Чипровското въстание – факти и загадки
Цветущият градец е трансфорат в пепелище през 1688 година
На 8 септември в Чипровци тържествено ще бъде маркирана 330-годишнината от въстанието, с което българите от красивия и благополучен в миналото градец се подвигат за избавление на „ великото царство България “. В по-голямата си част те са католици, а техните директни потомци повече от три епохи живеят в региона Банат – тогава в Хабсбургската империя, през днешния ден на територията на Румъния и Сърбия. Паметта за въстанието е значима както за банатските българи, по този начин и за цялата ни нация. Макар и в резюме, ще се опитаме да напомним известното и да покажем незнайното за трагичните събития през лятото и есента на 1688 година.
Чипровци поражда като рударско населено място по време на Второто българско царство. Получените от българските царе привилегии са непокътнати от османската власт, която има съществени доходи от града и неговото стопанство. През XVI-XVII век Чипровци е средище на рудодобив и качествена занаятчийска продукция, в това число обработката на злато и сребро. Прочутите „ чипровски чаши “, кръстове, кутии за дарения т. н. се търсят в земите на Османската империя, Влахия, Унгария, Венеция… В творбите на чипровските златари, които имат комплицирана естетическа природа, се усеща въздействието на италианския Ренесанс. В града съществува локален хайлайф: семействата Парчевичи, Княжевичи, Пеячевичи, Соимировичи и други Със сигурност „ почитателите “ на Османската империя (такива има даже и у нас!) ще припишат това богатство на „ грижите “ на сякаш демократичната към християните османска държава…
Напротив, макар сигурните доходи от „ бизнеса “ на българите, управляващите брутално нарушават дадените им права, събират българчета като „ кръвен налог “, да не приказваме за ширещата се корупция. През 1635 година свещеник Илия Маринов написа: „ Турците са станали нетърпими. Ако не им се дадат пари и дарове, разрушават вратите на черквите и грабят… Такова нещо не е ставало откогато турчинът е завзел България… “
Идеята за избавление е жива с помощта на духовните и интелектуални водачи, измежду които се открояват Петър Богдан (1601-1674) и неговият по-млад другар Петър Парчевич (1612-1674). Високо образовани, патриоти в цялостния смисъл на думата, те приготвят духовете за бъдещото избавление. Съдбата отрежда Парчевич, назначен за католически архиепископ за Източна България, да прекара живота си най-много в емиграция.
Дипломатическата му активност в името на българската идея обаче е изумителна. Софийският католически архиепископ Петър Богдан, чието седалище е Чипровци, едва ли се нуждае от показване – наред със своята просветителска активност той е създателят на първата история на България (1668 г.), съвсем столетие преди Паисий Хилендарски. През 1979 година част от нея беше открита във Ватиканската библиотека от проф. Божидар Димитров, а цялостно копие на ръкописа – от проф. Лилия Илиева в библиотеката на Университета в Модена през 2017 година.
Чипровското въстание е резултат от „ Голямата турска война “ (1683-1699), в хода на която Османската империя е изтласкана от Централна Европа. Създадена е „ Свещена лига “, в която влизат Австрия, Реч Посполита (Полско-Литовското кралство), Венеция и Малта, а след това и Московското царство.
Разгромът на голямата турска войска пред стените на Виена (1683 г.) от християнските сили отпред с полския крал Ян Собйески има мощен отзив по българските земи. Османската империя е обхваната от неустойчивост, а австрийските войски напредват в балканските й владения. Българите в Чипровци и околните селища Копиловци, Клисура и Железна се готвят за решителни дейности. Те влизат по отношение на австрийското командване, в чиято поддръжка се включват четите на Георги Пеячевич и Богдан Маринов. Заедно с австрийци и сърби те вземат участие в завладяването на Оршова, а след това и на Белград (6 септември 1688 г.).
