Не си ли била с комунистите? Как живя Джилда Карол, която пускаше западна музика по Свободна Европа
Тя е легенда за хората, слушали Радио Свободна Европа преди 1989 година Тогава тя води не политическо, а музикално предаване. Чрез нея до България доближават неразрешените западни песни. Джилда Карол умря на 91-годишна възраст във Флорида. Диана Иванова споделя за срещите си с нея.
Джилда Карол е най-дълго работилата българка в и евентуално най-популярното име на заглушаваното радио в комунистическа България.
"Тя беше най-голямата ни звезда ", спомня си за нея Евгений Силянов , някогашен заместник-директор на Радио Свободна Европа. "През 1970-71 година (…) обявихме един телефон (…) Най-много позвънявания имаше за нея ", споделя той в книгата "Мисия Париж. Разговори с Евгени Силянов ".
Танцьорката на степ
Съвсем младата Джилда Карол е буйна танцьорка на степ, с майка българка (Невена) и татко маджарин (Карой). Тя напуща България сама през 1948 година. Времената са бурни, фамилните тютюневи заводи са пред национализация.
Джилда отива в Будапеща, откъдето през 1950 година също бяга, този път първо в американската зона във Виена, а оттова в Мюнхен. Мечтата й е да избяга в Америка, само че случайностите на ориста я срещат с американците, които приготвят първите излъчвания на Радио Свободна Европа. Така от танцьорката на степ се ражда едно от рекламните лица на радиото в първите години след Втората международна война.
Джилда Карол е едно от рекламните лица на радиото в първите години след Втората международна война
Тогава от Ню Йорк идва Стефан Груев , наследник на дългогодишния шеф на кабинета на Борис III Павел Груев, който към този момент е наказан и екзекутиран от "Народния съд ". После се причисляват още българи емигранти, за които връщането в България при новата власт е безусловно невероятно.
"Ние почнахме, без да имаме хабер от broadcasting, и се учехме в това време, в което говорехме пред микрофона. И ужасните hamburgers, които ядяхме, до момента в който пишехме програмите… ", спомня си в писмо до Джилда Стефан Груев, който работи в радиото тогава не повече от 2 години.
Това писмо е част от големия й разпръснат списък, който тя ревностно пази, само че част от който споделя с мен. Това писмо ще ми го прати точно тя, по пощата.
Тя е на възрастта на татко ми
"Чакам ви и съм сготвила към този момент ", споделя Джилда, до момента в който изяснява по какъв начин да я намерим в Мюнхен. Пътуваме с Мартин, брачният партньор ми, от Бон.
Това ще е първата ни в действителност дълга среща. Досега сме се срещнали официално, посредством сътрудници от Радио Свободна Европа в Мюнхен . Работили сме в едно и също радио – само че в разнообразни столетия. Джилда е на възрастта на татко ми. Между нас стоят разнообразни светове и доста пластове история. Искам да я убедя да стане част от моя документален за Радио Свободна Европа. Няма да съумея, само че сред нас ще се случат други значими неща.
Джилда е сготвила нещо доста вкусно с морски блага, отваря бутилка бяло вино и ние сядаме на терасата, от която напряко се излиза на зелена поляна – обградена с солидни борове.
Тази вечер няма да се повтори. Мисля, че Мартин с неговата немска биография и история, както и общата атмосфера на диалога, й влияят.
Джилда отваря архива си, демонстрира ни всичко, разрешава даже на Мартин да преснима част от него. В дребното й жилище в Мюнхен, отрупано с книги, писма, български икони, магнетофонни ролки, порцелан, мемоари, сред нас стартира едно нежно, като че ли, другарство.
