Проф. Веселин Янчев: Септемврийското въстание е селско надигане, Димитров и Коларов тотално се провалят с първия насилствен опит на БКП да вземе властта
Твърдеше се, че са избити „ пет хиляди комунисти, земеделци и доблестни национални синове “, а е потвърдено, че жертвите не са повече от 800
Москва не е безучастна, вършат опит да дестабилизират Балканите и Европа, да се отвори пътят на втората вълна на международната социалистическа гражданска война, споделя пред Faktor.bg историкът
Интервю на Мая Георгиева
- Проф. Янчев, неотдавна излезе Ваше проучване „ Септември 1923 година. Провалът на едно поръчано въстание “, кое е новото от втълпяваната десетилетия наред комунистическа агитация по тази тематика?
- Изследването е първо по рода си, поставящо си за цел да прегледа трагичните и травматични събития от септември 1923 година от гледната точка на държавността, на съществуващия към този миг парламентарен и икономически строй и най-много на армията като тяхна еманация, както и да осветли подбудите, претекстовете и главните дейности на съперниците им. Смяната на метода към казуса – от партийно-политически към институционално-политически, дава опция за нова интерпретация на събитията, която опровергава наложения от Георги Димитров и Васил Коларов роман за случилото се. Новите моменти са свързани с откриване на действителните основатели и техните цели в България, метода, по който се стига до въоръжения вътрешен спор, протичането му и последствията от него.
- Използвали сте доста нови и незнайни до в този момент документи, които хвърлят друга светлина върху тези събития?
- В своята работа постоянно съм се управлявал от разбирането, че историята е интерпретация на в действителност данни или документи. Добросъвестно съм отделил доста време и старания, с цел да проуча допустимо максимален размер от свидетелства на времето, както български, по този начин и непознати. Използвал съм близо 50 фонда от Държавния военноисторически списък във Велико Търново и документалното завещание на държавните институции и органи, определяли политиката и вземали основни решения през интервала, съхранено в Централния държавен списък. Тъй като познанието за и обяснението на септемврийските и последващите събития е невероятно без документите на Коминтерна и Руската болшевишка партия, в главната си част те бяха извлечени от Електронната библиотека с исторически документи на Руското историческо общество. Едни от най-интригуващите документи бяха открити в показаната през 2017 година от Федералното архивно агентство на Руската федерация цифрова сбирка „ Документи от руската ера “ и съответно в уеб страницата „ Архив на Коминтерна “.
- Кои са най-големите легенди, свързани със Септемврийското въстание 1923 година?
-Оказа се, че Г. Димитров и В. Коларов тотално се провалят като уредници и ръководители на първия принудителен опит на Българска комунистическа партия да вземе властта в страната, само че съумяват да основат подобен мит към него, който им дава опция да се наложат като единствени ръководители на партията и да им подсигурява високо състояние в структурите на Комунистическия интернационал.
А митовете са толкоз доста, че е мъчно да бъдат изброени.
Двамата настояват, повтаряйки позицията на Коминтерна, че деветоюнците налагали „ фашистка тирания “, целяща да разгроми Комунистическата партия, само че услужливо не помнят, че Г. Димитров дефинира осъществената управленческа смяна като „ прогресивно събитие “, а Централен комитет на Българска комунистическа партия в действителност поддържа установяването на новата власт. Самият Коларов на 25 юни 1923 година написа до Москва, че в страната съществува „ цялостно успокоение “ и „ Всички политически свободи, не са лимитирани, всички партии, в това число и комунистическата, имат опция да привикват политически събрания “. Управляващите подхващат ограничения по отношение на Българска комунистическа партия и то не за физическо заличаване, а за арестуване на нейните ръководители, едвам откакто те, притиснати от Коминтерна, вземат решение да се стартира подготовка и да се вдигне въоръжено въстание против новата власт.
Мит е, че Българска комунистическа партия е работила в съюз с управлението на сваления от власт Български земеделски народен съюз и е обезвредила Вътрешна македонска революционна организация на Т. Александров като съперник. По отношение на опита да притегли политически съдружници и да построи обединен фронт за общо деяние и взимане на властта, Българска комунистическа партия претърпява цялостен неуспех. Тя остава изолирана и в действителност се самоизолира със своите радикални, нереалистични и извънредно рискови за бъдещето на страната и за личните си членове планове.