Още през август 1688 година архиепископ Стефан Кнежевич, наследникът на Петър Богдан, изпраща обръщение до Леополд I (1658-1705). Императорът е отправил зов за въстание към българи, сърби и всички поробени християни, тъй че е време за деяние. По посока на Чипровци потегля корпус от шест полка, командван от военачалник декор Хайтерсхайм, а дружините на Пеячевич и Маринов идват в града. Въстанието обгръща както католическите селища, по този начин и православните в просторен регион от Берковско, Пиротско, Ломско, Видинско. Водеща сили са четите на Георги Пеячевич, Богдан Маринов, Лука Андренин, братята Иван и Михаил Станиславови. Братята са от Никопол и са роднини на свещеник Филип Станиславов, издателят на фамозната книга «Абагар» (1651 г.).
Според някои оценки в дейностите вземат участие към 20 хиляди въоръжени българи. Създаден е укрепен лагер в местността Жеравица, а Георги Пеячявич залага на настъпателните дейности. Превзета е Кутловица (дн. Монтана), дружно с австрийците българите разрушават войските на унгарския протестантски граф Имре Тьокьоли, съдружник на турците. За злощастие, скоро въстаналите българи остават сами. Причина за това са съмненията на австрийските генерали, както и политиката на Франция – точно през 1688 година „ кралят слънце “ Луи XIV атакува Хабсбургската империя, действайки в поддръжка на османците.
След изтеглянето на австрийците въстаническата армия е разрушена. Пада лагерът при Жеравица, а след към месец е високомерен и Чипровци. Цветущият градец е трансфорат в пепелище. Репресиите засягат и тези жители, които във времето на въстанието са отвън Чипровци (търговци, майстори и т.н.) – великият везир Мустафа Кюпрюлю издава заповед „ …където бъде срещнат чипровчанин, да бъде убиван или отвличан в робство… “ И въпреки всичко, немалка част от популацията намира избавление на север от Дунав. С шестстотин бойци Георги Пеячевич охранява група от към две хиляди бежанци, други три хиляди, водени от Стефан Кнежевич, са под отбраната на чета от Копиловци. Някои чипровски фамилии, потомци на българи от Македония, се озовават в земите на днешна Албания. Жители на Чипровци и въстаналия регион се преселват в близкото село Белимел, във Враца и Видин, в Ковачица, Дългошевци и Медковец (Ломско), Топли дол (Пиротско), Мало Малово (Софийско), Малка Желязна (Тетевенско), при българите католици в Пловдивско, чак до Златарица, Елена и Котел… Те придвижват своите умения в рудодобива, железарството, килимарството и така нататък в други региони на страната.
Чипровското въстание не е изолирана акция на локалните водачи. Още при Оршова, където работят чипровските чети, се загатва за присъединяване и на българи от Тракия и Македония. Познатото от несигурни, късни известния така наречен Второ Търновско въстание, датирано нормално през 1686 година, евентуално съответствува по време със ставащото в Северозапада – за това свидетелстват репресиите на турските управляващи в Търново и Арбанаси, в Провадийско и Разградско. Вероятно съществува връзка и с въстанието в Македония, отпред на което застава родопският хайдушки челник Карпош. При новото нахлуване на австрийците през 1689 година той завладява Крива Паланка и Куманово, в обсега на протеста влизат и земите в Пиротско и Нишко. Заедно с Карпош (обявяван през днешния ден за воин от историята на „ македонския “ народ!) работи войводата Страхил от Ветрен, Пазарджишко. Страхил се причислява към превзелите Ниш австрийци. Интригуващо е, че по същото време там е и Георги Пеячевич със своите бойци – явно за чипровския лидер битката въобще не е завършила! Няма по какъв начин Пеячевич да не се е срещал със Страхил, а вероятно и с други български водачи – за жалост, такива вести не са непокътнати и в това се крие може би най-голяма „ мистерия “. Да се надяваме, че някой ден тя да бъде изяснена. Австрийската войска още веднъж се отдръпва (есента на 1689 г.), а Карпош и Страхил умират.
Чипровското въстание и съпротивата на прадедите ни на други места по българските земи през 1688 – 1689 година недвусмислено демонстрират, че тогавашните българските водачи ценят свободата и достолепието повече от материалните богатства. Защото, както е завещал не някой различен, а Петър Богдан: „ отбраната на достойнството, още повече тази на Родината, надминава всичко, тъй като животът и достойнството са равнопоставeни “.