"Вие, комунистите "
Джилда Карол беше име. Имах другари, които я боготворяха. За тях тя беше легенда. Други ми споделяха да внимавам с нея. На мен самата не ми беше постоянно елементарно с нея. Понякога ме посрещаше в жилището си с думите "Вие, комунистите… " Казвах й, че не може да ми приказва по този начин. "Но си била пионерка, нали… " Да. "И в комсомола си била, нали…. " Да. "Е, тогава не си ли била с комунистите? "
Можеше да бъде остра, хаплива, безцеремонна. Понякога по този начин й се ядосвах, че си споделях, че в никакъв случай повече няма да стъпя при нея…Но след това тя се обаждаше, с радостния си глас, канеше ме на вечеря, пиеше доста вино и ме возеше най-после с нейната остаряла спортна "Мазда " по улиците на Мюнхен, качвайки се понякога на тротоарите за мой смут, смеейки се и разказвайки истории. После вадеше фамилни фотоси и ставаше тъжна. Обичаше да слуша разкази за моите родители, за сестра ми, за приятелите ми. Палеше се постоянно, на всевъзможни тематики.
Можеше да бъде остра, хаплива, безцеремонна
Разговорите и срещите ми с нея остават един от най-интересните ми уроци за контузиите на нашата история. Как се приближавам до някого, който е бил изпъден и в никакъв случай повече не е могъл да се върне в страната, в която аз по-късно се раждам? Научих се да не одобрявам думите й персонално. Тя обвиняваше, имаше за какво. Сега, отваряйки архива си, си давам сметка, какъв брой великодушна е била.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
"Музикално свиждане "
Малко преди унгарските събития през 1956 година Джилда оказва помощ на майка си и татко си да избягат от България в Германия. Започва да прави лично предаване за музика и просвета всеки ден, а в неделя - "Музикално свиждане ". Именно това свиждане я трансформира в легенда в България.
Ричард Къмингс , някогашен шеф по сигурността в Радио Свободна Европа, си я спомня като "една от най-обичаните музикални водещи ". Няколко генерации българи поемат от нея новините от западната музика, която тогава към момента е табу и не звучи в народен ефир.
Джилда интервюира Елвис Пресли, Джордж Харисън, Том Джоунс, Рей Чарлз , прави записи от концерти в Мюнхен, споделя атмосферата на концертите, даже кара гостите си да приказват по малко на български – "здравейте " или "добър ден ".
"Аз се спасих ", споделя тя. И продължава: "Исках да благодаря за това и да предам на моите слушатели възприятието за независимост, което изпитвах, желаех да се усещат свободни ".
Купища писма стартират да идват от България за нея – някои просто я молят да им пусне Кридънс, други я питат за живота в Западна Германия.
България тогава
По същото време Радио Свободна Европа към този момент е оповестено за "най-големия зложелател на социализма и България ", Държавна сигурност стартира секретна разработка под кодовото име "Латерна " , българите, работещи там, са оповестени за Изменник на родината - "изменници на родината " и "невързвращенци " - без право на връщане в България. Започва мощна акция в българските медии против Радио Свободна Европа и особено против Джилда Карол.
Ето какво напирмер написа Николай Чолаков в публикацията "Да пресечем пипалата на идеологическата измама ", оповестена в списание "Народна култура " през 1969 година
"Най-изпечената българохулителка от "Свободна Европа " е Джилда Карол "Николай Чолаков
"Най-изпечената българохулителка от "Свободна Европа " е Джилда Карол. Тя до тънкости се е специализирала по живота в България и във всяка област дава на слушателите препоръки. В нейните клюки обаче има самобитен финес, украсен с човешка угриженост. Джилда Карол от сърце дава препоръки, извършва стремежи, урежда специфични концерти. Чрез интонацията на мекия си "интелигентски " глас тя се стреми да породи в сърцата на младежите злоба за ситуацията й, за бързото й процъфтяване. Изпечената хулителка съжалява нашата юноша, че е "потънала в досада ". Джилда по всякакъв начин се стреми да провежда излъчвания, които прогонват скуката и безусловно заинтригуват. Същата "доброжелателка " на младежите у нас разказва креативния път на естрадни реализатори, на кино звезди, на нашумели криминалисти. Разбира се, тя не не помни по най-умел метод да съчетае тези излъчвания с най-подходящи за момента нравствени беседи. Те по тема и изключително по наличие са добре премислени, отмерени и тъкмо адресирани. Ето някои от тематиките: "Как да се живее ", "Как да се преуспява " и други "
Същевременно точно късите политически мнения и реплики на Джилда в нейните музикални излъчвания й костват редица кавги и спорове с управлението на Радио Свободна Европа. Бившият заместник-директор Евгений Силянов си спомня: "Тя под предлог, че пуска смешки, навлизаше надълбоко в политиката… Най-накрая даже трябваше да й забраним да се занимава с политика под угрозата да бъде уволнена ".
