Ските - най-вълшебния начин да усетиш свободата - Пътешествия
Цяло лято сънувам, че карам ски, по тази причина в разгара на зимата има едно място, на което можете да ме намерите сигурно - на пистата. Е, единствено рано заран. След това си разделям времето сред спускането и някой безоблачен шезлонг. С две думи - не съм от онази настървена порода скиори, които карат до последното столче на лифта. Обаче пък съм се научила да диря огромното наслаждение в дребните неща. Затова този февруари стегнах сака за дребна ски почивка във Франция. Пристигам на летището, взимам кола чартърен за място, което не мога да произнеса, само че се надявам GPS-ът да знае. Слава Богу, намирам го - Alp d'Huez.
Паркирам и след няколко часа към този момент поемам дъх първите глътки алпийски въздух - на 2 000 метра надморска височина съм, сутрините се оказват хладни, а вечерите... Май никакъв спомен нямам какво се случва с мен след осем - толкоз съм изтощена след през целия ден по пистите, че нуждая се от клетъчна регенерация и най-малко по 20 часа сън всеки ден.
Истината е, че тази зима (вероятно поради наближаващия ми 33-ти рожден ден) открих някои значими неща за ските. Карам от 3-годишна и към този момент след 30-годишен опит имам право на своите семпли изводи.
На първо място - следобедният сън след ски е велика работа. Честно.
На второ - най-сигурният метод да се пребиеш на пистата не са зле наточените кантове, нито заледеният терен. Най-сигурният метод да " излезеш от правия път ", до момента в който спускаш някой стръмен скат е да се загледаш в неповторимото вталено яке с яка от северни лисици на някоя доста засукана рускиня, която минава около теб. Докато вникнеш в детайлите на това зимно облекло, което не може да се види в нито един магазин в нашата част на света, първият изпречил се на пътя ти прът е единствено твой. Много боли, вярвайте ми.
На трето, само че не на последно - в случай че на някого не му харесват ските като спорт, просто не е попаднал на верните питейни заведения на пистата. Във Франция, страната основала Apre ski празненствата, ясно разбирам, че да си в планината въобще не е толкоз ужасно, стига в близост да има задоволително свободни шезлонги и чаша топла напитка.
И въпреки да си давам сметка, че за 30 зими съм покарала много солидно, в последно време не минава сезон, в който да не се замисля какво би трябвало да направя, че да изкарам най-малко 3 месеца на пистата. Независимо в коя част на света се намирам, щом компанията свири незабавния сигнал да се иде на ски уикенда, групирам оборудването, приготвям няколко неща, без които не потеглям в никакъв случай на ски и съм подготвена. Емоционално ми трябват няколко секунди, с цел да се провеждам. Физически - под час.
Винаги проверявам кантовете на ските, взимам няколко чифта термо долни дрехи, опаковка Аспирин, избирам този на Байер с витамин C - като се изключи че тази компания е първата, пуснала на пазара аспирина, открила съм, че това е хапчето, което в действителност ми оказва помощ след претрупан ден на пистата. Обикновено съм премръзнала, мускулите ме болят и съм се нагълтала едно хубаво със леден въздух. Още преди време треньорът ми по ски ме научи - взимаш едно аспиринче вечер след каране и на сутринта си като нова - традиция, която съблюдавам и до ден сегашен.
Знам и още нещо от треньора - ските са един от спортовете, които най-силно ти дават чувството за независимост и безкрайност. Не ми вярвате ли? Закопчайте щраймерите, сложете топлия екип и застанете на ръба на пистата. Отгоре наподобява стръмно и мъчно. Но спуснеш ли се един път, към този момент усещаш по какъв начин летиш. И с живота е по този начин. Тайната е да не се страхуваш да тръгнеш надолу, тъй като от време на време това може да се окаже най-вълшебното странствуване.
Не дръжте на огромните неща. Щастието постоянно е било в чувството, че летиш.
(в материала има продуктово позициониране)
ЦВЕТА ГЕРЧЕВА
Паркирам и след няколко часа към този момент поемам дъх първите глътки алпийски въздух - на 2 000 метра надморска височина съм, сутрините се оказват хладни, а вечерите... Май никакъв спомен нямам какво се случва с мен след осем - толкоз съм изтощена след през целия ден по пистите, че нуждая се от клетъчна регенерация и най-малко по 20 часа сън всеки ден.
Истината е, че тази зима (вероятно поради наближаващия ми 33-ти рожден ден) открих някои значими неща за ските. Карам от 3-годишна и към този момент след 30-годишен опит имам право на своите семпли изводи.
На първо място - следобедният сън след ски е велика работа. Честно.
На второ - най-сигурният метод да се пребиеш на пистата не са зле наточените кантове, нито заледеният терен. Най-сигурният метод да " излезеш от правия път ", до момента в който спускаш някой стръмен скат е да се загледаш в неповторимото вталено яке с яка от северни лисици на някоя доста засукана рускиня, която минава около теб. Докато вникнеш в детайлите на това зимно облекло, което не може да се види в нито един магазин в нашата част на света, първият изпречил се на пътя ти прът е единствено твой. Много боли, вярвайте ми.
На трето, само че не на последно - в случай че на някого не му харесват ските като спорт, просто не е попаднал на верните питейни заведения на пистата. Във Франция, страната основала Apre ski празненствата, ясно разбирам, че да си в планината въобще не е толкоз ужасно, стига в близост да има задоволително свободни шезлонги и чаша топла напитка.
И въпреки да си давам сметка, че за 30 зими съм покарала много солидно, в последно време не минава сезон, в който да не се замисля какво би трябвало да направя, че да изкарам най-малко 3 месеца на пистата. Независимо в коя част на света се намирам, щом компанията свири незабавния сигнал да се иде на ски уикенда, групирам оборудването, приготвям няколко неща, без които не потеглям в никакъв случай на ски и съм подготвена. Емоционално ми трябват няколко секунди, с цел да се провеждам. Физически - под час.
Винаги проверявам кантовете на ските, взимам няколко чифта термо долни дрехи, опаковка Аспирин, избирам този на Байер с витамин C - като се изключи че тази компания е първата, пуснала на пазара аспирина, открила съм, че това е хапчето, което в действителност ми оказва помощ след претрупан ден на пистата. Обикновено съм премръзнала, мускулите ме болят и съм се нагълтала едно хубаво със леден въздух. Още преди време треньорът ми по ски ме научи - взимаш едно аспиринче вечер след каране и на сутринта си като нова - традиция, която съблюдавам и до ден сегашен.
Знам и още нещо от треньора - ските са един от спортовете, които най-силно ти дават чувството за независимост и безкрайност. Не ми вярвате ли? Закопчайте щраймерите, сложете топлия екип и застанете на ръба на пистата. Отгоре наподобява стръмно и мъчно. Но спуснеш ли се един път, към този момент усещаш по какъв начин летиш. И с живота е по този начин. Тайната е да не се страхуваш да тръгнеш надолу, тъй като от време на време това може да се окаже най-вълшебното странствуване.
Не дръжте на огромните неща. Щастието постоянно е било в чувството, че летиш.
(в материала има продуктово позициониране)
ЦВЕТА ГЕРЧЕВА
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