Българите – четвърти в Европа по крипто инвестиции
У нас близо 13% от популацията има някакви средства вложени в Биткойн или останалите алткойни
България е на четвърто място в Европа по % на хора, вложили суми в криптовалути. Страната ни се подрежда след Люксембург, Хърватия и Словения, като у нас към всеки десети (13%) от жителите има някаква сума, вложена във волатилните децентрализирани блокчейн технологии. Това сочат данни, структурирани и изведени от специалистите от statista.com в последната им любопитна обява.
Интересно е още, че процентът на хората у нас, които влагат средствата си в обичайни активи също е към 13, което сочи, че в България доверието към криптовалутите е еднообразно към например пазаруването на акции във компании. Това е чудноват феномен за Европа, защото в нито една друга страна не се следи сходна наклонност.
Най-приятелски настроената към криптовалутите нация на Стария континент несъмнено обаче е Словения. Там близо всеки пети (18%) е вложил част от спестяванията си в „ цифровото злато ”. Следва Хърватия, където 16% са вложили средства в блокчейн технологиите, а на трето място е Люксембург (14%).
Любопитна още е и противоположната статистика, съгласно която минимум доверие към крипто активите имат хората във Франция (5%), Италия (6%), Германия (6%) и Белгия (6%). И четирите страни са от тези, подписали през 1957 година Маастрихсткия контракт, с който се поставят основите на Европейския съюз.
Криптовалутите са цифрови активи, употребяващи криптография, с цел да подсигурят транзакции и надзор при основаването на нови единици. Те са децентрализирани, което значи, че за разлика от фиатните пари, не са следени нито от държавни управления, нито от финансови институции. Най-известната криптовалута е Биткойн, основана условно през 2009 година Тя и останалите така наречен „ алткойни ” са основани на блокчейн технологията – разпределен указател, в който се записват всички транзакции, направени с криптовалути.
Всяка криптовалута има собствен неповторим код и знак. Те могат да бъдат купувани, продавани и търгувани на профилирани тържища. Стойността на криптовалутите и тяхната цена се дефинират от търсенето и предлагането, само че могат да бъдат доста волатилни.
Криптовалутите се съхраняват в така наречен „ цифрови портфейли ”, достъпът до които се реализира с така наречен „ private key ” – голямо число, което е неповторимо за всеки консуматор. Тези ключове потвърждават, че въпросният портфейл е благосъстоятелност на избрана персона.
Плюс за използването им е, че дават опция за бързи, евтини и сигурни транзакции, както и за анонимни такива. Криптовалутите са относително нова и бързоеволюираща технология, която има доста разнообразни евентуални приложения в света. Тъкмо тъй като обаче са толкоз рисковани на този стадий, използването им остава лимитирана, защото доста хора мъчно биха вложили пари в нещо, което не схващат.
България е на четвърто място в Европа по % на хора, вложили суми в криптовалути. Страната ни се подрежда след Люксембург, Хърватия и Словения, като у нас към всеки десети (13%) от жителите има някаква сума, вложена във волатилните децентрализирани блокчейн технологии. Това сочат данни, структурирани и изведени от специалистите от statista.com в последната им любопитна обява.
Интересно е още, че процентът на хората у нас, които влагат средствата си в обичайни активи също е към 13, което сочи, че в България доверието към криптовалутите е еднообразно към например пазаруването на акции във компании. Това е чудноват феномен за Европа, защото в нито една друга страна не се следи сходна наклонност.
Най-приятелски настроената към криптовалутите нация на Стария континент несъмнено обаче е Словения. Там близо всеки пети (18%) е вложил част от спестяванията си в „ цифровото злато ”. Следва Хърватия, където 16% са вложили средства в блокчейн технологиите, а на трето място е Люксембург (14%).
Любопитна още е и противоположната статистика, съгласно която минимум доверие към крипто активите имат хората във Франция (5%), Италия (6%), Германия (6%) и Белгия (6%). И четирите страни са от тези, подписали през 1957 година Маастрихсткия контракт, с който се поставят основите на Европейския съюз.
Криптовалутите са цифрови активи, употребяващи криптография, с цел да подсигурят транзакции и надзор при основаването на нови единици. Те са децентрализирани, което значи, че за разлика от фиатните пари, не са следени нито от държавни управления, нито от финансови институции. Най-известната криптовалута е Биткойн, основана условно през 2009 година Тя и останалите така наречен „ алткойни ” са основани на блокчейн технологията – разпределен указател, в който се записват всички транзакции, направени с криптовалути.
Всяка криптовалута има собствен неповторим код и знак. Те могат да бъдат купувани, продавани и търгувани на профилирани тържища. Стойността на криптовалутите и тяхната цена се дефинират от търсенето и предлагането, само че могат да бъдат доста волатилни.
Криптовалутите се съхраняват в така наречен „ цифрови портфейли ”, достъпът до които се реализира с така наречен „ private key ” – голямо число, което е неповторимо за всеки консуматор. Тези ключове потвърждават, че въпросният портфейл е благосъстоятелност на избрана персона.
Плюс за използването им е, че дават опция за бързи, евтини и сигурни транзакции, както и за анонимни такива. Криптовалутите са относително нова и бързоеволюираща технология, която има доста разнообразни евентуални приложения в света. Тъкмо тъй като обаче са толкоз рисковани на този стадий, използването им остава лимитирана, защото доста хора мъчно биха вложили пари в нещо, което не схващат.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