Тя е царствена и пълна с хумор, гордостта на Великобритания,

Джуди ДЕНЧ, която живее на село със своето куче, две котки и златната рибка Лазар

Тя е царствена и цялостна с комизъм, гордостта на Англия, строгата М, контролираща задачите на Пиърс Броснан и Даниел Крейг в цели седем кино лентата за Джеймс Бонд, превъзходната Филомена, търсеща своя пораснал надалеч от нея наследник, уважавана от рецензията, обичана от публиката, желана от Шекспир ☺. Достолепната Джуди Денч има общо 56 влиятелни награди и 203 номинации за своите ярки актьорски превъплъщения – носителка е на „ Оскар ”, премия Tony, две награди „ Златен глобус ”, седем награди Olivier, шест кино и четири телевизионни награди BAFTA. В края на 2015-та, Денч блесна в основната женска роля на най-мистичната шекспирова пиеса „ Зимна приказка ”, продукция на театралната натрупа на Кенет Брана Kenneth Branagh Theatre Company Live, чиято прожекция имахме щастието да забележим в София предходната зима.

За простите истини в живота и на сцената, споделено от 82-годишната актриса и Дама-командор на Ордена на Британската империя.

(Judi Dench appears in the Royal Shakespeare Company production of Harley Granville Barber's play 'Waste' at the Lyric Theatre)

Възможно е, някой ден още веднъж да се върна в театъра, само че към този момент като видение. И това ще бъде много шекспировски.

Живея в малко селце на граница сред Кент, Съсекс и Съри. Понякога ме навестяват щерка ми с внучето, само че най-често в този остарял дом съм сама – със своето куче, двете котки и изключително дейната ми златна рибка, която непрекъснато желае да се метне от аквариума и на която безусловно два пъти избавям живота. Рибката се споделя Лазар – сами разбирате за какво.

И до ден сегашен ме питат, снимала ли съм се и другаде, с изключение на във филмите за Джеймс Бонд.

Няма доста велики функции за дами. Погледнете Шекспир – при него, женските функции са напълно малко и в действителност може да се каже, че ти е провървяло, в случай че си изиграл даже една от тях. Но аз съм изиграла много, по тази причина съм щастлива.

Все още съм способна на нови неща. Да речем коляното ми. Да, моето е фактически ново – титаниево. Не знам за какво, само че като вървя, то доста бързо се затопля, и в случай че инцидентно ми премръзнат ръцете, просто си ги поставям на коляното – и готово.

Мисля, че съм част от това безусловно малцинство, което обича своята работа.

(Judi Dench as Viola in Twelfth Night, 1969)

(Romeo and Juliet, Judi Dench as Juliet and John Stride as Romeo, directed by Franco Zeffirelli, Old Vic, 1960)

Най-хубавото в ролята на Жулиета е онази наносекунда, в която разбираш, че са ти я предложили.

Незнайно за какво, мнозина са изцяло уверени, че съм способна да играя само властни и мрачни дами.

В „ Skyfall ” бе последната ми поява в ролята на М. Тъгувам ли по този мотив? Не. Реалист съм и прелестно разбирам, че в случай че в действителност работех за МИ-6, от дълго време бих отишла в пенсия. Затова, просто красиво напуснах кино лентата.

Когато бях петгодишна, играх охлюв в един учебен театър. Всъщност, това май е първата ми роля. Бях облечена в кафяво костюмче и трико, а татко ми сътвори голяма черупка, с която пълзях напред-назад по сцената. Помня, че когато родителите ми влязоха в залата, аз ненадейно станах и някой изкрещя: „ Я незабавно да сядаш! ” Това пък, беше първата рецензия към осъществяването ми.

С Майкъл (актьорът Майкъл Уилямс, брачен партньор на Денч в продължение на 30 години) ни срещнаха общи другари, с които останахме близки до самата му гибел. Той имаше прелестно възприятие за комизъм, вероятно най-важното, което би трябвало да има един мъж. Но знаете ли какво си мисля? Дори в никакъв случай да не се бяхме оженили, все едно – ние щяхме до край да останем най-хубави другари. Това възприятие, съгласно мен, е и тайната на щастливия брак.

(Judi Dench and Michael Williams in 1989, The BRITISH FILM ACADEMY AWARDS)

Неотдавна ме оповестиха за национална горделивост на Британия, и знаете ли какво? Веднага се почувствах като безполезна прашна дрипа, сложена на полицата на остарял бюфет.

Преди година, слушах изявление по радиото с жена, която бе навършила 105 години. Когато я оповестиха, чаках да чуя слаб пресипнал гласец, само че нейният глас беше корав и прелестен. Та сподели: „ Разбрах едно – остаряваш ли, не спирай с живота. Аз в никакъв случай не стопирах да върша това, което върша, тъй като зная, че в никакъв случай към този момент няма да имам шанса да се върна към нещо, което е отминало ”.

Всеки ден се старая да узнавам по нещо ново и по тази причина обичам всички тези „ Знаете ли, какво… ” Ето да вземем за пример, вие знаете ли, че първото име на Нострадамус е Мишел? Доскоро аз не знаех.

Все още не съм се дала прошка със сцената. Искам да изиграя афганистанска жена, която се учи да върви по въже, а в последно деяние се трансформира в змей. Но къде е тя, къде е тази пиеса?

(Judi Dench in 'Peter and Alice' Michael Grandage Company, London)