Защо Централната банка на Япония може да предизвика бурна пазарна реакция?
Централната банка на Япония е покрай инфлексна точка.
Това се случва в интервал, в който централните банки по света стягат паричната си политика в опит да лимитират рекордно високата инфлация.
Централната банка на Швейцария беше една от следващите огромни централни банки, които се включиха в тази наклонност, изненадвайки през предишния месец пазарите с първо покачване на лихвите от 15 години.
Централната банка на Швейцария подвигна главната си рента с 50 базисни пункта, а този неочакван ход оскъпи швейцарския франк до най-високото му равнище по отношение на еврото от близо два месеца.
Япония обаче избра да поддържа облекчена парична политика и да се концентрира върху контрола на лихвената крива. Третата най-голяма стопанска система в света е заседнала от доста години в среда на невисок напредък и ниска инфлация, а от време на време и на дефлация, което значи, че Централната банка на Япония поддържа акомодативна политика в опит да подтиква мудната стопанска система на страната.
Централната банка трябваше да закупи държавни облигации за към 15 трлн. японски йени (110 милиарда долара) през юни, което я прави единствената огромна централна банка, която към момента поддържа забележителна стратегия за изкупуване на активи.
Общата инфлация в Япония е малко над таргета на централната банка от 2%, до момента в който главната инфлация е на равнище от 0.8%, тъй че централната банка не е подложена на същия инфлационен напън, както доста други на Запад.
Централната банка на Япония неведнъж удостоверява своя ангажимент за отбягване на дефлацията, която остава главната спънка пред паричната политика в Япония. Централната банка чака растежът в потребителските цени да се забави в средносрочен проект, откакто въздействието на цените на енергийните артикули върху общата инфлация стартира да отслабва.
Ако тази оценка обаче се окаже неправилна и Централната банка на Япония бъде принудена да подвига лихвите, това може да провокира вълнообразен резултат на международните пазари.
Голяма част от това зависи от „ отвореността “ на финансовата сметка на страната (нейния платежен баланс) и степента, в която потоците са повлияни от измененията в лихвените проценти другаде, споделя пред CNBC Нийл Шиъринг, старши икономист в Capital Economics.
“Япония е отворена към международните финансови потоци и освен това състояние, откакто доходността по държавните облигации в други страни се увеличи, Централната банка на Япония открива, че задължението й към надзор над лихвената крива, или поддържане на доходността на 10-годишните японски държавни облигации в границите на 25 базисни пункта от двете страни на нулата, е подложен на тест от страна на вложителите по света,” споделя Шиъринг.
Самоналоженият от банката таван върху доходността по държавните облигации оказва помощ за поддържането на ниски разноски за кредитиране в стопанската система, което кардинално поддържа икономическия напредък.
“Разпродажбите на международните пазари в последно време покачиха доходността по 10-годишните японски държавни облигации съвсем до горния предел на обхвата на банката, принуждавайки я да купува все по-големи количества държавен дълг, с цел да поддържа своя таргет – по някои оценки, в случай че банката продължи да купува с тези темпове, тя би имала целия пазар на издадени японски държавни облигации в границите на година,” споделя Шиъринг.
Централната банка на Япония продължи да пази таргета си за доходността по държавния дълг, макар че инерцията на международните пазари води до по-високи лихви, а това разминаване докара до внезапно поевтиняване на японската йена.
Шиъринг показва, че до момента в който Централната банка на Китай постанова финансови ограничавания, с цел да резервира въздействие върху валутата и паричната си политика, релативно отворената финансова сметка на Япония значи, че тя не може да управлява йената, до момента в който резервира суверенитет върху паричната политика.
На процедура, Централната банка на Япония може да поддържа закрепената рентабилност на облигациите, като изкупува неограничени количества облигации, изпращайки йената в низходяща серпантина, или може да защищити валутата от дестабилизиращо обезценяване, само че не може да ръководи и двете по едно и също време.
От Capital Economics чакат Япония да направи известно оттегляне от контрола на лихвената крива, като усили таргет обхвата, което може да накара вложителите да тестват решимостта й да резервира позиции при новия обхват. На фона на повишаващите се лихви по света, това би могло в допълнение да обезцени йената.
“Разбира се, доста по-евтината валута би могла да окаже позитивен резултат върху стопанската система, която изпитва усложнения с излизането от три десетилетия на инфлация, само че огромните и бързи валутни съмнения може да бъдат дестабилизиращи,” счита Шиъринг.
“В някакъв стадий нещо би трябвало да поддаде – или тъй като счетоводният баланс е подложен под напън, или тъй като привнесената инфлация се трансформира в проблем.”
Тъй като дефлацията като цяло кара фирмите и потребителите да отсрочват вложения и покупки, Централната банка на Япония работи от години за връщането на инфлацията до нейния таргет от 2% за обновяване на индустриалния потенциал и ритъм на напредък.
Трайното количествено улеснение от страна на Централната банка на Япония може също по този начин да докара до обилни последици за локалните и интернационалните пазари.
