Цветница е
Цветница е последният огромен църковен празник преди Великден. Той се чества както в православната, по този начин и в католическата и протестантската черква една седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден. Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви) Палмова неделя.
Традицията го свързва с тържественото посрещане на Исус Христос в Йерусалим с палмови клончета, възславян като Месиански цар. Той влиза в града на магаренце и е приветстван от хората с "Осанна ", задето е възкресил Лазар предния ден - в събота. Тържествено посрещнат в Йерусалим на Цветница, той непринудено върви, малко по малко, към предначертания завършек на земния си живот.
Народът назовава празника Цветница или Връбница, Цветна неделя, Вая, Кукленден. Цветница е празникът на цветята и цъфтежа. Имен ден честват всички, носещи имена на цветя, растения, шубраци и дървета: Камелия, Цена, Цено, Цветан, Върбан, Върбинка, Виолета, Здравко, Здравка, Лилия, Латинка, Ралица, Теменуга, Теменужка, Цвета, Цветан, Цветанка, Цветелина, Ясен, Явор.
Исус влезнал в Йерусалим на магаренце, децата ликували и постилали палмови клончета пред него с думите ”Осанна на сина Давидов! Слава във висините Богу!” Като видели всенародното тържествуване, фарисеите и първосвещениците се късали от злоба и завист. Обърнали се към Христос с думите: ”Кажи им да мълчат”, а той им отвърнал: ”Не мога да сторя това. Ако го направя камъните ще завикат.” Изглежда, че сърцата на първосвещениците били по-твърди и от камък, щом не се трогнали от влизането му в Йерусалим. Когато Христос схванал, че желаят да го разгласят за цар се отдръпнал във Витания да пренощува, тъй като не желал земна популярност.”
При последното си влизане в Йерусалим, Христос отишъл и в храма и прекатурил масите на сарафите, които обменяли монети, и на търговците, които продавали всякакви артикули в храма. Той се обърнал към тях с думите: ”Домът на отца ми е дом за молитва, а вие го превърнахте в разбойнически вертеп.” По думите на отец Харизанов тези негови думи още повече ожесточили и озлобили първосвещениците и фарисеите, които търсели мотив да го арестуват и да го погубят няколко дни по-късно.
На този ден на службата в храмовете християните държат в ръцете си осветени върбови клончета, които заменят палмовите клончета - като че ли още веднъж посрещат своя Спасител. Свещеници осветяват клонките и цветята, донесени от вярващите. След богослужението християните отнасят осветените върбови клончета в домовете си за здраве и предотвратяване от заболявания и зло. Обикновено от тях се увиват венци, които се окачват над прага на къщата или над домашния олтар.
В този ден не престават Лазаровите обреди и традиции. На този празник с кумиченето на лазарките приключва цикълът на моминските пролетни игри. Привечер на площада моми и ергени за финален път играят лазарското хоро, като за първи път след Великденските пости хорото е подписано. В някои региони на България на този ден се правят и поминални обреди свързани с вярването, че на Връбница умрелите излизат от гробовете си и чакат роднините им да им донесат нещо. Рано заран дамите отиват на гробища с върбови клончета, царевични стъбла, кадилница и вода. Прекадяват и преливат гробовете на своите близки. След това забиват клонки от върбата до гробните монументи и с плявата (царевичните стъбла) възпламеняват огън.
Лазаровден и Цветница са постоянно в последната събота и неделя преди Великден.
Главната обредна роля е на девойките. Те пеят и играят.
Но това не е забавление, а съдбоносен обред. Нарича се лазаруване. За самите девойки обредът е ”посвещение” в моминството, в предженитбена възраст. Някога се е считало, че госпожица, която не е лазарувала, не може да се ожени. Заедно с това моминският обред би трябвало да донесе стопанско и житейско благополучие на цялото село. Ето за какво лазарките, въпреки да са напълно млади девойки, се посрещат с респект от всички поданици. Тази значителност на лазарския обред вероятно го е съхранила и до ден сегашен. Сам по себе си обредът е хубав и жизнен. Обичаят е прочут във всяко българско село и регион. Затова има доста местни обредни разновидности. На места и названието е друго. Но главните детайли са общи. Всяка лазарска група би трябвало да извърши цикъл от песни, а тук-там и танц, присъщи единствено за тези празници.
Някога момите обхождали със своя ритуал всички къщи в селото.
Днес в някои села ритуалът единствено се пресъздава на сцена. Но в доста селища обичаят се възпроизвежда по този начин, както в миналото – лазарките обикалят всички къщи. Традиционният смисъл е лазарките да внесат във всеки дом своята обредна благословия за благополучие и сбъдване на най-съкровените очаквания за всеки от фамилията. В пространния ритуален цикъл лазарски песни има подобаващи текстове за всяка възраст и обществено състояние. Образите в тези песни носят доста старинна символика и звучат изключително поетично. Дъщерята-мома е пролетно цвете или звезда. Синът-ерген е гиздав левент на хубав кон и се надбягва със слънцето. Бащата е показан като могъщо родословие. Децата са ято гълъби.
