Учителката Дара
Тя е цветна и забележима. Божидара Тодорова, или просто Дара. Начален преподавател в 122 ОУ " Николай Лилиев " в София. Децата я обожават, родителите я благославят.
Родена и израснала в Банско, Дара признава, че този край й е дал всичко значимо за нейната специалност – отношението към хората. Казва, че е благополучен човек, почитан, само че й е болно, че у нас учителят през днешния ден е по-скоро с наведена глава. Като множеството хора в България.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Преди години пробвала да се измъкне от системата и напуснала учебно заведение. Умората й била голяма - не от децата, а от непрекъснатото препускане от заран до вечер, от период в период. Решила да забави темпото и почнала да гледа едно момченце с ментални увреждания. И до момента този към този момент юноша й казвал, че е най-красивата на света.
После поработила и в магазин за облекла, само че до момента в който общувала с клиентите, все я теглело към децата. На улицата, по тротоара... Когато се завърнала в учителските редици, всичко като че ли си пристигнало на мястото.
Дара е от рядката порода 24-часов преподавател в денонощието. И до момента някои от учениците й я назовават " мамо Дара ", тъй като умее да слуша и има вяра, само че може и да се кара. Не желае да дава оценка на българското обучение. " Образование по благосклонност не се дава, то се заслужава! ", споделя.
Учител като нея не се дава на всеки, само че заслужиш ли го в живота си, е повече от привилегия. В класа си има две дечица от аутистичния набор. Приела ги е безусловно наедно с другите. " Не ги скърбя, доста им се карам и след това доста ги прегръщам! " Не счита, че приемайки деца със СОП – модерната абревиатура за децата с обучителни проблеми, прави огромно мъжество: " На тези деца мястото им е измежду нас, само че класовете би трябвало да бъдат по-малки. "
Иначе всички деца се учат от образец. Един жест, едно мигане. И с килограми любов и почтеност. Двайсет и четири часа дневно. Като Дара.
Каква мечтаеше да станеш като дете?
- Не помня! Беше доста значимо да се грижа за моята сестричка, тя е съвсем 10 години по-малка от мене. Като зеницата на очите си я пазех. Тате, Бог да го елементарни, доста държеше да четем. И ни даваше книжки. И след това трябваше да му описвам. Мисля, че по този начин станах преподавател. И по този начин към този момент двайсет и шест години и малко.
Няколко години работих в Културния дом в Банско, отново с деца. Знаеш ли, в Банско продължава да има едно изключително отношение към хората - постоянно се усеща една добрина и благост. При нас е значимо да можеш да усетиш другия. И несъмнено и на мен по тази причина ми е доста значимо по какъв начин се усещат дечицата ми. Малките и огромните на родителската среща, тъй като родителите са ми по-големите деца. Важно ми е по какъв начин ще се завърти кълбенцето първоначално, с цел да си създадем групата. Да ни е добра срещата. Или стигата. Така споделят старите хора, като се срещнат – Добра стига! Това желая и аз.
През вас, учителите, минават какви ли не опити в последните години и вие дружно с децата ги понасяте. Кое е най-трудното за приемане?
- Липсата на време! Все повече ни карат да вършим едни неща, да попълняме едни документи, които ни лишават времето от децата. Аз обичам да имам време за децата. Да седна на земята, те към мен, да им чета приказка, да слушаме музика, да си приказваме. Някой път и да си помълчим. Материалът е голям и би трябвало да свършим цялата тази работа. А то времето свършило. Която и да е система, да, има потребност от база – техническа, модерна. Но в случай че го няма човешкия фактор, какво вършим?! В нашата работа без Човеци не може.
Има ли " кандидат-човеци ", искащи да станат учители?
- Не. Говорим си с сътрудниците, че желаеме младежи в учебно заведение, само че ги няма. Аз съм работила 14 години със студенти в 151-во учебно заведение в София. Знам какво е да ти влизат в урока младежите и да те слушат. Моя студентка е в Англия в този момент, системата я изгони. Работи в дом за остарели хора. Украсява им сандвичите с усмивки – толкоз й липсват децата... А е хубаво и през днешния ден студентите да отиват в учебно заведение. Повечето учебни заведения да бъдат базови към факултета, с цел да можем ние да си харесваме наследници на специалността.
Ако имаш власт да промениш родното обучение, кои ще са твоите три значими (реанимиращи) стъпки?
- Първо, екипът ми ще бъде от настоящи учители. Второ, ще олекотя материала. Учебниците в този момент се вършат от академични преподаватели на доста научен език и децата не могат да учат сами. И третото – ще дам време! За нас и децата! Много обичам да ги повеждам по зелени учебни заведения най-малко два пъти в годината. Тази година с моя клас бяхме на бяло учебно заведение, след това на море. Много ми е мъчно, само че точно там намирам време да се забележим с децата, да сме същински дружно. Там погалвам и прегръщам всяко дете и мога да го чуя.
