Кючуков: България ще изпадне в съвършено различна ситуация, ако Украйна бъда приета в ЕС
.txtvaudio2 { color: #666666; font-family: Verdana; font-size: 11px; }
Европейците в страни, в които живеят близо половината от жителите на Европейския съюз, са отворени към присъединението на Украйна, макар рисковете за стопанската система и сигурността от сходен ход. Освен това има забележителна поддръжка за присъединението на Молдова и Черна гора към Европейския съюз. Има обаче и необятно публикувано опълчване на присъединението на Турция към Европейския съюз и хладни реакции към кандидатурите на Албания, Босна и Херцеговина, Грузия, Косово, Северна Македония и Сърбия.
Тези заключения са въз основата на данни от публикувано бързо изследване на публичното мнение по поръчка на Европейския съвет за външни връзки в шест страни членки на Европейския съюз, включително – Австрия, Дания, Франция, Германия, Полша и Румъния. А мотивът е идното в края на седмицата събиране на водачите на страните от Европейския съюз, като от този Европейски съвет се чакат доста значими решения за разширението на Съюза и ще бъде ли повишен бюджетът му, в това число, с цел да се подкрепи Украйна против съветската експанзия.
Интервю в предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус " с Любомир Кючуков, някогашен заместник-министър на външните работи, в този момент шеф на Института за стопанска система и интернационалните връзки
Как коментирате това изследване – мнозина в Европейския съюз позволяват приемането на Украйна, само че не и на Западните Балкани?
Това проучване отразява положението на Европейския съюз и настройките в Европейския съюз сега, което демонстрира политическите решения, политическото единодушие за търсене на приобщаване на първо място на Украйна. И въпреки това – липса на сериозна поддръжка за приобщаването на Западните Балкани – нещо, което не е ново, само че което слага доста съществени въпроси за бъдещето на самия Европейски съюз, спор, който сред прочее, към този момент тече в границите на Съюза и за който сякаш в България първо липсва задоволително информация в общественото пространство и второ, не е ясна българската позиция.
А приказваме за фундаментални промени на Европейския съюз, тъй като Украйна просто не може да влезе в настоящия Европейски съюз. И тук не става дума за готовността на Украйна, тъй като без значение от това, че тя явно не е подготвена – както прочее, множеството страни, страната може да се приготви, а за това, че Европейският съюз не е подготвен да одобри Украйна институционално и политически, без да направи дълбоки вътрешни промени.
Нека да кажем, господин Кючуков, в каква посока да бъдат тези промени. Вашето наблюдаване какво е и за какво актуалният Европейски съюз, както казвате, не може да одобри тази Украйна, макар че не е готова, само че има опция да се приготви?
Промените касаят на процедура цялостното действие на Европейския съюз, които се разискват, започвайки от самия пиедестал, от правилата и задачите на Съюза. Защото от Съюз на полезности, какъвто той е през цялото време, Европейският съюз подсказва, че е подготвен да се трансформира в геополитически съюз. И това към този момент е публично декларирано в Декларацията от Гренада на Европейския съвет от октомври тази година, където разширението се формулира като геостратегическа инвестиция, а тази геостратегическа инвестиция действително подменя осъществяването на критериите за участие.
По-затегнати ли ще бъдат те или в противен случай?
Не. Тук става дума, че те са напълно други, те стават геополитически – като партньорство, като нужда, а не като подготвеност на страната да се причисли. И това е нещо радикално друго и това трансформира самия принцип на Европейския съюз, тъй като наш геополитически сътрудник даже е една Саудитска Арабия в доста връзки, което не я прави страна, годна за приемане в Европейския съюз. Следващата повърхност, през която би трябвало да се създадат измененията, това е институционалното устройство, което се разисква. Това включва ограничение броя на членовете на Европейския парламент, т.е. да не се усилва техният брой с приема на всяка нова страна членка, а настоящето количество евродепутати да се преразпределя всякога, според от популацията на новоприетата страна. Това значи понижаване количеството на еврокомисарите, т.е. всяка страна да няма еврокомисар. Такова решение, апропо, има още от 2014 година, само че тук е забавно, че една страна – Ирландия, посредством вътрешен референдум блокира това, тъй като при провеждането на референдума в Ирландия за приемане на Лисабонския контракт, там фигурираше и въпрос, че Ирландия го приема, единствено в случай че наложително има еврокомисар, което пък прави невероятно, въпреки това, някои страни да нямат еврокомисари.
