Заекването като индивидуалност
Цветана е красива, усмихната и извънредно интелигентна млада жена. Тя седи против мен в кафенето на Вазовата къща и мелодично ми споделя за детството си, пъкъла на дипломирането в чужбина и случките от редакцията, където и двете работехме преди време. Смее се и не ми прави забележка за тютюневия табиет. Цветана е заекваща. И е щастлива. И пълноценна - за себе си и за всички, които я познават.
Заекването е специфичност на речта, която от епохи се трансформира в проблем за заекващия и околните му, най-много заради обстоятелството, че е прекомерно забележима (или би трябвало да кажа чуваема) различност. Откроява носителя си с другия темп на флуентност на речта - към момента главното средство за връзка на индивида, което значително дефинира идентичността му в очите на другите. Нарушението в гладкостта на речта още от древността е мотив за отличаване на заекващия като друг, постоянно за хлапашки и озлобен подбив и снизходително отношение. Независимо от това, че доста модерни теоретици дефинират заекването като специфичност, а не недостатък на говора, заекващите все по този начин срещат компликации в консолидираното си в учебно заведение, на работното място и в обществената среда. Трудно е да се каже дали тази присъща специфичност е заболяване, или се трансформира в проблем едвам
когато заекващият осъзнае, че не е добре признат от обществото.
Споровете дали това е физически проблем, или e психическо натоварване, насъбрано с израстването, не престават и до през днешния ден и отговорите не са еднопосочни. Вероятно ще узнаем това едвам тогава, когато обществото спре да бъде толкоз взискателно към непременното съвършенство в метода на изложение и просто стартира да отделя малко повече време на някои хора да се изкажат. От това заекването надали ще изчезне, само че ще се случи нещо по-важно - то ще спре да бъде подобен проблем.
Поради присъщата си “видимост ” заекването е документирано още от древността. Още фамозният гръцки оратор (забележете) Демостен е правил опити да управлява заекването си, като е държал речи с камъчета в устата против плача на морския вятър. В арабския свят думата за заекване е звукоподражателна на тракането на щъркелов клюн. Някои тълкования на Библията допускат, че Мойсей също не се е изразявал безпрепятствено, а
римският император Клавдий години наред се крие от обществото,
тъй като политическите съветници в империята се боят, че заекването му може да накърни царствения му имидж. Почитателите на “Монти Пайтън ” знаят защо приказвам – заваленото “р ” на Пилат Понтийски от “Животът на Брайън ” беше извор на много смях за римските жители от кино лентата. Лечението на заекването в историята също демонстрира, че тази специфичност не се е “гладела с перце ” от едновремешните лекари. Прочутият пергамски врач Гален я е определял като дисбаланс на четирите телесни течности - жлъчката, кръвта, флегмата и черната жлъчка. Ренесансовият италиански доктор Йероним Меркуриалис предлага лекуване с апетит, самоограничение от секс при мъжете и принудително повръщане. През 18. и 19. век европейските терапевти вкарват злокобни ограничения, повече напомнящи средновековната инквизиция, които включвали разсичане на езика с ножици, унищожаване на триъгълно парче от задната му част, спиране на нерви и прерязване на мускулите на устните и врата.
