Ердоган и проектът за ислямизиране на Европа |
Турската страна и президентът Ердоган услужливо оказват помощ на съмнителни ислямистки групировки като " Мюсюлманско приятелство ", с цел да прокарат политическите си ползи в Европа, написа професор Александър Гьорлах за.
В Германия се пишат все по-лоши неща за DITIB - представителството в страната на формалната религиозна работа в Турция. И в Австрия става все по-ясно, че турската страна и президентът Ердоган услужливо оказват помощ на съмнителни ислямистки групировки, с цел да прокарат политическите си ползи в Европа.
Новият отчет на австрийската организация, която се занимава с проучвания на политическия ислям ( " Dokumentationsstelle Politischer Islam " ), демонстрира, че зародилото в Египет " Мюсюлманско приятелство " към този момент пуска корени и в Австрия. Тази радикална формация, която към този момент работи интензивно в цяла Европа, употребява демократична изразителност, само че в действителност преследва тъкмо противоположните цели. В общественото пространство " братята " се държат доста отзивчиво, само че по този начин единствено се пробват да се доберат до политическата сцена и да се показват като законни представители на тези към 700 000 души, които изповядват исляма в Австрия.
Влиянието на " братята " пораства
В реалност " Мюсюлманското приятелство " не се употребява с особена поддръжка измежду въпросната религиозна общественост в страната - множеството австрийски мюсюлмани не обръщат внимание на тези радикализирани хора. Тревожното обаче е друго: доста джамии и организациите, които ги финансират, попадат под директното въздействие на " братята ". Освен това радикалната формация си служи с доста гръмък пиар и по този начин съумява да се добере до публични средства. Според създателите на отчета, пари идват и от чужбина.
" Мюсюлманското приятелство " е неразрешено в редица ислямски страни, в това число в Египет. Този факт е дълбокосмислен, тъй като приказва, че даже за такива консервативни общества като египетското, " братята " са прекомерно радикални. При режима на Хосни Мубарак " Мюсюлманското приятелство " беше неразрешено, което след рухването на диктатурата в кратковременен проект му донесе растеж в електоралните благосклонности. Но демократичното интермецо в страната не продължи дълго - военните още веднъж взеха властта и отново не разрешиха групировката.
" Братята " и турският президент Ердоган заемат сходни идеологически позиции, заради което в последно време доста от тях се заселват в Турция. Тъкмо поради поддръжката, която Турция оказва на радикалните ислямисти, връзките сред Кайро и Анкара са много обтегнати.
В плен на радикалните хрумвания
Ердоган поддържа " Мюсюлманското приятелство " в Европа, тъй като желае да усили въздействието си на континента. Нека да си напомним, че преди време в Турция самият Ердоган беше считан за заплаха за страната поради ислямистките си настройки и даже влезе в пандиза за няколко месеца. По-късно, при започване на първия си мандат като министър председател, той единствено за малко се престори на образован и покаял се ислямист. Днес обаче не пропуща нито една опция да се изяви като ислямски държател на една набираща сили Турция.
Когато " Света София ", тогавашната най-голяма християнска църква в света, беше превърната в джамия, под режисурата на Ердоган цялата гала се трансформира в празнична литургия за възраждането на исляма.
Човек с сходен метод на мислене вероятно проронва по някоя сълза за Виена, която османлиите не съумяха да завладяват нито през 1529-а, нито през 1683-а година. Това усещане се затвърждава и от обстоятелството, че Ердоган поддържа " Мюсюлманското приятелство " и други радикални ислямистки групировки, в това число посредством средства от своята фамилна фондация. В главите на " братята " също витаят всякакви покорителски мечти. Според цитирания отчет на австрийската организация, документираща обстоятелствата за политическия ислям, " Мюсюлманското приятелство " счита, че неговата задача ще завърши едвам след окончателното ислямизиране на християнска Европа. И тъй като тази антиутопична цел не е непосредствено достижима, първоначално най-малко мюсюлманите в Европа - всички мюсюлмани в Европа, би трябвало да бъдат запленени от концепциите на радикалните " братя ".
Може ли " Мюсюлманското приятелство " да бъде неразрешено?
Една от тези хрумвания е да бъда унищожена страната Израел. И в това отношение крайните ислямисти и Ердоган са сродни души. Още на Световния стопански конгрес в Давос през 2009-а година Ердоган непосредствено засегна израелския президент Шимон Перес, след което публична Анкара дамгоса Израел като " терористична страна ". Ердоган се надува като ислямски владетел и по другите въпроси, свързани с Близкия изток. Добър образец е едно от известията му в Туитър: " Ние схващам всяко нападение против мохамеданин като нападение против всички ни ".
Цитираният австрийски отчет несъмнено ще провокира паники във всички европейски страни, за които става дума в него. Сбито и делово той рисува една много неприятна картина за процъфтяващото въздействие на " Мюсюлманското приятелство " - въздействие, чието разпространяване не може да бъде спряно от никакви държавни граници.
Остава да се види дали отчетът ще докара до съответни политически последици. Например: до възбраната на " Мюсюлманското приятелство ".