След това стигаме до метода на взимане на решения, тъй като в този момент доста интензивно се разисква това да се промени, изключително по проблемите на външната политика и те да се взимат с квалифицирано болшинство, а не както до момента – с единогласие. Защото външната политика, тя е обща, само че не общностна, т.е. Европейският съюз няма лична външна политика, а тя се образува единствено със единодушието на всички страни. Ако това се одобри, най-елементарният образец би бил, че тези пет страни на Европейския съюз, които сега не признават Косово, биха били задължени да го признаят. И стигаме до финансовата рамка, която може би е най-тежкият въпрос, тъй като в това число изминал в медиите отчет на Генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз от октомври тази година сподели, че в случай че Украйна влезе в Европейския съюз при сегашните правила, които работят тук, тя ще би трябвало да получава 168 милиарда долара/евро, ставайки едвам или не единствената страна чист бенефициент на евросредства и трансформирайки съвсем всички останали страни членки в чисти донори, в това число и тези от Източна Европа, като в същото време безусловно изсмуче двата съществени европейски фонда – на Общата селскостопанска политика и Кохезионния фонд. Иначе казано, без да направи тези промени, Европейският съюз не може да върви към по-нататъшно разширение.
Но не смятате ли, че Европейският съюз печели по някакъв метод от това да държи страните, евентуални кандидатки, отвън Съюза?
Аз не бих споделил, че тук е въпрос за облага или загуба, а тук е въпрос на това, че самият Европейски съюз не е направил своя главен извод, който ще дефинира бъдещото му развиване, а той е обвързван с това дали Европейският съюз ще върви към по-нататъшно задълбочаване на интеграцията и вероятно федерализация на Европейския съюз. Защото всички тия ограничения, за които говорихме допреди малко, те са свързани с едно доста съществено разширение пълномощията на наднационалните институции в Европейския съюз, или ще бъде направена крачка обратно към повече компетенции на националните страни – нещо, което желаят редица страни. И тъкмо този неуреден въпрос спъва всички останали, за които приказваме, и това, за което и стана дума – за разликата в отношението сред Украйна и Западните Балкани. При даването на бърза писта вероятно на Украйна, към този момент, даже като евентуална опция, генерира мощно неодобрение измежду останалите страни кандидатки, на първо място от Западните Балкани, които в продължение на към този момент две десетилетия покриват критерии. И тук постоянно си коства да се подсети това, което албанският министър председател Еди Рама сподели, който апропо, си е харесал ролята на еврохулиган, и зададе въпроса дали би трябвало някой да нападне Албания, с цел да получи и тя бърза писта за участие в Европейския съюз.
Да, мотивът - актуалната война постоянно по този начин се акцентира в речта на другите водачи. Не смятате ли обаче, че това в действителност способства за друг взор върху Украйна?
Безспорно, целият този кръг въпроси още веднъж опира до това по какъв начин Европейският съюз вижда своето бъдеще. И тук стигаме към този момент и до идната концепция, тъй като в случай че не се осъществят всички тези промени, за които стана дума, тогава стигаме до така наречен " френско-немско предложение “, което се разисква от няколко месеца насам, за една " Европа на концентричните кръгове “, с четири разнообразни възможни категории участия, като Европейският съюз последователно, от своето ядро като първа категория – там, където влизат страните-членки на еврозоната и на Шенген в този момент, стига до четвъртото равнище, което на процедура се покрива със сегашната идея за европейското политическо пространство, т.е. всички страни от Европа, на процедура без Русия и Беларус. Това пък, от своя страна, има директно отражение и към настояща тематика сега – българското участие в Шенген.
