Тя е била 10 пъти по-силна от всяка слънчева буря,

Тя е била 10 пъти по-силна от всяка слънчева стихия, записана в днешно време, открива ново изследване.

Откритието сочи, че такива детонации се появяват постоянно в историята на Земята и биха могли да провокират безпорядък, в случай че станат в този момент, като се има поради какъв брой подвластен е модерния свят от електричеството.

Слънцето може да бомбардира Земята с детонации на високоенергийни частици, известни като слънчеви протонни събития. Тези „ протонни стихии “ могат да застрашат хората и електрониката както в космоса, по този начин и във въздуха и на земята.

Освен това, когато протонната стихия удари магнитосферата на Земята – обвивката на електрически заредени частици – тя е уловена от магнитното поле на Земята. Когато слънчевата стихия аргументи разстройване в магнитосферата на нашата планета, тя се назовава геомагнитна стихия, която може да провокира опустошаване на електрическите мрежи на планетата.

Например през 1989 година експлоадирането на слънчева сила прекъсна електричеството в цялата канадска провинция Квебек в границите на секунди, като унищожи трансформаторите чак до Ню Джърси в Съединени американски щати, и съвсем изключи електрическите мрежи на Северна Америка от средата на Атлантическия океан до Тихоокеанския северозапад на Щатите.

Учените проучват протонните стихии от интервал по-малък от век. В този смисъл към момента никой не може да дефинира какъв брой постоянно се случват рискови слънчеви изригвания или и какъв брой мощни могат да бъдат те.

„ Днес имаме доста инфраструктура, която може да бъде мощно развалена, и ние пътуваме във въздуха и космоса, където сме доста по-изложени на високо енергийни предавания “, декларира един от създателите на проучването, Раймунд Мушлер, физик в университета в Лунд, Швеция.

Така нареченото „ Събитие Карингтън “, (Carrington Event), от 1859 година може да е освободило към 10 пъти повече сила от тази, която е била причина за случилото се в Квебек през 1989 година Това е най-мощната известна геомагнитна стихия станала в съвремието ни, съгласно изследване от 2013 година на Lloyd’s of London.

Още по-лошо е, че през днешния ден светът е станал доста по-зависим от електрическата енергия в съпоставяне със „ Събитието Карингтън “ и в случай че сходна мощна геомагнитна стихия удари в този момент, спиранията на електрозахранването може да продължат седмици, месеци или даже години, до момента в който комуналните услуги се борят да заменят основни елементи на електрическите мрежи, предвижда новото изследване.

Сега откривателите са разкрили, че радиоактивни атоми, уловени в леда в Гренландия, допускат, че голяма протонна стихия е блъснала Земята към 660 година прочие Хр., която може да направи „ Събитието Карингтън “ да наподобява безобидно.

Предишни проучвания демонстрират, че рисковите протонни стихии могат да генерират радиоактивни атоми на берилий-10, хлор-36 и въглерод-14 в атмосферата. Доказателства за такива събития се откриват в дървесните пръстени и ледени ядра, което евентуално дава на учените метод да изследват античната слънчева интензивност.

При новото проучване, учените са изследвали лед от две съществени проби, взети от Гренландия. Те означават скок на количествата радиоактивен берилий-10 и хлор-36 преди към 2,610 години. Това съответствува с предходната работа, разглеждаща дървесните пръстени, които допускат скок на въглерод-14 почти по същото време.

Предишни проучвания са разкрили две други антични протонни стихии по подобен метод – едната се е случила към 993-994 година, а другата през 774-775г. като тя e считана за най-голямата известна до момента слънчева стихия удряла Земята.

По отношение на броя на високоенергийните протони, протонната стихия от 774-775 година е към 10 пъти по-силна от най-силната протонна стихия, следена в днешно време и случила се през 1956 година, споделя Мушелър. Събитието от 993-994 година е било по-малко от другите две антични стихии с коефициент от две до три, прибавя той.

Остава неразбираемо по какъв начин тези антични протонни стихии се съпоставят със „ Събитието Карингтън “, защото оценките за броя на протоните при него са доста несигурни, споделя Мушелър. Въпреки това, в случай че тези антични слънчеви прояви „ бяха свързани с геомагнитна стихия, бих предположил, че те ще надвишават най-лошите сюжети, които постоянно се основават на събития от вида на Карингтън “, означи той.

Въпреки че са нужни повече проучвания, с цел да се планува какъв брой вреди могат да причинят такива слънчеви изригвания, новата разработка демонстрира, че „ тези големи събития са повтаряща се характерност на Слънцето – имаме три огромни събития през последните 3000 години “, сподели Мушелър. – „ Вероятно може да има и още събития, които да не сме разкрили “.

„ Трябва систематично да търсим тези събития в екологичните архиви, с цел да получим добра визия за статистическите данни – т.е. за рисковете – за такива събития, както и за по-малки събития “, прибавя Мушелер. „ Предизвикателството ще бъде да намерим точно по-малките, които обаче, евентуално ще надвишават всичко, което сме измервали през последните десетилетия. “

Публикувано в списание Proceedings of the National Academy of Sciences.