Новият климат: 40°C e новото 30°C
Цербер и Харон влезнали в един бар и трансформирали Южна Европа в пъкъл. Двете горещи талази със заслужени имена на митологични същества от подземното царство застъпиха една след друга в средата на юли и затиснаха Южна Европа като капак на врящ казан, без да й разрешат да си поеме и глътка студен въздух в продължение на повече от две седмици. В същото време рисково горещи талази и в други краища на света донесоха върхове от над 50 градуса в Съединени американски щати, Китай, Северна Африка и на Арабския полуостров. При това неотдавна стартиралото климатично събитие " Ел Ниньо ", който има затоплящ резултат в световен мащаб, занапред ще се разпростира и прогнозите са идващото лято да бъде още по-горещо.
Дежурният спор дали се случва нещо изключително с климата или " то постоянно е имало жеги през юли " в тази ситуация е непотребен. Фактите са измерими и те ясно демонстрират, че в последното десетилетие в Европа, най-бързо затоплящият се континент в света, всяко лято е по-горещо от идващото, а броят на рисково горещите талази е повишен 3-4 пъти. Климатолозите са безапелационни, че наклонността ще продължи да се развива, а лета като актуалното и даже по-лоши ще са новото обикновено.
Така не става дума за това дали хората и инфраструктурата могат да се оправят в дни с доста високи летни температури, каквито исторически в района в действителност постоянно е имало. А дали могат да се оправят с доста повече, доста по-интензивни и доста по-дълги интервали с рискови температури, до момента в който " естествените " летни градуси също непрекъснато се повишават и " облекчението " след горещата вълна е от порядъка на 35°C.
Най-важният въпрос в този момент е този за акомодацията: има ли какво да създадат страните, градовете и обществата, с цел да предпазят стопанските системи и хората и да запазят качеството на живот в новия климат. Да, има:
Адаптирай, в случай че можеш
Светът се бори с климатичните промени с две съществени тактики. Едната са напъните за задържане на растежа на световните температури - това са ограниченията за декарбонизация, за понижаване на парниковите излъчвания, за повече чиста сила и така нататък Но даже те да сработят, ще са нужни десетилетия, преди да се усети осезателен климатичен резултат. Междувременно в деяние идва другата тактика - да приспособим стопанската система към новите условия и да се пригодим да живеем и в тях.
В Европа страни като Испания, Италия, Гърция, Франция и други работят за акомодация към този момент десетилетия. България изостава, макар че попада в район, който се прави оценка като изключително уязвим към всички рискови феномени - високи температури, горещи талази и суша, проливни дъждове и наводнения. Добрата вест е, че страната ни въпреки всичко има Национална тактика за акомодация към изменението на климата, която включва подробни ограничения на разнообразни равнища за секторите, които се чака да бъдат наранени от климатичните промени - те са, общо взето, всички. Лошата вест е, че тактиката се роди едвам през 2019 г, а в последвалите години с пандемия и политическа рецесия, напредъкът по нея наподобява най-малък, в случай че го има въобще, написа capital.
Малки разлики с голямо значение
Докато светът се бори да спре растежа на световните температури под 1.5°C над прединдустриалните равнища, Европа към този момент е приблизително с 2.3°C по-топла. В България покачването още е под това равнище, само че множеството климатични модели предвиждат то да доближи 3 или 4°C до 2080 година Зимите, класифицирани като студени в този момент, ще се случват по-рядко през 20-те години на XXI век и евентуално ще изчезнат изцяло до 80-те. Обратно, горещи лета ще има по-често и се чака съвсем всяко лято да бъде извънредно горещо през 80-те, написа в Националната тактика за акомодация към изменението на климата.
Няколко градуса по-високи средногодишни температури звучи лъжливо малко. Но това не значи, че междинните температури във всеки сезон ще се усилят с 3-4 градуса. В България да вземем за пример моделите демонстрират по-мека зима, по-хладна и влажна пролет и доста по-горещо лято. Ръстът също по този начин няма да е постоянен в страната - тук-там ще е доста по-голям. Така региони, които и в този момент страдат от летни жеги, е допустимо трайно да стартират да изпитват температури от над 40°C през лятото.
Защита за стопанската система
Дългосрочно горещите талази и трайно по-високите летни температури носят огромни опасности за секторите, които са основни за стопанската система и живота ни - като земеделие, превоз, енергетика. Много от културите, отглеждани през днешния ден в страната, не са подобаващи или приспособени за летни температури от 40 градуса и с времето евентуално ще би трябвало да се подменят с по-устойчиви сортове и даже с нови култури. Напояването и бързото модернизиране на поливната инфраструктура в България към този момент е незабавен въпрос. Мерки са нужни и за животновъдните стопанства - охлаждането им, напояването на животните и промяната на породите с по-издръжливи на парещ климат ще излиза от ден на ден на дневен ред с годините.
