Цигарата догаря в пепелника! Палиш нова, а в главата ти

Цигарата догаря в пепелника! Палиш нова, а в главата ти бушуват пристрастености и нерадостни картини. Съжаляваш! Не знаеш защо, само че съжаляваш. Искаш да крещиш, само че нямаш глас да го направиш. Обичаш го и мисълта, че ще го загубиш те прави слаба и безпределно тъжна. Месеци наред живееш с вярата, че въпреки всичко любовта ще победи. Вярваш, че той ще осъзнае какъв брой скъп е в живота ти.

Затваряш очи! И единственото нещо, което виждаш е усмивката му. Страхотната му усмивка… И като подарък невероятните му сини очи, които блеснат всякога, щом те види. Обичаш метода, по който те гледа! Обичаш аромата на кожата му! Обичаш да чуваш гласа му! Обичаш загрижеността му! Обичаш всичко в него…

В живота му обаче има друга. Твърди, че я обича… И се пробва да те накара да повярваш в това. Не искаш! Не можеш! Страдаш, плачеш, надигаш се и падаш пак… Един ден споделя „ Реших, край… “ и светът ти рухва. Настоява, че виновността е напълно твоя, само че ти по този начин и не разбираш – какво, за какво, кога… Обичаш го и не искаш да повярваш, че в действителност това е краят.