Ученици подариха мечтана почивка на любимата леля Пепи
Цял живот децата ме зареждат с сила, признава дамата
Леля Пепи знае имената на всички възпитаници и им благодари за обичта.
Пенка Тодорова е от Сливен евентуално е най-известната учебна чистачка в страната. Тези дни тя се върна от СПА процедури в Хисаря. По време на престоя била настанена в независима стая, за лукс й дали всички лечебни процедури. Прибрала се в положително телесно и духовно здраве. И разказала на всеки, който срещнала: “Бях на курорт! Учениците ми подариха почивката по случай пенсионирането! ”.
Повечето се радвали с привкус на обезверение: Наистина? Подарък!? Имало и такива, които я упреквали, че се била хвалела. “И за какво пък не!? ”, пали се толкоз пламенно тя, че чак орхидеите от принта на новата й блуза трепкат. Сбъднала фантазия, която нито със заплатата си, нито с дребната си пенсийка можела в миналото да си разреши. Леля Пепи или просто Пепи, както я знаят всички, е работила в едно от най-хубавите учебни заведения в Сливен и в страната – Профилираната природо-математическа гимназия “Добри Чинтулов ”. Историята й е урок за значимите неща, поуката и равносметката, които са отвън учебните дневници.
Сряда, следобед, 27 юни, 2018 година. Пенка помни с всички елементи деня, както се помнят само значимите неща в живота. Към 15,30 часа й се обадили по телефона от учебното заведение. Така и по този начин, би трябвало да дойдеш още веднъж, изчезна нещо. “Притесних се! Оставаха ми два дни до излизането в пенсия. И баш на финала да съм направила някой гаф!? Тъкмо се бях прибрала от първа промяна и хайде – още веднъж в гимназията! Че и никой не искаше да ми каже какво тъкмо е станало! ”, спомня си тя. На това от горната страна учителката Бранимира Цонева, класна на 8-а клас, пристигнала персонално с колата си да я вземе от у дома. Уж за по-бързо, че работата била незабавна. Пристигнали. Отворила вратата на гимназията…Преди да види, че е цялостно с възпитаници, чула възгласите: “Пепи! Пепи! ”. Децата почнали да я прегръщат. И тогава й подарили ваучера за лечебните процедури. По-късно географичката Милена Чолакова отбелязала, че подобен жест досега май не е бил юридически за преподавател.
“Хрумна ми, че би трябвало да й доставим приятна изненада. Не единствено тъй като тя се оплакваше от здравословни проблеми и имаше в действителност потребност, а и тъй като всички доста я харесваме! Няма да не помни по какъв начин се усещах, като пристигнах в гимназията. Всичко – ново, никого не познавах…А вуйна Пепи създаваше голямо усещане измежду нас! Тя незабавно установяваше контакт с децата, ставахме другари ”, споделя Изабел Иванова, към този момент деветокласничка. Когато и да се появи, Пепи ставала център на внимание. Влезе ли в час да чете имената на наградените възпитаници от олимпиади, да вземем за пример, чете, чете, описът дълъг. И най-после, като завърши, се обръщала към класа: ”Какво сте се втренчили! Кой ще стане да ръкопляска!? ”
Учениците от 8 до 12 клас за няколко седмици събрали 300-те лева за подаръка. И внесли по банков пъти една торба монети за ваучера.
“Цял живот децата са ме зареждали с сила. Сигурно по тази причина и годините толкоз не ми личат, а към този момент карам 62-рата ”, отбелязва Пенка.
Връща се обратно. След 1989-та, когато остарелият строй, почнала работа като шеф на склад, само че я съкратили. Намерила си работа само в гимназията. При постъпването, си дала период от 3 месеца. Толкова мислела, че ще издържи, до момента в който се огледа за “нещо по-така ”. А минали цели 26 години!
“Винаги съм знаела имената на съвсем всички възпитаници, даже и в този момент, когато станаха доста – имаме по няколко паралелки от 5 до 12 клас! Днешните деца са по-буйни, по-енергични и не се тормозят да показват мнение ”, отбелязва тя.
Преди години, когато правили главен ремонт в гимназията, директорката Мариана Милева и помощник-директорът Иван Хитов строго предизвестили учениците да пазят имуществото. Още на другия ден след конското, цялостен клас дошъл в гимназията с …калцуни върху обувките! Като в болница. За подбив. Защо, бе? “За да пазим чисто! ”, отговаряли хлапаците. Тази преживелица вуйна Пепи не я помни с детайлности: “Калцуни? Хубаво. Много е чисто в учебното заведение в действителност. Ама и през днешния ден има надраскани чинове! ”. Веднъж различен клас, по сходни аргументи, дисциплиниращо изчистил мазетата на гимназията.