На 8 септември в Чипровци тържествено ще бъде маркирана 330-годишнината от въстанието, с което българите от красивия и благополучен в миналото градец се подвигат за избавление на „ великото царство България “. В по-голямата си част те са католици, а техните директни потомци повече от три епохи живеят в региона Банат – тогава в Хабсбургската империя, през днешния ден на територията на Румъния и Сърбия. Паметта за въстанието е значима както за банатските българи, по този начин и за цялата ни нация. Макар и в резюме, ще се опитаме да напомним известното и да покажем незнайното за трагичните събития през лятото и есента на 1688 година.
Чипровци поражда като рударско населено място по време на Второто българско царство. Получените от българските царе привилегии са непокътнати от османската власт, която има съществени доходи от града и неговото стопанство. През XVI-XVII век Чипровци е средище на рудодобив и качествена занаятчийска продукция, в това число обработката на злато и сребро. Прочутите „ чипровски чаши “, кръстове, кутии за дарения т. н. се търсят в земите на Османската империя, Влахия, Унгария, Венеция… В творбите на чипровските златари, които имат комплицирана естетическа природа, се усеща въздействието на италианския Ренесанс. В града съществува локален хайлайф: семействата Парчевичи, Княжевичи, Пеячевичи, Соимировичи и други Със сигурност „ почитателите “ на Османската империя (такива има даже и у нас!) ще припишат това богатство на „ грижите “ на сякаш демократичната към християните османска държава…
Напротив, макар сигурните доходи от „ бизнеса “ на българите, управляващите брутално нарушават дадените им права, събират българчета като „ кръвен налог “, да не приказваме за ширещата се корупция. През 1635 година свещеник Илия Маринов написа: „ Турците са станали нетърпими. Ако не им се дадат пари и дарове, разрушават вратите на черквите и грабят… Такова нещо не е ставало откогато турчинът е завзел България… “
Идеята за избавление е жива с помощта на духовните и интелектуални водачи, измежду които се открояват Петър Богдан (1601-1674) и неговият по-млад другар Петър Парчевич (1612-1674). Високо образовани, патриоти в цялостния смисъл на думата, те приготвят духовете за бъдещото избавление. Съдбата отрежда Парчевич, назначен за католически архиепископ за Източна България, да прекара живота си най-много в емиграция.
Дипломатическата му активност в името на българската идея обаче е изумителна. Софийският католически архиепископ Петър Богдан, чието седалище е Чипровци, едва ли се нуждае от показване – наред със своята просветителска активност той е създателят на първата история на България (1668 г.), съвсем столетие преди Паисий Хилендарски. През 1979 година част от нея беше открита във Ватиканската библиотека от проф. Божидар Димитров, а цялостно копие на ръкописа – от проф. Лилия Илиева в библиотеката на Университета в Модена през 2017 година.
Чипровското въстание е резултат от „ Голямата турска война “ (1683-1699), в хода на която Османската империя е изтласкана от Централна Европа. Създадена е „ Свещена лига “, в която влизат Австрия, Реч Посполита (Полско-Литовското кралство), Венеция и Малта, а след това и Московското царство.
Разгромът на голямата турска войска пред стените на Виена (1683 г.) от християнските сили отпред с полския крал Ян Собйески има мощен отзив по българските земи. Османската империя е обхваната от неустойчивост, а австрийските войски напредват в балканските й владения. Българите в Чипровци и околните селища Копиловци, Клисура и Железна се готвят за решителни дейности. Те влизат по отношение на австрийското командване, в чиято поддръжка се включват четите на Георги Пеячевич и Богдан Маринов. Заедно с австрийци и сърби те вземат участие в завладяването на Оршова, а след това и на Белград (6 септември 1688 г.).