Семейството схваща ли, че ти си 24 часа преподавател в денонощието?
- Аз, в случай че съм добър преподавател, то е с помощта на доктор Петър Тодоров. Защото той постоянно е бил до мен. Имам и един прелестен пораснал наследник. Сега пристигна на Нова година за тържеството и сподели: " Мамо, децата са чудесни! И аз видях, че ти си щастлива, а родителите им ми споделиха такива хубави неща за теб! " Сестра ми доста ме поддържа също.
Имаш ли си своя методика?
- В нашето учебно заведение преди години са работили по системата на професор Лозанов – сугестопедията. Толкова ми е забавно това заплитане на музика и картини! Аз изсвирвам малко на китара. И с децата си пеем - това ми оказва помощ доста. Едно време имаше театрални школи към Комитета по просвета в Пловдив. Имам две години приключена такава школа " Театър и слово ", с приемен изпит. Техника на говора сме учили, сценография Всяка вечер сме имали подготовки, представления. Много съм научила оттова. Сега върша по няколко спектакъла на година. Децата са сензитивни същества и се любуват на страстта, а посредством театъра могат да изразят и себе си. И да си починат от учебно заведение.
Имаш ли рецепта за елементарен път към сърцето на едно дете?
- Трябва да си откровен, чист! Един път да усети съмнение, че го мамиш или нещо шикалкавиш – край! Аз си приказвам с тях. Всичко им споделям! И като сгреша някоя дума, наложително я пиша на дъската, тъй като това желая и от тях. Те могат да те следват, в случай че си почтен. И би трябвало да усетят мощ, почитание - никой не желае да следва слабия. Говорим си на дребни имена, само че те се обръщат към мен на Вие. И имаме желязна дисциплинираност.
Учителят в днешно време у нас що за специалност е? Уважават ли го, ненавиждат ли го...
- Много ми е мъчно да дам отговор. Аз съм щастлива, тъй като това, което срещам, доста ми дава. В България доста ни е мъчно да сме откровени със себе си. А би трябвало да си дадеш сметка кой си, ставаш ли... Учителската работа не е за всеки. Някой път и аз се чудя по какъв начин се оправям. Но ето, тези, на които най-вече съм се карала, те най-вече са ми казвали " благодаря ". И са се прибирали в учебно заведение, с цел да ми споделят: " Госпожо, бяхте права! "
Родена и израснала в Банско, Дара признава, че този край й е дал всичко значимо за нейната специалност – отношението към хората. Казва, че е благополучен човек, почитан, само че й е болно, че у нас учителят през днешния ден е по-скоро с наведена глава. Като множеството хора в България.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Преди години пробвала да се измъкне от системата и напуснала учебно заведение. Умората й била голяма - не от децата, а от непрекъснатото препускане от заран до вечер, от период в период. Решила да забави темпото и почнала да гледа едно момченце с ментални увреждания. И до момента този към този момент юноша й казвал, че е най-красивата на света.
После поработила и в магазин за облекла, само че до момента в който общувала с клиентите, все я теглело към децата. На улицата, по тротоара... Когато се завърнала в учителските редици, всичко като че ли си пристигнало на мястото.
Дара е от рядката порода 24-часов преподавател в денонощието. И до момента някои от учениците й я назовават " мамо Дара ", тъй като умее да слуша и има вяра, само че може и да се кара. Не желае да дава оценка на българското обучение. " Образование по благосклонност не се дава, то се заслужава! ", споделя.
Учител като нея не се дава на всеки, само че заслужиш ли го в живота си, е повече от привилегия. В класа си има две дечица от аутистичния набор. Приела ги е безусловно наедно с другите. " Не ги скърбя, доста им се карам и след това доста ги прегръщам! " Не счита, че приемайки деца със СОП – модерната абревиатура за децата с обучителни проблеми, прави огромно мъжество: " На тези деца мястото им е измежду нас, само че класовете би трябвало да бъдат по-малки. "
Иначе всички деца се учат от образец. Един жест, едно мигане. И с килограми любов и почтеност. Двайсет и четири часа дневно. Като Дара.
Каква мечтаеше да станеш като дете?
- Не помня! Беше доста значимо да се грижа за моята сестричка, тя е съвсем 10 години по-малка от мене. Като зеницата на очите си я пазех. Тате, Бог да го елементарни, доста държеше да четем. И ни даваше книжки. И след това трябваше да му описвам. Мисля, че по този начин станах преподавател. И по този начин към този момент двайсет и шест години и малко.