Веднъж направила нещо, за което я изловили на “местопрестъплението ”. Учител я помолил да влезе в часа му. Щял да даде задания на учениците, тя единствено да ги пази. През това време той желал да вземе часа си с различен клас. Съгласила се. Децата почнали да си пишат. И дали минали 20-ина минути, вратата се отворила. Насреща…Бисерка Михалева! (дългогодишен шеф на гимназията и шеф на РУО-Сливен). “Пепи, ела след това в кабинета ми! ”, единствено това казала и затворила. Какво изпитала Пепи, тя си знае. Нещо като изтръпване, може би. Както се показва, след това давала писмени “любовни пояснения ”. Още същата вечер на педагогичен съвет било оповестено: “Колеги, имаме си нов учител…. ”.
На идващия ден директорката отново извикала чистачката, с цел да й покаже писмените пояснения на другия забъркан в резила. “Въпросният учител написал, че аз…съм му предложила да го заместя! ”, вдига удивено ръце тя. Да се смееш ли, да плачеш ли? Тя персонално плакала.
Човек не би трябвало да се ядосва за поправими неща. Казва, че се чувствала огорчена поради ниските заплати на чистачките, все минимални. Ходела при началството със синдикални претенции, палела бързо, доста приказвала. “Викам, крещя, но на другия ден се оправдавам. Истината е, че към нас, без значение кой е бил шеф, постоянно са се отнасяли с почитание, споделя Пепи.
Признава, че в действителност, както твърди Изабел, наставала лека блъсканица, като я пратят да чете по време на час заповеди или всякакви известия. “Няма метод, щом би трябвало да се сведе до знанието на всички възпитаници. Но в такива моменти скапвам дисциплината. Децата са удовлетворени, тъй като по-малко ще ги изпитват. Учителите се тормозят, че им вземам време от урока ”, спомня си тя.
Накрая събира хубавите и неприятните неща в живота си и дърпа чертата. “Сама съм отгледала двете си деца. Не беше леко, само че се оправих. Имах най-хубавата работа, получих доста любов и почитание. Горчилки – също, само че кой няма. Щастлива съм, че срещнах такива учители и такива деца! Добри деца! Благодаря им! Нашите възпитаници ще отидат да учат, доста – в чужбина, доста и ще останат там да живеят. Знам, че може би е добре за тях, само че се безпокоя от това. Ето, моята щерка към този момент 13 години живее и работи в Германия. Много й е мъчително за България, но надали ще се завърне. От друга страна, почтено да си кажа, откогато е отпътувала, всеки месец ми оказва помощ финансово. Ако не беше тя, нямаше да устоя! И все пак…Тука кой ще остане? ”, казва майката. А на следващия ден? “Ох, не знам дали ще има някой да ме наследи в работата ”, изтърсва Пепи.
Леля Пепи знае имената на всички възпитаници и им благодари за обичта. Пенка Тодорова е от Сливен евентуално е най-известната учебна чистачка в страната. Тези дни тя се върна от СПА процедури в Хисаря. По време на престоя била настанена в независима стая, за лукс й дали всички лечебни процедури. Прибрала се в положително телесно и духовно здраве. И разказала на всеки, който срещнала: “Бях на курорт! Учениците ми подариха почивката по случай пенсионирането! ”.
Повечето се радвали с привкус на обезверение: Наистина? Подарък!? Имало и такива, които я упреквали, че се била хвалела. “И за какво пък не!? ”, пали се толкоз пламенно тя, че чак орхидеите от принта на новата й блуза трепкат. Сбъднала фантазия, която нито със заплатата си, нито с дребната си пенсийка можела в миналото да си разреши. Леля Пепи или просто Пепи, както я знаят всички, е работила в едно от най-хубавите учебни заведения в Сливен и в страната – Профилираната природо-математическа гимназия “Добри Чинтулов ”. Историята й е урок за значимите неща, поуката и равносметката, които са отвън учебните дневници.
Сряда, следобед, 27 юни, 2018 година. Пенка помни с всички елементи деня, както се помнят само значимите неща в живота. Към 15,30 часа й се обадили по телефона от учебното заведение. Така и по този начин, би трябвало да дойдеш още веднъж, изчезна нещо. “Притесних се! Оставаха ми два дни до излизането в пенсия. И баш на финала да съм направила някой гаф!? Тъкмо се бях прибрала от първа промяна и хайде – още веднъж в гимназията! Че и никой не искаше да ми каже какво тъкмо е станало! ”, спомня си тя. На това от горната страна учителката Бранимира Цонева, класна на 8-а клас, пристигнала персонално с колата си да я вземе от у дома. Уж за по-бързо, че работата била незабавна. Пристигнали. Отворила вратата на гимназията…Преди да види, че е цялостно с възпитаници, чула възгласите: “Пепи! Пепи! ”. Децата почнали да я прегръщат. И тогава й подарили ваучера за лечебните процедури. По-късно географичката Милена Чолакова отбелязала, че подобен жест досега май не е бил юридически за преподавател.
