Политолог посочи първия тест, който ще покаже тежестта на настоящото управление
.txtvaudio2 { color: #666666; font-family: Verdana; font-size: 11px; }
Доц. Даниел Смилов, програмен шеф в Центъра за демократични тактики и експертът по относително конституционно право, в изявление за предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус "
Г-н Смилов, вие като политолог анализирате политическата система, политическото държание, по какъв начин се обяснявате актуалните демократични политически процеси, на които ставаме очевидци у нас?
Може би в по-общ проект това, което се случва е - краят на един дълъг интервал, в който не можеше в България да се образува стабилно държавно управление. Не че това, което има сега, е изключително стабилно, не че то се харесва от участниците в него, те си остават значително съперници, само че въпреки всичко видяхме, че за 7-8 месеца с съществуването на въпреки всичко устойчиво парламентарно болшинство доста неща могат да се свършат, и то значими за страната, в това число конституционни промени, два бюджета бяха признати. И всичко това носи позитиви и във вътрешнополитически, и във външнополитически проект и неслучайно годината приключили с положителната вест към Шенген.
През 2023 година народните представители, както и вие споменахте, трансформираха главния закон на България - Конституцията. Преди време, още веднъж разговаряйки с вас по Радио " Фокус “, вие споделихте, че обстановката е узряла за сходни промени в Конституцията. Но положителни ли промени се случиха в действителност?
От моя гледа точка това, което става, е за положително. И то два са главните детайла, предишния път отново говорихме с вас. Едното е разделянето на двата съвета: На прокурорски и на съдийски висши препоръки. Това по този начин приключва концепцията за автономност не съдийството. По отношение на прокурорите остават може би някои отворени въпроси, които ще бъдат повдигнати пред Конституционния съд – за размера на парламентарна квотата и така нататък, само че ми се коства, че това е въпреки всичко подробност. Дори част от промяната да бъде сложена под въпрос от Конституционния съд, общото в нея ще бъде одобрено по този начин или другояче. Сега, другата посока е намаляването на въздействието на президента при образуване на служебно държавно управление. Това за мен също е положително, тъй като точно в тоя интервал последните няколко години с голям брой служебни държавни управления под контрола на президента, стана ясно, че това не е опция на парламентарната република.
На процедура това е един интервал, в който страната е в безтегловно състояние, не могат да се одобряват промени. В тоя смисъл доста добре е, че Народното събрание ще действа и тогава, когато ще има предварителни избори до сформирането на нов парламент, и по-късно към този момент президентът има лимитирана дискреция или право на преценка при избора на длъжностен министър председател, и в краен случай отново изборът може да опре до Народното събрание. Това ми се коства, че е положително. Нищо от тези промени в действителност не визира това дали България е парламентарна република или не, тъй че въпросът за Велико Народно заседание, който постоянно се повдига, съгласно мен непозволено се слага, и се надявам Конституционният съд да не употребява такива причини. А има и други промени в пакета, които са положителни, като въвеждането на нещо като самостоятелна конституционна тъжба, т.е. отваряне на съда повече към жителите, и други елементи, само че тези две неща, които загатнах първоначално, ми костват задоволителни с цел да дадем като цяло положителна оценка.
В завършек на сметка това е началото на действителна промяна. Тепърва би трябвало да бъдат направени правосъдни закони, които да дават отговор на новия парламентарен модел и занапред би трябвало да бъдат определени и хората. И тука към този момент е огромната задача на парламентарното болшинство да покаже, че ще скъса и с някои от отрицателните практики от предишното, когато във висши органи на правосъдната власт или регулатори се изпращат по-скоро лоялисти – хора, които преследват партийна логичност, а не хора, които пазят публичния интерес.