Точно по този начин, да.
Защото в случай че това не се реализира, тогава България автоматизирано изпада от тази възможна първа група, от ядрото, и отива в идната – страни-членки на Европейския съюз, които обаче не са членки на еврозоната и на Шенген.
Г-н Кючуков, по какъв начин обаче коментирате това Европейският съюз да се трансформира в един световен състезател? Как би се отразило на нашата страна това?
Точно това е, което отсъства сега като спор и като българска позиция, тъй като всяко едно от тия неща си търси своето съответно решение.
Да.
България има към този момент декларирана позиция най-малко по един от тези въпроси и той е за взимането на решение по въпросите на външната политика с болшинство. България е срещу сходен метод, дружно с над 10 други страни, тъй като това на процедура доста би обезличило дребните страни в границите на Европейския съюз. България, естествено, би трябвало да се произнесе и по въпросите за бюджета, тъй като при преформатиране на бюджетното систематизиране с вероятно приемане на Украйна, България внезапно ще изпадне в напълно друга обстановка от позиция на средствата, които получава. България би трябвало да вземе отношение и по въпросите, за които стана дума – и за Европейския парламент, всичко друго. Т.е. това, което отсъства в България, е не просто позицията, само че даже и дебатът за позиция по тези въпроси.
Президентът на Украйна Володимир Зеленски е в Съединени американски щати. От там се чуха разнообразни апели, разнообразни мнения по отношение на войната и по отношение на главния противник на Зеленски, а точно – Путин. Г-н Кючуков, Зеленски съобщи, че Путин не се бори единствено с Украйна, а с Обединена Европа. Тъй като с вас говорихме за огромното обединяване, по тази причина потеглям и с този първи коментар. Какво мислите вие, по този начин ли е?
Това фактически е още през цялото време тезата и на украинската страна. Това е теза, която се споделя и в границите на Европейския съюз. Тук обаче би трябвало да се регистрира следното: Войната беше оповестена като война на правила и полезности в самото начало. От позиция на Русия – те оповестиха като цел демилитаризация и денацификация. За Европа това беше битка на демокрацията против авторитаризма. Постепенно, за жалост, тя се трансформира във война просто за територии. А в този момент е на път да стане война на заличаването – на техника, на инфраструктура и на хора, тъй като 21 месеца след началото на войната ние сякаш не сме по-близо до нейния край, което значи, че или не сме се пробвали, или сме се провалили в опитите си да решим този спор. Но и в двата случая това допуска смяна на метода.
И това, което ние следим сега, в това число и в границите на диалозите Зеленски-Байдън, е един развой на планиране, бих споделил по отношение на нуждата от преосмисляне на метода по отношение на войната в Украйна, тъй като досегашният метод се концентрираше само в тезата " Повече оръжия “. Украинското контранастъпление през тази година обаче сподели, че войната не може да бъде извоювана по боен път, колкото и да наподобява парадоксално това като теза. И постоянно в изискванията на война стои елементарният въпрос какво ще стане, в случай че не стане, т.е. в случай че не се стигне до военна победа, за която несъмнено, никой не може да даде гаранции. И тук към този момент стартират да се разискват разновидностите, в това число и в Европа, и в Съединени американски щати, за вероятно прекачване на спора от военното в политическото поле, като това не значи мир. Това значи по-скоро прекъсване на военните дейности.
Като казахте Съединени американски щати, Зеленски – загатна също по този начин, че същинската цел на Украйна е свободата в Америка и по света, и прикани в действителност за още оръжия. Този глас обаче по какъв начин ще резонира съгласно вас?
Това е, както към този момент стана дума, непрекъсната теза. И за жалост, до момента повече оръжие не води до повече сигурност. Оказа се, че повече оръжие в границите на тези 21 месеца и изключително на последната година докара само до повече жертви, в това число и от украинска страна. Между другото, този спор стартира към този момент доста засилено да тече и в украинското общество, и в украинското управление. Знаем всички за изявлението на военокомандващият генералния щаб ген. Залужни, който даде една много по-различна вероятност от тази, за която приказваме сега. И точно това преосмисляне сега тече и аз мисля, че през 2024 година методът към войната в Украйна от наша страна, от страна на Европейския съюз и НАТО, ще бъде подложен на доста сериозен спор.
