4 ритуала от философията на Марк Аврелий, които ще ви направят по-силни психически
Твърдост. Издръжливост. Душевна мощ. Напоследък постоянно чуваме за тези качества. Защо?
Защото казусът, който се крие в основата им е получил много положителни решения преди към две хилядолетия. Древните философи стоици в действителност са знаели защо става дума, когато приказваме за изглаждане на психическа устойчивост, написа Ерик Баркър от Business Insider.
Всъщност един от най-ефективните принадлежности за създаване на психическа устойчивост, с които разполагаме през днешния ден, е така наречен „ когнитивно-поведенческа терапия “. А къде лежат основите ѝ – в стоицизма, уверен е Баркър, дружно с Доналд Робъртсън, създател на книгата Stoicism and the Art of Happiness - Ancient tips for modern challenges (Стоицизмът и изкуството на щастието – антични препоръки за модерни предизвикателства).
Когато чуят „ стоик “ през днешния ден доста хора си показват човек с каменна физиономия, който стиска зъби, до момента в който изтърпява нещо неприятно. Но тази визия е надалеч от истината. Стоиците разполагат с голям брой принадлежности, които оказват помощ в битката с негативните усеща. А когато сте положителни в оправянето с негативното, остава повече време за позитивното.
И по този начин, дано забележим главното, което тези видове с тоги са ни оставили в завещание и по какъв начин това може да ни помогне да станем душевно по-силни и по-щастливи.
Кратък „ пищов “ за стоицизма
Зенон от Китион, създателят на тази философска школа, се събирал с учениците си край известната в тогавашна Атина Шарена стоа. Стоа на старогръцки значи просто „ портик “ или „ колонада “, а шарена (пойкиле) – тъй като била украсена с разноцветни рисунки. От там събиращите при стоата били наричани „ стоици “. Нищо общото със строгото звучене, което придаваме на думата през днешния ден.
Стоицизмът обгръща голям брой разнообразни хрумвания, само че за нашите цели може да се фокусираме върху два фундаментални правилото:
Първо: хората не се разстройват от събитията, а по-скоро от техните съждения за тези събития.
Уволнени сте от работа? Звучи неприятно. Намирате си по-добра работа в последна сметка? Тогава уволнението ви е било нещо положително. Събитията са нито положителни, нито неприятни. Нашата интерпретация за тях е добра или неприятна.
Затова, когато вините събитията за възприятията си, хората в тогите считат, че грешите. Дъждът не ви натъжава – вашите мисли за дъжда са това, което ви натъжава.
Второ: Важно е да знаете какво можете да контролирате и какво – не. И за стоиците единственото, което можете да контролирате, са вашите съзнателни мисли. Не можете да контролирате другите хора, не можете да контролирате природата и не можете в огромна част от случаите да контролирате даже личното си тяло (пожелайте си да ви мине главата, работи ли?).
Когато сте ядосани поради нещо, което не можете да контролирате (повечето неща), вие си представяте, че сте Бог. Чувствате, че би трябвало да имате власт над нещо, над което нямате, и по тази причина се ядосвате, разочаровате и натъжавате. Да, може би хората „ не трябва “ да вършат по този начин, само че го вършат. Може би „ не трябва “ сега да вали, само че вали.
Трябва да приемете, че нямате надзор над доста неща – само че това не значи да се отказвате. Можете да повлияете върху нещата и да се опитате да ги измененията, само че когато се заблуждавате, че „ би трябвало “ да имате 100% надзор върху даден резултат, вие съвсем постоянно ще бъдете прочувствено смутени, в случай че нещата не се случват по вашия метод.
Ето по какъв начин тези две хрумвания – че ни смущават не събитията, а убежденията ни за тях, и че казусът с контрола е в сърцето на негативните страсти – са съществени за създаване на психическа устойчивост. Нека забележим по какъв начин можем да ги вложим в приложимост.
И по този начин, на хоризонта се задава огромно предизвикателство. Каква е първата стъпка, с цел да станем по-силни душевен?
Запитайте се – кое е най-лошото, което може да се случи?
Римският император и мъдрец стоик Марк Аврелий написа:
Започнете всеки ден, като си казвате: Днес ще се срещна с спънки, непризнателност, безочливост, непочтеност, зла воля, нарцисизъм...
Защо въобще някой би желал да стартира с сходна мисъл в главата? Защото императорът е желал да бъде квалифициран за неприятните изненади.
Защото всички знаем, че хората може да са сложни и че не можем да направляваме дейностите им. Но когато сме изправени пред някое от тези дейстивя и това е тотално ненадейно за нас, се ядосваме и вбесяваме, нали?
Да си припомняш най-лошото не е скептицизъм. Да си плащаш застраховка живот не значи, че искаш да умреш, а просто, че си наясно, че може да се случи. Затова и Марк Аврелий си е припомнял всяка заран, че хората са сложни. Така вместо да изпадне в гняв и да каже на всички да вървят по дяволите, той може да премине непосредствено към договарянията.
