Галъп : Чужбина почти отсъства от плановете за зимна почивка на българите
Цялостната посока на развиване на зимния туризъм у нас остава по традиция добра, съгласно българите.
Потенциалът за зимен туризъм се прави оценка високо, дружно с всевъзможни старания на администрацията в това отношение. Коронавирусът и свързаната неустановеност и ограничавания обаче очевидно съществено пречат на ранното обмисляне за зимния сезон. Когато става дума за туристическо пътешестване, на този стадий, общо към 600 хиляди пълнолетни българи вършат проекти да употребяват някакъв вид туристическа услуга. Преди година по това време обаче те бяха над четири пъти повече. Времето ще покаже дали това ще остане единствено проблем на планирането или в цялост ще се отрази и на самите пътувания. Планиращите на този стадий прилагане на туристически услуги в чужбина са в порядъците единствено на десетки хиляди. При това състояние изпъква по-скоро опцията пътешестване до вили и къщи, до другари и така нататък – съществено го обмислят общо към 1.3 милиона души.
Това демонстрира изследване по телефона измежду 1000 пълнолетни българи преди старта на зимния туристически сезон. Ползвана е панелна методика за оптималната представителност на данните. Изследването е част от постоянната стратегия, взаимно с Националния ръб по туризъм, която от време на време изследва проекти и настройки, свързани с туризма.
11,5% от пълнолетните българи имат намерение да употребяват някакъв тип туристическа услуга в зимния сезон. Условно, това се равнява на към 600 хиляди души. Други 23% възнамеряват да почиват, само че по-скоро на посетители на родственици и познати, или в лични вили, къщи или други сходни. Това са към 1.3 милиона пълнолетни българи.
59,5% не възнамеряват каквото и да било във връзка с отмора през зимата, а останалите се двоумят в отговорите си.
(1)(1)(1)(1)(1)(1)(1)(1)(1).png )
Осезаемо е въздействието на обстановката към ковид. Повече от една пета от всички запитани признават, че проектите им да почиват или да не почиват са мощно повлияни от обстановката с ковид. Такъв е делът и измежду тези, които плануват да пътуват.
Друга една пета също заявяват взаимозависимост от обстановката, въпреки и в известна степен. При тези, които фактически възнамеряват туризъм, обаче този дял е много по-сериозен – една трета от отговорите свидетелстват за известно въздействия на необикновената обстановка.
Повече от половината от всички респонденти не намират взаимозависимост от обстановката с ковид – евентуално и тъй като огромна част от тях по принцип нямат туристически проекти. Респ., при тези които имат желание за туризъм, този дял е сензитивно по-нисък.
Има и известни дребни дялове на затрудняващи се да отговорят.
Около 60% от възнамеряващите да почиват като туристи тази зима, се канят да честват коледните и новогодишните празници – като туристи – в България (сигурни и не толкоз сигурни в пътуването са поделени относително равно, само че въпреки всичко несигурността има прочут превес). Това са близо 400 хиляди души.
Пет пъти по-малко пък са тези, които възнамеряват да прекарат Коледа и Нова година като туристи в чужбина, а сигурните от тях са на пренебрежимо ниски равнища.
Извън коледните празници, на ски или различен вид отмора през зимата, възнамеряват да отидат като туристи в България към 260 хиляди души. Една трета от тях са напълно сигурни в пътуването си.
Когато става дума за ски или сходна почивка в чужбина, отвън коледно-новогодишните празници, планиращите туризъм са повече от четири пъти по-леко, а сигурността в проектите е 50/50.
СПА, винен, културно-исторически и прочие туризъм в България, отвън Коледа и Нова година, възнамеряват общо към 500 хиляди пълнолетни българи, а към 200 хиляди от тях считат, че на този стадий са сигурни, че ще употребяват такава туристическа услуга.
Подобен туризъм в чужбина на този стадий е проект на към 80 хиляди души, въпреки че единствено една четвърт от тях са напълно сигурните.
Както може да се калкулира съгласно числата, тези, които възнамеряват туризъм, нерядко възнамеряват и повече от едно пътешестване. А тези, които имат проекти за пътешестване у нас, са и хората, които с по-голяма възможност биха пътували като туристи и в чужбина.
