Тунис, Тунис – Изображението на жената от Кот д'Ивоар Фати Досо и нейната шестгодишна дъщеря Мари, намерени мъртви в либийската пустиня от очевидна дехидратация след експулсирането от Тунис, продължава да се оказва проблем за Европейската комисия и президента на Тунис Каис Сайед.
Съгласно условията на меморандум за разбирателство, който двамата подписаха помежду си в средата на юли, Тунис ще получи 105 милиона евро (115 милиона долара) в подкрепа на пет стълба от „новата глава в отношенията между Европейския съюз и Тунис“ , една от които е миграцията.
Миграционната политика на Тунис доведе до експулсиране на най-малко 1200 чернокожи бежанци и мигранти в пустинните райони по границите с Либия и Алжир и няма доказателства, че ще спре масовите депортации, независимо от споразумението си с ЕС.
Докато експулсирането продължи и расистките атаки срещу чернокожите се увеличиха в страната, голяма част от масовите медии в Тунис запазиха мълчание.
Отчаяние на границата
Във вторник генералният секретар на Организацията на обединените нации Антонио Гутериш се обърна към продължаващата ситуация – която според „Авокатите без граници“ нарушава международните закони – и поиска експулсирането да спре и онези, които вече са в пустинята, да бъдат върнати.
Le ministre de l'intérieur обвинява des personnes (qui?) d'avoir fabriqué les images de migrants jetés dans le désert, et ces personnes seraient "surveillées par l'image et ле син“. #Тунис pic.twitter.com/LGTDLoIsPj
— Мония Бен Хамади (@MoniaBH) 26 юли 2023 г.
Превод: Министърът на вътрешните работи обвинява хората (кой?), че са направили изображенията на мигранти, изхвърлени в пустинята, и тези хора ще бъдат „следени чрез образ и звук“. #Тунис
Доказателствата, събрани от неправителствени организации и репортери, разкриват отчайваща ситуация на границата. В понеделник служители на либийското вътрешно министерство казаха, че са открити телата на още шестима починали бежанци – всички те изглежда са умрели от жажда.
Няколко дни преди това репортери от агенцията за пресата AFP документираха либийските служби за сигурност или милиции, които прихващат стотици бежанци и мигранти, много от които на косъм от смъртта, които всички говореха, че са били експулсирани от Тунис.
Докато гневът расте в някои части на Европейския парламент и в цяла Европа заради бруталното отношение на Тунис към чернокожи бежанци и мигранти – с един холандски член на Европейския парламент, който нарече Сайед „диктатор“ – Тунис отрече всички обвинения.
Говорейки в парламента миналата седмица, министърът на вътрешните работи Камал Феки отрече да знае каквото и да било за политиката на експулсиране, твърдейки вместо това, че страната е жертва на „фалшиви новини“, добавяйки, че знае, без да уточнява, кой стои зад т.нар. коригирани изображения.
Репресии и език с расистки заряд
Тревогата в Европа за Тунис нараства след арестуването на най-малко 20 от опонентите и критиците на Сайед в средата на февруари.
Тези опасения нараснаха значително по-късно през същия месец, когато Сайед започна тирада с расистки заряди срещу незаконната миграция от Субсахарска Африка, за която той твърдеше, без доказателства, че е част от заговор за промяна на характера и демографията на Тунис.< /p>
Насилствените погроми, които избухнаха след тази реч, продължиха, като един член в парламента на страната – преработен и преизбран според дизайна на президента – вдигна табела, заявяваща неиронично, че въпреки че Тунис заседава в Африка на север на континента, „африканците са част от план за унищожаване на държавата“.
Монитори казват, че въпреки назначаването на новия министър-председател Ахмед Хачани късно във вторник, е малко вероятно да има промяна в дебата в парламентарната камара.
„Много е трудно да се преценят мотивите за всеки парламентарист“, каза Ламине Бенгази, член на борда на неправителствената организация Al Bawsala, която преди наблюдаваше парламента, но в момента го бойкотира.
