече можем да живеем виртуално, а нашият мозък не разграничава истина от неистина. Всяко нещо, което преживее, го приема за истина. Това дали някой ще ти се усмихне или ще хареса фотографията ти или поста, има един и същи резултат. Пак се отделя допамин. На мозъка не му пука от кое място идва този допамин - дали от действителния, или от виртуалния свят. Съзнанието на младежите напълно е завършено от новите технологии и не могат да създадат съпоставяне като предходното потомство като моето, което познава света преди интернет. Има млади, които още със съзряването, още от 5-6-годишни не познават нищо друго с изключение на виртуалните връзки като основа и нямат база за съпоставяне. Във виртуалния свят можеш да редактираш живота. Ако някой ми написа нещо неприятно, просто го препречвам. Не можеш да направиш същото, в случай че става дума за съсед в блока, сътрудник или даже човек от фамилията.
Много по-лесно пригодим е виртуалният свят. В момента, в който имаш опцията да се потопиш в него, ти не можеш да развиеш действителни връзки отвън него. Не можеш да се справяш с сложни обстановки, защото не си бил в тях. Имаш опция да учиш, да изкарваш пари, да се социализираш виртуално. Тогава го правиш редактирано, т.е. единствено във формата, в която искаш. Това основава илюзията, че светът е елементарен. В момента обаче, в който си заставен да влезеш в действителния свят, се оказва, че не е толкоз елементарен. Когато не си развил качества, рухваш. Отиваш на първата си работа, шефът те поглежда изкривено и към този момент си развил меланхолия. В подобен смисъл младите са като снежинки.
- Може би и затварянето поради Коронавирус е оказало въздействие?
- Да, освен това фрапантно по няколко аргументи. Навлязохме в различен стадий на мислене. В международното човешко схващане към този момент е записана концепцията, че можем да бъдем затворени, т.е. че не всичко зависи от нас, както си мислим. И връщане обратно няма. Изолацията, в която бяхме, е пагубна, защото нашият мозък съществува, с цел да комуникира, да съпреживява, не просто да претърпява. Всяка изолираност и самоизолация са пагубни за нашето себеусещане. Виртуалната действителност основава илюзията за независимост, а не е по този начин. Алгоритмите, които се ръководят в тази сфера, не уголемяват нашето обогатяване с информация. Напротив, те ни лимитират, тъй като най-вече ти дават това, което най-вече търсиш. Ако защитаваш някоя от полюсните концепции, ще те заливат с информация, подкрепяща търсенето ѝ, защото всичко е маркетингово. Получаваш една и съща информация и имаш възприятието, че попиваш познания. Изцяло за теб обаче е прикрит другият полюс, другото мислене. Все още човешките връзки са доста по-реалистични, в сравнение с виртуалните. Виртуалните се поддържат по маркетингов логаритъм.
- Как би трябвало да се отнасят родителите и работодателите към това нежно потомство?
- Не би трябвало да се вършат взаимни отстъпки, съобразени с по този начин съвременно наречената свръхчувствителност на тези младежи. И родителите, и работодателят би трябвало да оказват възпитателно влияние - да се възпитат полезности и привички, в това число и работни. Възпитанието постоянно е проявлението и отстояването на избрани граници, без които градивната социализация и себереализация е невъзможна. Ако ние не покажем и не сложим тези граници, то след това животът ще им ги покаже по доста по-безмилостен метод.
- Как се трансформираха учениците след онлайн образованието?
- Програмите изостават, тъй като са официални и не им дават познания и подготовка за живота. Става дума и за учебните, и за университетските стратегии, и то освен в България, те от единствено себе си ерозират мисленето на младежите. Дори да нямат опит, те интуитивно съпоставят кое е потребно и кое е неефикасно. И не виждат смисъл да се ангажират с ученето. В основата на тези, които са съумели, е самообучението. Като стане ясно, че се учи в един измамлив вид като в пандемията, няма по какъв начин да има почит изобщо към тази активност, да не приказваме към учители, към учебно заведение, към институция.
- Как ще коментирате случката във Френската гимназия от края на предишния месец, когато възпитаник внесе револвер в час по история?
