Нейно Величество Изневярата
Тя не е артикул на актуалното общество. Тя е толкоз остаряла, а към момента не е овехтяла. Във всяка една ера й придават огромно значение и напълно естествено носи купата Величество. Тя не идва с фанфари, не идва с овации, само че говоренето за нея постоянно носи звук, доста шум…и оставя белези.
Често се случва човек да попадне в любовен триъгълник. Когато самичък, непринудено си влезнал в тази настройка, нещата не наподобяват толкоз отчайващи, сложни, неприлични, аморални (ако към момента този термин съществува в наши дни). Тогава самичък си залагаш клопките и самичък преминаваш през всичките провокации, самичък задоволяваш личното си любознание, самичък си устройваш удоволствията за тялото и душата, самичък преминаваш през всичките подозрения дали е вярно или не, отговаряш си самичък с ДА на въпроса „ Дали заслужавам тази различна връзка? ”. Сам, без да признаваш на интимната си половинка (често обаче, когато пристигна моментът на изневярата, половинката си остава полуполовинка и интимността изчезва) и самичък се залъгваш, че това е за последно.
Човек изневерява и постоянно няма прекарване за позор, за виновност, за обида…
Изневярата постоянно идва тогава, когато човек желае да валидизира себе си, да потвърди, че е мечтан, че е жив. Изневярата идва, когато нещо понакуцва в актуалната връзка, когато човек желае да освежи себе си, когато желае да избяга от умората в общуването (или пък то към този момент е изцяло изчезнало). Много и най-различни са претекстовете за нея. Преживяванията с различния сътрудник обаче са постоянно за благополучие, пристрастеност, влюбване… И не на последно място, изневярата е скрито прекарване. А мистичното постоянно притегля.
Съвсем друго е обаче, когато научиш ненадейно, че си бил участник (недоброволен) в любовния триъгълник, когато научиш, че твоят съкровен партньор(ка) те е заменил с друг(а). Тогава идва гневът, яростта, безсилието, объркването, хаоса и въпросите- кой по какъв начин и къде сбърка(хме). Като по-често виновността за случилото се не е ориентирана към себе си, а към този, който е изневерил. Това е травмиращо прекарване за множеството хора.
Тогава се получава комплицирана композиция от когнитивни, прочувствени, поведенчески прекарвания. Когнитивният детайл е осъзнаването на действителна опасност за връзката. Емоционалните реакции включват комплицирано взаимоотношение сред разнообразни негативни усеща, в това число изненада, боязън, дистрес, яд, отвращение…
Една от най-важните съставки при научаването за невярност е опасността , ориентирана против самолюбието. В обстановката, когато човек научи, че са му изневерили, се задейства паник бутонът, че оценката на колегата му към него е паднала доста ниско. Той към този момент не е значимият. Признанието за невярност е обвързвано със самооценъчната взаимозависимост. Преживяването е, че към този момент си Не-достоен и Не-важен за другия.
Две са реакциите след научаването за невярност.
Някои се пробват да запазят легалната си връзка, подтиквани от разнообразни претекстове – поради себе си (все още обичат индивида, който им е изневерил или са под взаимозависимост от него); поради позор (някои претърпяват изневярата на колегата като личен провал).
Други просто си потеглят огорчени, гневни, тревожни…
Но и в двата случая (дали остават или си тръгват), хората са травмирани. И в двата случая една дребна дреболия може да извика още веднъж старите прекарвания и нескрито да излезе подозрението, че отново си вкаран недоброволно в любовен триъгълник. А подозрението за невярност, даже е по-мъчително и по-разяждащо чувство от самото самопризнание за такава.
Ако белезите от признанието за изневяра НЕ бъдат заличени, (вярвайте, че има как) тогава човек още веднъж попада в токсичния капан на цялата комплицирана композиция от когнитивни, негативно-емоционални, поведенчески прекарвания, от която измъкването е съвсем невероятно.
Инфо: https://psiholozi.com
