Турция ще пази въздушното ни пространство. Или държавата да спре

Турция ще пази въздушното ни пространство. Или страната да спре кранчето за армията. Два от многото халосни изстрела по защитата на страната, които напоследък малко или доста занимават осведомителните потоци. На пръв взор няма проблеми. Както споделя народът, керванът си върви, а кучетата си лаят. Не е напълно по този начин, обаче. Оръжейните специалисти знаят доста добре, че при изстрел от дребна отдалеченост (под 50 см) халосните патрони могат да причинят съществени пострадвания и даже гибел. В този смисъл не са безобидни политическите подмятания и съображения поради на възможна предизборна обстановка. Или заемането на сякаш неутрална позиция под формата на „ въздържал се “.

Някой по този начин прочете Доклада за положението на защитата и въоръжените сили, че провокира и митинг пред постройката на Министерството на защитата „ във връзка водени договаряния с Република Турция за сключването на двустранно съглашение за провеждането на презгранични интервенции по така наречен стратегия „ Air Policing “. Оказа се, че интерпретацията на този текст в упоменатия документ е неправилна. Не става дума да се споразумяваме с южната ни съседка за взаимна защита на въздушното пространство. Друга е тематиката. С Турция се работи по план по същия модел, както с Гърция и Румъния, за презгранични интервенции по защита на въздушното пространство на Алианса. Т.е. това е една нормална процедура за контролиране на отговорностите и отговорностите по защита на въздушното пространство на НАТО. Тези съглашения дефинират главните правила, изискванията и процедурите за осъществяване на презгранични интервенции за Air Policing от дежурни изтребители на двете страни, и имат за цел да се обезпечи сигурност и съгласуваност на техните полети. Така че идващия път протестиращите да отидат пред финансовото министерство и да изискат пари за армията, с цел да поемем, да вземем за пример, защитата на въздушното пространство на Черна гора, както ще го създадат други армии от НАТО.

Оказа се, че и настояването на няколко депутати отпред със заместник-председателя на Народното събрание Веселин Марешки за мораториум върху разноските за защита и съответно върху двата плана за самолети и бойни машини, е удар в празно пространство. Не за друго, а тъй като в правния български мир към момента няма такива планове за капиталови разноски, а някой желае да се спрат. Ще се наложи вносителите на проекторешението да изчакат гласуването в Народното събрание, публикуването на решението в „ Държавен вестник “ и едвам тогава да има разискване на тяхната самодейност. Ако не престават, несъмнено, да държат на нея, предвид на резултата от приемането на двата плана.

Самолетите и бойните машини минаха през Комисията по защита. Произнесе се и бюджетната. Вече могат да влязат в пленарна зала. На този стадий се обрисува една от парламентарните групи да гласоподава „ въздържал се “, в случай че не настъпят някои нови политически решения. А другата, най-малката, да е „ срещу “. Това няма да е огромен проблем. Въпросът, обаче, е какво се крие зад сходно възпиране от позиция. Дали като Политическа партия „ Воля “ социалистите са решили, че няма кой знае какви закани за националната ни сигурност? Или позволяват, че новите опасности не постановат подсилване на силите ни за териториална защита? А може би, както се показват някои от тях, акцентът върху обществената политика не разрешава обособяване на 3-4 милиарда лева за превъоръжаване. Много са прави, когато настояват, че модернизацията и мотивацията на военнослужещите би трябвало да вървят редом. Дали, обаче, това значи, че би трябвало да спрем едното, с цел да се получи тази паралелност. Все още не се е появил депутат, който да внесе промени в законите, позволяващи повишение мотивацията на военнослужещите, с което да се закърпи дефицитът от персонален състав. Няколко такива оферти с гласоподаване от депутатите и двата най-важни процеса в развиването на армията – превъоръжаването и мотивацията, ще вървят ръка за ръка. От това по-хубаво няма, само че някой би трябвало да направи съответната стъпка.

Темата за халосните изстрели по защитата е нещо, като хибридната война. Дори напълно същото. Пробваш и в случай че стане. Все нещо може да се случи. Например, да нямаме самолети и да се принудим в действителност да желаеме от Турция да охранява въздушното ни пространство. Тогава и митингите няма да оказват помощ. По-лошото, несъмнено, е, когато патроните са бойни. Имаше ги в последните години. Особено тези промени в обществените закони, които доведоха да вълна от уволняващи се военнослужещи.

„ Воля “ обръща позицията


Ако в пленарна зала има задоволително безапелационни причини Политическа партия “Воля ” може да гласоподава “за ” плановете. За такова превръщане на позицията загатна в Комисията по защитата депутатът Слави Нецов. Той не гласоподава “против ”, както се очакваше, а “въздържал се ”, тъй като препоръчаната скица за заплащане му харесала. Оказало се, че по този метод пазаруването на самолети и бойни машини няма да се отрази отрицателно на опазването на здравето, образованието, пенсионното обезпечаване и на другите браншове на стопанската система, както единствено преди седмица твърдяха неговите сътрудници. Възможно е тук да има някакъв прикрит политически ход. Да не настъпи съмнение за вероятно коалиция с Българска социалистическа партия или нещо сходно.