“Хрумна ми, че би трябвало да й доставим приятна изненада. Не единствено тъй като тя се оплакваше от здравословни проблеми и имаше в действителност потребност, а и тъй като всички доста я харесваме! Няма да не помни по какъв начин се усещах, като пристигнах в гимназията. Всичко – ново, никого не познавах…А вуйна Пепи създаваше голямо усещане измежду нас! Тя незабавно установяваше контакт с децата, ставахме другари ”, споделя Изабел Иванова, към този момент деветокласничка. Когато и да се появи, Пепи ставала център на внимание. Влезе ли в час да чете имената на наградените възпитаници от олимпиади, да вземем за пример, чете, чете, описът дълъг. И най-после, като завърши, се обръщала към класа: ”Какво сте се втренчили! Кой ще стане да ръкопляска!? ”
Учениците от 8 до 12 клас за няколко седмици събрали 300-те лева за подаръка. И внесли по банков пъти една торба монети за ваучера.
“Цял живот децата са ме зареждали с сила. Сигурно по тази причина и годините толкоз не ми личат, а към този момент карам 62-рата ”, отбелязва Пенка.
Връща се обратно. След 1989-та, когато остарелият строй, почнала работа като шеф на склад, само че я съкратили. Намерила си работа само в гимназията. При постъпването, си дала период от 3 месеца. Толкова мислела, че ще издържи, до момента в който се огледа за “нещо по-така ”. А минали цели 26 години!
“Винаги съм знаела имената на съвсем всички възпитаници, даже и в този момент, когато станаха доста – имаме по няколко паралелки от 5 до 12 клас! Днешните деца са по-буйни, по-енергични и не се тормозят да показват мнение ”, отбелязва тя.
Преди години, когато правили главен ремонт в гимназията, директорката Мариана Милева и помощник-директорът Иван Хитов строго предизвестили учениците да пазят имуществото. Още на другия ден след конското, цялостен клас дошъл в гимназията с …калцуни върху обувките! Като в болница. За подбив. Защо, бе? “За да пазим чисто! ”, отговаряли хлапаците. Тази преживелица вуйна Пепи не я помни с детайлности: “Калцуни? Хубаво. Много е чисто в учебното заведение в действителност. Ама и през днешния ден има надраскани чинове! ”. Веднъж различен клас, по сходни аргументи, дисциплиниращо изчистил мазетата на гимназията.
Веднъж направила нещо, за което я изловили на “местопрестъплението ”. Учител я помолил да влезе в часа му. Щял да даде задания на учениците, тя единствено да ги пази. През това време той желал да вземе часа си с различен клас. Съгласила се. Децата почнали да си пишат. И дали минали 20-ина минути, вратата се отворила. Насреща…Бисерка Михалева! (дългогодишен шеф на гимназията и шеф на РУО-Сливен). “Пепи, ела след това в кабинета ми! ”, единствено това казала и затворила. Какво изпитала Пепи, тя си знае. Нещо като изтръпване, може би. Както се показва, след това давала писмени “любовни пояснения ”. Още същата вечер на педагогичен съвет било оповестено: “Колеги, имаме си нов учител…. ”.
На идващия ден директорката отново извикала чистачката, с цел да й покаже писмените пояснения на другия забъркан в резила. “Въпросният учител написал, че аз…съм му предложила да го заместя! ”, вдига удивено ръце тя. Да се смееш ли, да плачеш ли? Тя персонално плакала.
Човек не би трябвало да се ядосва за поправими неща. Казва, че се чувствала огорчена поради ниските заплати на чистачките, все минимални. Ходела при началството със синдикални претенции, палела бързо, доста приказвала. “Викам, крещя, но на другия ден се оправдавам. Истината е, че към нас, без значение кой е бил шеф, постоянно са се отнасяли с почитание, споделя Пепи.
Признава, че в действителност, както твърди Изабел, наставала лека блъсканица, като я пратят да чете по време на час заповеди или всякакви известия. “Няма метод, щом би трябвало да се сведе до знанието на всички възпитаници. Но в такива моменти скапвам дисциплината. Децата са удовлетворени, тъй като по-малко ще ги изпитват. Учителите се тормозят, че им вземам време от урока ”, спомня си тя.
Накрая събира хубавите и неприятните неща в живота си и дърпа чертата. “Сама съм отгледала двете си деца. Не беше леко, само че се оправих. Имах най-хубавата работа, получих доста любов и почитание. Горчилки – също, само че кой няма. Щастлива съм, че срещнах такива учители и такива деца! Добри деца! Благодаря им! Нашите възпитаници ще отидат да учат, доста – в чужбина, доста и ще останат там да живеят. Знам, че може би е добре за тях, само че се безпокоя от това. Ето, моята щерка към този момент 13 години живее и работи в Германия. Много й е мъчително за България, но надали ще се завърне. От друга страна, почтено да си кажа, откогато е отпътувала, всеки месец ми оказва помощ финансово. Ако не беше тя, нямаше да устоя! И все пак…Тука кой ще остане? ”, казва майката. А на следващия ден? “Ох, не знам дали ще има някой да ме наследи в работата ”, изтърсва Пепи.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