Ръководството на Българска комунистическа партия не съумява нито политически, нито механически да приготви почитателите си за въоръжения конфликт. Впечатляващо прям е член на военнотехническия комитет при Централен комитет на Българска комунистическа партия (т.с.) за подготовката на въстанието в София, който разкрива, че комунистите в столицата разполагат с 10 автоматизирани пушки и с 2 картечници, от които единствено една е тествана, нямат проект за деяние, нито сложени съответни задания.
Самото въстание е определяно като пролетарско, в съюз със селяните и градските трудещи се маси под управлението на Българска комунистическа партия и Български земеделски народен съюз, само че на практика нито служащите, нито градските трудещи се вземат присъединяване в него. От началото до края то си остава едно селско надигане.
Не може да се потвърди и изказванието, че въстанието е всеобщо. По най-завишени сведения се оказва, че се надигат 14,2% от обитаемоте места, краткотрайно властта е взета в 9,3% от селата и махалите и в 7,6 % от градовете. Следователно въстанието е надалеч от всеобщо, още по-далеч от всенародно.
Мит е, че задачата на подхванатата акция е събаряне на „ военно-фашисткото узурпаторско държавно управление “ и определяне на работническо-селско. По този метод се прокарва концепцията, че въстанието има лимитирани, демократични по своята същина и темперамент цели, че то не е ориентирано към разрушение и заличаване на съществуващия парламентарен, монархически, парламентарно-демократичен и правов ред, към радикална обществена и стопанска промяна. Такъв вид през 1923 година не съществува нито като теоретична, нито като практическа опция в мисленето и визиите на Комунистическия интернационал, чиито указания следва и извършва Българска комунистическа партия. Неизменна тяхна цел е и си остава битката за пролетарска тирания, при която буржоазията ще бъде дефинитивно победена и ще се премине към строителство на комунизма.
Веднага след събитията Г. Димитров и В. Коларов настояват, че властта избива „ пет хиляди комунисти, земеделци и доблестни национални синове “. Твърдение, което и до ден сегашен се тиражира в общественото пространство, при изискване, че още през 70-те годни на предишния век е потвърдено, че жертвите не са повече от 800.
-Какви е била ролята на Коминтерна в метежа през 1923, вероятен ли е бил той без присъединяване на Москва?
- Коминтерновските и руски дейци още през 1922 година слагат на Българска комунистическа партия задачата да вземе властта, сваляйки Български земеделски народен съюз посредством държавен прелом, и са извънредно недоволни от нейната пасивност в това направление. Фактът, че на 9 юни комунистите са изпреварени, не може да остави Москва безучастна. Тя взема решение да се възползва от основаната обстановка, с цел да се дестабилизират Балканите и Европа, да се отвори пътят на втората вълна на международната социалистическа гражданска война, която дефинитивно ще утвърди болшевишката власт в Русия. Решението за оповестяване на революция в България не е българско, а 9 юни не е причина, а мотив, който коминтерновските стратези вземат решение да употребяват, с цел да трансфорат Българска комунистическа партия в същинска болшевишка, революционна партия, подготвена с оръжие и принуждение да се бори за властта и да се даде урок на останалите комунистически партии. Самите те признават, че признатото от българската партия решение за въоръжено въстание, нейният нов курс е резултат от „ натиска, извършен от страна на Коминтерна “.
- Реалистични и законни ли са били задачите на въстанието, прокламирани от Българска комунистическа партия – събаряне на постоянния кабинет на Александър Цанков и определяне на „ работническо-селско държавно управление “?