А кой смятате ще склони глава, по този начин да се каже – Зеленски или Путин, и ще поеме първите крачки към дипломатичното разрешаване на тази война?
Разбира се, това не може да стане без единодушие и от двете страни и то не може да стане с присъединяване единствено на двете страни, които са във война. Тук явно своята роля ще имат и Европейският съюз, НАТО, преди всичко – Съединени американски щати, а също по този начин вероятно и Организацията на обединените народи като възможен посредник при положение, че се стигне до това. Започва да се постанова мнението, че и Русия, и Съединени американски щати сякаш имат интерес от заледяване на спора, първо тъй като самите военни дейности не водят до никакво решение. Размяната на територии в едната или в другата посока в границите на тази година съгласно разнообразни източници беше сред 200 и 300 квадратни километра, което е полоса 20 на 10 километра, което естествено, не води до решение на въпроса. Защо Русия би имала интерес от заледяване на спора – чисто и просто, тъй като това би фиксирало териториалното статукво все още на замразяването на този спор, значително би понижило напрежението, вътрешното напрежение в съветското общество от войната и вероятно би дало опция да се търси анулация на някои от глобите.
Защо Съединени американски щати биха могли да имат интерес от това – първо, тъй като виждаме всички, че в американските политически кръгове към този момент има доста съществени запаси във връзка с всеобщото финансиране с оръжия на Украйна. Второ, тъй като по този метод в геостратегически проект сдържането на Русия би останало по-скоро в ръцете на Европа и Русия и Европа биха се заели в едно взаимно въздържане, което би разрешило на Съединени американски щати да ангажира целия собствен запас в световното противоборство за водачество в света с Китай, като към това би трябвало да се добави и Близкия изток. Така че има много учредения да се счита, че следва една много политически динамична година.
Европейците в страни, в които живеят близо половината от жителите на Европейския съюз, са отворени към присъединението на Украйна, макар рисковете за стопанската система и сигурността от сходен ход. Освен това има забележителна поддръжка за присъединението на Молдова и Черна гора към Европейския съюз. Има обаче и необятно публикувано опълчване на присъединението на Турция към Европейския съюз и хладни реакции към кандидатурите на Албания, Босна и Херцеговина, Грузия, Косово, Северна Македония и Сърбия.
Тези заключения са въз основата на данни от публикувано бързо изследване на публичното мнение по поръчка на Европейския съвет за външни връзки в шест страни членки на Европейския съюз, включително – Австрия, Дания, Франция, Германия, Полша и Румъния. А мотивът е идното в края на седмицата събиране на водачите на страните от Европейския съюз, като от този Европейски съвет се чакат доста значими решения за разширението на Съюза и ще бъде ли повишен бюджетът му, в това число, с цел да се подкрепи Украйна против съветската експанзия.
Интервю в предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус " с Любомир Кючуков, някогашен заместник-министър на външните работи, в този момент шеф на Института за стопанска система и интернационалните връзки
Как коментирате това изследване – мнозина в Европейския съюз позволяват приемането на Украйна, само че не и на Западните Балкани?
Това проучване отразява положението на Европейския съюз и настройките в Европейския съюз сега, което демонстрира политическите решения, политическото единодушие за търсене на приобщаване на първо място на Украйна. И въпреки това – липса на сериозна поддръжка за приобщаването на Западните Балкани – нещо, което не е ново, само че което слага доста съществени въпроси за бъдещето на самия Европейски съюз, спор, който сред прочее, към този момент тече в границите на Съюза и за който сякаш в България първо липсва задоволително информация в общественото пространство и второ, не е ясна българската позиция.
