Цял живот сте мечтали да намерите любовта си и да

Цял живот сте мечтали да намерите любовта си и да бъдете най-щастливите на света? Е, не сте сами – мнозина като вас мечтаят за същото.

Разбира се, не всеки има сходен шанс. Но даже и тези, които въпреки всичко съумеят да намерят сродната си душа, търпят разочарования.

Защо става по този начин, че сякаш всичко е наред, а не се чувствате толкоз щастливи, колкото допуска прехваленият полет на крилете на любовта? Къде са обещаните успокоение и самодоволство? Защо вместо тях непрекъснато изпитвате напрежение и неспокойствие? Отговорите ще потърсим в този момент, като се поровим в човешката душа и открием корените на такова едно отчаяние.

Кои сте вие и какво желаете?

Толкова доста се пробвате да угодите на колегата си и да му се харесате във всичко, което вършиме, че от дълго време сте не запомнили кои сте в действителност и какво самите вие желаете.

Въпреки това той все е неудовлетворен от вас и не прави оценка това, което вършиме за него. Отклонили сте се съществено от пътя си, само че той просто не вижда напъните ви.

И колкото по-далеч отивате в връзките си, толкоз повече се пробвате да не мислите за това, повтаряйки си като мантра, че би трябвало да се постараете още повече.

Колкото и да сте заблудени и омагьосани от любовта, една лека вълничка от отвращение към този момент стартира да нараства вътре във вас, заплашвайки скоро да придобие размерите на цунами. Това ви плаши и ви ядосва, тъй като „ една любяща жена не би трябвало да изпитва сходни страсти във връзка с най-близкия си “! Затова и продължавате да изисквате от себе си от ден на ден и повече, въпреки че то към този момент няма накъде. И въпреки всичко го вършиме – та нали „ любовта изисква жертви “. Честито – към този момент сте попаднали в омагьосания кръг!

Страдание

Страдате доста, когато той не е в близост, както и от обстоятелството, че той не се усеща по същия метод във връзка с вас. През цялото време се ненавиждате, че го обичате повече, в сравнение с той обича вас, тъй като в случай че ви обичаше задоволително, щеше да ви се обажда по двадесет пъти дневно -точно както вие го вършиме!

Когато той желае да прекарва повече време с приятелите си без вас или отхвърля да отиде дружно на кино, спектакъл или на пазар, става ужасно. Огромна вълна от безпокойствие и отвращение се надига във вас. Как е допустимо! Че нали влюбените двойки копнеят да бъдат дружно всяка минута! И защото при вас това не е по този начин, решавате, че възприятията му са почнали да понижават.

Пагубно безпокойствие

Това пагубно безпокойствие ви принуждава да го шпионирате, да подслушвате, когато той приказва с някого по телефона, да го следите скрито из обществените мрежи и да проверявате известията му. Осъзнавате, че това е неуместно и неразумно, само че не можете да се спрете. Всеки път, когато той се забави или не отговори на позвъняването ви, вие стартирате да „ рисувате “ страховити картини в главата си и се давите в личната си ревнивост.

Струва ви се, че той като любящ мъж, би трябвало да ви разбере, да ви прегърне, някак да си да ви успокои, само че, уви, той остава леден и безсърдечен. Накрая стартирате да го гледате в очите, и да питате до безконечност: „ Обичаш ли ме? Още ли ме обичаш? “ Но това единствено го нервира.

Всичко е мъчително и мъчно

Всичко е по този начин мъчително и мъчно, че от време на време в главата ви се прокрадва подозрение: „ Може би е време да спра с всичко това? “ И тъкмо там ви залива мразовит смут: раздялата с него е равносилна на гибел.

Нямате безусловно никаква визия по какъв начин ще живеете без него… Ако той изчезне, животът ви няма да има повече смисъл. Не желаете да се разсъните заран в свят, в който него го няма. … И по този метод навлизате в нов кръг на страдалчество, където сте подготвени да се смирите още веднъж, да се унижите и да издържите.

Защо любовта боли толкоз доста?

Защото … това не е обич. Ако гореописаното е обич за вас, това значи, че под прикритието на любовта култивирате в себе си любовна взаимозависимост.

Уви, тя няма да се трансформира в обич, колкото и дълго да издържите и колкото и да се измъчвате. Тя ще продължи да предизвиква единствено премеждия.

Така че, единственият метод да бъдете щастливи е да се отървете от нея. Това не значи (макар и на процедура да не изключва) да се отървете от колегата си. Не. Защото не връзката ви с него изисква промяна, а връзката ви със самата себе си.

Как да се отървем от любовната взаимозависимост?

Признайте, че я има

На първо място, зависимостта би трябвало да бъде приета. Уви, тъкмо като алкохолика, наркомана или подвластния от хазарт, човек, измъчен от любовна взаимозависимост, неведнъж не е подготвен да признае обстоятелството, намирайки всевъзможни оправдания и пояснения за държанието си.

Ако сте съумели да се справите с първата точка, тогава най-хубавата стъпка би била да работите с психолог. Ако това не е допустимо, ще би трябвало да деянията воля и сами да се отървете от пристрастяването към любовта. Това е мъчно, само че изцяло допустимо. И когато съумеете, ще видите какъв брой наслада може да даде една връзка, която лишена от напрежение и страдалчество.

Оттеглете обвиняванията

Не обвинявайте себе си, нито колегата си, родителите си, сложното си детство, страната, околната среда или пък нещо друго. Те не са отговорни.

Работете върху самочувствието

За да се отървете от пристрастяването към любовта, би трябвало да работите върху самочувствието. Как се виждате във вашата връзка? Любими? Желани? Красиви? Жалки?

Какво ви кара да се чувствате красиви, с изключение на комплиментите на вашия мъж? Ще можете ли да потиснете потребността от утвърждението му и да си признаете, че даже когато той не ви го дава, вие сами може да се чувствате красиви?

Отговорете си искрено на въпроса какво ви дава тази връзка

Сигурност? Пари? Комфорт? Възможност да се откажете от самостоятелното взимане на решения? За да се отървете от пристрастяването към любовта, би трябвало да се научите да си давате всичко належащо. За да не се чувствате безпомощни и да изпадате в суматоха единствено при мисълта, че ще би трябвало да разрешите тези проблеми сами.

Не го правете център на вашата Вселена

Да си целият свят за някого е прекомерно огромна тежест за някой, който в действителност е просто човек. По предписание такава тежест не се изтрайва дълго. Затова се пробвайте да напълните света си с друго – намерете си другари, работа, занимания, позволете си да трупате нови усещания, да се развивате и да се радвате на живота си.

И тогава връзката ви или ще престане да бъде мъчителна или ще отпадне като ненужна.

Когато се отървете от любовната привързаност ще отворите пътя за нова, здрава и щастлива връзка. А такава сигурно ви следва.