Радиото и Студената война
Животът й в радиото е белязан хем от славата на триумфа и голямата известност, хем от споровете вътре в редакцията сред другите генерации емигранти, хем от страха от тайните служби в България, за които тя става един от значимите прицели на офанзива.
Кулминацията е достигната с фабрикувания развой през 1978 година против шефа на фестивала "Златният Орфей " Генко Генов – едно от обвиняванията против Генов, е че е бил вербуван за Централно разузнавателно управление на САЩ от Джилда Карол. Тази история остава в мъгла чак до излизането на Генов от пандиза. Малко преди гибелта си той споделя, че обвиняването е било неуместно и че е познавал Джилда незадълбочено само от музикалния пазар в Кан.
Веднъж се прибира вкъщи си и намира иконите с избодени очи
При всичките ни срещи и диалози тази тематика постоянно я натъжаваше. Спомня си случая, когато след работа се прибира вкъщи си и намира иконите с избодени очи, цялото жилище – разбъркано. Усещам страха и омразата, които са останали в нея, горчивината. Много се интересуваше какво има за нея в досието й. Няколко пъти й нося копия на документи, които намирам в делото "Латерна ".
Джилда работи в радиото до преместването му от Мюнхен в Прага през 1995 година После прекарва времето си сред Мюнхен и Флорида. Нейно владеене е евентуално най-богатата сбирка от музикални записи от 60-те и 70-те години в историята на радиото.
Джилда Карол е най-дълго работилата българка в и евентуално най-популярното име на заглушаваното радио в комунистическа България.
"Тя беше най-голямата ни звезда ", спомня си за нея Евгений Силянов , някогашен заместник-директор на Радио Свободна Европа. "През 1970-71 година (…) обявихме един телефон (…) Най-много позвънявания имаше за нея ", споделя той в книгата "Мисия Париж. Разговори с Евгени Силянов ".
Танцьорката на степ
Съвсем младата Джилда Карол е буйна танцьорка на степ, с майка българка (Невена) и татко маджарин (Карой). Тя напуща България сама през 1948 година. Времената са бурни, фамилните тютюневи заводи са пред национализация.
Джилда отива в Будапеща, откъдето през 1950 година също бяга, този път първо в американската зона във Виена, а оттова в Мюнхен. Мечтата й е да избяга в Америка, само че случайностите на ориста я срещат с американците, които приготвят първите излъчвания на Радио Свободна Европа. Така от танцьорката на степ се ражда едно от рекламните лица на радиото в първите години след Втората международна война.
Джилда Карол е едно от рекламните лица на радиото в първите години след Втората международна война
Тогава от Ню Йорк идва Стефан Груев , наследник на дългогодишния шеф на кабинета на Борис III Павел Груев, който към този момент е наказан и екзекутиран от "Народния съд ". После се причисляват още българи емигранти, за които връщането в България при новата власт е безусловно невероятно.
"Ние почнахме, без да имаме хабер от broadcasting, и се учехме в това време, в което говорехме пред микрофона. И ужасните hamburgers, които ядяхме, до момента в който пишехме програмите… ", спомня си в писмо до Джилда Стефан Груев, който работи в радиото тогава не повече от 2 години.