- Това е резултат. Преди беше по този начин: обществото възпитава фамилията, фамилията възпитава детето, т.е. има критерии, които се съблюдават напълно. Това е консервативният метод на образование. Преди беше признато обществото да се намесва във възпитанието на детето. Всеки можеше да каже: Вашето дете не отстъпи място в рейса, вашето дете се държа неприятно с учителката. Тогава фамилията коригираше държанието на детето. В момента живеем в ултралиберализъм, който като опростена идея значи “Оставете ги, те сами ще се научат по какъв начин са нещата ”. Обществото е абдикирало от възпитателна функционалност. То е трансферирало официално отговорността на едни импотентни институции. Има 2-3 генерации чалга фамилии, които считат, че обществото е длъжно да им възпитава децата, а не те самите. Ако нещо не върви с детето, те споделят, че учебното заведение е отговорно, учебният психолог би трябвало да си свърши работата, да се намеси психотерапевт. Когато детето е малко, не може да става дума за терапия, а за образование. Живеем в този гибелен модел на концепцията, че всяко нещо може да бъде оправено. Както е с климатика - нагласяваш го на точните градуси. Не ми харесва носът, оперирам го. Не ми е добре детето, адресирам го на психолог. В момента, в който не се получи нищо, тъй като вземаме нереални решения, човек изпада в меланхолия.
- Рисувате много мрачна картина.
- Не съм черноглед, имам вяра, че махалото, като стигне лимита си, минава на другата страна. Това е неизбежно, постоянно е имало цикли. Лошото е, че циклите са дълги и от време на време отиват генерации.
- Напоследък в чужбина доста се приказва за бърнаут, или прегаряне. У нас всеобщо събитие ли е?
- Да, тъй като има прекомерно доста условия това да се случи. Живеем в непрекъснат стрес. Още отпреди Коронавирус имаше трендове, че следва рецесия. От тогава до в този момент всичко е нестабилно, а несигурността основава най-вече тревога. Прегарянето е естествена реакция.
- Развеждат ли се повече двойките през днешния ден?
- По-големият проблем е, че младите все по-рядко се женят. Пропагандира се персонална независимост. А става дума за боязън от отговорност.
- Може пък любовта да е толкоз мощна, че да не е належащо да се скрепява с някакъв си автограф?
- Има някаква логичност, само че мисля, че всеобщо не е това повода. Подписът или думата - това е вдишване на отговорност. Както, като почне човек да живее независимо, поема риск. Докато си у дома и те хранят, не си поел опасности. Когато решиш да се отделиш, поемаш риска да не се оправиш. Това те развива, учи и приготвя. Същото е и в брака. Младите хора все по-малко желаят ангажиращи връзки. Съзнанието на младите е развито не да се потапя в информация, а да сърфира. Преди време, в случай че някой се интересува от дадена тематика, трябваше да се потопи. Трябва да си направи срещи, да отиде в библиотеката, да види дали книгата е свободна, по-късно да препише нещо, с цел да я върне. Това е развой на фокусиране върху тематиката. Сега има доста информация и безусловно сърфират по нея. По същия метод е и с връзките. Младите в IT бранша да вземем за пример са от ден на ден номади. Закотвянето не е предпочитано.
- Г-н Величков, за какво откриватели назовават младото потомство сред 20 и 30 година Snowflake, или снежинки?
- Наричат ги по този начин, тъй като са нежни, тъй като се топят, когато са сложени напрегнат. Много елементарно и доста рано развиват генерализирана тревога, която се демонстрира най-често под формата на уплахи и под паника офанзиви. Личните проблеми значително зависят и от това какви условия основава средата и макар че сега живеем в най-задоволеното време в човешката история, всяко последващо потомство като че ли е все по-недоволно и претенциозно от предходното. Недоволни сме даже в случай че температурата е друга с половин градус от това, което желаеме. Тази среда прави по този начин, че младежите да са все по-претенциозни, недоволни и по-уязвими.
- За кои генерации приказваме?
- Това са по този начин познатите към този момент генерации Y и Z.
- Защо са толкоз разнообразни?