Енергийната инфраструктура също би трябвало да се приготви за все по-голяма консумация на ток за изстудяване. При задържане на температурите трайно над 35 градуса климатиците са единственото решение за дейно изстудяване, въпреки да основават други проблеми (например загряват в допълнение така и така прекомерно горещите градове). Но самите високи температури също могат да повредят енергийната инфраструктура, изключително в случай че е остаряла. Претоварване или огромни повреди в градовете могат да основат каскадни проблеми като нарушавания в климатизацията и придвижването на част от градския превоз - метро, трамваи, тролеи, работата на лечебни заведения, на бизнеса и така нататък
Прекият резултат от жегите в превоза също може да е многостранен - високите температури могат да повредят пътища, релси и други и да блокират работата на превозвачите и да доведат до загуби за тях, надлежно да обиден и потребителите: закъснели колета, дълги пътувания, дискомфорт. Адаптирането на транспортната инфраструктура и подмяната на материалите с устойчиви на доста високи температури ще е скъпо начинание. Това важи и за строителството, в което материалите, които не гълтам и отразяват топлината, енергийната успеваемост, озеленяването би трябвало да се трансфорат в норма.
Морският туризъм също е промишленост, която ще търпи големи вреди в цяла Южна Европа, в това число и в България. При над 40 градуса плажовете се трансформират не в разхладително, а в рисково място. Лесни решения няма, а за презастроеното българско Черноморие те ще са изключително сложни.
Всички тези браншове разчитат и на служащи навън, които са уязвими към топлинен стрес и би трябвало да помислят за отбраната им. Само през предишното лято в Европа над 60 хиляди души са умряли в резултат на горещите талази - това са над 90% от всички жертви на рисковите климатични прояви, а вредите са били за близо 20 млрд евро. Тези две цифри се чака да порастват дружно с покачването на междинните летни температури и на честотата на горещите талази.
Бързите и ефикасни ограничения
В огромните градове, които са и най-сложните за акомодация структури, горещите талази основават резултата на така наречен топлинен остров и вършат града още по-горещ. Има доста образци за положителни инфраструктурни решения, които носят облекчение (виж стр. 14), само че също по този начин изискват време и пари - изключително основаването на нова зелена (паркове, градини, озеленени зони) и синя (фонтани, градски езера и други водни басейни) инфраструктура в града. Но отвън персоналната грижа за себе си - всеки съгласно опциите си, има и други общностни ограничения, които не са скъпи, а изискват по-скоро креативност, предпочитание, организация и малко старания от страна на администрацията.
Сред тях са връзката с обществото и построяването на система за ранно предизвестие - изключително към уязвимите групи като възрастни хора, хора с хронични болести, домовете и центровете за бездомни хора и бежанци, учебните заведения и детските градини и други В тази група влизат и хората с ниски приходи, които постоянно работят при неприятни условия и нямат климатизирани домове и коли. В България тези групи са многочислени и въпреки здравият разсъдък да сочи, че хората би трябвало да могат да се грижат за себе и си и да се предпазят в рискови моменти, това постоянно не е напълно по този начин. Както отбелязва здравният експерт с експертиза в климатичните промени Зорница Спасова (виж изявление на стр. 16), измененията се случват бързо, а продължителните и доста интензивни горещи талази не са нещо, с което хората са привикнали. Те се нуждаят от предизвестия и увещание, че това не е " естествена " лятна горещина. Националната тактика планува основаването на такава система, само че тя към момента не е реалност.
Атина да вземем за пример, една от най-горещите столици в Европа, освен има предупредителна система със есемеси и известия по медиите, само че поддържа и телефонна линия за информация и насоки по какъв начин хората да се предпазят, както и за незабавни сигнали за здравни проблеми, основана със съдействие сред общината, клиниките в града и Червения кръст. Създаден е и специфичен уеб страница със препоръки по какъв начин да се предпазим при горещи талази и карта с климатизираните обществени места в града, в които хората могат да прекарат няколко часа при потребност - шопинг центрове, метростанции и даже особено основани " хладни центрове ". Градът е първият в Европа с общинска позиция " Главен шеф по горещините " (chief heat officer).