Споменахте няколко пъти думичката " други възможности “. Ще продължим диалога в тази посока, тъй като знаем, вие от Центъра за демократични тактики доста постоянно давате провокативни вероятности даже от време на време за това, за правенето на политики въобще у нас. Г-н Смилов, с вас говорихме за това какви промени бяха направени, може би основни промени в политиката на България през миналата година и по какъв начин стартираме актуалната. Каква вероятност обаче вие бихте предложил за правенето на политика в България през днешния ден? Ето, видяхме едни ексцентрични публицистични похвати като (не)коалиция, " сглобка “ у нас.
Ами да. Всъщност това, което се случва, не се случва постоянно и на други места. Макар че в Румъния, в Израел има сходни опита. Сега, на процедура имаме нещо като огромна коалиция сред двете съществени партии, само че защото те си остават съперници се възприе ротационната формула. А и аз отново споделих, че не е с всичкото скърцане и политически звук, който тя създава, въпреки всичко има и положителни неща, които се случиха. Аз бих желал да отчленя тука фискалната политика: нали, няколко бюджета бяха признати – за миналата година два бюджета бяха признати. Но по принцип последните няколко бюджета следват малко по-различна фискална политика от досегашната.
Една от огромните разлики е, че се вършат така наречен " напрегнати бюджети “, т.е. не са прави бюджет, който елементарно се извършва през годината и най-после се натрупват едни остатъци от няколко милиарда лв., които бяха скоростно раздавани като коледен подарък най-много на компании, които са близки до властта. Тая процедура беше прекъсната и това е съгласно мене положително. Другото е, че в България доста дълго време обществени заплащания и най-много пенсии бяха държани на ниски равнища просто с по този начин леко ободряване инфлационно. И това докара до огромни разлики в положението на хората, което може да бъде измерено. България нали по коефициенти като Джини, които мерят неравноправие, беше към този момент с профила на неевропейска страна – ние минахме 40% и влезехме в групата страни, като Турция, Мексико.
А в този момент с новата фискална политика има някакво догонване на приходите на уязвими групи. И това като цяло ми се коства, че основава даже по-добра бизнес среда, тъй като страна, в която имате огромна беднотия, огромно обществено разделяне, тя не е и привлекателна и за бизнеса. Та това би трябвало да бъде маркирано. Това ми се коства, че би трябвало да бъде непокътнато без значение от това каква формула ще се избере. И несъмнено, тая формула, която имаме сега, има и своите негативи. За някои от партиите, които вземат участие в ръководството, като ГЕРБ и Движение за права и свободи, продължава да има по този начин корупционни подозрения, част от водачите им са в Списъка " Магнитски “ и прочие, и прочие. Очевидно тая ротационна формула не е най-хубавият формат, в който тия подозрение да се изчистят. Сега вярата е, че с конституционната промяна ще бъде рестартирана правосъдната система, и да забележим какво ще стане. Но този негатив съгласно мен би трябвало да бъде маркиран.
Ротацията, която следва, дали ще се случи не можем да кажем дефинитивно и да знаем какво тъкмо ще подхващат родните политици. Бойко Борисов съобщи, че министрите, които не се оправят добре, ще бъдат заменени. Акцент в неговото изявление също по този начин беше, че той няма да бъде министър председател, имаше такива запитвания от сътрудници публицисти, и отбелязва, че би трябвало силите да бъдат съсредоточени върху структурите на самите партии, и че би трябвало да има нечовечен надзор, какъвто има съгласно него до момента. В геометрията, знаете, че ротациите карат нещата да опишат кръг към избран център, нали по този начин? Имаме ли ясно избран център или той може да се промени предна такава ротация, в случай че се случи тя?
Все отново ГЕРБ узряват до тая концепция, че няма някаква толкоз радикална смяна в обстановката в страната, че да докара до коренна смяна и в управническата формула. Те изгубиха съгласно мен много време предходната година да се пробват да убеждават хората, че " Продължаваме промяната “ и " Демократична България “ не могат да се оправят с властта нито национално, нито локално равнище, и че би трябвало да бъдат сменени от ГЕРБ и Движение за права и свободи във властта. Сега, и на локалните избори се оказа, че хората не одобряват тоя мотив.
