Турция е най-големият производител на мед в света след Китай.

Турция е най-големият производител на мед в света след Китай. В района на Черно море се създава и един специфичен тип - назовават го " лудия мед ". Твърди се, че има лечебни свойства, само че провокира и халюцинации.

В Турция има два типа мед - единият е най-обикновен, а другият е доста специфичен, създаван единствено от няколко пчелари в селата по брега на Черно море. Наричат го " лудия " мед, а въздействието му е познато от епохи. Първите сведения за неговото битие са още отпреди 20 века. Описан е от древногръцкия създател Ксенофонт в неговото съчинение " Анабазис ". Дори малко количество от този " вманиачен мед " може да докара до замайване, а по-голямото - до припадък на полуда. Утешителното е, че тези положения бързо отминават и " пострадалите " последователно се съвземат.
Редакцията предлага
Замайване и халюцинации

Специалният мед се радва на огромна известност. Защо обаче? Кой би желал да се токсини или да се почувства полудял? Кой се радва на световъртежа, пристъпите на уязвимост или мощното потене, на прилошаванията и повръщанията? Кой би желал да рискува да изпадне в безсъзнание, да му се замъгли погледът, да се разтрепери или да усети крайниците си безчувствени? Именно това се случва с тези, които са прекалявали с този тип мед. Защо тогава търсят него, а не " естествения мед "? В някои от случаите става дума за хора, които се любуват на признатите халюциногени, само че не те са главните консуматори на " лудия мед ", открива професорът по медицина Абдулкадир Гюндюз, посветил цяла книга на характерния артикул.

Както написа Гюндюз, характерното влияние на този мед се дължи на обстоятелството, че пчелите събират нектара от растения, съдържащи специфични отровни субстанции - така наречен граянотоксини. Това са естествени невротоксини, които даже и в дребни количества могат да провокират зашеметяване, а в по-големи - и халюцинации.

Понякога ги назовават и родотоксини, защото се съдържат в рододендроните, въпреки не всички типове рододендрони да образуват отровни субстанции. При този тип рододендрони, които порастват в Турция, има изключително висока централизация на граянотоксини, заради което растението се употребява и като болкоуспокояващо - да вземем за пример при ревматизъм или зъбобол. За граянотоксина обаче важи същото, което се отнася за всички отровни субстанции - всичко зависи от дозата.

От кой миг нататък " лудият мед " става токсичен? Това не може да се дефинира толкоз елементарно. Някои откриватели дефинират за граница на сигурността дозата сред 5 и 30 грама, съгласно други минималното количество за демонстрация на отровата е сред 30 и 180 грама. Роля играят и растителните типове, телосложението на консуматора, а даже и сезонът - извлеченият през лятото " вманиачен мед " е по-силен, защото през това време на годината рододендроните образуват повече граянотоксини.

И афродизиак, и болкоуспокояващо?

Теоретично отравянето с граянотоксин може да има и летален излаз. И това се случва нерядко при овцете, козите или магаретата - откакто са яли рододендрон. Сведения за смъртни случаи при хората досега няма, само че оттова не следва, че отравянето е безвредно - признаците могат да наподобяват на тези на инфаркта. " В случаите на тежко признаците не престават 24 часа, след което пациентът още веднъж се усеща обикновено ", написа Гюндюз.

Все отново на какво се дъжи известността на този мед, именуван " Дели бал "? По-сладък ли е от другия? Търговците го популяризират, разказвайки митове за неговата лечебна мощ. " Дели бал " помагал против високо кръвно, правел кожата по-мека, по-светла и по-чиста, прочиствал бронхите, освежавал дъха и имал болкоуспокояващо влияние. И не на последно място - работил като афродизиак. Всичко това обаче по този начин и не е потвърдено научно.

***

Вижте и това наше видео:
Черното злато на Странджа: мановият мед