Като цяло, броят на деклариращите проекти за най-малко едно туристическо пътешестване през зимния сезон в България (общо към 600 хиляди души сега), по отношение на аналогичния интервал на предходната година, е понижен към четири пъти, а в чужбина (общо към 160 хиляди души сега) – към седем пъти.
Средната планувана сума за зимна отмора в този момент е 1252 лева, а преди година е била 985 лева Вероятно растежът на сумата в този момент се дължи и точно на обстоятелството, че упования в действителност да пътуват като туристи имат най-много по-платежоспособните българи.
Казано най-общо, междинната планувана дълготрайност на почивката, която планиращите туризъм си показват или са си запазили, е към 6 дни.
Като цяло, напъните на отрасловото министерство и на министъра Мариана Николова се правят оценка по-скоро позитивно, въпреки болшинството от интервюираните да не показват позиция. Общата оценка за посоката на развиването на българския зимен туризъм остава добра в очите на българите: 48,8% споделят, че той се усъвършенства, против 21,7% които считат, че не се усъвършенства. Останалите се затрудняват да отговорят и техният дял нараства спрямо предходната година.
На всички респонденти обичайно бе заложен и въпрос по какъв начин биха оценили изискванията за настаняване, инфраструктурата и профилираните уреди, които страната ни предлага за зимен туризъм – от систематизиран персонален опит. Оценките и тази година са очебийно положителни. По-скоро положителни, споделят 45,9% и несъмнено положителни – 23,9%. По-скоро не са положителни за 9%, а несъмнено не са положителни – 4,4%. Останалите не могат да преценяват. Няма основна разлика в структурата на отговорите по отношение на предходната година. Може би в известна степен пораства делът на затрудняващите се да отговорят.
(1)(1)(1)(1)(1)(1)(1)(1)(1)(1).png )
CATI (Computer Assisted Telephone Interviewing); национална извадка (1000 ефикасни интервюта) за популацията на възраст 18+ година 02-06.11.2020 година 1% се равнява на към 57 хиляди души (по публични данни). Абсолютна оптималната неточност ±3.1 при 50% дялове.
Потенциалът за зимен туризъм се прави оценка високо, дружно с всевъзможни старания на администрацията в това отношение. Коронавирусът и свързаната неустановеност и ограничавания обаче очевидно съществено пречат на ранното обмисляне за зимния сезон. Когато става дума за туристическо пътешестване, на този стадий, общо към 600 хиляди пълнолетни българи вършат проекти да употребяват някакъв вид туристическа услуга. Преди година по това време обаче те бяха над четири пъти повече. Времето ще покаже дали това ще остане единствено проблем на планирането или в цялост ще се отрази и на самите пътувания. Планиращите на този стадий прилагане на туристически услуги в чужбина са в порядъците единствено на десетки хиляди. При това състояние изпъква по-скоро опцията пътешестване до вили и къщи, до другари и така нататък – съществено го обмислят общо към 1.3 милиона души.
Това демонстрира изследване по телефона измежду 1000 пълнолетни българи преди старта на зимния туристически сезон. Ползвана е панелна методика за оптималната представителност на данните. Изследването е част от постоянната стратегия, взаимно с Националния ръб по туризъм, която от време на време изследва проекти и настройки, свързани с туризма.
11,5% от пълнолетните българи имат намерение да употребяват някакъв тип туристическа услуга в зимния сезон. Условно, това се равнява на към 600 хиляди души. Други 23% възнамеряват да почиват, само че по-скоро на посетители на родственици и познати, или в лични вили, къщи или други сходни. Това са към 1.3 милиона пълнолетни българи.
59,5% не възнамеряват каквото и да било във връзка с отмора през зимата, а останалите се двоумят в отговорите си.
Осезаемо е въздействието на обстановката към ковид. Повече от една пета от всички запитани признават, че проектите им да почиват или да не почиват са мощно повлияни от обстановката с ковид. Такъв е делът и измежду тези, които плануват да пътуват.
