Циничните формули за политическата реабилитация на г-н Борисов карат страната

Циничните формули за политическата реабилитация на господин Борисов карат страната към момента да се занимава с бъдещата политическа кариера на някогашния министър председател. А главните въпроси пред България в този момент са напълно други.

Хората желаят устойчиво ръководство, което не се оплита в персонални несъгласия, а взема решение проблемите на България. Ако такава вяра няма, гласуването може да стане углавен избор, от който печелят най-безсмислените партии.

Последното социологическо изследване на Маркет линкс от началото на август демонстрира – както мнозина се притесняваха – че вероятността в идващия парламент да има кардинално и устойчиво болшинство не е огромна. Особено спорен е първият съставен елемент – принципността.

Възможностите наподобяват следните:

Антикорупционно болшинство с русофилски детайл (ПП, Демократична България и БСП): Това ще е повтаряне на досегашното ръководство, изчистено от скрити лимонки като Има Такъв Народ, които наподобява най-сетне ще изчезнат от пейзажа. Проблемът тук ще е, че във връзка с войната в Украйна и едно такова ръководство няма по какъв начин да има единна и ясна позиция и ще би трябвало да разчита на някаква всъщност лицемерна формула. В държавното управление ‘Петков ” Българска социалистическа партия показваше своето друго мнение по тези въпроси, само че в действителност решенията бяха по-скоро в противоположна посока: България стана сериозен снабдител на боеприпаси за Украйна и бяха открити (временни поне) други възможности на съветския газ. Нещо сходно би могло да се чака и в новия парламент.

Евроатлантическо болшинство с корупционен детайл (, Движение за права и свободи, Политическа партия и ДБ): Мечтата на ГЕРБ и водача ѝ Бойко Борисов е тази – да се осъществя сходна необятна коалиция, която да го легитимира още веднъж в България, а за какво не и в Европа. Проблемът с тази коалиция е, че политическото гърне на Борисов е счупено на толкоз доста криви части, че и археолог с огромно самообладание и въображение не би могъл да ги съчлени в нещо обичайно. Опитите обаче не престават и понякога излиза някоя уродлива конструкция отдолу под ръцете на интелектуалци и политически ваятели.

Най-популярна е следната формула за възобновяване на гърнето: по-добре е да сме корумпирани, само че в Европейски Съюз, в сравнение с без корупция, само че в Евразийския съюз. Кой не би се съгласил с това изказване, в случай че това са единствените варианти?! Здравият разсъдък и дори моралът наподобява диктуват да бъде изработен компромис във връзка с Борисов в името на геополитическата ориентировка на страната.

Един неприличен мотив

Този мотив е срамно дори да се изрече в естествена страна, по тази причина и нормално ще го видите затулен зад витиевати интелектуалщини. Но всъщност той е капитулация пред корумпираната действителност – у нас е по този начин, пътищата се строят, като се раздават пари авансово и без конкурс на определени компании, граничният надзор е приватизиран, плажовете са концесионирани на мутрите, закачени сме за “Газпром ” завинаги и далаверите в хазарта са си нещо обикновено.

Всъщност този безсрамен по съществото си, само че известен мотив е повода две години след митингите от 2020 година страната към момента да се занимава с. В една естествена народна власт обществената сфера като цяло – в това число интелектуалците и експертите по пиар - от дълго време щяха да пратят Борисов в подобаващ отдих. Но даже и у нас, както и Кирил Петков сподели неотдавна, хоризонтът на Борисовата кариера е един – пенсиониране. И това е по този начин без значение от това дали в Европейски Съюз упорстват за подобен излаз или не. (Мнозинството от Европейски Съюз водачите биха откровено се зарадвали на подобен процес от положителни усеща към България).
Редакцията предлага
Моралната ущърбеност на счупеното гърне не се санира и от обстоятелството, че политическите съперници на Борисов също са правили морални взаимни отстъпки: дали своят вот за, коалирали се с Корнелия Нинова и така нататък Напоследък доста се спекулира с това по какъв начин изключително Демократична България трябвало да си посипе главата с пепел, че две трети от нейните гласоподаватели, които въобще отишли да гласоподават на втори тур на президентските избори, дали своят вот за Радев, а не за професор Герджиков. Сега не можели да стачкуват против Радев, защото те го избрали. Нито Демократична България е избрала Радев (друг е казусът, че Панов не се оказа сполучлив кандидат), нито е нелогично да се стачкува против някого, който завива мощно в русофилска посока, откакто преди този момент е приглушавал тези свои трендове.