А приказваме за фундаментални промени на Европейския съюз, тъй като Украйна просто не може да влезе в настоящия Европейски съюз. И тук не става дума за готовността на Украйна, тъй като без значение от това, че тя явно не е подготвена – както прочее, множеството страни, страната може да се приготви, а за това, че Европейският съюз не е подготвен да одобри Украйна институционално и политически, без да направи дълбоки вътрешни промени.
Нека да кажем, господин Кючуков, в каква посока да бъдат тези промени. Вашето наблюдаване какво е и за какво актуалният Европейски съюз, както казвате, не може да одобри тази Украйна, макар че не е готова, само че има опция да се приготви?
Промените касаят на процедура цялостното действие на Европейския съюз, които се разискват, започвайки от самия пиедестал, от правилата и задачите на Съюза. Защото от Съюз на полезности, какъвто той е през цялото време, Европейският съюз подсказва, че е подготвен да се трансформира в геополитически съюз. И това към този момент е публично декларирано в Декларацията от Гренада на Европейския съвет от октомври тази година, където разширението се формулира като геостратегическа инвестиция, а тази геостратегическа инвестиция действително подменя осъществяването на критериите за участие.
По-затегнати ли ще бъдат те или в противен случай?
Не. Тук става дума, че те са напълно други, те стават геополитически – като партньорство, като нужда, а не като подготвеност на страната да се причисли. И това е нещо радикално друго и това трансформира самия принцип на Европейския съюз, тъй като наш геополитически сътрудник даже е една Саудитска Арабия в доста връзки, което не я прави страна, годна за приемане в Европейския съюз. Следващата повърхност, през която би трябвало да се създадат измененията, това е институционалното устройство, което се разисква. Това включва ограничение броя на членовете на Европейския парламент, т.е. да не се усилва техният брой с приема на всяка нова страна членка, а настоящето количество евродепутати да се преразпределя всякога, според от популацията на новоприетата страна. Това значи понижаване количеството на еврокомисарите, т.е. всяка страна да няма еврокомисар. Такова решение, апропо, има още от 2014 година, само че тук е забавно, че една страна – Ирландия, посредством вътрешен референдум блокира това, тъй като при провеждането на референдума в Ирландия за приемане на Лисабонския контракт, там фигурираше и въпрос, че Ирландия го приема, единствено в случай че наложително има еврокомисар, което пък прави невероятно, въпреки това, някои страни да нямат еврокомисари.
След това стигаме до метода на взимане на решения, тъй като в този момент доста интензивно се разисква това да се промени, изключително по проблемите на външната политика и те да се взимат с квалифицирано болшинство, а не както до момента – с единогласие. Защото външната политика, тя е обща, само че не общностна, т.е. Европейският съюз няма лична външна политика, а тя се образува единствено със единодушието на всички страни. Ако това се одобри, най-елементарният образец би бил, че тези пет страни на Европейския съюз, които сега не признават Косово, биха били задължени да го признаят. И стигаме до финансовата рамка, която може би е най-тежкият въпрос, тъй като в това число изминал в медиите отчет на Генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз от октомври тази година сподели, че в случай че Украйна влезе в Европейския съюз при сегашните правила, които работят тук, тя ще би трябвало да получава 168 милиарда долара/евро, ставайки едвам или не единствената страна чист бенефициент на евросредства и трансформирайки съвсем всички останали страни членки в чисти донори, в това число и тези от Източна Европа, като в същото време безусловно изсмуче двата съществени европейски фонда – на Общата селскостопанска политика и Кохезионния фонд. Иначе казано, без да направи тези промени, Европейският съюз не може да върви към по-нататъшно разширение.
Но не смятате ли, че Европейският съюз печели по някакъв метод от това да държи страните, евентуални кандидатки, отвън Съюза?
