Цутому Ямагучи почива от рак на стомаха. Това, че умира

Цутому Ямагучи почива от рак на стомаха. Това, че умира от рак не е изключително изненадващо като се има поради, че сега Ямагучи е единственият човек, публично приет от японското държавно управление за оживял атомните бомбардировки и в Хирошима, и в Нагасаки. (Всъщност има 100 или повече други хора, може би даже 165, които оцеляват и в двете атаки; те просто в никакъв случай до момента не са били публично приети от държавно управление.) Още нещо изненадващо е, че Ямагучи заобикаля заболяването много дълго като умира чак на 4 януари 2010 година, на 93-годишна възраст.

Когато е на 29 години, на 6 август 1945 година, Ямагучи се връща вкъщи от тримесечно бизнес пътешестване до Хирошима. По това време той е инженер за Mitsubishi Heavy Industries, като по-конкретно работи като дизайнер на петролни танкери. На път за гарата, с цел да се върне вкъщи си в Нагасаки, вижда, че е не запомнил билета си и се връща да си го вземе, до момента в който сътрудниците му Акира Иванага и Кунийоши Сато не престават.

Той си взима билета и се връща към гарата, когато в 8:15 ч. вижда бомбардировач над града и „ два дребни парашута “… по-късно прилив на ослепителна светлина, тон, вятър и топлота го събарят на земята. Господин Ямагучи имаше нещастието да бъде на към 3 км от нуклеарния гърмеж над Хирошима. В разследване на това той, несъмнено, претърпява ужасни последици – тъпанчетата в ушите му се пукат, краткотрайно ослепява, има изгаряния върху горната част на тялото.

Въпреки мощния потрес и мъчителните травми, Цутому съумява да си проправи път към бомбено леговище, където се срещна с двамата си сътрудници, които също оцеляват след гърмежа. Той прекарва нощта там, а на сутринта дружно с тях се насочва назад към Нагасаки с трен, както беше първичния им проект. Когато идва, той е лекуван, а превръзките му са заменени в локална болница и даже към този момент се усеща задоволително добре, с цел да отиде на работа на 9 август, едвам 3 дни по-късно…

Тук можете да прочетете за мъжете, които пуснаха бомбите над Хирошима и Нагасаки

И двете бомби експлодираха покрай центъра на респективните си градове и също забавно е, че и двете бяха единствено на към 3 километра от Цутому. Въпреки че тази детонация е малко по-мощна от тази в Хирошима (21 килотона, a в Хирошима – 16 килотона), с помощта на неравномерния терен на града и на обстоятелството, че доста елементи от него бяха разграничени от вода, което предотврати по-значителните вреди от пожари, които се случиха в Хирошима, нямаше даже покрай инфраструктурните вреди като в първия град. Самият Ямагучи не получава мигновено пострадвания от тази втора детонация, само че, несъмнено, въпреки всичко е изложен на втора забележителна доза йонизираща радиация, а медицинските консумативи за лекуване на към този момент получените изгаряния не могат да се намерят и набират.

Тук можете да прочетете за различен един късметлия – Мъжът, които измами гибелта 7 пъти и по-късно завоюва от тотото

Интересното е, че Ямагучи за малко да не участва на втората атомна бомба. Нагасаки не е първичната цел за стартиране на бомбата, а градът Кокура. Благодарение на облачното време в Кокура, когато бомбардировачите прелитат над града, те би трябвало да се отклонят към втората цел, Нагасаки, защото по заповед на водачите е неразрешено да пускат бомбата, в случай че не могат да видят тъкмо върху какво я пускат. Когато бомбардировачът идва в Нагасаки, водачът също заварва облачно време, само че защото има доста малко гориво, не му е допустимо да се пренасочи към друга цел и по тази причина въпреки всичко пуска бомбата, макар нарежданията. Точно преди да я пуснат, те имаха за малко опция да видят земята под тях, с цел да потвърдят местоположението си, и тогава чак я хвърлят. Ако имаха повече гориво или нямаше облаци над Кокура, Ямагучи и не незначителна част от японското население щяха да бъдат с фрапантно изменени животи – някои за положителното, други за неприятното.

Изненадващо, за разлика от толкоз доста други хора, които изпитаха даже единствено единия от гърмежите, Ямагучи живее дълъг и работлив живот като единственият му забележителен и непрекъснат проблем със здравето вследствие на бомбите е загубата на слуха в лявото му ухо. Също по този начин изгарянията му лишават известно време да заздравеят, непрестанно губи всичката си коса и претърпя забележителна психическа контузия, както може и да се чака. Той и брачната половинка му Хисако обаче ще си създадат две деца, които ще се окажат изцяло здрави, което най-малко по това време, не толкоз доста през днешния ден, се счита напряко за знамение, като се има поради, че и двамата родители са били изложени на толкоз високи равнища на йонизиращо излъчване.

Съпругата на Ямагучи доживява до 88 година, когато също умира от рак – на бъбреците и черния дроб. Самият Ямагучи доживява до забележителната възраст от 93 години и през по-голямата част от живота си рядко загатва обстоятелството, че е участвал и при двете атомни бомби. Първоначално той просто се записва като оживял от Нагасаки. Според една от дъщерите му, повода да не се записва и като оживял от Хирошима са били крешкото му здраве през по-голямата част от живота му, поради което усещаше, че ще бъде неуважително към многото хиляди друго хора, които нямаха толкоз шанс откъм здраве.

Веднъж през 80-те си години той промени позицията си и нарушава мълчанието си по въпроса с бомбите като публично подава молба да го признаят като оживял и от двата гърмежа, която бе и почетена от японското държавно управление през 2009 година, малко преди гибелта му. След това той посвещава остатъка от живота си на акция за разоръжаване страните от нуклеарните им оръжия. Той даже написва книга, в която споделя за своите прекарвания и която съдържа и доста стихотворения, които е написал за събитието.

Въпреки всичко, Ямагучи смяташе себе си за късметлия. Както той сподели малко преди гибелта си, „ Можех да умра в който и да е от двата дни. Всичко след тях е бонус. “