- В началото на XIX в. нашите баби и прабаби са имали доста деца, тъй като са оцелявали единствено няколко от тях. Минавали са през тежки събития като гибел, заболявания, войни и са ставали устойчиви. Здравето - психическо и физическо, значи да си резистентен, а не да не се случват неприятни неща. Което може, ще го избегнеш. Което не, няма, само че би трябвало да посрещаш провокациите в този живот. Признак за здраве е да си резистентен на проблемите и по-късно да можеш да продължиш. В момента младежите са депресивни, тревожни, нежни и всяка дребна неудача ги срутва. Те рухват от това, че някой не е харесал поста им в обществените мрежи.
- Как по-точно ги образува днешното, както казвате, задоволено време?
- Банално е, само че е истина, че днешните времена не основават здрави характери. А ние живеем в най-страхотното време в човешката история. Ние живеем удобно. Имаме вода, имаме достъп до всичко. Тези условия обаче не основават мотивация да затвърдим характера си. Характерът се образува единствено през сложни обстановки. Ако няма такива, възможностите да го изградиш са по-малки. Както е с тялото - при по-малко физически компликации, толкоз по-слабо е, няма шансове да развие естествена мускулатура.
- Интернет и новите технологии въздействат ли?
- С навлизането им фрапантно се трансформираха нещата. Все повече можем да живеем виртуално, а нашият мозък не разграничава истина от неистина. Всяко нещо, което преживее, го приема за истина. Това дали някой ще ти се усмихне или ще хареса фотографията ти или поста, има един и същи резултат. Пак се отделя допамин. На мозъка не му пука от кое място идва този допамин - дали от действителния, или от виртуалния свят. Съзнанието на младежите напълно е завършено от новите технологии и не могат да създадат съпоставяне като предходното потомство като моето, което познава света преди интернет. Има млади, които още със съзряването, още от 5-6-годишни не познават нищо друго с изключение на виртуалните връзки като основа и нямат база за съпоставяне. Във виртуалния свят можеш да редактираш живота. Ако някой ми написа нещо неприятно, просто го препречвам. Не можеш да направиш същото, в случай че става дума за съсед в блока, сътрудник или даже човек от фамилията.
Много по-лесно пригодим е виртуалният свят. В момента, в който имаш опцията да се потопиш в него, ти не можеш да развиеш действителни връзки отвън него. Не можеш да се справяш с сложни обстановки, защото не си бил в тях. Имаш опция да учиш, да изкарваш пари, да се социализираш виртуално. Тогава го правиш редактирано, т.е. единствено във формата, в която искаш. Това основава илюзията, че светът е елементарен. В момента обаче, в който си заставен да влезеш в действителния свят, се оказва, че не е толкоз елементарен. Когато не си развил качества, рухваш. Отиваш на първата си работа, шефът те поглежда изкривено и към този момент си развил меланхолия. В подобен смисъл младите са като снежинки.
- Може би и затварянето поради Коронавирус е оказало въздействие?
- Да, освен това фрапантно по няколко аргументи. Навлязохме в различен стадий на мислене. В международното човешко схващане към този момент е записана концепцията, че можем да бъдем затворени, т.е. че не всичко зависи от нас, както си мислим. И връщане обратно няма. Изолацията, в която бяхме, е пагубна, защото нашият мозък съществува, с цел да комуникира, да съпреживява, не просто да претърпява. Всяка изолираност и самоизолация са пагубни за нашето себеусещане. Виртуалната действителност основава илюзията за независимост, а не е по този начин. Алгоритмите, които се ръководят в тази сфера, не уголемяват нашето обогатяване с информация. Напротив, те ни лимитират, тъй като най-вече ти дават това, което най-вече търсиш. Ако защитаваш някоя от полюсните концепции, ще те заливат с информация, подкрепяща търсенето ѝ, защото всичко е маркетингово. Получаваш една и съща информация и имаш възприятието, че попиваш познания. Изцяло за теб обаче е прикрит другият полюс, другото мислене. Все още човешките връзки са доста по-реалистични, в сравнение с виртуалните. Виртуалните се поддържат по маркетингов логаритъм.
- Как би трябвало да се отнасят родителите и работодателите към това нежно потомство?
