Докога олигархията ще ползва държавата да си купува комфорт?
Коментар на Ивайло Нойзи Цветков:
Понякога не е чак толкоз комплицирано. С безапелационната политика у нас в последното десетилетие, съгласно която в огромната си част множеството страна значи повече " сигурност " и несъмнено, повече гласове от избрани прослойки, от дълго време сме се засилили нагоре по стълбата, която в действителност води надолу, както гласи заглавието на романа на Бел Кауфман.
И този роман, че множеството страна взема решение проблемите, явно се продава добре, изключително измежду хората с известни когнитивни дефицити. Както и измежду разширяващата се каста бенефициенти - главно " китайската " войска от служители, само че и освен - разказът, в това число медиен, " сексизира " мисленето, което се опира на проследими до комунизма рефлекси, че " на държавното, маме, може да е малко, но е несъмнено ".
Заеми, с цел да се затворят гладните човчици
И незабавно проблем - към този момент от дълго време изобщо не е " малко ". Политическата олигархия прелестно си даде сметка, че самобитният великодушен държавен " кетъринг " към чиновничеството и изключително репресивната система я окопава в допълнение. И не приказвам единствено за ГЕРБ и типовете " сглобки ", а и за самия Асен Василев като финансов министър, който в един миг реши да бъде популист и да раздава остатъци. Разбира се, неговото не може да се съпоставя с същинския гневен популизъм в последните две години, когато се случиха раздавания, в които няма даже елементарна линейна, камо ли модална логичност.
Какво имам поради? И това не е комплицирано, ще го сведа до първо равнище с опрощение към икономистите: с цел да имаш да сипваш обилно в човчиците на държавните пиленца, които не създават артикул и добавена стойност, отнякъде би трябвало да вземеш.
Откъде? Явно не от личните си партийни и персонални активи, значи - взимаме заеми. Вместо да подтикват здравословния и непосредствен до разсъдъка модел, а точно да дерегулират или най-малко да не пречат на бизнеса като цяло, който създава добавената икономическа стойност и е моторът на всяка пазарна стопанска система, нашите избират да си купуват задочно въздействие и гласове, разширявайки раздаването наготово.
За да не стане като в Румъния
Защо това не е доста окей, както сподели и Gen Z на площада? Очевидно е - в случай че харчиш дългови и неизкарани пари, получаваш възможен временен резултат, съгласно който от ден на ден държавни чиновници са в положение да полежат на плажовете в Северна Гърция, че даже и да взимат потребителски заеми.
Защо неизкарани? Много просто отново - чиновникът или репресивният орган не създава нищо, надлежно всичко това е допустимо да ни вкара в инфлационна серпантина. Представете си го като един необикновен чалга прием или ваучър, на който има всичко - певачиците пеят, поръчва се на неуспеха, танци по масите; само че някой най-после би трябвало да заплати сметката и това не са сегашните политически водачи, които можеха най-малко да предупредят, че безвъзмездна чалга няма.
Вижте Румъния, прочее, най-хубавият образец - точно Румъния, не Еквадор или друга далечна страна. Те харчиха и харчиха популистки за държавните търтеи, хвърляха салфетки и поръчваха от скъпото, а най-после се озоваха с над 8% бюджетен недостиг и близо 10% инфлация на годишна база.
Ерго, да довърша по простите въпроси - тук от дълго време не приказвам за ляво и дясно - въпреки че е явно: в случай че бизнесът не изкара парите за разпределяне наготово към държавното, това най-често значи просто, че вие незабелязано задлъжнявате, даже без да знаете. Оттам младите, останали в България, ще би трябвало да погасяват това чалга харчене с направеното от тях и налозите си. И това на фона на необикновен тип " държавен капитализъм ", съгласно който главните едри политици и техните държавно-бизнес-империи се оказват и едни от главните работодатели. Това е страшният проблем у нас, който ни води към упоменатия румънски модел.
Лявото, дясното, Радев - кой ще " освободи " бизнеса?
А лявото и дясното? Те от дълго време прекрачиха в някакъв мета разказ за нас, културолозите, до момента в който политолозите се чудят по какъв начин да защитят модела, при който няма ляво-дясно. Не съм виждал никой, роден след 1994 година, действително да се вълнува от тази дихотомия - милениалите просто си вършат сметката, че даже и тук има благоприятни условия макар аморалното олигархично, което официално театралничи като дясно и евроатлантическо, само че в действителност е магураджийска политика на елементарната спекулация.
Забравих: има и систематична комуникациона неистина в интерес на многото страна, инспирирана и от превзетата правосъдна власт. Официалните медии се мъчат да заместят политическото единствено с перфидно и плоско отразяване, надлежно и с липса на съществени въпроси.
И последно: към този момент публично имате " Орбан от Тему " в лицето на Радев, евентуално двоен артикул на Североизтока и американците. Т.е. да задам и риторичен въпрос - той по какъв начин ви се вижда като политически разбирания - ще " освободи " ли бизнеса от олигархичното или пък ще сипва още повече в държавните човчици? Не ми отговаряйте.