Няколко години работих в Културния дом в Банско, отново с деца. Знаеш ли, в Банско продължава да има едно изключително отношение към хората - постоянно се усеща една добрина и благост. При нас е значимо да можеш да усетиш другия. И несъмнено и на мен по тази причина ми е доста значимо по какъв начин се усещат дечицата ми. Малките и огромните на родителската среща, тъй като родителите са ми по-големите деца. Важно ми е по какъв начин ще се завърти кълбенцето първоначално, с цел да си създадем групата. Да ни е добра срещата. Или стигата. Така споделят старите хора, като се срещнат – Добра стига! Това желая и аз.
През вас, учителите, минават какви ли не опити в последните години и вие дружно с децата ги понасяте. Кое е най-трудното за приемане?
- Липсата на време! Все повече ни карат да вършим едни неща, да попълняме едни документи, които ни лишават времето от децата. Аз обичам да имам време за децата. Да седна на земята, те към мен, да им чета приказка, да слушаме музика, да си приказваме. Някой път и да си помълчим. Материалът е голям и би трябвало да свършим цялата тази работа. А то времето свършило. Която и да е система, да, има потребност от база – техническа, модерна. Но в случай че го няма човешкия фактор, какво вършим?! В нашата работа без Човеци не може.
Има ли " кандидат-човеци ", искащи да станат учители?
- Не. Говорим си с сътрудниците, че желаеме младежи в учебно заведение, само че ги няма. Аз съм работила 14 години със студенти в 151-во учебно заведение в София. Знам какво е да ти влизат в урока младежите и да те слушат. Моя студентка е в Англия в този момент, системата я изгони. Работи в дом за остарели хора. Украсява им сандвичите с усмивки – толкоз й липсват децата... А е хубаво и през днешния ден студентите да отиват в учебно заведение. Повечето учебни заведения да бъдат базови към факултета, с цел да можем ние да си харесваме наследници на специалността.
Ако имаш власт да промениш родното обучение, кои ще са твоите три значими (реанимиращи) стъпки?
- Първо, екипът ми ще бъде от настоящи учители. Второ, ще олекотя материала. Учебниците в този момент се вършат от академични преподаватели на доста научен език и децата не могат да учат сами. И третото – ще дам време! За нас и децата! Много обичам да ги повеждам по зелени учебни заведения най-малко два пъти в годината. Тази година с моя клас бяхме на бяло учебно заведение, след това на море. Много ми е мъчно, само че точно там намирам време да се забележим с децата, да сме същински дружно. Там погалвам и прегръщам всяко дете и мога да го чуя.
Семейството схваща ли, че ти си 24 часа преподавател в денонощието?
- Аз, в случай че съм добър преподавател, то е с помощта на доктор Петър Тодоров. Защото той постоянно е бил до мен. Имам и един прелестен пораснал наследник. Сега пристигна на Нова година за тържеството и сподели: " Мамо, децата са чудесни! И аз видях, че ти си щастлива, а родителите им ми споделиха такива хубави неща за теб! " Сестра ми доста ме поддържа също.
Имаш ли си своя методика?
- В нашето учебно заведение преди години са работили по системата на професор Лозанов – сугестопедията. Толкова ми е забавно това заплитане на музика и картини! Аз изсвирвам малко на китара. И с децата си пеем - това ми оказва помощ доста. Едно време имаше театрални школи към Комитета по просвета в Пловдив. Имам две години приключена такава школа " Театър и слово ", с приемен изпит. Техника на говора сме учили, сценография Всяка вечер сме имали подготовки, представления. Много съм научила оттова. Сега върша по няколко спектакъла на година. Децата са сензитивни същества и се любуват на страстта, а посредством театъра могат да изразят и себе си. И да си починат от учебно заведение.
Имаш ли рецепта за елементарен път към сърцето на едно дете?
- Трябва да си откровен, чист! Един път да усети съмнение, че го мамиш или нещо шикалкавиш – край! Аз си приказвам с тях. Всичко им споделям! И като сгреша някоя дума, наложително я пиша на дъската, тъй като това желая и от тях. Те могат да те следват, в случай че си почтен. И би трябвало да усетят мощ, почитание - никой не желае да следва слабия. Говорим си на дребни имена, само че те се обръщат към мен на Вие. И имаме желязна дисциплинираност.
Учителят в днешно време у нас що за специалност е? Уважават ли го, ненавиждат ли го...
- Много ми е мъчно да дам отговор. Аз съм щастлива, тъй като това, което срещам, доста ми дава. В България доста ни е мъчно да сме откровени със себе си. А би трябвало да си дадеш сметка кой си, ставаш ли... Учителската работа не е за всеки. Някой път и аз се чудя по какъв начин се оправям. Но ето, тези, на които най-вече съм се карала, те най-вече са ми казвали " благодаря ". И са се прибирали в учебно заведение, с цел да ми споделят: " Госпожо, бяхте права! "
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