Ограничавайки покачването на доходността при по-дългосрочните държавни облигации, централната банка рискува да тласне инфлацията оттатък своята първична цел, съгласно Чарлз-Хенри Мончау, старши капиталов шеф на Syz Bank.
Разминаването в доходността, спрямо други развити страни, които стягат паричната политика, обезценява йената. Междувременно, поддържането на доходността по държавните облигации изкуствено посредством изкупуването на големи количества пречи на Централната банка на Япония да вдигне лихвите, което е главният способ за ограничение на високата инфлация.
Според Мончау, всичко това дружно би могло да сътвори условия за инфлация, която “внезапно да излезе отвън надзор, което допуска наложително поправяне на пазара на облигации.”
Поддържането на облекчена парична политика непременно също по този начин би могло да сътвори опасности в интернационален проект.
“Поевтиняването на йената би могло да разпали валутни войни в Азия, което, от своя страна, да докара до поддържане на възходящата инфлация в прилежащи страни, до увеличение на разноските за обслужване на техния дълг, деноминиран в долари, а оттова да усили риска от дефолт на не толкоз кредитоспособни страни,” споделя Мончау.
“Друга интернационална последица с още по-големи затруднения е рискът от ненадейно прекъсване на валутната търговия от вида carry trade. Това е тактика, при която вложителите се стремят да печелят от разликите сред главните лихвени проценти на две страни.
“Например, тактиката ‘дълъг бразилски реал, къса йена’ към този момент е донесла 35% рентабилност тази година. Рискът при този вид тактика обаче е неочакваното превръщане на наклонността,” изяснява Мончау.
“Ако йената нарастне и/или доходността по японските държавни облигации нарасне, съществува риск от ненадейно превръщане на тази наклонност и разпродажба на рискови активи.”
Това би улеснило паническите разпродажби на акции, насилствената продажба на долари и скок в доходността по щатските държавни облигации поради покачването на доходността по японските, споделя той, което пък би могло да задълбочи болката при рисковите активи и да ускори риска от криза.
“Мрачният сюжет, разказан нагоре, надалеч не е сигурен. Първо, несъответствията, основани от японските управляващи, са изтъквани от доста години без това да докара до някакъв сходен случай на пазарите,” отбелязва Мончау.
“Въпреки това, актуалната обстановка при японските държавни облигации, в подтекста на висока пазарна волатилност, е меко казано рискова. А всяко напрежение на пазарите поради края на количественото улеснение в Япония би могло да има друга последица за интернационалните финансови пазари – загубата на доверие към паричните политики на централните банки.”
Това се случва в интервал, в който централните банки по света стягат паричната си политика в опит да лимитират рекордно високата инфлация.
Централната банка на Швейцария беше една от следващите огромни централни банки, които се включиха в тази наклонност, изненадвайки през предишния месец пазарите с първо покачване на лихвите от 15 години.
Централната банка на Швейцария подвигна главната си рента с 50 базисни пункта, а този неочакван ход оскъпи швейцарския франк до най-високото му равнище по отношение на еврото от близо два месеца.
Япония обаче избра да поддържа облекчена парична политика и да се концентрира върху контрола на лихвената крива. Третата най-голяма стопанска система в света е заседнала от доста години в среда на невисок напредък и ниска инфлация, а от време на време и на дефлация, което значи, че Централната банка на Япония поддържа акомодативна политика в опит да подтиква мудната стопанска система на страната.
Централната банка трябваше да закупи държавни облигации за към 15 трлн. японски йени (110 милиарда долара) през юни, което я прави единствената огромна централна банка, която към момента поддържа забележителна стратегия за изкупуване на активи.
Общата инфлация в Япония е малко над таргета на централната банка от 2%, до момента в който главната инфлация е на равнище от 0.8%, тъй че централната банка не е подложена на същия инфлационен напън, както доста други на Запад.
Централната банка на Япония неведнъж удостоверява своя ангажимент за отбягване на дефлацията, която остава главната спънка пред паричната политика в Япония. Централната банка чака растежът в потребителските цени да се забави в средносрочен проект, откакто въздействието на цените на енергийните артикули върху общата инфлация стартира да отслабва.
Ако тази оценка обаче се окаже неправилна и Централната банка на Япония бъде принудена да подвига лихвите, това може да провокира вълнообразен резултат на международните пазари.
Голяма част от това зависи от „ отвореността “ на финансовата сметка на страната (нейния платежен баланс) и степента, в която потоците са повлияни от измененията в лихвените проценти другаде, споделя пред CNBC Нийл Шиъринг, старши икономист в Capital Economics.
“Япония е отворена към международните финансови потоци и освен това състояние, откакто доходността по държавните облигации в други страни се увеличи, Централната банка на Япония открива, че задължението й към надзор над лихвената крива, или поддържане на доходността на 10-годишните японски държавни облигации в границите на 25 базисни пункта от двете страни на нулата, е подложен на тест от страна на вложителите по света,” споделя Шиъринг.