Това писмо е част от големия й разпръснат списък, който тя ревностно пази, само че част от който споделя с мен. Това писмо ще ми го прати точно тя, по пощата.
Тя е на възрастта на татко ми
"Чакам ви и съм сготвила към този момент ", споделя Джилда, до момента в който изяснява по какъв начин да я намерим в Мюнхен. Пътуваме с Мартин, брачният партньор ми, от Бон.
Това ще е първата ни в действителност дълга среща. Досега сме се срещнали официално, посредством сътрудници от Радио Свободна Европа в Мюнхен . Работили сме в едно и също радио – само че в разнообразни столетия. Джилда е на възрастта на татко ми. Между нас стоят разнообразни светове и доста пластове история. Искам да я убедя да стане част от моя документален за Радио Свободна Европа. Няма да съумея, само че сред нас ще се случат други значими неща.
Джилда е сготвила нещо доста вкусно с морски блага, отваря бутилка бяло вино и ние сядаме на терасата, от която напряко се излиза на зелена поляна – обградена с солидни борове.
Тази вечер няма да се повтори. Мисля, че Мартин с неговата немска биография и история, както и общата атмосфера на диалога, й влияят.
Джилда отваря архива си, демонстрира ни всичко, разрешава даже на Мартин да преснима част от него. В дребното й жилище в Мюнхен, отрупано с книги, писма, български икони, магнетофонни ролки, порцелан, мемоари, сред нас стартира едно нежно, като че ли, другарство.
"Вие, комунистите " Джилда Карол беше име. Имах другари, които я боготворяха. За тях тя беше легенда. Други ми споделяха да внимавам с нея. На мен самата не ми беше постоянно елементарно с нея. Понякога ме посрещаше в жилището си с думите "Вие, комунистите… " Казвах й, че не може да ми приказва по този начин. "Но си била пионерка, нали… " Да. "И в комсомола си била, нали…. " Да. "Е, тогава не си ли била с комунистите? "
Можеше да бъде остра, хаплива, безцеремонна. Понякога по този начин й се ядосвах, че си споделях, че в никакъв случай повече няма да стъпя при нея…Но след това тя се обаждаше, с радостния си глас, канеше ме на вечеря, пиеше доста вино и ме возеше най-после с нейната остаряла спортна "Мазда " по улиците на Мюнхен, качвайки се понякога на тротоарите за мой смут, смеейки се и разказвайки истории. После вадеше фамилни фотоси и ставаше тъжна. Обичаше да слуша разкази за моите родители, за сестра ми, за приятелите ми. Палеше се постоянно, на всевъзможни тематики.
Можеше да бъде остра, хаплива, безцеремонна
Разговорите и срещите ми с нея остават един от най-интересните ми уроци за контузиите на нашата история. Как се приближавам до някого, който е бил изпъден и в никакъв случай повече не е могъл да се върне в страната, в която аз по-късно се раждам? Научих се да не одобрявам думите й персонално. Тя обвиняваше, имаше за какво. Сега, отваряйки архива си, си давам сметка, какъв брой великодушна е била.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
"Музикално свиждане "
Малко преди унгарските събития през 1956 година Джилда оказва помощ на майка си и татко си да избягат от България в Германия. Започва да прави лично предаване за музика и просвета всеки ден, а в неделя - "Музикално свиждане ". Именно това свиждане я трансформира в легенда в България.
Ричард Къмингс , някогашен шеф по сигурността в Радио Свободна Европа, си я спомня като "една от най-обичаните музикални водещи ". Няколко генерации българи поемат от нея новините от западната музика, която тогава към момента е табу и не звучи в народен ефир.
Джилда интервюира Елвис Пресли, Джордж Харисън, Том Джоунс, Рей Чарлз , прави записи от концерти в Мюнхен, споделя атмосферата на концертите, даже кара гостите си да приказват по малко на български – "здравейте " или "добър ден ".