Професор Александър Гьорлах е езиковед и теолог, член на Съвета по нравственос на интернационалните връзки " Карнеги " и водещ откривател в Института за вяра и интернационалните изследвания към университета в Кеймбридж. Преподавал е в Тайван и Хонконг.
В Германия се пишат все по-лоши неща за DITIB - представителството в страната на формалната религиозна работа в Турция. И в Австрия става все по-ясно, че турската страна и президентът Ердоган услужливо оказват помощ на съмнителни ислямистки групировки, с цел да прокарат политическите си ползи в Европа.
Новият отчет на австрийската организация, която се занимава с проучвания на политическия ислям ( " Dokumentationsstelle Politischer Islam " ), демонстрира, че зародилото в Египет " Мюсюлманско приятелство " към този момент пуска корени и в Австрия. Тази радикална формация, която към този момент работи интензивно в цяла Европа, употребява демократична изразителност, само че в действителност преследва тъкмо противоположните цели. В общественото пространство " братята " се държат доста отзивчиво, само че по този начин единствено се пробват да се доберат до политическата сцена и да се показват като законни представители на тези към 700 000 души, които изповядват исляма в Австрия.
Влиянието на " братята " пораства
В реалност " Мюсюлманското приятелство " не се употребява с особена поддръжка измежду въпросната религиозна общественост в страната - множеството австрийски мюсюлмани не обръщат внимание на тези радикализирани хора. Тревожното обаче е друго: доста джамии и организациите, които ги финансират, попадат под директното въздействие на " братята ". Освен това радикалната формация си служи с доста гръмък пиар и по този начин съумява да се добере до публични средства. Според създателите на отчета, пари идват и от чужбина.
" Мюсюлманското приятелство " е неразрешено в редица ислямски страни, в това число в Египет. Този факт е дълбокосмислен, тъй като приказва, че даже за такива консервативни общества като египетското, " братята " са прекомерно радикални. При режима на Хосни Мубарак " Мюсюлманското приятелство " беше неразрешено, което след рухването на диктатурата в кратковременен проект му донесе растеж в електоралните благосклонности. Но демократичното интермецо в страната не продължи дълго - военните още веднъж взеха властта и отново не разрешиха групировката.
" Братята " и турският президент Ердоган заемат сходни идеологически позиции, заради което в последно време доста от тях се заселват в Турция. Тъкмо поради поддръжката, която Турция оказва на радикалните ислямисти, връзките сред Кайро и Анкара са много обтегнати.
В плен на радикалните хрумвания
Ердоган поддържа " Мюсюлманското приятелство " в Европа, тъй като желае да усили въздействието си на континента. Нека да си напомним, че преди време в Турция самият Ердоган беше считан за заплаха за страната поради ислямистките си настройки и даже влезе в пандиза за няколко месеца. По-късно, при започване на първия си мандат като министър председател, той единствено за малко се престори на образован и покаял се ислямист. Днес обаче не пропуща нито една опция да се изяви като ислямски държател на една набираща сили Турция.
Когато " Света София ", тогавашната най-голяма християнска църква в света, беше превърната в джамия, под режисурата на Ердоган цялата гала се трансформира в празнична литургия за възраждането на исляма.
Човек с сходен метод на мислене вероятно проронва по някоя сълза за Виена, която османлиите не съумяха да завладяват нито през 1529-а, нито през 1683-а година. Това усещане се затвърждава и от обстоятелството, че Ердоган поддържа " Мюсюлманското приятелство " и други радикални ислямистки групировки, в това число посредством средства от своята фамилна фондация. В главите на " братята " също витаят всякакви покорителски мечти. Според цитирания отчет на австрийската организация, документираща обстоятелствата за политическия ислям, " Мюсюлманското приятелство " счита, че неговата задача ще завърши едвам след окончателното ислямизиране на християнска Европа. И тъй като тази антиутопична цел не е непосредствено достижима, първоначално най-малко мюсюлманите в Европа - всички мюсюлмани в Европа, би трябвало да бъдат запленени от концепциите на радикалните " братя ".
Може ли " Мюсюлманското приятелство " да бъде неразрешено?
Една от тези хрумвания е да бъда унищожена страната Израел. И в това отношение крайните ислямисти и Ердоган са сродни души. Още на Световния стопански конгрес в Давос през 2009-а година Ердоган непосредствено засегна израелския президент Шимон Перес, след което публична Анкара дамгоса Израел като " терористична страна ". Ердоган се надува като ислямски владетел и по другите въпроси, свързани с Близкия изток. Добър образец е едно от известията му в Туитър: " Ние схващам всяко нападение против мохамеданин като нападение против всички ни ".
Цитираният австрийски отчет несъмнено ще провокира паники във всички европейски страни, за които става дума в него. Сбито и делово той рисува една много неприятна картина за процъфтяващото въздействие на " Мюсюлманското приятелство " - въздействие, чието разпространяване не може да бъде спряно от никакви държавни граници.
Остава да се види дали отчетът ще докара до съответни политически последици. Например: до възбраната на " Мюсюлманското приятелство ".
Професор Александър Гьорлах е езиковед и теолог, член на Съвета по нравственос на интернационалните връзки " Карнеги " и водещ откривател в Института за вяра и интернационалните изследвания към университета в Кеймбридж. Преподавал е в Тайван и Хонконг.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