Тя е финалистка в конкурса за красота Мис Еквадор и

Тя е финалистка в състезанието за хубост " Мис Еквадор " и завоюва любовта на цялата страна. Нейните физически ограничавания не ограничиха фантазиите й.

Мис Еквадор 2021 година. Този конкурс ще остане в историята на страната като най-различният и най-оспорваният за първото място. Сред красивите кандидатки за короната се отличи една жена, която сграбчи сърцата на народа и на света. Виктория Салседо, на 25 година, с необятна усмивка на лицето си, като че ли в никакъв случай нищо неприятно не й се е случвало. А в действителност е тъкмо противоположното – след токов удар тя остава без двете си ръце и без единия си крайник.

- Виктория, доста ти благодаря, че отделяш време за нас и нашите фенове.
- За мен е огромно наслаждение!

- Разкажи ни малко повече за състезанието " Мис Еквадор ", за какво реши да участваш в него?
- Много от дълго време взех това решение. За мен това беше цел, която си бях сложила. Въпреки че имам дефекти, смятах, че съм почтена да се появя на конкурс за хубост. Мечтаех да бъда на такава сцена, с цел да покажа коя съм аз и че от време на време хубостта не е до външната визия.



- Кое беше главното ти обръщение?
- Това, че животът е подобен, какъвто ние го проектираме и какъвто ние желаеме да го виждаме. Така че, дали сме щастливи или нещастни, зависи напълно от нашето усещане за света. И ние сме единствените, които можем да променим това.

Оказва се, това не е първата й изява в конкурс за хубост. През 2018 година Виктория печели купата " Кралица на Лоха ", провинция в Еквадор, и я назовават " Национален Ангел ". Но огромната й известност идва предходната година, когато става част от 20-те финалистки за короната " Мис Еквадор ". В обществените мрежи тя провокира същински възторг, а почитателите й в Инстаграм надвишават 163 хиляди.



- Каква беше страстта на финала на състезанието пред толкоз доста аудитория?
- Когато се намирам на сцената, аз оживявам. В всекидневието съм спокойна, тиха, безмълвна. Но когато съм на сцената, приказвам доста, прочувствена съм! Аплодисментите тогава…. Всички викаха " Да живее Виктория! ". И тази страст беше изключителна. Това е една сила, която се влива в теб и те прави жив.

Финалът на състезанието е на 11 септември предходната година - блестящо събитие, на което всички финалистки за последно се борят за купата. Въпреки оспорваната конкуренция, за притежател на короната журито избира 24-годишна Сусана Мендоса.



- Разочарова ли се, че не взе купата " Мис Еквадор "?
- Разбира се, че желаех да взема купата, с цел да мога да съставлявам моята страна пред света. Но знаете ли, макар че не завоювах състезанието, аз знам, че Господ е направил прелестни проекти за живота ми. И без значение от всичко, аз ще продължа да последвам фантазиите си, да нося посланието, че дамите сме мощни, и че когато желаеме, постоянно реализираме задачите си. А и не преставам да получавам известия от хора от целия свят, които ми споделят, че ми се възхищават. Усещам любовта им. И се считам за огромен късметлия!

Виктория не получи короната, само че получи обичта и възхищението на хората. Заради това, че физическите ограничавания не лимитират фантазиите й.



- Спомняш ли си момента, когато твоят живот се прекатурна? Кога се случи това?
- Да, незадълбочено си припомням този миг, тъй като съм била на 5 години. Играла съм си с мои другари, когато съм докоснала жици с високо напрежение.

От токовия удар Виктория получава 70% изгаряния. Приемат я в болница с заплаха за живота. Лекарите ампутират двете й ръце и крайници й. Но Виктория желае да живее и оцелява.



- Да, това е миг, който е трансформирал живота ми и може би множеството хора си мислят, че тогава е трябвало да се пречупя и да мисля, че животът е ужасяващ и че всичко е завършило за мен. Но в действителност, беше тъкмо противоположното. Това ме стимулира да направя неща, които съм си мислила, че в никакъв случай не мога да направя.



След случая и дълго възобновяване, тя стартира живота си изначало учейки се да прави ежедневни неща с 1 крайник – да мие зъбите си, да реше косата си или да се храни с принадлежности.



- Кой обаче беше най-трудният ти миг в детството, знаем, че децата от време на време са жестоки в искреността си.
- Да, правилно е, че децата от време на време се показват прекомерно непосредствено и доста постоянно ме питаха – " Ти за какво нямаш ръце? Защо нямаш крайник? Какво се е случило? " Но мен това в никакъв случай, в никакъв случай не ме е натъжавало, тъй като в съзнателния ми живот аз постоянно съм изглеждала по този метод. И не съм се чувствала малоценна. Всъщност, бях щастливо дете.



- Как се справяш? Как умееш да вършиш ежедневни неща, които за нас са лесни, само че за теб не са?
- Не знам, само че истината е, че съм много изобретателна с доста хрумвания. И мозъкът ми ми оказва помощ да употребявам всичко като инструмент, с цел да си построя действителността, в която пребивавам аз. (…) Много обичам грима! Обичам да си оправям косата, да поставям мигли, да танцувам, желая да наподобявам добре, мисля, че всички девойки обичаме да вършим това.



- Тоест в този момент си се гримирала сама поради нашия диалог?
- Разбира се. Ето вижте, поставила съм си и мигли сама, несъмнено, че съм се гримирала за изявлението.

През годините Виктория овладява до съвършенство придвижванията на тялото си. И безусловно заличава рестриктивните мерки.



- А в този момент, какви са фантазиите ти?
Обожавам работата на модел, света на модата – дефилетата, подиумите. Затова изучавам връзки. Един ден желая да бъде един от най-известните модели и мотивационни лектори, които имат какво да кажат на света.



А това, което желае да каже на света, е малко ясно, изстрадано и завоювано.

„ Никога не съм харесвала оправданията. Никога не съм чакала нещо да се случи от самосебе си или някой да пристигна да ми помогне. Винаги съм знаела, че аз би трябвало да го направя и да не разгадавам на другиго. И зная, че в случай че не полагах тези старания, с цел да реализира това, което желая, то тогава в действителност бих била един печален и трагичен човек. И да, истина е, че рестриктивните мерки съществуват, не сме принцеси, извадени от приказките, само че имаме нещо, което е по-голямо от всички приказки – който има храброст и остави страха настрани, то нищо не може да го спре.



- Какво би желала да кажеш на българите, които те гледат сега?
- Мои другари българи, доста се вълнувам, че мога да се обърна към вас. Аз съм от другата страна на света, надалеч, 100-процентова латино, само че със смелостта, която е заложена във всички нас. Имам я аз, имате я и вие! Вярвайте даже в това, което наподобява невероятно. И когато човек има вяра, нещата се случват. Защото няма невъзможни неща.



И ни го споделя Виктория. Родена с името си, с цел да побеждава.