На процедура ГЕРБ изгубиха основни градове, не се случи това измитане на " Продължаваме промяната “ и " Демократична България “, което може би ГЕРБ са очаквали. Напротив, имаше даже пробиви в някои градове. Също по този начин имаше огромни офанзиви против бюджета. Помните: Какъв бил бюджетът, какъв недостиг ще създаде. Накрая оказа се, че нищо такова не се случи. За Шенген имаше подмятания и прочие, и там има доста сериозен пробив, за който можем да приказваме. Т.е. това е действителната обстановка. И тука Бойко Борисов просто споделя, нали, забравете хрумвания, че мисля, че Радо Чолаков беше загатнал, че Борисов ще бъде министър председател, и елементарен – те просто бяха някакъв тип вътрешнопартийна конспирация – това няма да се случи, ще има ротация. Това ръководство има небосвод най-малко до европейските избори. Ротация ще има, и в случай че си спомняте тука каква беше първичната спогодба, тя е, че може да има промяна на министри, и то някакви министри ще бъдат заменени, тъй като най-малкото нали Денков би желал да поеме ресора в образованието е тъй наречените Така че несъмнено е също, че някаква промяна на министри ще има, само че това не значи, че има някаква радикална пък смяна и ще видим…
Т.е. центърът и фокусът ще бъде еднакъв?
Да. Че ще има някаква радикална смяна и ще забележим нещо напълно друго. Разбира се, в случай че нещо доста непредвидено не се случи, което също е допустимо, тъй като за следващата година би трябвало да кажем това, че България ще бъде мощно подвластна от развиването на интернационалните процеси: на войната в Украйна, избори на места. Така че и това също би трябвало да се вземе в поради. Но в случай че нещата вървят такива, каквито са, и изключително до европейските избори, ми се коства, че това е логиката. Да, ще има някаква промяна на министри, на тя няма да е радикална.
Г-н Смилов, новогодишната тирада на президента Румен Радев, няма по какъв начин да не я споменем, знаем, че тя се разяснява, проучва дълго време без значение кой е отпред на страната, президента желая да кажа. Какъв резултат обаче имаме при Румен Радев, какъв президент видяхме в празничното му послание?
Това, което за мен беше положително, е, че речта му беше по-обрана в сравнение с някои от неговите изявления неотдавна. Той си позволяваше доста изострен език, даже несвойствен за поста, който заема, език, който прекалено много го партизира.
На процедура Радев се нареждаше като някакъв тип съпротива на властта, а не като президент, който би трябвало да извършва и функционалността на обединител на нацията. Та от тая гледа точка обстоятелството, че беше малко по-обран в речта си на Нова година е положителен. Пак имаше по този начин закачки и заяждания с ръководещите, нали, подмятания, че страната имала потребност от водачество, все едно без него ще те ще остане без водачи и така нататък, само че това да кажем е един тип разбираемо. Това, което аз не разбирам, е, че въпреки всичко когато има реализирани национални цели, те би трябвало да бъдат отбелязвани от всички, а не да… А един подобен е Шенген, може би вие щяхте да повдигнете този въпрос…
Да.
Защото както и да го погледнем това е тематика, по която има пробив. Сега, 12-15 години, дори повече от 15 откогато сме в Европейския съюз, няма развиване, а от дълго време тя трябваше да бъде решена. И в този момент това, което България реализира: Безусловно участие по въздух и вода в Шенген, пълноправно участие, т.е. ние сядаме на масата да обсъждаме всички въпроси, и отсрочване на въпроса с повдигането на последните рестрикции по земя за в бъдеще време, като тогава някои от възраженията на Австрия ще бъде регистрирани. Но всички тези спекулации, че България била поела задължения да приема не знам какъв брой хиляди бежанци, това беше подправена новина…
Наистина, всички го удостоверяват, няма такова нещо. Плюс това даже в този момент, без да сме членове към момента на Шенген, Австрия би могла да върне тези, които са регистрирани в България, тъй като ние сме подписали част и за нас е използван Дъблинския правилник. Така че на процедура няма негативи от това решение. Позитивно е, придвижва страната в посока, която е народен приоритет. И когато нещо такова се случи се чака всеки виновен политик, колкото и по този начин да му е неприятно, да признае, че съперниците му по някакъв метод се постигнали триумф, който не е техен триумф, а е триумф и за страната като цяло.
