Зеленски или Радев пред Парламента – две различни идентичности за България
Цветанка Андреева*
Зеленски или Радев пред Парламента – две разнообразни идентичности за България: страната ни като част от европейската действителност или част от евразийската нереалност
Все по-смущаващо е припокриването на тезите на президента и водача на „ Възраждане ”.
По мотив разногласията към наличието на съветския дипломат и опцията президентът Зеленски да приказва пред новоизбрания ни парламент и двамата - Радев и Костадинов - съзряха „ изместване на акцента “ от проблемите на българите.
Какъвто и да е акцентът на Радев и Костадинов, той несъмнено не е върху европейската еднаквост на България, а само тя може да способства за сполучливото решение на икономическата, обществената рецесия и заплахата пред националната ни сигурност.
Всичко отвън европейската еднаквост на България, което Радев и Костадинов ни показват,
е бъдеще в мрак
Бъдеще, в което България е неутрална, незащитена, гъвкава и комфортна за Путин (с политиката на Радев) и в което съществува риск от дестабилизиране с референдумите на Копейкин против еврозоната и структурите на Европейски Съюз и НАТО. Тук не е мъчно да се направи аналогията с механизма на Путиновите „ референдуми “ за легитимирането на завладяването на Украйна.
Подобна вероятност пред България, в която тя обслужва задачите на Путиновата война, откъсвайки се от ден на ден от евроатлантическата си еднаквост за сметка на евразийския си път, са най-съществената опасност пред сигурността и икономическото ни развиване.
Опасният акцент на Радев и Костадинов можеше да бъде преместен от речта на Зеленски при откриването на Народното събрание ни. И това щеше да е
право в задачата на българския народен интерес
За страдание Политическа партия и Демократична България очевидно не схванаха огромния смисъл на тирада в тъкмо този параден ден.
Това е най-подходящият ден, в който България можеше да отбрани европейската си принадлежност и еднаквост като настояще, история и бъдеще. Идентичност като идейност, полезности и общественост. Европейска България с европейска принадлежност и път.
Предвещаваният къс живот на 48-то Народно събрание може да бъде мощно осмислен от смелия акт на същинско вкарване на България в европейския живот като еднаквост и позиция по отношение на почналата война на Путин против цивилизацията, към която принадлежим.
В този подтекст Зеленски и Радев (Митрофанова, Костадинов) са две разнообразни идентичности. Те съставляват
борбата на актуалната европейска цивилизация
за силата на правото и свободата, човешките права и демокрацията против авторитаризма, експанзията и правото на мощния да окупира непознати земи и нации.
И по този начин при откриването на новия парламент за следващ път ще слушаме Румен Радев. От в този момент може да се каже, че това ще е политическо дежавю. Той още веднъж ще употребява конституционното си право на послание за персоналните си политически цели. От самото начало на президентстването му той наскърбяваше депутатите и унижаваше Народното събрание, като по този метод целеше да компрометира самия парламентаризъм и да внесе политическа неустойчивост, посредством която обсебваше властта в страната, вкарвайки при всички предварителни избори следващия си политически план в Народното събрание. След което, вместо да спомага да се изградят здрави обединения, той атакуваше, подлагаше на критика и компрометираше партиите и по този начин получаваше изпълнителната власт и то без настоящ парламент.
Но този път българският парламент, колкото и фрагментиран да наподобява, има шанса да е мощен и самоуверен, да образува болшинства за отбрана на страната ни, за взимане на стратегически решения за сигурността и развиването ни и за промени, които могат да решат икономическите и обществени проблеми, а не да ги задълбочават в неразбираемо бъдеще.
Предстоящата зима може да е бедна и студена, само че може и да е дръзновена и солидарна за обществото ни. Това зависи от идентичността ни като страна – европейска България в действителността на Европейски Съюз или евразийска република във фикцията Русский мир на Путин.
* Текстът е оповестен на фейсбук страницата на автора
Зеленски или Радев пред Парламента – две разнообразни идентичности за България: страната ни като част от европейската действителност или част от евразийската нереалност
Все по-смущаващо е припокриването на тезите на президента и водача на „ Възраждане ”.
По мотив разногласията към наличието на съветския дипломат и опцията президентът Зеленски да приказва пред новоизбрания ни парламент и двамата - Радев и Костадинов - съзряха „ изместване на акцента “ от проблемите на българите.
Какъвто и да е акцентът на Радев и Костадинов, той несъмнено не е върху европейската еднаквост на България, а само тя може да способства за сполучливото решение на икономическата, обществената рецесия и заплахата пред националната ни сигурност.
Всичко отвън европейската еднаквост на България, което Радев и Костадинов ни показват,
е бъдеще в мрак
Бъдеще, в което България е неутрална, незащитена, гъвкава и комфортна за Путин (с политиката на Радев) и в което съществува риск от дестабилизиране с референдумите на Копейкин против еврозоната и структурите на Европейски Съюз и НАТО. Тук не е мъчно да се направи аналогията с механизма на Путиновите „ референдуми “ за легитимирането на завладяването на Украйна.
Подобна вероятност пред България, в която тя обслужва задачите на Путиновата война, откъсвайки се от ден на ден от евроатлантическата си еднаквост за сметка на евразийския си път, са най-съществената опасност пред сигурността и икономическото ни развиване.
Опасният акцент на Радев и Костадинов можеше да бъде преместен от речта на Зеленски при откриването на Народното събрание ни. И това щеше да е
право в задачата на българския народен интерес
За страдание Политическа партия и Демократична България очевидно не схванаха огромния смисъл на тирада в тъкмо този параден ден.
Това е най-подходящият ден, в който България можеше да отбрани европейската си принадлежност и еднаквост като настояще, история и бъдеще. Идентичност като идейност, полезности и общественост. Европейска България с европейска принадлежност и път.
Предвещаваният къс живот на 48-то Народно събрание може да бъде мощно осмислен от смелия акт на същинско вкарване на България в европейския живот като еднаквост и позиция по отношение на почналата война на Путин против цивилизацията, към която принадлежим.
В този подтекст Зеленски и Радев (Митрофанова, Костадинов) са две разнообразни идентичности. Те съставляват
борбата на актуалната европейска цивилизация
за силата на правото и свободата, човешките права и демокрацията против авторитаризма, експанзията и правото на мощния да окупира непознати земи и нации.
И по този начин при откриването на новия парламент за следващ път ще слушаме Румен Радев. От в този момент може да се каже, че това ще е политическо дежавю. Той още веднъж ще употребява конституционното си право на послание за персоналните си политически цели. От самото начало на президентстването му той наскърбяваше депутатите и унижаваше Народното събрание, като по този метод целеше да компрометира самия парламентаризъм и да внесе политическа неустойчивост, посредством която обсебваше властта в страната, вкарвайки при всички предварителни избори следващия си политически план в Народното събрание. След което, вместо да спомага да се изградят здрави обединения, той атакуваше, подлагаше на критика и компрометираше партиите и по този начин получаваше изпълнителната власт и то без настоящ парламент.
Но този път българският парламент, колкото и фрагментиран да наподобява, има шанса да е мощен и самоуверен, да образува болшинства за отбрана на страната ни, за взимане на стратегически решения за сигурността и развиването ни и за промени, които могат да решат икономическите и обществени проблеми, а не да ги задълбочават в неразбираемо бъдеще.
Предстоящата зима може да е бедна и студена, само че може и да е дръзновена и солидарна за обществото ни. Това зависи от идентичността ни като страна – европейска България в действителността на Европейски Съюз или евразийска република във фикцията Русский мир на Путин.
* Текстът е оповестен на фейсбук страницата на автора
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