По време на горещи талази е доста значимо и обществените системи в градовете да реагират бързо и гъвкаво. Сред многото образци от други градове са да вземем за пример проведените доброволчески групи, които носят храна или пазарят на уязвими групи в рисковите интервали, ревизират самотно живеещи възрастни хора и така нататък В Гърция и Испания домове за деца и остарели хора, в случай че не са напълно климатизирани, поддържат най-малко една " студена " стая, в която всеки да прекарва най-малко по три часа в горещи талази - това е минимумът, от който човешкото тяло се нуждае, с цел да може да се охлади.
България е привикнала да мисли за себе си като за страна с сдържан климат и четири ясни сезона. Но това се трансформира доста бързо, a хората и системите е редно също да се трансформират, с цел да се приспособят. Може би най-важно е първо да отворим очите си: съгласно последните данни на Евробарометър климатичните промени са четвъртата най-важна за европейците тематика след инфлацията, войната и имиграцията. Но едвам под 4% от българите я категоризират за значима в подтекста на Европейски Съюз, страната или стопанската система, а още по-малко - в персонален проект. Причините за това са ясни, само че това не прави избора по-адекватен - климатът ще се промени и без да му обръщаме внимание. Колкото по-добре се подготвим обаче, толкоз по-малко мъчителен ще бъде преходът към него.
Адаптацията е сложна и скъпа, само че бездействието - още повече
Големите промени ще се случват в течение на години и десетилетия и ще изискват голям обществен и частен запас. Само за модернизацията и доизграждането на поливната инфраструктура в България да вземем за пример са нужни към 350 млн евро.
Но за това ще оказват помощ и европейските фондове като над 25% от бюджета на структурните фондове на Европейски Съюз към този момент са обвързани с дейности по изменение на климата, в това число и за акомодация. От друга страна, бездействието ще е доста по-скъпо. Според макроикономическия разбор в българската тактика за акомодация, в случай че не се ползват адаптационни ограничения, загубата на действителен Брутният вътрешен продукт към 2050 година ще е сред 1 и 3.5% - т.е. нищоправенето може да изтрие целия годишен стопански растеж на страната.
По-сериозен проблем за предприемането на ефикасни дейности е като че ли фактът, посочен директно и в самата тактика, че хората, бизнесът и администрациите не са добре осведомени за климатичните проблеми и съответните потребности за акомодация. На политическо равнище има схващане за евентуалните последствия от изменението на климата, написа в документа, само че точна прогноза по какъв начин те ще се проявят в другите браншове е доста мъчно да се направи. Още повече че както последствията, по този начин и ограниченията в един бранш ще рефлектират и в други. Това значи, че институциите би трябвало да вземат поради доста фактори и да работят в синхрон дружно - нещо, в което те потвърдено не са положителни. И това прави процесът още по-труден и нерешителен.
Дежурният спор дали се случва нещо изключително с климата или " то постоянно е имало жеги през юли " в тази ситуация е непотребен. Фактите са измерими и те ясно демонстрират, че в последното десетилетие в Европа, най-бързо затоплящият се континент в света, всяко лято е по-горещо от идващото, а броят на рисково горещите талази е повишен 3-4 пъти. Климатолозите са безапелационни, че наклонността ще продължи да се развива, а лета като актуалното и даже по-лоши ще са новото обикновено.
Така не става дума за това дали хората и инфраструктурата могат да се оправят в дни с доста високи летни температури, каквито исторически в района в действителност постоянно е имало. А дали могат да се оправят с доста повече, доста по-интензивни и доста по-дълги интервали с рискови температури, до момента в който " естествените " летни градуси също непрекъснато се повишават и " облекчението " след горещата вълна е от порядъка на 35°C.
Най-важният въпрос в този момент е този за акомодацията: има ли какво да създадат страните, градовете и обществата, с цел да предпазят стопанските системи и хората и да запазят качеството на живот в новия климат. Да, има:
Адаптирай, в случай че можеш
Светът се бори с климатичните промени с две съществени тактики. Едната са напъните за задържане на растежа на световните температури - това са ограниченията за декарбонизация, за понижаване на парниковите излъчвания, за повече чиста сила и така нататък Но даже те да сработят, ще са нужни десетилетия, преди да се усети осезателен климатичен резултат. Междувременно в деяние идва другата тактика - да приспособим стопанската система към новите условия и да се пригодим да живеем и в тях.