Г-н Смилов, вие сте програмен шеф " Правова страна “ в Центъра за демократични тактики. Ако погледнем концептуално, правовата страна се крепи на три съществени постулата: господство на закона, господство на правото и господство на правораздаването. По кои характерности съгласно вас, присъщи на тази правова страна, има какво да се желае у нас?
И по трите има много какво да се желае. Ние това, че сме създали някаква положителна крачка напред с конституционната промяна не значи, че нещата у нас са се оправили. Напротив, аз споделих моите терзания, че тази конституционна промяна тя е същностно значима, тя отваря врата, само че с цел да се завърши промяната са нужни и други стъпки. И едно нещо, което е извънредно притеснително, то се случи предходната година като вършим преглед, беше по този начин наречения " атентат “ против Иван Гешев. Още не знаем какво се е случило там, това нещо остава да виси, и на процедура остава подозрението, че това, което се случи, беше Иван Гешев беше даден като жертва, с цел да станат ГЕРБ и Движение за права и свободи по-приемливи във властта, само че на процедура на негово място беше поставена дясната му ръка Сарафов, нали, т.е. няма някаква огромна съдържателна смяна.
За годините, които идват живот и здраве по-късно, остава този проблем да се позволи. Вече има някаква конституционна основа, на която да се стъпи, само че към този момент би трябвало и действителни промени, които да изчистят подобен вид подозрения. И подозренията в България са за обвързване на политика и право по високите етажи, в такива органи, като Висш правосъден съвет, висшите правосъдни и прокурорски институции – там би трябвало да се гледа доста деликатно какво се случва, и в действителност тоя модел да стартира да работи с самостоятелни хора, а не са с партийни назначения по тези върхове.
Споменахте доскоро в нашия диалог, че може би това държавно управление ще издържи до евроизборите. Защо и на какво съображение казвате това? Защо да не издържи до повече?
Не, аз споделям, че хоризонтът му е най-малко до евроизборите. Някак си най-малко до евроизборите не виждам някакви огромни аргументи за съществени вътрешни опълчения. Евроизборите са някакъв тест – те ще покажат тежестта на другите елементи на обединението, и тогава могат да се повдигат въпроси, просто би трябвало да забележим какъв е резултатът за бъдещето на тоя тип ръководство. Но другояче теоретично този тип ръководство би могло да изкара и много по-дълго от евроизборите, просто тях ги дадох като образец за първия тестов интервал, в случай че нещо изключително не се случи до тогава, да се надяваме въпреки всичко, че няма да има такива рецесии.
Видяхме каква каша са забърка и в Столичния общински съвет, там също нещата не вървят сякаш. Провеждат се някакви срещи, само че остават огромните въпросителни.
Сега, там обстановката е безобразна. Не може столичният град да бъде оставен без ръководство. В последна сметка имаше избори, тези избори демонстрираха. Най-голямата група е на " Демократична България “, явно те би трябвало да излъчат и ръководителя на Общинския съвет. Сега, това бих го нарекъл някакво заяждане, опълчване, което ГЕРБ вършат в миг,а не им прави чест, мисля че не работи и в тяхна изгода. Вместо да показват, че " Продължаваме промяната “ и " Демократична България “ не могат да ръководят столицата, те в действителност в един миг мисля, че ще натрупат негативи и по отношение на себе си. И не трябва да не помнят, че на първия тур на изборите останаха трети, въпреки всичко това би трябвало да бъде регистрирано. Нека да бъде определен ръководител на Общинския съвет, да тръгне работата и към този момент в хода на тази работа, несъмнено, те като някаква нужна част от болшинство, което ще се конституира, ще имат задоволително благоприятни условия да прокарват политиките си. Но тая спънка в този момент не виждам какво толкоз им дава даже от политическа позиция.