Аз не бих споделил, че тук е въпрос за облага или загуба, а тук е въпрос на това, че самият Европейски съюз не е направил своя главен извод, който ще дефинира бъдещото му развиване, а той е обвързван с това дали Европейският съюз ще върви към по-нататъшно задълбочаване на интеграцията и вероятно федерализация на Европейския съюз. Защото всички тия ограничения, за които говорихме допреди малко, те са свързани с едно доста съществено разширение пълномощията на наднационалните институции в Европейския съюз, или ще бъде направена крачка обратно към повече компетенции на националните страни – нещо, което желаят редица страни. И тъкмо този неуреден въпрос спъва всички останали, за които приказваме, и това, за което и стана дума – за разликата в отношението сред Украйна и Западните Балкани. При даването на бърза писта вероятно на Украйна, към този момент, даже като евентуална опция, генерира мощно неодобрение измежду останалите страни кандидатки, на първо място от Западните Балкани, които в продължение на към този момент две десетилетия покриват критерии. И тук постоянно си коства да се подсети това, което албанският министър председател Еди Рама сподели, който апропо, си е харесал ролята на еврохулиган, и зададе въпроса дали би трябвало някой да нападне Албания, с цел да получи и тя бърза писта за участие в Европейския съюз.
Да, мотивът - актуалната война постоянно по този начин се акцентира в речта на другите водачи. Не смятате ли обаче, че това в действителност способства за друг взор върху Украйна?
Безспорно, целият този кръг въпроси още веднъж опира до това по какъв начин Европейският съюз вижда своето бъдеще. И тук стигаме към този момент и до идната концепция, тъй като в случай че не се осъществят всички тези промени, за които стана дума, тогава стигаме до така наречен " френско-немско предложение “, което се разисква от няколко месеца насам, за една " Европа на концентричните кръгове “, с четири разнообразни възможни категории участия, като Европейският съюз последователно, от своето ядро като първа категория – там, където влизат страните-членки на еврозоната и на Шенген в този момент, стига до четвъртото равнище, което на процедура се покрива със сегашната идея за европейското политическо пространство, т.е. всички страни от Европа, на процедура без Русия и Беларус. Това пък, от своя страна, има директно отражение и към настояща тематика сега – българското участие в Шенген.
Точно по този начин, да.
Защото в случай че това не се реализира, тогава България автоматизирано изпада от тази възможна първа група, от ядрото, и отива в идната – страни-членки на Европейския съюз, които обаче не са членки на еврозоната и на Шенген.
Г-н Кючуков, по какъв начин обаче коментирате това Европейският съюз да се трансформира в един световен състезател? Как би се отразило на нашата страна това?
Точно това е, което отсъства сега като спор и като българска позиция, тъй като всяко едно от тия неща си търси своето съответно решение.
Да.
България има към този момент декларирана позиция най-малко по един от тези въпроси и той е за взимането на решение по въпросите на външната политика с болшинство. България е срещу сходен метод, дружно с над 10 други страни, тъй като това на процедура доста би обезличило дребните страни в границите на Европейския съюз. България, естествено, би трябвало да се произнесе и по въпросите за бюджета, тъй като при преформатиране на бюджетното систематизиране с вероятно приемане на Украйна, България внезапно ще изпадне в напълно друга обстановка от позиция на средствата, които получава. България би трябвало да вземе отношение и по въпросите, за които стана дума – и за Европейския парламент, всичко друго. Т.е. това, което отсъства в България, е не просто позицията, само че даже и дебатът за позиция по тези въпроси.
Президентът на Украйна Володимир Зеленски е в Съединени американски щати. От там се чуха разнообразни апели, разнообразни мнения по отношение на войната и по отношение на главния противник на Зеленски, а точно – Путин. Г-н Кючуков, Зеленски съобщи, че Путин не се бори единствено с Украйна, а с Обединена Европа. Тъй като с вас говорихме за огромното обединяване, по тази причина потеглям и с този първи коментар. Какво мислите вие, по този начин ли е?
