Two Human Beings (The Lonely Ones), 1896 by Edvard Munch

Two Human Beings (The Lonely Ones), 1896 by Edvard Munch

Трите аспекта на нашата природа (дух, душа и тяло)

В Светото писание човешкото създание е разказано като основано от дух, душа и тяло. (Послание на св. ап. Павла до Солуняни 5:23). Следователно, с цел да реализираме съвършенство във функционалностите на мозъка и тялото, би трябвало да зачитаме аспектите, които са свързани с всичките три съставни елементи на нашето създание. По отношение на съня, тялото дава отговор на диети, извършения и тласъка за реализиране на цели. Духът дава отговор на аспектите на природата, които влияят на хормоналното обособяване, като нощ и ден и по този начин нататък, а душата реагира на страсти като обич, мощ на характера, помилван и почтеност. Ако се стремим да развием всички тези аспекти на нашето създание, ще подтикваме усъвършенстването на способността ни за сън.

Два аспекта на нашия темперамент – да правиш положително и да се чувстваш добре.

Освен тези фактори ние се нуждаем и от изява на личността ни в живота по метод, който дава отговор на природата ни на мъж и на жена. 

Правилото “прави положително – чувствай се добре ”.

Природата на мъжа и на дамата изискват от нас да се изявяваме по взаимодопълващ се метод съгласно двете правила на съвместимостта и взаимната приемливост.

(1) Мъжът би трябвало да прави положително, с цел да се усеща добре, а дамата би трябвало да се усеща добре, с цел да прави положително.

Когато мъжът има опцията “върши положителни каузи по света ”, той ще се усеща добре и ще демонстрира предпочитание да популяризира това положително към себе си. Когато в дамата бъде провокирано и подбудено чувството “да се усеща добре ”, тя ще бъде добра и също ще подарява с доброта близките. Ако мъжът не може да накара дамата да се усеща добре в заобикалящия я свят, а дамата не насърчава мъжът да прави положителни неща в своя свят, те ще имат проблеми в осъществяването на функциите си на брачен партньор, татко и другар - за мъжа, и на брачна половинка, майка и другар за дамата. (Триединството на човешката природа). Същото се отнася за второто предписание на съвместимостта и взаимната приемливост.

(2) Мъжът би трябвало да дава на дамата сигурност и другарство, а дамата би трябвало да дава на мъжа кураж /стимул/ и другарство.

Второто предписание е обвързвано с най-важните черти на характера ни, които “ни насърчават ” да вършим положително и да се усещаме добре. По природа, дамата се нуждае от това да получава сигурност и да окуражава и подтиква, а мъжът се нуждае от поддръжка и от даването на сигурност. За усвояването на изкуството да приемаш приноса и даровете на другия е належащо и същинско другарство.

История на заболяване. (Загуба на любовта заради отчуждаване).

Маргарет пристигна при мен с проблеми със съня, които изпитвала в продължение на няколко години скоро откакто последното й дете се оженило и напуснало дома. Съпругът й Бил се трансформирал в доста сполучлив предприемач по време на брака им, а защото Маргарет прекарала всички тези години в развъждането на децата, не можела и не знаела по какъв начин да му помогне след напускането на дома от децата им. Бил също се бил научил да се оправя без поощрението и поддръжката на Маргарет в продължение на доста години, заради което му било мъчно да я вкара в бизнеса си на този късен стадий. (Причината за тяхното отчуждаване не е в това, че са били семейство, а в това, че всеки от тях е имал обособен и независим живот). Безсънието на Маргарет било провокирано от неспособността й да задоволи потребността си да дава поддръжка и кураж. Тя се разплака, когато повдигнах този въпрос, и сподели: “Чувствам се изцяло безполезна и ненужна! ”.

Толкова е елементарно да се разклати една връзка, когато не поддържаме и не се радваме взаимно на естествените потребности на другия. Единственото решение на този проблем беше Бил още веднъж да съгради другарството си с Маргарет и да пробужда и получава от нея поддръжка по този начин, че тя да усеща неговата благодарност и признателност. Това отношение ще разреши на нейната персона да разцъфне, а любовта, която бяха изпитвали преди да се отчуждят, щеше още веднъж да израстне.

Това, от което се нуждае нашата персона (Признание)

Независимо от мъжката и женската ни природа и от характера ни, всички ние притежаваме едно нещо, което поддържа и построява нашата персона, и това е потребността от благодарност и признателност, потребността от признанието на другите.

Нуждата да получим признанието на другите е съществена нужда още от ранните ни детски години. Всеки от нас има потребността да печели самопризнание, което подтиква нашата персона, и тази нужда е толкоз значима за нашето душевно положение, че неналичието на самопризнание може да докара до тежки пристъпи на безпокойствие, нервност и даже меланхолия. Причината за тази дълбока нужда на човешката природа е построяването на автоматизиран модел на държание в резултат на огромните дози внимание, поддръжка, утвърждение и похвали, които получаваме, когато сме бебета и подрастващи деца. Когато ни поддържат и насърчават да вършим първите си крачки и да кажем първите си думи и даже когато си играем или вършим нещо дружно с родителите си, ние получаваме самопризнание. 

Когато пораснем, ние би трябвало да се научим да развием нови качества, с цел да печелим самопризнание. Колкото повече растем и се трансформираме във възрастни хора, толкоз повече се постанова да даваме, с цел да получаваме в подмяна. Природата изисква в развиването и растежа си всички ние да научим изкуството да задоволяваме потребността на всяко човешко създание да получи самопризнание. Дори хората, които са постигнали огромни триумфи в живота си, няма да бъдат удостоени с самопризнание и почитание, в случай че самите те не могат да оценят и да признаят достолепията на другите и да ги дарят с възприятието на благодарност в общата битка за благополучие и задоволство в живота. Ето за какво доста съумели и богати хора въпреки всичко изпитват незадоволство и меланхолия, макар че като че ли всичко в техния живот е розово. Когато детето извика родителя си да пристигна и да види какво е направило, няма съвсем никакво значение какво в действителност е направило детето, а по какъв начин ние ще реагираме и ще отговорим на неговия вик и по какъв начин ще му дадем поддръжката и утвърждението си. Всеки към нас има потребността получи самопризнание в избрана област на своя темперамент и в случай че ние можем да задоволим тази характерна нужда, ще предизвикаме и получим най-истинското почитание. Понякога самото самопризнание е задоволително за малко време да позволи всеки от нашите проблеми със съня и да ни зареди с задоволително сила, с цел да се включим в най – близко провеждащото се спортно съревнование и да спечелим безпроблемно първото място.

От: „ Прекрасен сън - изобилие от сила ”, Ноел Батън
Картина: Two Human Beings (The Lonely Ones), 1896 by Edvard Munch