Доц. Даниел Смилов, програмен шеф в Центъра за демократични тактики и експертът по относително конституционно право, в изявление за предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус "
Г-н Смилов, вие като политолог анализирате политическата система, политическото държание, по какъв начин се обяснявате актуалните демократични политически процеси, на които ставаме очевидци у нас?
Може би в по-общ проект това, което се случва е - краят на един дълъг интервал, в който не можеше в България да се образува стабилно държавно управление. Не че това, което има сега, е изключително стабилно, не че то се харесва от участниците в него, те си остават значително съперници, само че въпреки всичко видяхме, че за 7-8 месеца с съществуването на въпреки всичко устойчиво парламентарно болшинство доста неща могат да се свършат, и то значими за страната, в това число конституционни промени, два бюджета бяха признати. И всичко това носи позитиви и във вътрешнополитически, и във външнополитически проект и неслучайно годината приключили с положителната вест към Шенген.
През 2023 година народните представители, както и вие споменахте, трансформираха главния закон на България - Конституцията. Преди време, още веднъж разговаряйки с вас по Радио " Фокус “, вие споделихте, че обстановката е узряла за сходни промени в Конституцията. Но положителни ли промени се случиха в действителност?
От моя гледа точка това, което става, е за положително. И то два са главните детайла, предишния път отново говорихме с вас. Едното е разделянето на двата съвета: На прокурорски и на съдийски висши препоръки. Това по този начин приключва концепцията за автономност не съдийството. По отношение на прокурорите остават може би някои отворени въпроси, които ще бъдат повдигнати пред Конституционния съд – за размера на парламентарна квотата и така нататък, само че ми се коства, че това е въпреки всичко подробност. Дори част от промяната да бъде сложена под въпрос от Конституционния съд, общото в нея ще бъде одобрено по този начин или другояче. Сега, другата посока е намаляването на въздействието на президента при образуване на служебно държавно управление. Това за мен също е положително, тъй като точно в тоя интервал последните няколко години с голям брой служебни държавни управления под контрола на президента, стана ясно, че това не е опция на парламентарната република.
На процедура това е един интервал, в който страната е в безтегловно състояние, не могат да се одобряват промени. В тоя смисъл доста добре е, че Народното събрание ще действа и тогава, когато ще има предварителни избори до сформирането на нов парламент, и по-късно към този момент президентът има лимитирана дискреция или право на преценка при избора на длъжностен министър председател, и в краен случай отново изборът може да опре до Народното събрание. Това ми се коства, че е положително. Нищо от тези промени в действителност не визира това дали България е парламентарна република или не, тъй че въпросът за Велико Народно заседание, който постоянно се повдига, съгласно мен непозволено се слага, и се надявам Конституционният съд да не употребява такива причини. А има и други промени в пакета, които са положителни, като въвеждането на нещо като самостоятелна конституционна тъжба, т.е. отваряне на съда повече към жителите, и други елементи, само че тези две неща, които загатнах първоначално, ми костват задоволителни с цел да дадем като цяло положителна оценка.
В завършек на сметка това е началото на действителна промяна. Тепърва би трябвало да бъдат направени правосъдни закони, които да дават отговор на новия парламентарен модел и занапред би трябвало да бъдат определени и хората. И тука към този момент е огромната задача на парламентарното болшинство да покаже, че ще скъса и с някои от отрицателните практики от предишното, когато във висши органи на правосъдната власт или регулатори се изпращат по-скоро лоялисти – хора, които преследват партийна логичност, а не хора, които пазят публичния интерес.
Споменахте няколко пъти думичката " други възможности “. Ще продължим диалога в тази посока, тъй като знаем, вие от Центъра за демократични тактики доста постоянно давате провокативни вероятности даже от време на време за това, за правенето на политики въобще у нас. Г-н Смилов, с вас говорихме за това какви промени бяха направени, може би основни промени в политиката на България през миналата година и по какъв начин стартираме актуалната. Каква вероятност обаче вие бихте предложил за правенето на политика в България през днешния ден? Ето, видяхме едни ексцентрични публицистични похвати като (не)коалиция, " сглобка “ у нас.
