Тя те мрази. В буквалния смисъл. Или може би не

Тя те ненавижда. В дословния смисъл. Или може би не тъкмо. Ядосана ти е. Много. Казала ти е неща, които в никакъв случай не би си помислял, че е способна да ги изрече. И то за теб. Жените обичат. С цялото си сърце и душа. Те се отдават напълно на един мъж. Влюбват се до давност и всички останали мъже се трансформират в невидими за тях. Ако тя те е обичала, само че си я наранил – не се чуди за какво те ненавижда.

Жените помнят. Пропуснатите целувки. И разпознават подправената обич. Любов, която не носи нищо положително със себе си. Тъмен облак. Буря. И най-после мъртвило. То идва с примирението на една жена, когато елементарни на мъжа, който не я е обичал задоволително. Така, както тя е обичала него. И по този начин, както е заслужавала. Но уви – любовта се трансформира в ненавист. Силна, изпепеляваща ненавист.

Мразя те, тъй като те обичам. Два антонима, показващи силата на възприятията. Два антонима, създаващи безпорядък. В сърцата ни. В мислите ни. Два антонима, показващи какъв брой комплицирани може да са възприятията – от време на време. Също като хората. Как е допустимо да ненавижда този, който до през вчерашния ден си обичал? И той е бил целия ти свят?

Защо тя те ненавижда? Каква е повода, която се крие зад тази ненавист? Ето някои от нещата, които демонстрират това.

Напразни заричане

Допускал си доста неточности, до момента в който си бил с нея. И тя постоянно ти е прощавала, без значение какво си направил. Дори ти е дала прошка и невярност. Всеки път, когато я нараняваше с дейностите си, тя ти е давала късмет след късмет. С вярата, че все в миналото ще е друго. Ти ще си друг. Променен. Защото по този начин ѝ обещаваше. Промяна. Но тя в никакъв случай не настъпи. Остана си същия, със старите неточности и не спираше да ѝ причиняваш болежка. Докато един ден, момичето с огромното сърце не се измори. И те напусна.

Държеше са като захласнат

Да, обичаше я. Много. Искаше да бъде единствено и само твоя. И на никой различен. Мисълта, че може да принадлежи на непознат мъж те влудяваше. И от боязън да не я загубиш – реализира тъкмо това. Загуби я. Разочарова я. Накара я да се опасява от теб. А в този момент те ненавижда. Защото се държеше като захласнат от нея. Всичките известия, позвънявания, всеки час, всяка минута, възбраната да излиза сама, проследяванията – задуши я с държанието си. Накара я да мечтае още веднъж за независимост. И я реализира. Но ти я изгуби.

Допусна огромна неточност. Защото в случай че един човек реши да ти изневери – ще го направи, даже и да го заключиш в клетка. А толкоз е неверно. Толкова тъжно. Никой няма да право да се държи по този начин, като че ли е стопанин на нечий непознат живот. Трябва да ѝ имаш повече доверие. Сега нещата можеха да бъдат толкоз разнообразни.

Роля на жертва

Съвсем обикновено е в даден миг връзките ви да се разклатят и да станат да миг нестабилни. Но тъкмо тогава би трябвало да сте по-сплотени от всеки път. Ако тя е почувствала твоята неустановеност и прочувствена неустойчивост, в случай че си я упреквал за всичко и си играел ролята на жертва – не се чуди за какво тя те ненавижда. И за какво не желае да ти даде още един късмет. Връзката изисква отговорност. И поема на виновност там, където тя е наша.

Много по-лесно ще е да признаеш, че си сбъркал, да се извиниш и да се постараеш повече това да не се случва. Истината икономисва толкоз доста проблеми. Но прекомерно късно го осъзнаваме.

Счупено доверие

Счупено доверие не се лепи. Особено в случай че е поразяло душата ти и тя кърви. А без него, връзката е обречена. На разлъка. Един мъж елементарно може да изгуби доверието на дамата до него. Причините са доста. Но една от най-тежките е изневярата. Там се намесва и омразата, която унищожава любовта. Побеждава я. Защото сърцето е засегнато. А мозъкът – комплициран. И не ти остава нищо друго, с изключение на да се отдадеш на страстите. Но в този миг те не са по никакъв начин хубави.

Стига към този момент

„ Дай ми втори късмет, с цел да те отчайвам за трети път “, както пишеше Тери Пратчет, прочут още и като Сър Тери в романа „ Крадец на време “. Колко шансове са нужни да дадеш на един мъж, с цел да схванеш, че той в никакъв случай няма да спре да те разочарова? Може би ти също си постъпвал по този начин с нея. Въпреки хилядите пъти, в които ти е прощавала, ти не си го оценявал. И още веднъж си пропущал шанса да станеш друг. Сега, когато всички карти са изиграни, не ти остава нищо друго, с изключение на да те оттеглиш. От нея и от живота ѝ. И да я оставиш да откри щастието другаде. Защото повече от ясно е, че ти не може да ѝ го дадеш.