Работещите бедни у нас се увеличават въпреки ръста на заетостта
У нас битуват някои присъщи особености, които имат отрицателно въздействие върху битката с процеса " работещи небогати ”. Основните фактори за увеличението на тази група хора е ниското равнище на приходите в избрани райони, стопански браншове и длъжности, съгласно образованието, стажа и квалификацията, и положението на пазара на труда, както и несъразмерното повишаване на цените на главните артикули и услуги по отношение на компенсирането на приходите. Това се споделя в разбор на Икономическият и обществен съвет (ИСС) на Република България.
Анализът преглежда аргументите, факторите и трендовете за обсега на по този начин наречените " работещи небогати ", както и съдържа рекомендации и оферти за законодателни промени за ограничение на това събитие. Анализът е създаден по предложение на ръководителя на 49-тото Народно заседание, Росен Желязков. ИСС акцентира, че съществуването на претовареност сама по себе си не способства за изплъзване от клопката на бедността. Данните демонстрират, че за последните 10 години се следят растящи равнища на претовареност, само че липсва понижаване на равнищата на беднотия при работещите. Например през 2022 година в България има 10% работещи небогати (спрямо 7,2% през 2013 г.)
ИСС подчертава, че степента на професионално обучение е значим фактор за ограничение на работещите небогати. Статистиката сочи, че с повишаване на добитото обучение се понижават опциите за попадане в категорията на работещите небогати.
Съвета смята, че би трябвало да се обърне по-сериозно внимание на процеси от цифрова промяна и зеления преход, както и тяхното отражение на пазара на труда и дава образец с прекратяването на активността на въглищните мини и ТЕЦ- овете, което ще утежни структурата на работната мощ. В същото време е регистрирано, че с навлизането на ИИ и новите технологии в пазара на труда ще бъдат закрити работни места и това ще докара до още по- съществени разлики в заплащането.
ИСС сигнализира, че ниското възнаграждение на труда основава спомагателни непренебрежими отрицателни резултати върху цялото общество, като генерира условия за избуяване на престъпността, сивата стопанска система, задлъжнялост и загуба на благосъстоятелност (бездомни хора), зависимости, заболявания и в последна сметка асоциализация, което води до спомагателни публични разноски и утежнява публичното здраве. Затова би било добре да се създават политики за поощряване на локалната стопанска система, които да поддържат икономическата диверсификация/създаването на работни места и развиването на нови стопански браншове.
На база разбора са изведени рекомендации за работа в няколко направления за битката с явлението " работещи небогати ". Това са смяна в нормативната уредба, настоящи правила, правила и методология за определянето на минималната работна заплата; съответна обществена политика, политика по заетостта, осигурителна и данъчна политика; създаване на просветителни стратегии, свързани с решаването на този проблем; поощряване на обществения разговор, общественото партньорство и груповото трудово договаряне, както и работата по стратегии за подкрепяне стартирането на микро (фамилен) бизнес.
Анализът преглежда аргументите, факторите и трендовете за обсега на по този начин наречените " работещи небогати ", както и съдържа рекомендации и оферти за законодателни промени за ограничение на това събитие. Анализът е създаден по предложение на ръководителя на 49-тото Народно заседание, Росен Желязков. ИСС акцентира, че съществуването на претовареност сама по себе си не способства за изплъзване от клопката на бедността. Данните демонстрират, че за последните 10 години се следят растящи равнища на претовареност, само че липсва понижаване на равнищата на беднотия при работещите. Например през 2022 година в България има 10% работещи небогати (спрямо 7,2% през 2013 г.)
ИСС подчертава, че степента на професионално обучение е значим фактор за ограничение на работещите небогати. Статистиката сочи, че с повишаване на добитото обучение се понижават опциите за попадане в категорията на работещите небогати.
Съвета смята, че би трябвало да се обърне по-сериозно внимание на процеси от цифрова промяна и зеления преход, както и тяхното отражение на пазара на труда и дава образец с прекратяването на активността на въглищните мини и ТЕЦ- овете, което ще утежни структурата на работната мощ. В същото време е регистрирано, че с навлизането на ИИ и новите технологии в пазара на труда ще бъдат закрити работни места и това ще докара до още по- съществени разлики в заплащането.
ИСС сигнализира, че ниското възнаграждение на труда основава спомагателни непренебрежими отрицателни резултати върху цялото общество, като генерира условия за избуяване на престъпността, сивата стопанска система, задлъжнялост и загуба на благосъстоятелност (бездомни хора), зависимости, заболявания и в последна сметка асоциализация, което води до спомагателни публични разноски и утежнява публичното здраве. Затова би било добре да се създават политики за поощряване на локалната стопанска система, които да поддържат икономическата диверсификация/създаването на работни места и развиването на нови стопански браншове.
На база разбора са изведени рекомендации за работа в няколко направления за битката с явлението " работещи небогати ". Това са смяна в нормативната уредба, настоящи правила, правила и методология за определянето на минималната работна заплата; съответна обществена политика, политика по заетостта, осигурителна и данъчна политика; създаване на просветителни стратегии, свързани с решаването на този проблем; поощряване на обществения разговор, общественото партньорство и груповото трудово договаряне, както и работата по стратегии за подкрепяне стартирането на микро (фамилен) бизнес.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