Ами да. Всъщност това, което се случва, не се случва постоянно и на други места. Макар че в Румъния, в Израел има сходни опита. Сега, на процедура имаме нещо като огромна коалиция сред двете съществени партии, само че защото те си остават съперници се възприе ротационната формула. А и аз отново споделих, че не е с всичкото скърцане и политически звук, който тя създава, въпреки всичко има и положителни неща, които се случиха. Аз бих желал да отчленя тука фискалната политика: нали, няколко бюджета бяха признати – за миналата година два бюджета бяха признати. Но по принцип последните няколко бюджета следват малко по-различна фискална политика от досегашната.
Една от огромните разлики е, че се вършат така наречен " напрегнати бюджети “, т.е. не са прави бюджет, който елементарно се извършва през годината и най-после се натрупват едни остатъци от няколко милиарда лв., които бяха скоростно раздавани като коледен подарък най-много на компании, които са близки до властта. Тая процедура беше прекъсната и това е съгласно мене положително. Другото е, че в България доста дълго време обществени заплащания и най-много пенсии бяха държани на ниски равнища просто с по този начин леко ободряване инфлационно. И това докара до огромни разлики в положението на хората, което може да бъде измерено. България нали по коефициенти като Джини, които мерят неравноправие, беше към този момент с профила на неевропейска страна – ние минахме 40% и влезехме в групата страни, като Турция, Мексико.
А в този момент с новата фискална политика има някакво догонване на приходите на уязвими групи. И това като цяло ми се коства, че основава даже по-добра бизнес среда, тъй като страна, в която имате огромна беднотия, огромно обществено разделяне, тя не е и привлекателна и за бизнеса. Та това би трябвало да бъде маркирано. Това ми се коства, че би трябвало да бъде непокътнато без значение от това каква формула ще се избере. И несъмнено, тая формула, която имаме сега, има и своите негативи. За някои от партиите, които вземат участие в ръководството, като ГЕРБ и Движение за права и свободи, продължава да има по този начин корупционни подозрения, част от водачите им са в Списъка " Магнитски “ и прочие, и прочие. Очевидно тая ротационна формула не е най-хубавият формат, в който тия подозрение да се изчистят. Сега вярата е, че с конституционната промяна ще бъде рестартирана правосъдната система, и да забележим какво ще стане. Но този негатив съгласно мен би трябвало да бъде маркиран.
Ротацията, която следва, дали ще се случи не можем да кажем дефинитивно и да знаем какво тъкмо ще подхващат родните политици. Бойко Борисов съобщи, че министрите, които не се оправят добре, ще бъдат заменени. Акцент в неговото изявление също по този начин беше, че той няма да бъде министър председател, имаше такива запитвания от сътрудници публицисти, и отбелязва, че би трябвало силите да бъдат съсредоточени върху структурите на самите партии, и че би трябвало да има нечовечен надзор, какъвто има съгласно него до момента. В геометрията, знаете, че ротациите карат нещата да опишат кръг към избран център, нали по този начин? Имаме ли ясно избран център или той може да се промени предна такава ротация, в случай че се случи тя?
Все отново ГЕРБ узряват до тая концепция, че няма някаква толкоз радикална смяна в обстановката в страната, че да докара до коренна смяна и в управническата формула. Те изгубиха съгласно мен много време предходната година да се пробват да убеждават хората, че " Продължаваме промяната “ и " Демократична България “ не могат да се оправят с властта нито национално, нито локално равнище, и че би трябвало да бъдат сменени от ГЕРБ и Движение за права и свободи във властта. Сега, и на локалните избори се оказа, че хората не одобряват тоя мотив.