В Европа страни като Испания, Италия, Гърция, Франция и други работят за акомодация към този момент десетилетия. България изостава, макар че попада в район, който се прави оценка като изключително уязвим към всички рискови феномени - високи температури, горещи талази и суша, проливни дъждове и наводнения. Добрата вест е, че страната ни въпреки всичко има Национална тактика за акомодация към изменението на климата, която включва подробни ограничения на разнообразни равнища за секторите, които се чака да бъдат наранени от климатичните промени - те са, общо взето, всички. Лошата вест е, че тактиката се роди едвам през 2019 г, а в последвалите години с пандемия и политическа рецесия, напредъкът по нея наподобява най-малък, в случай че го има въобще, написа capital.
Малки разлики с голямо значение
Докато светът се бори да спре растежа на световните температури под 1.5°C над прединдустриалните равнища, Европа към този момент е приблизително с 2.3°C по-топла. В България покачването още е под това равнище, само че множеството климатични модели предвиждат то да доближи 3 или 4°C до 2080 година Зимите, класифицирани като студени в този момент, ще се случват по-рядко през 20-те години на XXI век и евентуално ще изчезнат изцяло до 80-те. Обратно, горещи лета ще има по-често и се чака съвсем всяко лято да бъде извънредно горещо през 80-те, написа в Националната тактика за акомодация към изменението на климата.
Няколко градуса по-високи средногодишни температури звучи лъжливо малко. Но това не значи, че междинните температури във всеки сезон ще се усилят с 3-4 градуса. В България да вземем за пример моделите демонстрират по-мека зима, по-хладна и влажна пролет и доста по-горещо лято. Ръстът също по този начин няма да е постоянен в страната - тук-там ще е доста по-голям. Така региони, които и в този момент страдат от летни жеги, е допустимо трайно да стартират да изпитват температури от над 40°C през лятото.
Защита за стопанската система
Дългосрочно горещите талази и трайно по-високите летни температури носят огромни опасности за секторите, които са основни за стопанската система и живота ни - като земеделие, превоз, енергетика. Много от културите, отглеждани през днешния ден в страната, не са подобаващи или приспособени за летни температури от 40 градуса и с времето евентуално ще би трябвало да се подменят с по-устойчиви сортове и даже с нови култури. Напояването и бързото модернизиране на поливната инфраструктура в България към този момент е незабавен въпрос. Мерки са нужни и за животновъдните стопанства - охлаждането им, напояването на животните и промяната на породите с по-издръжливи на парещ климат ще излиза от ден на ден на дневен ред с годините.
Енергийната инфраструктура също би трябвало да се приготви за все по-голяма консумация на ток за изстудяване. При задържане на температурите трайно над 35 градуса климатиците са единственото решение за дейно изстудяване, въпреки да основават други проблеми (например загряват в допълнение така и така прекомерно горещите градове). Но самите високи температури също могат да повредят енергийната инфраструктура, изключително в случай че е остаряла. Претоварване или огромни повреди в градовете могат да основат каскадни проблеми като нарушавания в климатизацията и придвижването на част от градския превоз - метро, трамваи, тролеи, работата на лечебни заведения, на бизнеса и така нататък
Прекият резултат от жегите в превоза също може да е многостранен - високите температури могат да повредят пътища, релси и други и да блокират работата на превозвачите и да доведат до загуби за тях, надлежно да обиден и потребителите: закъснели колета, дълги пътувания, дискомфорт. Адаптирането на транспортната инфраструктура и подмяната на материалите с устойчиви на доста високи температури ще е скъпо начинание. Това важи и за строителството, в което материалите, които не гълтам и отразяват топлината, енергийната успеваемост, озеленяването би трябвало да се трансфорат в норма.
Морският туризъм също е промишленост, която ще търпи големи вреди в цяла Южна Европа, в това число и в България. При над 40 градуса плажовете се трансформират не в разхладително, а в рисково място. Лесни решения няма, а за презастроеното българско Черноморие те ще са изключително сложни.
Всички тези браншове разчитат и на служащи навън, които са уязвими към топлинен стрес и би трябвало да помислят за отбраната им. Само през предишното лято в Европа над 60 хиляди души са умряли в резултат на горещите талази - това са над 90% от всички жертви на рисковите климатични прояви, а вредите са били за близо 20 млрд евро. Тези две цифри се чака да порастват дружно с покачването на междинните летни температури и на честотата на горещите талази.
Бързите и ефикасни ограничения
В огромните градове, които са и най-сложните за акомодация структури, горещите талази основават резултата на така наречен топлинен остров и вършат града още по-горещ. Има доста образци за положителни инфраструктурни решения, които носят облекчение (виж стр. 14), само че също по този начин изискват време и пари - изключително основаването на нова зелена (паркове, градини, озеленени зони) и синя (фонтани, градски езера и други водни басейни) инфраструктура в града. Но отвън персоналната грижа за себе си - всеки съгласно опциите си, има и други общностни ограничения, които не са скъпи, а изискват по-скоро креативност, предпочитание, организация и малко старания от страна на администрацията.