- Правителството на проф. Ал. Цанков идва на власт след типичен държавен боен прелом, само че е одобрено с декрет на президента и е законно. Коминтерновските дейци са били уверени, че има действителни шансове то бързо да бъде свалено, само че не и управлението на Българска комунистическа партия, даже и след решението за започване на подготовка за въоръжени антиправителствени дейности. Т. Луканов е твърдо уверен, че партията не е подготвена във военно-техническо отношение, че тя е в оттегляне и нейните шансове са в легалната битка, предвид на идните избори. Но и самите „ революционери “ не са вярвали в триумфа на един пряк конфликт с властта. От формален отчет на В. Коларов до Коминтерна, малко след събитията, на 12 октомври 1923 г, личи, че той е мислил повече за това какво ще се случи след неизбежното проваляне на въстанието и на партията. Коларов написа: „ Още преди разгрома на партията ние взехме решение да издаваме самостоятелен вестник… Също по този начин преди разгрома ние регистрирахме в съда нова партия под името „ Съюз на труда “. Коларов и Димитров изоставят столицата, където са съсредоточени всички органи на властта, и се насочват към глухата провинция, отказвайки се да управляват едно общонационално въстание. Те не демонстрират никакъв интерес към местата, където към този момент е почнала въоръжена опозиция, не търсят връзка с тях. Всичко това свидетелства, че двамата реализатори на коминтерновските наставления не мислят да се ангажират с управлението на едно национално въстание, наясно са с неговата неспособност и неизбежност и по тази причина „ прагматично “ се задоволяват да дадат разпореждане за национално въстание. Те официално оглавяват едно районно надигане, което, от една страна, ще им послужи като опрощение пред Москва, а от друга – ще принуди държавното управление да предприеме радикални ограничения за смазването му, което ще го дискредитира и компрометира. Възможността за бързо евакуиране в чужбина също не трябва да бъде подценявана.
- Има ли връзка сред историческите събития от 23 септември 1923 година и тези на 9 септември 1944 година?
- Доколкото основните цели и настоящите външни и вътрешни фактори са едни и същи, връзка има. Но септември 1923 година не предпоставя и не обуславя септември 1944 година
- Въпреки че съществени научни изявления развенчаха подправената теза за съществуването на фашизъм в България, по какъв начин ще коментирате обстоятелството, че Българска социалистическа партия и до през днешния ден приказва за Септемврийското въстание като за едно от " знаковите събития в антифашистката история ", за „ бял гнет “ и „ революция “ в България.
-Въпрос на знания, полезности и морал, на добросъвестно боравене с историческите обстоятелства, сведения и документи.
Москва не е безучастна, вършат опит да дестабилизират Балканите и Европа, да се отвори пътят на втората вълна на международната социалистическа гражданска война, споделя пред Faktor.bg историкът
Интервю на Мая Георгиева
- Проф. Янчев, неотдавна излезе Ваше проучване „ Септември 1923 година. Провалът на едно поръчано въстание “, кое е новото от втълпяваната десетилетия наред комунистическа агитация по тази тематика?
- Изследването е първо по рода си, поставящо си за цел да прегледа трагичните и травматични събития от септември 1923 година от гледната точка на държавността, на съществуващия към този миг парламентарен и икономически строй и най-много на армията като тяхна еманация, както и да осветли подбудите, претекстовете и главните дейности на съперниците им. Смяната на метода към казуса – от партийно-политически към институционално-политически, дава опция за нова интерпретация на събитията, която опровергава наложения от Георги Димитров и Васил Коларов роман за случилото се. Новите моменти са свързани с откриване на действителните основатели и техните цели в България, метода, по който се стига до въоръжения вътрешен спор, протичането му и последствията от него.
- Използвали сте доста нови и незнайни до в този момент документи, които хвърлят друга светлина върху тези събития?
- В своята работа постоянно съм се управлявал от разбирането, че историята е интерпретация на в действителност данни или документи. Добросъвестно съм отделил доста време и старания, с цел да проуча допустимо максимален размер от свидетелства на времето, както български, по този начин и непознати. Използвал съм близо 50 фонда от Държавния военноисторически списък във Велико Търново и документалното завещание на държавните институции и органи, определяли политиката и вземали основни решения през интервала, съхранено в Централния държавен списък. Тъй като познанието за и обяснението на септемврийските и последващите събития е невероятно без документите на Коминтерна и Руската болшевишка партия, в главната си част те бяха извлечени от Електронната библиотека с исторически документи на Руското историческо общество. Едни от най-интригуващите документи бяха открити в показаната през 2017 година от Федералното архивно агентство на Руската федерация цифрова сбирка „ Документи от руската ера “ и съответно в уеб страницата „ Архив на Коминтерна “.