"Аз се спасих ", споделя тя. И продължава: "Исках да благодаря за това и да предам на моите слушатели възприятието за независимост, което изпитвах, желаех да се усещат свободни ".
Купища писма стартират да идват от България за нея – някои просто я молят да им пусне Кридънс, други я питат за живота в Западна Германия.
България тогава
По същото време Радио Свободна Европа към този момент е оповестено за "най-големия зложелател на социализма и България ", Държавна сигурност стартира секретна разработка под кодовото име "Латерна " , българите, работещи там, са оповестени за Изменник на родината - "изменници на родината " и "невързвращенци " - без право на връщане в България. Започва мощна акция в българските медии против Радио Свободна Европа и особено против Джилда Карол.
Ето какво напирмер написа Николай Чолаков в публикацията "Да пресечем пипалата на идеологическата измама ", оповестена в списание "Народна култура " през 1969 година
"Най-изпечената българохулителка от "Свободна Европа " е Джилда Карол "Николай Чолаков
"Най-изпечената българохулителка от "Свободна Европа " е Джилда Карол. Тя до тънкости се е специализирала по живота в България и във всяка област дава на слушателите препоръки. В нейните клюки обаче има самобитен финес, украсен с човешка угриженост. Джилда Карол от сърце дава препоръки, извършва стремежи, урежда специфични концерти. Чрез интонацията на мекия си "интелигентски " глас тя се стреми да породи в сърцата на младежите злоба за ситуацията й, за бързото й процъфтяване. Изпечената хулителка съжалява нашата юноша, че е "потънала в досада ". Джилда по всякакъв начин се стреми да провежда излъчвания, които прогонват скуката и безусловно заинтригуват. Същата "доброжелателка " на младежите у нас разказва креативния път на естрадни реализатори, на кино звезди, на нашумели криминалисти. Разбира се, тя не не помни по най-умел метод да съчетае тези излъчвания с най-подходящи за момента нравствени беседи. Те по тема и изключително по наличие са добре премислени, отмерени и тъкмо адресирани. Ето някои от тематиките: "Как да се живее ", "Как да се преуспява " и други "
Същевременно точно късите политически мнения и реплики на Джилда в нейните музикални излъчвания й костват редица кавги и спорове с управлението на Радио Свободна Европа. Бившият заместник-директор Евгений Силянов си спомня: "Тя под предлог, че пуска смешки, навлизаше надълбоко в политиката… Най-накрая даже трябваше да й забраним да се занимава с политика под угрозата да бъде уволнена ".
Радиото и Студената война Животът й в радиото е белязан хем от славата на триумфа и голямата известност, хем от споровете вътре в редакцията сред другите генерации емигранти, хем от страха от тайните служби в България, за които тя става един от значимите прицели на офанзива.
Кулминацията е достигната с фабрикувания развой през 1978 година против шефа на фестивала "Златният Орфей " Генко Генов – едно от обвиняванията против Генов, е че е бил вербуван за Централно разузнавателно управление на САЩ от Джилда Карол. Тази история остава в мъгла чак до излизането на Генов от пандиза. Малко преди гибелта си той споделя, че обвиняването е било неуместно и че е познавал Джилда незадълбочено само от музикалния пазар в Кан.
Веднъж се прибира вкъщи си и намира иконите с избодени очи
При всичките ни срещи и диалози тази тематика постоянно я натъжаваше. Спомня си случая, когато след работа се прибира вкъщи си и намира иконите с избодени очи, цялото жилище – разбъркано. Усещам страха и омразата, които са останали в нея, горчивината. Много се интересуваше какво има за нея в досието й. Няколко пъти й нося копия на документи, които намирам в делото "Латерна ".
Джилда работи в радиото до преместването му от Мюнхен в Прага през 1995 година После прекарва времето си сред Мюнхен и Флорида. Нейно владеене е евентуално най-богатата сбирка от музикални записи от 60-те и 70-те години в историята на радиото.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