Как първият в света глобален търговец Якоб Фугер забогатява
За Грег Стайнмец роденият в Аугсбург, Германия, Якоб Фугер е „ първият човек, който реализира търговия в същински световен мащаб “. Стайнмец, някогашен сътрудник на The Wall Street Journal, показва профил на Фугер в биографията си от 2015 година The Richest Man Who Ever Lived. В диалог с DW той споделя, че по това време световната търговия на практика не съществувала, до момента в който немският император Карл V не разширил европейския надзор към Южна Америка по време на ръководството си като император на Свещената римска империя и крал на Испания през XVI век.
Нямало е необикновен свят, с който да се търгува “, отбелязва Стайнмец, с изключение на търговията с Индия и с това, което през днешния ден познаваме като Индонезия и Китай.
Но търговците можели да пътуват на запад едвам откакто Колумб открива Америка през 1492 година, което значи, че за европейците била позната „ единствено половината от земното кълбо “, а Фугер бил „ при започване на този феномен “, по-късно наименуван световна търговия.
Как образованието трансформира всичко
Роден в заможно аугсбургско семейство, чието благосъстояние стартира с дядо му – майстора тъкач Ханс Фугер, Якоб получава комерсиалното си образование във Венеция, Италия. Градът освен оформя усета му към Ренесанса, само че го среща и с пробив, който форсира възхода му: двойното счетоводство.
Тъй като по това време не съществували бизнес учебни заведения, споделя Стайнмец, комерсиалните семейства „ изпращали синовете си да стават чираци “, а германците търгували интензивно с Венеция.
Той придвижва всички тези венециански секрети, в това число двойното счетоводство, назад в Германия. И е първият в страната, който ползва тези съвременни способи “, споделя Стайнмец.
Благодарение на прецизната документи Фугер постоянно знаел в какво финансово положение се намира – за разлика от доста свои противници. Той построява и разследваща мрежа от сътрудници в огромните европейски градове и даже в дребни немски селища.
Хората му подавали информация посредством куриери и коне… тъй че той знаел за нещата преди съперниците си и можел да употребява това в своя изгода. Днес информацията е всичко – и тогава било по този начин “, споделя Стайнмец.
Банкер на императори
След гибелта на братята си Якоб Фугер поема едноличен надзор върху фамилното дружество през 1510 година и ускорява връзките му с Хабсбургската монархия, като нападателно кредитира императорите Максимилиан I и Карл V. В подмяна той получава достъп до доходоносни интервенции със сребро и мед в Тирол и в тогавашна Унгария. Той не има мините директно, само че държи права и дялове, които се оказват извънредно печеливши.
По това време Европа имала малко какво да предложи на Азия с изключение на благородни метали.
Европа не е изнасяла технологии или първокласни артикули “, изяснява Стайнмец. „ Но е разполагала със сребро, злато и мед – и точно там Фугер става незаместим. “
Медта зарежда една империя
Мартин Клюгер, основен изпълнителен шеф на издателство Context в Аугсбург и Нюрнберг и създател на няколко книги за семейството Фугер, споделя, че Индия – тогава софтуерно и стопански по-напред от Европа – страдала от продължителен дефицит на мед, което било „ извънреден шанс “ за минните ползи на Фугерите.
И моментът усилва това преимущество: „ Васко да Гама открива морския път до Индия през 1498 година, единствено три години откакто Фугерите стартират огромен рандеман на мед в Нойзол (днешна Банска Бистрица в Словакия). Търсенето внезапно нараства, а Фугерите държат предлагането “, споделя Клюгер.
Потреблението на мед пораства и в Европа – в корабостроенето, оръжейното произвеждане, домакинските съдове и монументалната архитектура. Клюгер отбелязва, че Хабсбургите и унгарската корона постоянно погасявали задължения, като предоставяли минни права, защото не разполагали с други средства.
Ограничените търговски знания на аристокрацията работили в интерес на Фугерите “, прибавя той.