- Кои са най-големите легенди, свързани със Септемврийското въстание 1923 година?
-Оказа се, че Г. Димитров и В. Коларов тотално се провалят като уредници и ръководители на първия принудителен опит на Българска комунистическа партия да вземе властта в страната, само че съумяват да основат подобен мит към него, който им дава опция да се наложат като единствени ръководители на партията и да им подсигурява високо състояние в структурите на Комунистическия интернационал.
А митовете са толкоз доста, че е мъчно да бъдат изброени.
Двамата настояват, повтаряйки позицията на Коминтерна, че деветоюнците налагали „ фашистка тирания “, целяща да разгроми Комунистическата партия, само че услужливо не помнят, че Г. Димитров дефинира осъществената управленческа смяна като „ прогресивно събитие “, а Централен комитет на Българска комунистическа партия в действителност поддържа установяването на новата власт. Самият Коларов на 25 юни 1923 година написа до Москва, че в страната съществува „ цялостно успокоение “ и „ Всички политически свободи, не са лимитирани, всички партии, в това число и комунистическата, имат опция да привикват политически събрания “. Управляващите подхващат ограничения по отношение на Българска комунистическа партия и то не за физическо заличаване, а за арестуване на нейните ръководители, едвам откакто те, притиснати от Коминтерна, вземат решение да се стартира подготовка и да се вдигне въоръжено въстание против новата власт.
Мит е, че Българска комунистическа партия е работила в съюз с управлението на сваления от власт Български земеделски народен съюз и е обезвредила Вътрешна македонска революционна организация на Т. Александров като съперник. По отношение на опита да притегли политически съдружници и да построи обединен фронт за общо деяние и взимане на властта, Българска комунистическа партия претърпява цялостен неуспех. Тя остава изолирана и в действителност се самоизолира със своите радикални, нереалистични и извънредно рискови за бъдещето на страната и за личните си членове планове.
Ръководството на Българска комунистическа партия не съумява нито политически, нито механически да приготви почитателите си за въоръжения конфликт. Впечатляващо прям е член на военнотехническия комитет при Централен комитет на Българска комунистическа партия (т.с.) за подготовката на въстанието в София, който разкрива, че комунистите в столицата разполагат с 10 автоматизирани пушки и с 2 картечници, от които единствено една е тествана, нямат проект за деяние, нито сложени съответни задания.
Самото въстание е определяно като пролетарско, в съюз със селяните и градските трудещи се маси под управлението на Българска комунистическа партия и Български земеделски народен съюз, само че на практика нито служащите, нито градските трудещи се вземат присъединяване в него. От началото до края то си остава едно селско надигане.
Не може да се потвърди и изказванието, че въстанието е всеобщо. По най-завишени сведения се оказва, че се надигат 14,2% от обитаемоте места, краткотрайно властта е взета в 9,3% от селата и махалите и в 7,6 % от градовете. Следователно въстанието е надалеч от всеобщо, още по-далеч от всенародно.
Мит е, че задачата на подхванатата акция е събаряне на „ военно-фашисткото узурпаторско държавно управление “ и определяне на работническо-селско. По този метод се прокарва концепцията, че въстанието има лимитирани, демократични по своята същина и темперамент цели, че то не е ориентирано към разрушение и заличаване на съществуващия парламентарен, монархически, парламентарно-демократичен и правов ред, към радикална обществена и стопанска промяна. Такъв вид през 1923 година не съществува нито като теоретична, нито като практическа опция в мисленето и визиите на Комунистическия интернационал, чиито указания следва и извършва Българска комунистическа партия. Неизменна тяхна цел е и си остава битката за пролетарска тирания, при която буржоазията ще бъде дефинитивно победена и ще се премине към строителство на комунизма.
Веднага след събитията Г. Димитров и В. Коларов настояват, че властта избива „ пет хиляди комунисти, земеделци и доблестни национални синове “. Твърдение, което и до ден сегашен се тиражира в общественото пространство, при изискване, че още през 70-те годни на предишния век е потвърдено, че жертвите не са повече от 800.