На процедура ГЕРБ изгубиха основни градове, не се случи това измитане на " Продължаваме промяната “ и " Демократична България “, което може би ГЕРБ са очаквали. Напротив, имаше даже пробиви в някои градове. Също по този начин имаше огромни офанзиви против бюджета. Помните: Какъв бил бюджетът, какъв недостиг ще създаде. Накрая оказа се, че нищо такова не се случи. За Шенген имаше подмятания и прочие, и там има доста сериозен пробив, за който можем да приказваме. Т.е. това е действителната обстановка. И тука Бойко Борисов просто споделя, нали, забравете хрумвания, че мисля, че Радо Чолаков беше загатнал, че Борисов ще бъде министър председател, и елементарен – те просто бяха някакъв тип вътрешнопартийна конспирация – това няма да се случи, ще има ротация. Това ръководство има небосвод най-малко до европейските избори. Ротация ще има, и в случай че си спомняте тука каква беше първичната спогодба, тя е, че може да има промяна на министри, и то някакви министри ще бъдат заменени, тъй като най-малкото нали Денков би желал да поеме ресора в образованието е тъй наречените Така че несъмнено е също, че някаква промяна на министри ще има, само че това не значи, че има някаква радикална пък смяна и ще видим…
Т.е. центърът и фокусът ще бъде еднакъв?
Да. Че ще има някаква радикална смяна и ще забележим нещо напълно друго. Разбира се, в случай че нещо доста непредвидено не се случи, което също е допустимо, тъй като за следващата година би трябвало да кажем това, че България ще бъде мощно подвластна от развиването на интернационалните процеси: на войната в Украйна, избори на места. Така че и това също би трябвало да се вземе в поради. Но в случай че нещата вървят такива, каквито са, и изключително до европейските избори, ми се коства, че това е логиката. Да, ще има някаква промяна на министри, на тя няма да е радикална.
Г-н Смилов, новогодишната тирада на президента Румен Радев, няма по какъв начин да не я споменем, знаем, че тя се разяснява, проучва дълго време без значение кой е отпред на страната, президента желая да кажа. Какъв резултат обаче имаме при Румен Радев, какъв президент видяхме в празничното му послание?
Това, което за мен беше положително, е, че речта му беше по-обрана в сравнение с някои от неговите изявления неотдавна. Той си позволяваше доста изострен език, даже несвойствен за поста, който заема, език, който прекалено много го партизира.
На процедура Радев се нареждаше като някакъв тип съпротива на властта, а не като президент, който би трябвало да извършва и функционалността на обединител на нацията. Та от тая гледа точка обстоятелството, че беше малко по-обран в речта си на Нова година е положителен. Пак имаше по този начин закачки и заяждания с ръководещите, нали, подмятания, че страната имала потребност от водачество, все едно без него ще те ще остане без водачи и така нататък, само че това да кажем е един тип разбираемо. Това, което аз не разбирам, е, че въпреки всичко когато има реализирани национални цели, те би трябвало да бъдат отбелязвани от всички, а не да… А един подобен е Шенген, може би вие щяхте да повдигнете този въпрос…
Да.
Защото както и да го погледнем това е тематика, по която има пробив. Сега, 12-15 години, дори повече от 15 откогато сме в Европейския съюз, няма развиване, а от дълго време тя трябваше да бъде решена. И в този момент това, което България реализира: Безусловно участие по въздух и вода в Шенген, пълноправно участие, т.е. ние сядаме на масата да обсъждаме всички въпроси, и отсрочване на въпроса с повдигането на последните рестрикции по земя за в бъдеще време, като тогава някои от възраженията на Австрия ще бъде регистрирани. Но всички тези спекулации, че България била поела задължения да приема не знам какъв брой хиляди бежанци, това беше подправена новина…
Наистина, всички го удостоверяват, няма такова нещо. Плюс това даже в този момент, без да сме членове към момента на Шенген, Австрия би могла да върне тези, които са регистрирани в България, тъй като ние сме подписали част и за нас е използван Дъблинския правилник. Така че на процедура няма негативи от това решение. Позитивно е, придвижва страната в посока, която е народен приоритет. И когато нещо такова се случи се чака всеки виновен политик, колкото и по този начин да му е неприятно, да признае, че съперниците му по някакъв метод се постигнали триумф, който не е техен триумф, а е триумф и за страната като цяло.