Има песни и за главните поминъци – от земеделеца и овчаря, до златаря и учителя.
Традицията го свързва с тържественото посрещане на Исус Христос в Йерусалим с палмови клончета, възславян като Месиански цар. Той влиза в града на магаренце и е приветстван от хората с "Осанна ", задето е възкресил Лазар предния ден - в събота. Тържествено посрещнат в Йерусалим на Цветница, той непринудено върви, малко по малко, към предначертания завършек на земния си живот.
Народът назовава празника Цветница или Връбница, Цветна неделя, Вая, Кукленден. Цветница е празникът на цветята и цъфтежа. Имен ден честват всички, носещи имена на цветя, растения, шубраци и дървета: Камелия, Цена, Цено, Цветан, Върбан, Върбинка, Виолета, Здравко, Здравка, Лилия, Латинка, Ралица, Теменуга, Теменужка, Цвета, Цветан, Цветанка, Цветелина, Ясен, Явор.
Исус влезнал в Йерусалим на магаренце, децата ликували и постилали палмови клончета пред него с думите ”Осанна на сина Давидов! Слава във висините Богу!” Като видели всенародното тържествуване, фарисеите и първосвещениците се късали от злоба и завист. Обърнали се към Христос с думите: ”Кажи им да мълчат”, а той им отвърнал: ”Не мога да сторя това. Ако го направя камъните ще завикат.” Изглежда, че сърцата на първосвещениците били по-твърди и от камък, щом не се трогнали от влизането му в Йерусалим. Когато Христос схванал, че желаят да го разгласят за цар се отдръпнал във Витания да пренощува, тъй като не желал земна популярност.”
При последното си влизане в Йерусалим, Христос отишъл и в храма и прекатурил масите на сарафите, които обменяли монети, и на търговците, които продавали всякакви артикули в храма. Той се обърнал към тях с думите: ”Домът на отца ми е дом за молитва, а вие го превърнахте в разбойнически вертеп.” По думите на отец Харизанов тези негови думи още повече ожесточили и озлобили първосвещениците и фарисеите, които търсели мотив да го арестуват и да го погубят няколко дни по-късно.
На този ден на службата в храмовете християните държат в ръцете си осветени върбови клончета, които заменят палмовите клончета - като че ли още веднъж посрещат своя Спасител. Свещеници осветяват клонките и цветята, донесени от вярващите. След богослужението християните отнасят осветените върбови клончета в домовете си за здраве и предотвратяване от заболявания и зло. Обикновено от тях се увиват венци, които се окачват над прага на къщата или над домашния олтар.
В този ден не престават Лазаровите обреди и традиции. На този празник с кумиченето на лазарките приключва цикълът на моминските пролетни игри. Привечер на площада моми и ергени за финален път играят лазарското хоро, като за първи път след Великденските пости хорото е подписано. В някои региони на България на този ден се правят и поминални обреди свързани с вярването, че на Връбница умрелите излизат от гробовете си и чакат роднините им да им донесат нещо. Рано заран дамите отиват на гробища с върбови клончета, царевични стъбла, кадилница и вода. Прекадяват и преливат гробовете на своите близки. След това забиват клонки от върбата до гробните монументи и с плявата (царевичните стъбла) възпламеняват огън.
Лазаровден и Цветница са постоянно в последната събота и неделя преди Великден.
Главната обредна роля е на девойките. Те пеят и играят.
Но това не е забавление, а съдбоносен обред. Нарича се лазаруване. За самите девойки обредът е ”посвещение” в моминството, в предженитбена възраст. Някога се е считало, че госпожица, която не е лазарувала, не може да се ожени. Заедно с това моминският обред би трябвало да донесе стопанско и житейско благополучие на цялото село. Ето за какво лазарките, въпреки да са напълно млади девойки, се посрещат с респект от всички поданици. Тази значителност на лазарския обред вероятно го е съхранила и до ден сегашен. Сам по себе си обредът е хубав и жизнен. Обичаят е прочут във всяко българско село и регион. Затова има доста местни обредни разновидности. На места и названието е друго. Но главните детайли са общи. Всяка лазарска група би трябвало да извърши цикъл от песни, а тук-там и танц, присъщи единствено за тези празници.
Някога момите обхождали със своя ритуал всички къщи в селото.
Днес в някои села ритуалът единствено се пресъздава на сцена. Но в доста селища обичаят се възпроизвежда по този начин, както в миналото – лазарките обикалят всички къщи. Традиционният смисъл е лазарките да внесат във всеки дом своята обредна благословия за благополучие и сбъдване на най-съкровените очаквания за всеки от фамилията. В пространния ритуален цикъл лазарски песни има подобаващи текстове за всяка възраст и обществено състояние. Образите в тези песни носят доста старинна символика и звучат изключително поетично. Дъщерята-мома е пролетно цвете или звезда. Синът-ерген е гиздав левент на хубав кон и се надбягва със слънцето. Бащата е показан като могъщо родословие. Децата са ято гълъби.
Има песни и за главните поминъци – от земеделеца и овчаря, до златаря и учителя.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