„За някои те може да отразяват това, което смятат за опасения на своите избиратели, или просто да яхнат расистка вълна в социалните медии. За други може просто да търсят благоразположението на президента. Не знаем“, каза Бенгази.
„Това, което знаем, е, че виждаме експлозия в расизма в цялата страна след речта на президента през февруари 2023 г.; вълна от расизъм, която намира ехо в един аматьорски парламент със слаби прерогативи и където политическите партии бяха просто изключени.“
Гледката от Европа
Тридесет и седем европейски депутати от целия политически спектър подписаха отворено писмо до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, възразявайки срещу сделка, която според тях е по същество „пари за контрол над мигрантите“.
#Tunisie #Racisme Une députée du Parlement de #KaïsSaïed avec une pancarte portant l'inscription « Les Africains font partie d'un plan pour détruire l'Etat à travers Sfax » pic .twitter.com/5GBvoz2peW
— Hatem NAFTI (@HatemNafti) 26 юли 2023 г.
Превод: #Тунис #Расизъм Член на парламента на #KaïsSaïed с надпис „Африканците са част от план за унищожаване на държавата чрез Sfax“
ЕП казват, че сделката е провалила основните им опасения относно влошаващата се ситуация с правата в Тунис.
„[Тежки] нарушения на правата на мигрантите и лицата, търсещи убежище, както и ескалацията на ограниченията върху гражданските и политически права, ще изложат политиките на Европейския съюз на риск да допринесат или увековечават такива нарушения и да позволят безнаказаността на тези отговорен“, заявяват авторите.
Свързван директно, германският евродепутат и бивш дипломат Михаел Галер каза на Al Jazeera в имейл: „Моята критика е, че този пакет е мотивиран единствено от миграционни съображения.“
Продължавайки, той разказа за продължаващите усилия на Европейския парламент да убеди Сайед да се включи в някаква форма на национален диалог относно влошаващата се икономическа и политическа ситуация след завземането на властта му през юли 2021 г., когато той суспендира парламента и свали правителството. Европейската комисия обаче реши да игнорира тези усилия.
„От 2011 г. насам ЕС инвестира много в установяването на тунизийска демокрация“, каза той. „Но когато гражданите и демократичното гражданско общество [на Тунис] и избраните членове на национално и местно ниво се нуждаеха от нашата подкрепа, нашите изпълнителни органи останаха до голяма степен мълчаливи.“
„Виждаме доказателства за нарастваща загриженост относно расисткото насилие и колективното експулсиране на мигранти от Субсахара в Тунис“, каза Елеонора Милацо, съвместен научен сътрудник в Европейския център за политика и Института Егмонт в Брюксел.
„Ето защо сделката беше подложена на такава интензивна критика не само от евродепутатите, но и от правозащитни групи. Няма реален контрол или каквото и да е споменаване на правата на мигрантите или как те ще бъдат наблюдавани“, каза тя.
Спорът около сделката между Тунис и Европейската комисия също привлече вниманието на по-широката европейска общественост, която е по-свикнала да си представя Тунис като единствения демократичен оцелял от Арабската пролет от 2011 г. и която беше изненадана от експлозията в расистко насилие.
„Всяко проучване, което виждаме, показва, че нагласите не са станали по-негативни през последните години, но тези групи, които са загрижени, са все по-мотивирани и все по-гласни“, каза Милацо.
„Хората са загрижени... Остава да видим обаче дали са по-загрижени за правата или за миграцията. Италия сключи подобна сделка с Либия през 2017 г. Въпреки огромните доказателства за злоупотреби и отблъсквания, тази сделка все още е в сила.“
В замяна на залавянето на потенциални бежанци и мигранти в морето и връщането им в Либия, Рим предостави на либийските милиции финансова и техническа подкрепа, която ще им позволи да охраняват границите на северноафриканската държава. През май тази година следователи на ООН обвиниха ЕС в съучастие във финансирането на групите, отговорни за „убийствата, изтезанията и изнасилванията“ на бежанци и мигранти, хванати в капан в либийски центрове за задържане.
Но Италия изглежда силно желае да разшири схемата, като Мароко и Египет са избрани за подобни сделки.
Източник: Ал Джазира