Фугер също по този начин подсигурил, че могъщите, само че мощно задлъжнели длъжници не престават да заплащат. Стратегията му, съгласно Стайнмец, била „ да направи себе си незаместим “.
Император Максимилиан непрекъснато водел войни и трябвало да заплаща на наемници. Единственият, който можел да обезпечи пари бързо, когато Максимилиан имал потребност, бил Фугер. “
Наследство, което остава
Ларс Бьорнер, немски специалист по икономическа история, счита, че Фугер трансформира европейските финанси, тъй като убеждава папата да смекчи възбраната на Католическата черква за начисляване на лихви, което отваря пътя към актуалните кредитни практики.
Не е загадка, че папата също е обичал да извлича допустимо най-висока възвръщаемост. Независимо дали има възбрана за лихви или не “, сподели Бьорнер неотдавна пред немското публично радио Deutschlandfunk.
В подмяна, споделя той, Фугер получава дял от църковните доходи, в това число от противоречивата продажба на индулгенции, употребена за финансиране на базиликата „ Свети Петър “ в Рим – процедура, която в последна сметка провокира протестантския протест и Реформацията.
Най-видимото завещание на Фугер обаче се намира в родния му баварски град Аугсбург: така наречен Фугерай – първият в света комплекс за обществени жилища, учреден през 1521 година Той действа и през днешния ден и, както преди 500 години, жителите заплащат единствено алегоричен наем. Посетители от целия свят обикалят общността, която остава осезателен знак на неговото въздействие.
Историците правят оценка общото благосъстояние на Фугер на еквивалента на 300 – 400 милиарда $ през днешния ден (255 – 340 милиарда евро). В негово време това е представлявало сред 2% и 10% от целия стопански размер на Европа – и доста повече от настоящето благосъстояние на Илон Мъск или Джеф Безос, съпоставено с брутния вътрешен артикул на Съединени американски щати.
Докато модерни филантропи като Бил Гейтс се пробват да оформят наследството си посредством фондации, корпоративният историк Борис Гелен споделя пред DW, че е малко евентуално те да се приближат до дълготрайното влияние на Фугер.
Тяхното завещание няма да бъде толкоз значимо, колкото това на Фугер “, споделя той.
световна търговия исторически град история търговец
Нямало е необикновен свят, с който да се търгува “, отбелязва Стайнмец, с изключение на търговията с Индия и с това, което през днешния ден познаваме като Индонезия и Китай.
Но търговците можели да пътуват на запад едвам откакто Колумб открива Америка през 1492 година, което значи, че за европейците била позната „ единствено половината от земното кълбо “, а Фугер бил „ при започване на този феномен “, по-късно наименуван световна търговия.
Как образованието трансформира всичко
Роден в заможно аугсбургско семейство, чието благосъстояние стартира с дядо му – майстора тъкач Ханс Фугер, Якоб получава комерсиалното си образование във Венеция, Италия. Градът освен оформя усета му към Ренесанса, само че го среща и с пробив, който форсира възхода му: двойното счетоводство.
Тъй като по това време не съществували бизнес учебни заведения, споделя Стайнмец, комерсиалните семейства „ изпращали синовете си да стават чираци “, а германците търгували интензивно с Венеция.
Той придвижва всички тези венециански секрети, в това число двойното счетоводство, назад в Германия. И е първият в страната, който ползва тези съвременни способи “, споделя Стайнмец.
Благодарение на прецизната документи Фугер постоянно знаел в какво финансово положение се намира – за разлика от доста свои противници. Той построява и разследваща мрежа от сътрудници в огромните европейски градове и даже в дребни немски селища.
Хората му подавали информация посредством куриери и коне… тъй че той знаел за нещата преди съперниците си и можел да употребява това в своя изгода. Днес информацията е всичко – и тогава било по този начин “, споделя Стайнмец.