Г-н Смилов, вие сте програмен шеф " Правова страна “ в Центъра за демократични тактики. Ако погледнем концептуално, правовата страна се крепи на три съществени постулата: господство на закона, господство на правото и господство на правораздаването. По кои характерности съгласно вас, присъщи на тази правова страна, има какво да се желае у нас?
И по трите има много какво да се желае. Ние това, че сме създали някаква положителна крачка напред с конституционната промяна не значи, че нещата у нас са се оправили. Напротив, аз споделих моите терзания, че тази конституционна промяна тя е същностно значима, тя отваря врата, само че с цел да се завърши промяната са нужни и други стъпки. И едно нещо, което е извънредно притеснително, то се случи предходната година като вършим преглед, беше по този начин наречения " атентат “ против Иван Гешев. Още не знаем какво се е случило там, това нещо остава да виси, и на процедура остава подозрението, че това, което се случи, беше Иван Гешев беше даден като жертва, с цел да станат ГЕРБ и Движение за права и свободи по-приемливи във властта, само че на процедура на негово място беше поставена дясната му ръка Сарафов, нали, т.е. няма някаква огромна съдържателна смяна.
За годините, които идват живот и здраве по-късно, остава този проблем да се позволи. Вече има някаква конституционна основа, на която да се стъпи, само че към този момент би трябвало и действителни промени, които да изчистят подобен вид подозрения. И подозренията в България са за обвързване на политика и право по високите етажи, в такива органи, като Висш правосъден съвет, висшите правосъдни и прокурорски институции – там би трябвало да се гледа доста деликатно какво се случва, и в действителност тоя модел да стартира да работи с самостоятелни хора, а не са с партийни назначения по тези върхове.
Споменахте доскоро в нашия диалог, че може би това държавно управление ще издържи до евроизборите. Защо и на какво съображение казвате това? Защо да не издържи до повече?
Не, аз споделям, че хоризонтът му е най-малко до евроизборите. Някак си най-малко до евроизборите не виждам някакви огромни аргументи за съществени вътрешни опълчения. Евроизборите са някакъв тест – те ще покажат тежестта на другите елементи на обединението, и тогава могат да се повдигат въпроси, просто би трябвало да забележим какъв е резултатът за бъдещето на тоя тип ръководство. Но другояче теоретично този тип ръководство би могло да изкара и много по-дълго от евроизборите, просто тях ги дадох като образец за първия тестов интервал, в случай че нещо изключително не се случи до тогава, да се надяваме въпреки всичко, че няма да има такива рецесии.
Видяхме каква каша са забърка и в Столичния общински съвет, там също нещата не вървят сякаш. Провеждат се някакви срещи, само че остават огромните въпросителни.
Сега, там обстановката е безобразна. Не може столичният град да бъде оставен без ръководство. В последна сметка имаше избори, тези избори демонстрираха. Най-голямата група е на " Демократична България “, явно те би трябвало да излъчат и ръководителя на Общинския съвет. Сега, това бих го нарекъл някакво заяждане, опълчване, което ГЕРБ вършат в миг,а не им прави чест, мисля че не работи и в тяхна изгода. Вместо да показват, че " Продължаваме промяната “ и " Демократична България “ не могат да ръководят столицата, те в действителност в един миг мисля, че ще натрупат негативи и по отношение на себе си. И не трябва да не помнят, че на първия тур на изборите останаха трети, въпреки всичко това би трябвало да бъде регистрирано. Нека да бъде определен ръководител на Общинския съвет, да тръгне работата и към този момент в хода на тази работа, несъмнено, те като някаква нужна част от болшинство, което ще се конституира, ще имат задоволително благоприятни условия да прокарват политиките си. Но тая спънка в този момент не виждам какво толкоз им дава даже от политическа позиция.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