Сред тях са връзката с обществото и построяването на система за ранно предизвестие - изключително към уязвимите групи като възрастни хора, хора с хронични болести, домовете и центровете за бездомни хора и бежанци, учебните заведения и детските градини и други В тази група влизат и хората с ниски приходи, които постоянно работят при неприятни условия и нямат климатизирани домове и коли. В България тези групи са многочислени и въпреки здравият разсъдък да сочи, че хората би трябвало да могат да се грижат за себе и си и да се предпазят в рискови моменти, това постоянно не е напълно по този начин. Както отбелязва здравният експерт с експертиза в климатичните промени Зорница Спасова (виж изявление на стр. 16), измененията се случват бързо, а продължителните и доста интензивни горещи талази не са нещо, с което хората са привикнали. Те се нуждаят от предизвестия и увещание, че това не е " естествена " лятна горещина. Националната тактика планува основаването на такава система, само че тя към момента не е реалност.
Атина да вземем за пример, една от най-горещите столици в Европа, освен има предупредителна система със есемеси и известия по медиите, само че поддържа и телефонна линия за информация и насоки по какъв начин хората да се предпазят, както и за незабавни сигнали за здравни проблеми, основана със съдействие сред общината, клиниките в града и Червения кръст. Създаден е и специфичен уеб страница със препоръки по какъв начин да се предпазим при горещи талази и карта с климатизираните обществени места в града, в които хората могат да прекарат няколко часа при потребност - шопинг центрове, метростанции и даже особено основани " хладни центрове ". Градът е първият в Европа с общинска позиция " Главен шеф по горещините " (chief heat officer).
По време на горещи талази е доста значимо и обществените системи в градовете да реагират бързо и гъвкаво. Сред многото образци от други градове са да вземем за пример проведените доброволчески групи, които носят храна или пазарят на уязвими групи в рисковите интервали, ревизират самотно живеещи възрастни хора и така нататък В Гърция и Испания домове за деца и остарели хора, в случай че не са напълно климатизирани, поддържат най-малко една " студена " стая, в която всеки да прекарва най-малко по три часа в горещи талази - това е минимумът, от който човешкото тяло се нуждае, с цел да може да се охлади.
България е привикнала да мисли за себе си като за страна с сдържан климат и четири ясни сезона. Но това се трансформира доста бързо, a хората и системите е редно също да се трансформират, с цел да се приспособят. Може би най-важно е първо да отворим очите си: съгласно последните данни на Евробарометър климатичните промени са четвъртата най-важна за европейците тематика след инфлацията, войната и имиграцията. Но едвам под 4% от българите я категоризират за значима в подтекста на Европейски Съюз, страната или стопанската система, а още по-малко - в персонален проект. Причините за това са ясни, само че това не прави избора по-адекватен - климатът ще се промени и без да му обръщаме внимание. Колкото по-добре се подготвим обаче, толкоз по-малко мъчителен ще бъде преходът към него.
Адаптацията е сложна и скъпа, само че бездействието - още повече
Големите промени ще се случват в течение на години и десетилетия и ще изискват голям обществен и частен запас. Само за модернизацията и доизграждането на поливната инфраструктура в България да вземем за пример са нужни към 350 млн евро.
Но за това ще оказват помощ и европейските фондове като над 25% от бюджета на структурните фондове на Европейски Съюз към този момент са обвързани с дейности по изменение на климата, в това число и за акомодация. От друга страна, бездействието ще е доста по-скъпо. Според макроикономическия разбор в българската тактика за акомодация, в случай че не се ползват адаптационни ограничения, загубата на действителен Брутният вътрешен продукт към 2050 година ще е сред 1 и 3.5% - т.е. нищоправенето може да изтрие целия годишен стопански растеж на страната.
По-сериозен проблем за предприемането на ефикасни дейности е като че ли фактът, посочен директно и в самата тактика, че хората, бизнесът и администрациите не са добре осведомени за климатичните проблеми и съответните потребности за акомодация. На политическо равнище има схващане за евентуалните последствия от изменението на климата, написа в документа, само че точна прогноза по какъв начин те ще се проявят в другите браншове е доста мъчно да се направи. Още повече че както последствията, по този начин и ограниченията в един бранш ще рефлектират и в други. Това значи, че институциите би трябвало да вземат поради доста фактори и да работят в синхрон дружно - нещо, в което те потвърдено не са положителни. И това прави процесът още по-труден и нерешителен.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