Твърдо съм убеден, че любовта държи земята цяла. Има живот

„ Твърдо съм уверен, че любовта държи земята цяла. Има живот единствено там. където има обич. Живот без обич е гибел. Любовта е едната страна на монетата, чиято друга страна е истината. “ ~ Махатма ГАНДИ

Благословията на бедствието

Всеобщият опит сочи, че нещастието кара сензитивния човек да застане на колене. Той счита, че това е отговорът на Бог за греховете му и че занапред нататък би трябвало да постъпва по-добре. Греховете му са го създали безнадеждно слаб и в своята отпадналост той приканва на помощ Бог. Така милиони човешки същества са употребявали персоналните си злочестини за самоусъвършенстване. Известно е, че цели народи също са призовавали помощта на Бог, когато са ги сполитали беди. Те са се принизявали пред Бог и са определяли дни за смирение, молитва и филтриране.

Свобода на избора

По своята същина човек разполага с разсъдък, дарба да разграничава и свободна воля. Звярът няма това. У него няма свободна воля и не схваща разликата сред добродетел и недостатък, сред положително и зло. Като разполагащ с опцията да постъпва съгласно свободната си воля, индивидът схваща разликата сред тези неща и когато следва по-висшата си природа, се демонстрира като неведнъж надминаващ звяра, само че когато следва по-низката си природа, може да се прояви като по-низш от него.

Свободната ни воля обаче е по-малка от тази на пасажер, изравен на препълнена палуба. Човек самичък е създател на ориста си, доколкото разполага със независимост на избора, доколкото избира по какъв начин да употребява тази независимост. Но той не може да въздейства на резултатите. Щом си фантазира, че може, изпитва страдалчество.

За индивида е особена привилегия и горделивост, че е талантлив както с глава, по този начин и със сърце, това, че е мислещо, само че не по-малко и чувстващо животно... Разумът при индивида форсира и води възприятието. У звяра душата спи. Да разбудиш сърцето е да разбудиш спящата душа, да събудиш разсъдъка значи да въведеш способността за разграничение на положително и зло.

Основният дълг на индивида

Дълг на всяко човешко създание е да се вгледа деликатно в себе си, да се види каквото е и да не щади сили за рационализиране на тялото, мозъка и душата си. Трябва да осъзнае вредата, която нанасят несправедливостта, злобата, суетата и сходните им, и да направи всичко по силите си, с цел да се бори против тях.

Състоянието, в което човек се намира, е това на тестване. През този интервал той е под въздействието както на зли, по този начин и на положителни сили. Непрестанно е жертва на изкушения. Трябва да потвърди мъжеството си, като им устоява и се бори с тях. Той не е боец, който във външния свят се бори с врагове, основани от въображението му, и е безпомощен да помръдне и дребния си пръст против безчетните врагове в себе си или, което е по-лошо, кадърен е да ги сбърка с другари. Човек не е задължен да развива всичките си качества до съвършенство. Длъжен е да развие до съвършенство всеки собствен богоподобен гений и изцяло да потисне тези, които са носители на противоположни трендове.

У индивида, въпреки и самият той да е посредствен, е заложен непрестанният блян към съвършенство. Следвайки този си блян, той изпада в мечтание. И тъкмо както едно дете се пробва да стои изправено, пада още веднъж и още веднъж и най-после се научава да върви, по този начин и индивидът с целия си разум е единствено един младенец спрямо безкрайния и безконечен Бог.

Целта непрекъснато се отдалечава. Колкото повече напредваме, толкоз повече осъзнаваме, че сме недостойни. Удовлетворението произтича от усилието, не от достижението. Опит с цялостна ангажираност значи цялостна победа.

Избрано от: „ Пътят към Бог. Избрани цитати на Махатма Ганди “, изд. Locus, 2017 година
Снимка: Mohandas K.Gandhi (1869-1948), mkgandhi