Цветослав Цачев, главен инвестиционен консултант, ЕЛАНА Трейдинг Фондовите пазари засилиха

Цветослав Цачев, основен капиталов съветник, ЕЛАНА Трейдинг Фондовите пазари ускориха спадовете си през предишния месец, а Уолстрийт заличи напълно покачването си от началото на 2021 година Отново, тъй като показателите се върнаха на дъната си за годината. Разликата с предходния интервал на разпродажби, завършил през юни, се крие в мащабите и бързината на спада. Само в границите на две седмици главният показател S&P 500 падна с 13%. Това щеше да бъде извънредно мъчително за вложителите, в случай че се беше случило преди година по време на бичия пазар. Но в този момент сме в тъкмо противоположната обстановка – мечи пазар на акциите и облигациите. За него е типично да има мощни и бързи покачвания или още по-осезаеми спадове. Трябва да имаме това поради при вложение най-малко до момента в който не се промени посоката на паричната политика. Какъв сигнал даде Англия? Плановете на държавното управление на Острова да смъкна налозите, с цел да подтиква стопанската система, срещна паническата реакция на вложителите и мощни разпродажби на държавния дълг. Видяхме внезапен скок на доходността по дълга и извънредно бързата реакция на централната банка за справяне със обстановката – покупки на дълготрайните държавни облигации, които бяха най-силно наранени от разпродажбите. В същото време бяха отсрочени с един месец проектите за понижение на салдото на Bank of England с продажби на бумаги. Ситуацията се стабилизира бързо, само че тя ни демонстрира две неща. Първото е, че няма повече място за държавни разходи. А второто е, че доста елементарно може да се стигне до дългова рецесия. Едва по-късно стана ясно, че доста капиталови фондове са съобщили за проблеми с капитала си при този спад на цените на облигациите. А множеството от тях са притежавани от пенсионни фондове и е съществувал риск за цялата система. Загубите от преоценката на облигациите се отразяват върху активите, които спестителите имат директно или непряко посредством пенсионни и капиталови фондове. И централната банка трябваше да се намеси, с цел да отстрани систематичния риск в среда, която самата тя е основала с повишението на лихвите и идните продажби на облигации от салдото си. Какво значи това за Съединени американски щати и Еврозоната? Великобритания потегли по пътя на Италия и ЕЦБ в събитията от преди три месеца. Разликата е, че ЕЦБ може да си разреши да продава облигации на страни като Германия, до момента в който купува италиански бумаги и задържа пазара от срив. Изборите в Италия в допълнение способстваха за напрежение на пазара, а доходността на 10-годишните бумаги се повиши на 4.5% или там където беше преди интервенцията на ЕЦБ. Съединени американски щати към момента са надалеч от разтърсвания на облигационния пазар, само че най-бързото повишаване на лихвите в историята се отразява значително на доходността на щатските бумаги. Разликата идва от валутния курс. Покачването на щатския $ съумява да компенсира в немалка степен обезценката на американските активи. И вложителите от чужбина към момента не усещат цялата болежка от мечия пазар. Ако доларът стартира да пада, ще се ускорят финансовите потоци отвън Съединени американски щати. Но неговата мощ в този момент се държи на повишаването му. Тоест, задграничните вложители би трябвало да купуват повече долари, с цел да заплащат растящите лихви по доларовите си заеми и да покриват отговорностите си. Скъпият $ е неприятна вест за всички отвън Съединени американски щати, изключително за тези със отговорности във валутата. Ще има ли скоро смяна в политиката на Федералния запас? Американските показатели отскочиха при започване на октомври, откакто записаха нови дъна за годината. Още е рано да се постави завършек на мечия пазар, даже и откакто централната банка на Англия завъртя политиката си на 180 градуса. Инвеститорите чакат нещо сходно да се случи и с Федералния запас, като към този момент се въртят спекулации за това, само че без съществени учредения. А такива аргументи могат да дойдат от две страни. Първата е стопанската система. Безработицата изостава най-малко 9-12 месеца от повишението на лихвите, тъй че резултатът върху нея ще се усети при започване на идната година. Инфлацията от своя страна демонстрира понижение на темповете, което е добра вест за централните банкери. Но проблемите в добива на първични материали и сила остават на дневен ред, в това число и заради плануваното понижение на добива от ОПЕК и Русия за ноември. Тогава и стратегическия запас на Съединени американски щати няма да продава по 1 милион барела дневно, а ще купува. Инфлацията е предизвикана от напредък на разноските и се придвижва върху заплащането. Мерките на централните банки удрят търсенето на артикули, само че не и разноските. Затова няма да забележим значително усъвършенстване на инфлацията преди стопанската система да влезе в криза. Втората причина може да стане финансовият бранш, както се случи с Англия и Италия преди този момент. Разликата с 2008 година е в това, че централните банкери наблюдават доста деликатно ликвидността в банковия бранш и на паричния пазар. Затова нито Италия, нито Англия, не повториха събитията от октомври 2008 г. Държавните задължения и финансирането на бюджетните дефицити са голяма спънка пред новите тласъци. Затова не смятам, че Федералният запас ще промени скоро политиката си и това ще сложи началото на нов бичи пазар с висока възвръщаемост за вложенията през 2023 г. Обзорът е оповестен първо в блога на Елана Трейдинг.