Вземете, който искате, фрагмент от някой шедьовър и там вие ще узнаете душата на автора ♥ Огюст РОДЕН
Тялото постоянно показва духа, който е прикрит в него. И за този, който може да вижда, голотата е цяло богатство. Във величествения темп на контурите един популярен ваятел, един Фидий, открива дивната естетика, обхванала цялата Природа с божествената мъдрост; едно нормално тяло, безшумно, умерено, лъчезарно от мощ и прелест, припомня за всемогъщия разсъдък, който ръководи света.
Един прекрасен пейзаж не затрогва единствено приятните чувства, които ни доставя. а на първо място с концепциите, които поражда. Не линиите и цветовете, които следим там, сами по себе си ни вълнуват, само че дълбокото възприятие, което те пробуждат. В силуетите на дърветата, в израза на хоризонта великите пейзажисти Рюисдаел, Кюин, Коро, Теодор Русо прокарват мисли, радостни или съществени, смели или унили, тихи или мъчителни, които са в унисон с техния дух.
Ето за какво художникът, претъпкан с възприятие, не може нищо да сътвори, в което да не проличи самият той. В цялата природа той прозира едно схващане, сходно на своето. Няма нито един жив организъм, нито един безчувствен предмет, нито един облак на небето, нито един пресен полъх от ливадата, който да не му открива тайната на някаква велика мощ, скрита във всяко нещо. Вижте шедьоврите на изкуството. Всичката им хубост иде от вложената мисъл, от смисъла, което създателите им са мислили, че откриват във Вселената.
Защо нашите готически катедрали са така хубави? Защото във всяко изображение на живота в човешките лица, които красят техните портали чак до клонките на растенията, които кичат капителите им, се виждат следите на свещената обич. Навсякъде нашите благи средновековни художници са виждали да сияе безкрайната доброта. И в своята очарователна доверчивост те са хвърляли един лъч на снизхождение, даже върху лицата на своите демони, на които са придали общителна усмивка и кръвен тип с ангелите.
Вижте която и да било картина от някой остарял занаятчия, от Тициан, от Рембранд да вземем за пример.
Във всички платна на Тициан се вижда гордата сила, която без всяко подозрение, е преизпълвала самия него. Неговите луксозни голи дами се оставят да бъдат обожавани като уверени в своето господство богини. Пейзажите му, декорирани с величествени дървета, които се багрят с тържествения залез на слънцето, не са по малко горди от неговите лица. Върху цялата природа той възцарява аристократическото достолепие – това бе неизменимият ентусиазъм на неговия талант.
Друга една горделивост осветява сбръчканата и изсушена маска на старите занаятчии, които рисуваше Рембранд. Той облагородяваше опушените килии с дребните си прозорци от дъна на бутилки. осветяваше и украсяваше селските и монотонни пейзажи, величаеше покривите на сламените къщи, когато резецът му с същинска приятност пилваше медта. Това е красивата героизъм на скромните същества, светостта на простите неща, благочестиво любени, силата на смирението, която приема и извърша почтено своята орис.
И така трайна, така дълбока, е мисълта на великите художници която се демонстрира отвън сюжета. Тя дори няма потребност от цяла фигура, с цел да се изрази. Вземете, който желаете, откъс от някой шедьовър и там вие ще узнаете душата на създателя. Сравнете в случай че желаете, ръцете в два портрета, работени от Тициан и Рембранд. Тициановата ръка ще бъде властелинска, тази на Рембранд – скромна и мъжествена. В тези дребни парчета от живописта се крие целият блян на тези майстори.
Избрано от: Огюст Роден „ Изкуството “, Беседи събрани от Пол Гсел, изд. Български художник, 1968 година
Снимка: Auguste Rodin fotografato da Nadar nel 1891, bg.wikipedia.org