Банкер на императори
След гибелта на братята си Якоб Фугер поема едноличен надзор върху фамилното дружество през 1510 година и ускорява връзките му с Хабсбургската монархия, като нападателно кредитира императорите Максимилиан I и Карл V. В подмяна той получава достъп до доходоносни интервенции със сребро и мед в Тирол и в тогавашна Унгария. Той не има мините директно, само че държи права и дялове, които се оказват извънредно печеливши.
По това време Европа имала малко какво да предложи на Азия с изключение на благородни метали.
Европа не е изнасяла технологии или първокласни артикули “, изяснява Стайнмец. „ Но е разполагала със сребро, злато и мед – и точно там Фугер става незаместим. “
Медта зарежда една империя
Мартин Клюгер, основен изпълнителен шеф на издателство Context в Аугсбург и Нюрнберг и създател на няколко книги за семейството Фугер, споделя, че Индия – тогава софтуерно и стопански по-напред от Европа – страдала от продължителен дефицит на мед, което било „ извънреден шанс “ за минните ползи на Фугерите.
И моментът усилва това преимущество: „ Васко да Гама открива морския път до Индия през 1498 година, единствено три години откакто Фугерите стартират огромен рандеман на мед в Нойзол (днешна Банска Бистрица в Словакия). Търсенето внезапно нараства, а Фугерите държат предлагането “, споделя Клюгер.
Потреблението на мед пораства и в Европа – в корабостроенето, оръжейното произвеждане, домакинските съдове и монументалната архитектура. Клюгер отбелязва, че Хабсбургите и унгарската корона постоянно погасявали задължения, като предоставяли минни права, защото не разполагали с други средства.
Ограничените търговски знания на аристокрацията работили в интерес на Фугерите “, прибавя той.
Фугер също по този начин подсигурил, че могъщите, само че мощно задлъжнели длъжници не престават да заплащат. Стратегията му, съгласно Стайнмец, била „ да направи себе си незаместим “.
Император Максимилиан непрекъснато водел войни и трябвало да заплаща на наемници. Единственият, който можел да обезпечи пари бързо, когато Максимилиан имал потребност, бил Фугер. “
Наследство, което остава
Ларс Бьорнер, немски специалист по икономическа история, счита, че Фугер трансформира европейските финанси, тъй като убеждава папата да смекчи възбраната на Католическата черква за начисляване на лихви, което отваря пътя към актуалните кредитни практики.
Не е загадка, че папата също е обичал да извлича допустимо най-висока възвръщаемост. Независимо дали има възбрана за лихви или не “, сподели Бьорнер неотдавна пред немското публично радио Deutschlandfunk.
В подмяна, споделя той, Фугер получава дял от църковните доходи, в това число от противоречивата продажба на индулгенции, употребена за финансиране на базиликата „ Свети Петър “ в Рим – процедура, която в последна сметка провокира протестантския протест и Реформацията.
Най-видимото завещание на Фугер обаче се намира в родния му баварски град Аугсбург: така наречен Фугерай – първият в света комплекс за обществени жилища, учреден през 1521 година Той действа и през днешния ден и, както преди 500 години, жителите заплащат единствено алегоричен наем. Посетители от целия свят обикалят общността, която остава осезателен знак на неговото въздействие.
Историците правят оценка общото благосъстояние на Фугер на еквивалента на 300 – 400 милиарда $ през днешния ден (255 – 340 милиарда евро). В негово време това е представлявало сред 2% и 10% от целия стопански размер на Европа – и доста повече от настоящето благосъстояние на Илон Мъск или Джеф Безос, съпоставено с брутния вътрешен артикул на Съединени американски щати.
Докато модерни филантропи като Бил Гейтс се пробват да оформят наследството си посредством фондации, корпоративният историк Борис Гелен споделя пред DW, че е малко евентуално те да се приближат до дълготрайното влияние на Фугер.
Тяхното завещание няма да бъде толкоз значимо, колкото това на Фугер “, споделя той.
световна търговия исторически град история търговец
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