Тя е една от първите руски художнички, записала името си

Шедьоврите на живописта на Зинаида СРЕБРЯКОВА

Тя е една от първите съветски художнички, записала името си в историята на живописта. Едва 25-годишна, Зинаида Сребрякова се сдобила със международна популярност поради своя ослепителен автопортрет „ За туалетом ”. Но надарените й ръце нарисували още доста изящни платна. Зинаида имала оня мистериозен подарък на любовта, който оживявал в изкуството й и докосвал най-дълбоките страсти в душите на хората.

(За туалетом, Автопортрет, 1909)

Зинаида се родила през 1884 година в имение в село Нескучное, Курска губерния. Баща й умрял напълно рано, когато била на 3 годинки, а след това фамилията отпътувало в Петербург при дядо й – известния проектант Николай Бенуа. Така още в най-ранно детство, Зинаида попаднала в артистичния свят на хората, за които най-важната задача била да служат на изкуството. Зинаида приключила художествената гимназия, а след няколко години станала ученичка на художник портретиста Осип Браз. През 1900 година усъвършенствала художествена си заложба в Италия и Франция. През 1905 година, другарство на Зинаида с нейния втори братовчед Борис се трансформирало в много противоречив брак, а на възмутените свещеници се наложило да бъдат платени 300 рубли.

Сребрякова взела участие в художественото обединяване „ Светът на изкуствата ”, а платната й се отличавали от творбите на останалите членове с хармоничните си и пластични сюжети. Любимите тематики на Зинаида станали портретите и пейзажите.

Картината „ Карточный домик ” (1919), се трансформирала в най-драматичното произведение на художничката. На него тя нарисувала четирите си деца. Животът на фамилията през тези години приличал на къща от карти. Октомврийската гражданска война разорила фамилия Сребрякови, брачният партньор Борис умрял от тиф, не останали никакви средства за живот. Без маслените си бои, Зинаида рисувала с молив и въглен.

(Карточный домик, 1919)

През 1924 година художничката отпътувала за Париж, където възнамерявала да показа своите картини и да работи върху поръчаното й декоративно пано. В Русия я очаквали нейната майка и децата й, само че да се върне назад се оказало невероятно. Две от децата й имали шанс да отпътуват при нея в Париж, а с третата си щерка, Зинаида се срещнала едвам след 36 години. Контактите на художничката в Съюз на съветските социалистически републики били позволени едвам след свалянето на Хрушчов. Изненадващо, тя станала извънредно известна. Картините й били отпечатани върху пощенски марки, а албумите й се продавали в милионни тиражи.

Днес творчеството на Зинаида Сребрякова се цени високо по целия свят. То провокира екстаз и удивление както у публиката, по този начин и у изкуствоведите. Миналата година нейната картина „ Спящая девочка ” (1923) бе продадена за рекордните 6 милиона $ на търг в Sotheby's.

(Этюд спящей девочки, 1923)