Друга една пета също заявяват взаимозависимост от обстановката, въпреки и в известна степен. При тези, които фактически възнамеряват туризъм, обаче този дял е много по-сериозен – една трета от отговорите свидетелстват за известно въздействия на необикновената обстановка.
Повече от половината от всички респонденти не намират взаимозависимост от обстановката с ковид – евентуално и тъй като огромна част от тях по принцип нямат туристически проекти. Респ., при тези които имат желание за туризъм, този дял е сензитивно по-нисък.
Има и известни дребни дялове на затрудняващи се да отговорят.
Около 60% от възнамеряващите да почиват като туристи тази зима, се канят да честват коледните и новогодишните празници – като туристи – в България (сигурни и не толкоз сигурни в пътуването са поделени относително равно, само че въпреки всичко несигурността има прочут превес). Това са близо 400 хиляди души.
Пет пъти по-малко пък са тези, които възнамеряват да прекарат Коледа и Нова година като туристи в чужбина, а сигурните от тях са на пренебрежимо ниски равнища.
Извън коледните празници, на ски или различен вид отмора през зимата, възнамеряват да отидат като туристи в България към 260 хиляди души. Една трета от тях са напълно сигурни в пътуването си.
Когато става дума за ски или сходна почивка в чужбина, отвън коледно-новогодишните празници, планиращите туризъм са повече от четири пъти по-леко, а сигурността в проектите е 50/50.
СПА, винен, културно-исторически и прочие туризъм в България, отвън Коледа и Нова година, възнамеряват общо към 500 хиляди пълнолетни българи, а към 200 хиляди от тях считат, че на този стадий са сигурни, че ще употребяват такава туристическа услуга.
Подобен туризъм в чужбина на този стадий е проект на към 80 хиляди души, въпреки че единствено една четвърт от тях са напълно сигурните.
Както може да се калкулира съгласно числата, тези, които възнамеряват туризъм, нерядко възнамеряват и повече от едно пътешестване. А тези, които имат проекти за пътешестване у нас, са и хората, които с по-голяма възможност биха пътували като туристи и в чужбина.
Като цяло, броят на деклариращите проекти за най-малко едно туристическо пътешестване през зимния сезон в България (общо към 600 хиляди души сега), по отношение на аналогичния интервал на предходната година, е понижен към четири пъти, а в чужбина (общо към 160 хиляди души сега) – към седем пъти.
Средната планувана сума за зимна отмора в този момент е 1252 лева, а преди година е била 985 лева Вероятно растежът на сумата в този момент се дължи и точно на обстоятелството, че упования в действителност да пътуват като туристи имат най-много по-платежоспособните българи.
Казано най-общо, междинната планувана дълготрайност на почивката, която планиращите туризъм си показват или са си запазили, е към 6 дни.
Като цяло, напъните на отрасловото министерство и на министъра Мариана Николова се правят оценка по-скоро позитивно, въпреки болшинството от интервюираните да не показват позиция. Общата оценка за посоката на развиването на българския зимен туризъм остава добра в очите на българите: 48,8% споделят, че той се усъвършенства, против 21,7% които считат, че не се усъвършенства. Останалите се затрудняват да отговорят и техният дял нараства спрямо предходната година.
На всички респонденти обичайно бе заложен и въпрос по какъв начин биха оценили изискванията за настаняване, инфраструктурата и профилираните уреди, които страната ни предлага за зимен туризъм – от систематизиран персонален опит. Оценките и тази година са очебийно положителни. По-скоро положителни, споделят 45,9% и несъмнено положителни – 23,9%. По-скоро не са положителни за 9%, а несъмнено не са положителни – 4,4%. Останалите не могат да преценяват. Няма основна разлика в структурата на отговорите по отношение на предходната година. Може би в известна степен пораства делът на затрудняващите се да отговорят.
CATI (Computer Assisted Telephone Interviewing); национална извадка (1000 ефикасни интервюта) за популацията на възраст 18+ година 02-06.11.2020 година 1% се равнява на към 57 хиляди души (по публични данни). Абсолютна оптималната неточност ±3.1 при 50% дялове.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