Притеснителната история на нудизма в Германия
Цветната история на нудизма в Германия обгръща най-хубавите и най-лошите аспекти на тази комплицирана нация.
Последната четвърт на 19 век е за Германия време на бърза индустриализация и всеобща вътрешна миграция. По време на Втората империя (1871–1918) половината от всички германци напущат родното си място и отиват по градовете. Този голям приток към новите градски центрове, най-много в Западна Германия, поражда процъфтяващо гражданско общество, формирано от разнообразни квартални асоциации, обществени и политически субкултури и придвижвания, в които новопристигналите се пробват да намерят място за себе си. Но за мнозина това също по този начин поражда и препълнени, влажни и нездравословни условия на живот.
Много от асоциациите и субкултурите израстват точно като отговор на тези условия на живот, които съгласно тях основават рецесия в публичното здраве. Някои групите опитват с разнообразни ограничения за противопоставяне на по този начин образувалата се рецесия, вариращи от вегетарианство, самоограничение от алкохол и никотин, естествено излекуване и будизъм до създаване на селски комуни и „ градски градини “. Някои от тях възприемат и това, което швейцарският доктор Арнолд Рикли назовава „ Lichtluftbäder “ („ бани с въздух и светлина “) – голи слънчеви бани – като терапия.
Карл Дифенбах е първият, който представя голотата освен като терапия, само че и като метод на живот. Строг вегетарианец, той се преместwa със фамилията си да живее в изоставена кариера близо до Мюнхен, като през лятото е гол, а през зимата носи единствено туника. През 1888 година той е отведен в съда, защото е гол в наличието на сина си. Защитавайки се самичък, той убеждава журито да го оправдае.
Дифенбах е авторитетен художник, за който върхът на хубостта е показан от голите статуи на антична Гърция. В съзнанието му изгодите от голотата от позиция на промяната на живота съответстват с блян, който той счита, че е реализиран в антична Гърция, само че който актуалните европейци за жалост не съумяват да усвоят: идеалната естетика сред тялото и мозъка.
В градските артистични среди тайните общества с шепа членове стартират да нарастват и се стремят да осъществят тъкмо този блян. Членовете на Deutsch-Hellas, да вземем за пример, отиват в гората и се снимат разголени в позите на хвърлячи на дискове и гръцки богини. Те организират и „ вечери на хубостта “ в града, където се показват голи като живи скулптури или гледат гостуващи звезди като Олга Дезмънд, които танцуват гол. Те разгласиха своите фотоси и размишления в списанието Die Schönheit (Красота).
Най-известният възпитаник на Дифенбах, Юго Хьопенер, прочут като „ Фидус “, обаче се въодушевява от идеализираната версия не на гръцкото, а немското минало. Римският историк Тацит написа за немските племена, които се борят гневно с имперските легиони – и постоянно с триумф – в смесени редици от мъже и дами, всичките изцяло голи. Именно тези голи германски армии Фидус изобразява като идеалния скандинавски вид в своите известни офорти, които смесват еротичното с езотеричното и са оповестени в нудистки списания.
С течение на годините Фидус също написа и публикации, които приканват за нова по-дисциплинирана немска просвета, учредена на чисто породист генезис от тези воини. Това резонира с хора, които сами са стигнали до извода, че актуалната рецесия в публичното здраве е признак на расова недъгавост.
Докато изискванията на живот на градските служащи безспорно предизвикват заболявания и гибел, като цяло през втората половина на 19 век продължителността и качеството на живот за множеството германци се усилват до невиждани равнища. Хората, които в миналото са се тормозили за оцеляването си, до края на века към този момент са по-загрижени за триумфа си. Появява се нова междинна класа, формирана от тези, които не получават класическо обучение в гимназия. Такива хора евентуално не са чели Тацит и отделят малко, в случай че въобще някакво време, да мислят за антична Гърция.
Те обаче са впечатлени от хора като Ричард Юнгевитър, които се оправят сполучливо и оферират формула за метод на живот, която ще бъде удобна за всеки, който я следва. Автобиография на Юнгевитър, която става бестселър, споделя по какъв начин композиция от веганство и нудизъм му разрешава да преодолее вродената си слабост и да се трансформира в мощен, сполучлив човек, кадърен да върви в планината „ в продължение на 10 до 14 часа “ и „ да извършва всекидневно най-натоварената умствена работа “.
Юнгевитър прави гола гимнастика всеки ден и работи гол на бюрото си, изправен, както потвърждават изобилните фотоилюстрации в многочислените му книги.
По време на епичните си походи той от ден на ден се занимава със здравето на немската раса, която съгласно него е „ отровена “ от евреи, африканци и други „ по-нисши раси “. Нудизмът е отговорът на този проблем, съгласно него, защото когато са голи, по-добрите партньори за разплод незабавно ще се разпознаят, а генетично по-нискокачествените видове няма да могат да се прикрият…
