Как германските войници използваха супа от леща като защита срещу съветските войски
Твърди се, че най-трудната военна маневра е отстъплението. Обикновено победената мощ е в неприятно положение, губи надзор над борбата и е преследвана застрашително от врага. Ако един пълководец завоюва доста борби, той може да се смята за популярен, само че способността му да се оправят с отстъплението е това, което може да бъде определящия фактор за един в действителност отличен пълководец. Тези обезверени моменти изискват обезверени и неортодоксални ограничения – които немските сили ползват с огромен резултат в Русия, до момента в който преждевременно отстъпват.
През ноември 1942 година по време на борбата при Сталинград немският 2-ри батальон от 132-ри пехотен полк е част от опита на германците да спрат бързото заграждане на града от страна на препоръките, което идва както от север, по този начин и от юг.
Разположени на западните крайбрежия на река Дон, в средата на ноември немците са инструктирани да се придвижат към село Верхняя Бузиновка, което е на 40 километра. Когато идват на идващия ден, те незабавно са подложени на обстрел от руските сили на север и северозапад. След отблъскването на тези офанзиви, 1-ви и 2-ри батальон подхващат взлом, който довежда до залавянето на 80 руски бойци и 4 километра земята, принуждавайки останалите локални руски сили да се отдръпват.
На идващия ден обаче немските войски виждат голяма колона от руска пехота, конница и артилерия да се доближава към тяхната позиция. Осъзнавайки, че са безнадеждно превъзхождани, те обезверено се втурват към края на селото, където основат отбранителна линия, с цел да посрещнат руската офанзива. На офицерите са предоставени съответни сектори от линията, които да ръководят. Германците даже нямат задоволително време да провеждат своите елементи, тъй че мъжете са размесени и поставени с разнообразни офицери и елементи.
Те изчакват, до момента в който руската колона доближи на към 1500 метра от селото и откриват огън с всичко, което имат. Артилерия, картечници, минохвъргачки и пушки осветяват пътя, зашеметяват руските войски и основават измежду тях цялостен хаос.
Германците съумяват да забавят настъплението и употребяват времето за метаморфоза, подсилване на защитата и доставяне с хранителни запаси.
Съветите също се прегрупират и реорганизират, а по-късно се хвърлят в цялостен взлом върху селото. Германският пълководец знае, че то не може да бъде удържано против многочислените руски сили и че би трябвало да се отдръпна. Но това е едвам в средата на следобеда, а маршрутът за оттегляне минава през километри откритата природа, което би оставило войските рисково изложени на руски огън. Германците ще би трябвало да изчакат, до момента в който настъпи мрак, преди да подхващат своя ход.
Част от тези мерки включват и една интелигентна концепция, измислена от немския пълководец, по какъв начин да се употребява глада на препоръките като инструмент при отстъплението.
По време на войната руските войски са редовно недохранвани, което ги отчайва за храна. Имайки това поради, немският пълководец подрежда на готвачите си да създадат огромна партида чорба от леща и грах от запасите от бобови растения, които намират в селото. Пред първите здания, до които щяха да стигнат настъпващите препоръки, германците възпламеняват огньове, след което смесват съставките за супата в огромни тенджери, цялостни с вода и ги слагат над огньовете.
До настъпването на нощта немските войски са на ръба да бъдат завладени, по тази причина командирът дава заповед за оттегляне.
Войските последователно напущат селото, прикривайки се едни-други. Техните тежки артилерийски оръдия стрелят по препоръките в опит да оказват помощ за отстъплението, преди най-сетне те също да се отдръпват. Първоначално препоръките са извънредно близо след германците, само че щом стигат до кипналите тенджери чорба, ароматът е просто прекомерно изкушаващ, с цел да устоят. Гладните руски войски се устремяват един през различен, с цел да хапнат от чорба, като по този начин дават на германците повече време да избягат.
Хитростта сработва и немските войски съумяват сполучливо да се изтеглят от селото, до момента в който препоръките са заети с храната.
За страдание на хората от 2-ри батальон обаче, всяко неспокойствие от сполучливото оттегляне е потушено, когато получават новината, че Шеста войска е обкръжена в Сталинград.