Това фактически е още през цялото време тезата и на украинската страна. Това е теза, която се споделя и в границите на Европейския съюз. Тук обаче би трябвало да се регистрира следното: Войната беше оповестена като война на правила и полезности в самото начало. От позиция на Русия – те оповестиха като цел демилитаризация и денацификация. За Европа това беше битка на демокрацията против авторитаризма. Постепенно, за жалост, тя се трансформира във война просто за територии. А в този момент е на път да стане война на заличаването – на техника, на инфраструктура и на хора, тъй като 21 месеца след началото на войната ние сякаш не сме по-близо до нейния край, което значи, че или не сме се пробвали, или сме се провалили в опитите си да решим този спор. Но и в двата случая това допуска смяна на метода.
И това, което ние следим сега, в това число и в границите на диалозите Зеленски-Байдън, е един развой на планиране, бих споделил по отношение на нуждата от преосмисляне на метода по отношение на войната в Украйна, тъй като досегашният метод се концентрираше само в тезата " Повече оръжия “. Украинското контранастъпление през тази година обаче сподели, че войната не може да бъде извоювана по боен път, колкото и да наподобява парадоксално това като теза. И постоянно в изискванията на война стои елементарният въпрос какво ще стане, в случай че не стане, т.е. в случай че не се стигне до военна победа, за която несъмнено, никой не може да даде гаранции. И тук към този момент стартират да се разискват разновидностите, в това число и в Европа, и в Съединени американски щати, за вероятно прекачване на спора от военното в политическото поле, като това не значи мир. Това значи по-скоро прекъсване на военните дейности.
Като казахте Съединени американски щати, Зеленски – загатна също по този начин, че същинската цел на Украйна е свободата в Америка и по света, и прикани в действителност за още оръжия. Този глас обаче по какъв начин ще резонира съгласно вас?
Това е, както към този момент стана дума, непрекъсната теза. И за жалост, до момента повече оръжие не води до повече сигурност. Оказа се, че повече оръжие в границите на тези 21 месеца и изключително на последната година докара само до повече жертви, в това число и от украинска страна. Между другото, този спор стартира към този момент доста засилено да тече и в украинското общество, и в украинското управление. Знаем всички за изявлението на военокомандващият генералния щаб ген. Залужни, който даде една много по-различна вероятност от тази, за която приказваме сега. И точно това преосмисляне сега тече и аз мисля, че през 2024 година методът към войната в Украйна от наша страна, от страна на Европейския съюз и НАТО, ще бъде подложен на доста сериозен спор.
А кой смятате ще склони глава, по този начин да се каже – Зеленски или Путин, и ще поеме първите крачки към дипломатичното разрешаване на тази война?
Разбира се, това не може да стане без единодушие и от двете страни и то не може да стане с присъединяване единствено на двете страни, които са във война. Тук явно своята роля ще имат и Европейският съюз, НАТО, преди всичко – Съединени американски щати, а също по този начин вероятно и Организацията на обединените народи като възможен посредник при положение, че се стигне до това. Започва да се постанова мнението, че и Русия, и Съединени американски щати сякаш имат интерес от заледяване на спора, първо тъй като самите военни дейности не водят до никакво решение. Размяната на територии в едната или в другата посока в границите на тази година съгласно разнообразни източници беше сред 200 и 300 квадратни километра, което е полоса 20 на 10 километра, което естествено, не води до решение на въпроса. Защо Русия би имала интерес от заледяване на спора – чисто и просто, тъй като това би фиксирало териториалното статукво все още на замразяването на този спор, значително би понижило напрежението, вътрешното напрежение в съветското общество от войната и вероятно би дало опция да се търси анулация на някои от глобите.
Защо Съединени американски щати биха могли да имат интерес от това – първо, тъй като виждаме всички, че в американските политически кръгове към този момент има доста съществени запаси във връзка с всеобщото финансиране с оръжия на Украйна. Второ, тъй като по този метод в геостратегически проект сдържането на Русия би останало по-скоро в ръцете на Европа и Русия и Европа биха се заели в едно взаимно въздържане, което би разрешило на Съединени американски щати да ангажира целия собствен запас в световното противоборство за водачество в света с Китай, като към това би трябвало да се добави и Близкия изток. Така че има много учредения да се счита, че следва една много политически динамична година.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