- Не би трябвало да се вършат взаимни отстъпки, съобразени с по този начин съвременно наречената свръхчувствителност на тези младежи. И родителите, и работодателят би трябвало да оказват възпитателно влияние - да се възпитат полезности и привички, в това число и работни. Възпитанието постоянно е проявлението и отстояването на избрани граници, без които градивната социализация и себереализация е невъзможна. Ако ние не покажем и не сложим тези граници, то след това животът ще им ги покаже по доста по-безмилостен метод.
- Как се трансформираха учениците след онлайн образованието?
- Програмите изостават, тъй като са официални и не им дават познания и подготовка за живота. Става дума и за учебните, и за университетските стратегии, и то освен в България, те от единствено себе си ерозират мисленето на младежите. Дори да нямат опит, те интуитивно съпоставят кое е потребно и кое е неефикасно. И не виждат смисъл да се ангажират с ученето. В основата на тези, които са съумели, е самообучението. Като стане ясно, че се учи в един измамлив вид като в пандемията, няма по какъв начин да има почит изобщо към тази активност, да не приказваме към учители, към учебно заведение, към институция.
- Как ще коментирате случката във Френската гимназия от края на предишния месец, когато възпитаник внесе револвер в час по история?
- Това е резултат. Преди беше по този начин: обществото възпитава фамилията, фамилията възпитава детето, т.е. има критерии, които се съблюдават напълно. Това е консервативният метод на образование. Преди беше признато обществото да се намесва във възпитанието на детето. Всеки можеше да каже: Вашето дете не отстъпи място в рейса, вашето дете се държа неприятно с учителката. Тогава фамилията коригираше държанието на детето. В момента живеем в ултралиберализъм, който като опростена идея значи “Оставете ги, те сами ще се научат по какъв начин са нещата ”. Обществото е абдикирало от възпитателна функционалност. То е трансферирало официално отговорността на едни импотентни институции. Има 2-3 генерации чалга фамилии, които считат, че обществото е длъжно да им възпитава децата, а не те самите. Ако нещо не върви с детето, те споделят, че учебното заведение е отговорно, учебният психолог би трябвало да си свърши работата, да се намеси психотерапевт. Когато детето е малко, не може да става дума за терапия, а за образование. Живеем в този гибелен модел на концепцията, че всяко нещо може да бъде оправено. Както е с климатика - нагласяваш го на точните градуси. Не ми харесва носът, оперирам го. Не ми е добре детето, адресирам го на психолог. В момента, в който не се получи нищо, тъй като вземаме нереални решения, човек изпада в меланхолия.
- Рисувате много мрачна картина.
- Не съм черноглед, имам вяра, че махалото, като стигне лимита си, минава на другата страна. Това е неизбежно, постоянно е имало цикли. Лошото е, че циклите са дълги и от време на време отиват генерации.
- Напоследък в чужбина доста се приказва за бърнаут, или прегаряне. У нас всеобщо събитие ли е?
- Да, тъй като има прекомерно доста условия това да се случи. Живеем в непрекъснат стрес. Още отпреди Коронавирус имаше трендове, че следва рецесия. От тогава до в този момент всичко е нестабилно, а несигурността основава най-вече тревога. Прегарянето е естествена реакция.
- Развеждат ли се повече двойките през днешния ден?
- По-големият проблем е, че младите все по-рядко се женят. Пропагандира се персонална независимост. А става дума за боязън от отговорност.
- Може пък любовта да е толкоз мощна, че да не е належащо да се скрепява с някакъв си автограф?
- Има някаква логичност, само че мисля, че всеобщо не е това повода. Подписът или думата - това е вдишване на отговорност. Както, като почне човек да живее независимо, поема риск. Докато си у дома и те хранят, не си поел опасности. Когато решиш да се отделиш, поемаш риска да не се оправиш. Това те развива, учи и приготвя. Същото е и в брака. Младите хора все по-малко желаят ангажиращи връзки. Съзнанието на младите е развито не да се потапя в информация, а да сърфира. Преди време, в случай че някой се интересува от дадена тематика, трябваше да се потопи. Трябва да си направи срещи, да отиде в библиотеката, да види дали книгата е свободна, по-късно да препише нещо, с цел да я върне. Това е развой на фокусиране върху тематиката. Сега има доста информация и безусловно сърфират по нея. По същия метод е и с връзките. Младите в IT бранша да вземем за пример са от ден на ден номади. Закотвянето не е предпочитано.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