-Какви е била ролята на Коминтерна в метежа през 1923, вероятен ли е бил той без присъединяване на Москва?
- Коминтерновските и руски дейци още през 1922 година слагат на Българска комунистическа партия задачата да вземе властта, сваляйки Български земеделски народен съюз посредством държавен прелом, и са извънредно недоволни от нейната пасивност в това направление. Фактът, че на 9 юни комунистите са изпреварени, не може да остави Москва безучастна. Тя взема решение да се възползва от основаната обстановка, с цел да се дестабилизират Балканите и Европа, да се отвори пътят на втората вълна на международната социалистическа гражданска война, която дефинитивно ще утвърди болшевишката власт в Русия. Решението за оповестяване на революция в България не е българско, а 9 юни не е причина, а мотив, който коминтерновските стратези вземат решение да употребяват, с цел да трансфорат Българска комунистическа партия в същинска болшевишка, революционна партия, подготвена с оръжие и принуждение да се бори за властта и да се даде урок на останалите комунистически партии. Самите те признават, че признатото от българската партия решение за въоръжено въстание, нейният нов курс е резултат от „ натиска, извършен от страна на Коминтерна “.
- Реалистични и законни ли са били задачите на въстанието, прокламирани от Българска комунистическа партия – събаряне на постоянния кабинет на Александър Цанков и определяне на „ работническо-селско държавно управление “?
- Правителството на проф. Ал. Цанков идва на власт след типичен държавен боен прелом, само че е одобрено с декрет на президента и е законно. Коминтерновските дейци са били уверени, че има действителни шансове то бързо да бъде свалено, само че не и управлението на Българска комунистическа партия, даже и след решението за започване на подготовка за въоръжени антиправителствени дейности. Т. Луканов е твърдо уверен, че партията не е подготвена във военно-техническо отношение, че тя е в оттегляне и нейните шансове са в легалната битка, предвид на идните избори. Но и самите „ революционери “ не са вярвали в триумфа на един пряк конфликт с властта. От формален отчет на В. Коларов до Коминтерна, малко след събитията, на 12 октомври 1923 г, личи, че той е мислил повече за това какво ще се случи след неизбежното проваляне на въстанието и на партията. Коларов написа: „ Още преди разгрома на партията ние взехме решение да издаваме самостоятелен вестник… Също по този начин преди разгрома ние регистрирахме в съда нова партия под името „ Съюз на труда “. Коларов и Димитров изоставят столицата, където са съсредоточени всички органи на властта, и се насочват към глухата провинция, отказвайки се да управляват едно общонационално въстание. Те не демонстрират никакъв интерес към местата, където към този момент е почнала въоръжена опозиция, не търсят връзка с тях. Всичко това свидетелства, че двамата реализатори на коминтерновските наставления не мислят да се ангажират с управлението на едно национално въстание, наясно са с неговата неспособност и неизбежност и по тази причина „ прагматично “ се задоволяват да дадат разпореждане за национално въстание. Те официално оглавяват едно районно надигане, което, от една страна, ще им послужи като опрощение пред Москва, а от друга – ще принуди държавното управление да предприеме радикални ограничения за смазването му, което ще го дискредитира и компрометира. Възможността за бързо евакуиране в чужбина също не трябва да бъде подценявана.
- Има ли връзка сред историческите събития от 23 септември 1923 година и тези на 9 септември 1944 година?
- Доколкото основните цели и настоящите външни и вътрешни фактори са едни и същи, връзка има. Но септември 1923 година не предпоставя и не обуславя септември 1944 година
- Въпреки че съществени научни изявления развенчаха подправената теза за съществуването на фашизъм в България, по какъв начин ще коментирате обстоятелството, че Българска социалистическа партия и до през днешния ден приказва за Септемврийското въстание като за едно от " знаковите събития в антифашистката история ", за „ бял гнет “ и „ революция “ в България.
-Въпрос на знания, полезности и морал, на добросъвестно боравене с историческите обстоятелства, сведения и документи.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