Но в последна сметка Борисовото гърне си остава счупено, тъй като първата политическа алтернатива - Политическа партия, Демократична България, Българска социалистическа партия - няма да изведе България нито от Европейски Съюз, нито от НАТО. Т.е. формулата за реабилитацията на Борисов се базира на подправена алтернатива. Демократична България и Политическа партия са двете най-проевропейски сили у нас и с дейностите си дотук са го потвърдили – по-скоро ГЕРБ и Движение за права и свободи могат случайно да изкарат България от Европейски Съюз, в сравнение с държавно управление на Политическа партия и Демократична България. Моралната цена на лицемерието - че би трябвало да се търпят взаимни отстъпки в посока на електората на Българска социалистическа партия – е несъмнено висока. Но пък никога не е по-висока от това да се оправдава корупцията.

Освен двете съществени политически болшинства, има опция и за други теоретични колажи:

Мнозинство на рехабилитираната корупция с русофилски детайли (ГЕРБ, Движение за права и свободи, Възраждане, БСП)

ГЕРБ и Движение за права и свободи са показали, че могат да работят с партии като „ Атака “. „ Възраждане “ – въпреки и по-радикални – могат да бъдат вкарани в калъпа на златния пръст на Волен. По-трудно ще е с Българска социалистическа партия, което прави такова болшинство нереалистично.

Мнозинство всички на масата

На последно място би трябвало да се постави и тази опция – под напън на събитията да се образува експертно, технократско ръководство, което да носи отговорността за страната по време на войната. Това обаче в действителност ще е вид на втората опция, която беше към този момент задоволително оценена.

Голямото предизвикателство за главните партии на идния избор е по какъв начин да дадат вяра на гласоподавателите си за положителен избор, а не просто за гласоподаване срещу някого. За Политическа партия и Демократична България към този момент няма да е задоволително да убеждават хората да гласоподават против Борисов – за болшинството това към този момент е завършен въпрос, макар че протагонистът е към момента на сцената. Но и ГЕРБ са в сложна обстановка. В желанието си да оправдават Борисов по модела “и другите са маскари ” те наподобява ще водят извънредно отрицателна акция за Политическа партия с все по-фантастични изказвания за корупция. Парадоксалното е, че този негативизъм може да налее вода в мелницата само на „ Възраждане “ и групировката на Стефан Янев.

Даниел Смилов

Политическа партия и Демократична България би трябвало да защитят политическата посока на едно държавно управление, на което в действителност не му беше даден късмет да я осъществя – това няма да е лека задача. Но те имат един мощен коз и това е, че в действителност тандемът Политическа партия и Демократична България е единствената в действителност проевропейска политическа мощ у нас. ГЕРБ, макар названието си, в действителност жертват половината европейски полезности като господство на правото и правовата страна в името на спасяването на партийния си водач. В последна сметка проевропейска мощ с корупционен детайл може и да не е оксиморон, само че е най-малко политически куриоз, който мъчно се преглъща у нас, а още по-трудно в Европа. Може би е време ГЕРБ да се замислят и да предложат някаква по-смилаема политическа гарнитура.

Какво се чака от Политическа партия и Демократична България

Но в случай че Политическа партия и Демократична България желаят да се възползват от проевропейското си преимущество, то би трябвало да изиграят картите си мъдро и да подчертаят координацията и взаимоотношението между тях. Времето за предизборна коалиция бързо изтича, само че в случай че тя не се осъществя, има и други благоприятни условия, които биха засилили позициите им. Първо, би трябвало да е категорично ясно, освен, че ще ръководят дружно, само че че ще се борят и за първи мандат. Това значи, че в случай че Политическа партия не излезе независимо първа, ще образуват обща парламентарна група, с цел да сформират държавно управление.

Второ, държавното управление на Петков свърши една революционна стъпка към намаляването на неравенството в страната – промяната (макар и незавършена) на пенсионната система. Тази политика би трябвало да се продължи и с пакет от ограничения за понижаване на неравенствата сред София и провинцията. Битката през октомври няма да е за София, където нещата са по-скоро ясни: Политическа партия и Демократична България би трябвало да предложат действителни тласъци за развиване на останалите елементи от страната.

В последна сметка, главният въпрос на изборите през октомври в действителност ще бъде за проевропейската ориентировка на България. Но този въпрос не трябва да се подменя с опит да се легитимира още веднъж един злепоставен и подкупен модел поради противоречивите му искания за сякаш европейско развиване.

Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.