Още през август 1688 година архиепископ Стефан Кнежевич, наследникът на Петър Богдан, изпраща обръщение до Леополд I (1658-1705). Императорът е отправил зов за въстание към българи, сърби и всички поробени християни, тъй че е време за деяние. По посока на Чипровци потегля корпус от шест полка, командван от военачалник декор Хайтерсхайм, а дружините на Пеячевич и Маринов идват в града. Въстанието обгръща както католическите селища, по този начин и православните в просторен регион от Берковско, Пиротско, Ломско, Видинско. Водеща сили са четите на Георги Пеячевич, Богдан Маринов, Лука Андренин, братята Иван и Михаил Станиславови. Братята са от Никопол и са роднини на свещеник Филип Станиславов, издателят на фамозната книга «Абагар» (1651 г.).
Според някои оценки в дейностите вземат участие към 20 хиляди въоръжени българи. Създаден е укрепен лагер в местността Жеравица, а Георги Пеячявич залага на настъпателните дейности. Превзета е Кутловица (дн. Монтана), дружно с австрийците българите разрушават войските на унгарския протестантски граф Имре Тьокьоли, съдружник на турците. За злощастие, скоро въстаналите българи остават сами. Причина за това са съмненията на австрийските генерали, както и политиката на Франция – точно през 1688 година „ кралят слънце “ Луи XIV атакува Хабсбургската империя, действайки в поддръжка на османците.
След изтеглянето на австрийците въстаническата армия е разрушена. Пада лагерът при Жеравица, а след към месец е високомерен и Чипровци. Цветущият градец е трансфорат в пепелище. Репресиите засягат и тези жители, които във времето на въстанието са отвън Чипровци (търговци, майстори и т.н.) – великият везир Мустафа Кюпрюлю издава заповед „ …където бъде срещнат чипровчанин, да бъде убиван или отвличан в робство… “ И въпреки всичко, немалка част от популацията намира избавление на север от Дунав. С шестстотин бойци Георги Пеячевич охранява група от към две хиляди бежанци, други три хиляди, водени от Стефан Кнежевич, са под отбраната на чета от Копиловци. Някои чипровски фамилии, потомци на българи от Македония, се озовават в земите на днешна Албания. Жители на Чипровци и въстаналия регион се преселват в близкото село Белимел, във Враца и Видин, в Ковачица, Дългошевци и Медковец (Ломско), Топли дол (Пиротско), Мало Малово (Софийско), Малка Желязна (Тетевенско), при българите католици в Пловдивско, чак до Златарица, Елена и Котел… Те придвижват своите умения в рудодобива, железарството, килимарството и така нататък в други региони на страната.
Чипровското въстание не е изолирана акция на локалните водачи. Още при Оршова, където работят чипровските чети, се загатва за присъединяване и на българи от Тракия и Македония. Познатото от несигурни, късни известния така наречен Второ Търновско въстание, датирано нормално през 1686 година, евентуално съответствува по време със ставащото в Северозапада – за това свидетелстват репресиите на турските управляващи в Търново и Арбанаси, в Провадийско и Разградско. Вероятно съществува връзка и с въстанието в Македония, отпред на което застава родопският хайдушки челник Карпош. При новото нахлуване на австрийците през 1689 година той завладява Крива Паланка и Куманово, в обсега на протеста влизат и земите в Пиротско и Нишко. Заедно с Карпош (обявяван през днешния ден за воин от историята на „ македонския “ народ!) работи войводата Страхил от Ветрен, Пазарджишко. Страхил се причислява към превзелите Ниш австрийци. Интригуващо е, че по същото време там е и Георги Пеячевич със своите бойци – явно за чипровския лидер битката въобще не е завършила! Няма по какъв начин Пеячевич да не се е срещал със Страхил, а вероятно и с други български водачи – за жалост, такива вести не са непокътнати и в това се крие може би най-голяма „ мистерия “. Да се надяваме, че някой ден тя да бъде изяснена. Австрийската войска още веднъж се отдръпва (есента на 1689 г.), а Карпош и Страхил умират.
Чипровското въстание и съпротивата на прадедите ни на други места по българските земи през 1688 – 1689 година недвусмислено демонстрират, че тогавашните българските водачи ценят свободата и достолепието повече от материалните богатства. Защото, както е завещал не някой различен, а Петър Богдан: „ отбраната на достойнството, още повече тази на Родината, надминава всичко, тъй като животът и достойнството са равнопоставeни “.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