Самоналоженият от банката таван върху доходността по държавните облигации оказва помощ за поддържането на ниски разноски за кредитиране в стопанската система, което кардинално поддържа икономическия напредък.
“Разпродажбите на международните пазари в последно време покачиха доходността по 10-годишните японски държавни облигации съвсем до горния предел на обхвата на банката, принуждавайки я да купува все по-големи количества държавен дълг, с цел да поддържа своя таргет – по някои оценки, в случай че банката продължи да купува с тези темпове, тя би имала целия пазар на издадени японски държавни облигации в границите на година,” споделя Шиъринг.
Централната банка на Япония продължи да пази таргета си за доходността по държавния дълг, макар че инерцията на международните пазари води до по-високи лихви, а това разминаване докара до внезапно поевтиняване на японската йена.
Шиъринг показва, че до момента в който Централната банка на Китай постанова финансови ограничавания, с цел да резервира въздействие върху валутата и паричната си политика, релативно отворената финансова сметка на Япония значи, че тя не може да управлява йената, до момента в който резервира суверенитет върху паричната политика.
На процедура, Централната банка на Япония може да поддържа закрепената рентабилност на облигациите, като изкупува неограничени количества облигации, изпращайки йената в низходяща серпантина, или може да защищити валутата от дестабилизиращо обезценяване, само че не може да ръководи и двете по едно и също време.
От Capital Economics чакат Япония да направи известно оттегляне от контрола на лихвената крива, като усили таргет обхвата, което може да накара вложителите да тестват решимостта й да резервира позиции при новия обхват. На фона на повишаващите се лихви по света, това би могло в допълнение да обезцени йената.
“Разбира се, доста по-евтината валута би могла да окаже позитивен резултат върху стопанската система, която изпитва усложнения с излизането от три десетилетия на инфлация, само че огромните и бързи валутни съмнения може да бъдат дестабилизиращи,” счита Шиъринг.
“В някакъв стадий нещо би трябвало да поддаде – или тъй като счетоводният баланс е подложен под напън, или тъй като привнесената инфлация се трансформира в проблем.”
Тъй като дефлацията като цяло кара фирмите и потребителите да отсрочват вложения и покупки, Централната банка на Япония работи от години за връщането на инфлацията до нейния таргет от 2% за обновяване на индустриалния потенциал и ритъм на напредък.
Трайното количествено улеснение от страна на Централната банка на Япония може също по този начин да докара до обилни последици за локалните и интернационалните пазари.
Ограничавайки покачването на доходността при по-дългосрочните държавни облигации, централната банка рискува да тласне инфлацията оттатък своята първична цел, съгласно Чарлз-Хенри Мончау, старши капиталов шеф на Syz Bank.
Разминаването в доходността, спрямо други развити страни, които стягат паричната политика, обезценява йената. Междувременно, поддържането на доходността по държавните облигации изкуствено посредством изкупуването на големи количества пречи на Централната банка на Япония да вдигне лихвите, което е главният способ за ограничение на високата инфлация.
Според Мончау, всичко това дружно би могло да сътвори условия за инфлация, която “внезапно да излезе отвън надзор, което допуска наложително поправяне на пазара на облигации.”
Поддържането на облекчена парична политика непременно също по този начин би могло да сътвори опасности в интернационален проект.
“Поевтиняването на йената би могло да разпали валутни войни в Азия, което, от своя страна, да докара до поддържане на възходящата инфлация в прилежащи страни, до увеличение на разноските за обслужване на техния дълг, деноминиран в долари, а оттова да усили риска от дефолт на не толкоз кредитоспособни страни,” споделя Мончау.
“Друга интернационална последица с още по-големи затруднения е рискът от ненадейно прекъсване на валутната търговия от вида carry trade. Това е тактика, при която вложителите се стремят да печелят от разликите сред главните лихвени проценти на две страни.
“Например, тактиката ‘дълъг бразилски реал, къса йена’ към този момент е донесла 35% рентабилност тази година. Рискът при този вид тактика обаче е неочакваното превръщане на наклонността,” изяснява Мончау.
“Ако йената нарастне и/или доходността по японските държавни облигации нарасне, съществува риск от ненадейно превръщане на тази наклонност и разпродажба на рискови активи.”
Това би улеснило паническите разпродажби на акции, насилствената продажба на долари и скок в доходността по щатските държавни облигации поради покачването на доходността по японските, споделя той, което пък би могло да задълбочи болката при рисковите активи и да ускори риска от криза.
“Мрачният сюжет, разказан нагоре, надалеч не е сигурен. Първо, несъответствията, основани от японските управляващи, са изтъквани от доста години без това да докара до някакъв сходен случай на пазарите,” отбелязва Мончау.
“Въпреки това, актуалната обстановка при японските държавни облигации, в подтекста на висока пазарна волатилност, е меко казано рискова. А всяко напрежение на пазарите поради края на количественото улеснение в Япония би могло да има друга последица за интернационалните финансови пазари – загубата на доверие към паричните политики на централните банки.”
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