Цените в Германия се повишават бързо - точно както e

Цените в Германия се покачват бързо - тъкмо както e било и преди половин век. Какви са приликите и разликите сред настоящето повишаване и инфлацията през седемдесетте години на предишния век?

Инфлацията преди 50 години и през днешния ден - прилики и разлики

" Плащате ли по-високи? ", пита телевизионният кореспондент германка на входа на дома ѝ. Тя изважда от джоба си уведомление от пощата и споделя: " Досега плащахме 40 марки на месец, а занапред нататък ще плащаме 80 марки. Това е двойно повече. "

Единствено другата валута подсказва, че става въпрос за ефирен репортаж от архива на ARD. И следното изявление умерено би могло да бъде направено от: " Енергийната рецесия визира всички страни от западния свят ". Но тези думи са на бившия канцлер Вили Бранд, също по този начин социалдемократ, с които той насърчава германците за " неделя без коли " през ноември 1973 година. 

Исторически паралели

За професора по стопанска система Петер Тилман от университета в Гисен паралелите сред 1970-те години и днешната обстановка са явни. " Тогава цената на петрола се увеличи четири пъти, а в този момент се следи мощно нарастване на цените, изключително на газа. " И тогава, и през днешния ден ценовият потрес се следи в целия свят.
Редакцията предлага
Еберхард Фламер има към момента явен спомен за. По това време той е на 20 години и преди малко е приключил стажа си в банка. За няколко дни цената на бензиностанцията се удвоява до над една марка. Цената на литър нафта за отопление - изравя той от спомените си тази информация - тогава е скочила от 10 на цели 60 пфенига. И доста хора били принудени да изключат отоплението.

Обществото реагирало предизвикателно: " Петролните богове в Близкия изток се трансфораха във врагове. Нека си ядат и пият петрола, ние повече няма да им го желаеме ". Така разказва той настроенията по това време. Следващите седмици и месеци ще покажат дали немското общество ще отвърне по сходен метод на актуалната рецесия.

Уроците, които централните банки научиха

Тогава скачащите цени на силата доведоха до нови рекордни равнища на инфлацията. През декември 1973 година цените нарастват със 7,9% - тъкмо толкоз, колкото и предишния месец. Както тогава, по този начин и сега икономическата логичност повелява при внезапно повишаване на цените емисионните банки да спират  посредством повдигане на лихвените проценти. По въпроса по кое време тъкмо е подобаващият миг за това и с какъв брой да бъде увеличен лихвеният процент мненията постоянно са се различавали.

Експертът Тилман вижда преимуществата на сегашното точно в насъбрания исторически опит. По това време, споделя той, в и Европа стана ясно, че прекомерно неувереният метод единствено би довел до още по-големи проблеми. " Поне американският Федерален запас си взе поука ", споделя Тилман. Той упорства за решителни дейности и на Европейската централна банка (ЕЦБ). Миналата седмица регулаторите във Франкфурт взеха решение за най-голямото нарастване на лихвения % в досегашната си история. Основният лихвен % се повиши с 0,75 процентни пункта до 1,25 %.     

Връща ли се всеобщата безработица?

обаче е отрова за икономическото развиване и може да докара до повишение на нивото на безработица. Точно това се случило преди към 50 години, когато броят на безработните повишен от 273 000 (1973 г.) до 1,1 милиона (1975 г.) за извънредно малко време.

През септември инфлацията в Германия доближи 10% на годишна база

Но точно тук се крие и най-голямата разлика. Вместо съкращения на личния състав, през днешния ден главните проблеми са демографските промени и. Най-добрият образец за това е някогашният стажант в банка Еберхард Фламер, който от десетилетия ръководи компания за доставки за автомобилната промишленост с 1300 чиновници по целия свят. През последните години той е положил доста старания за образование и повишение на квалификацията в нея. 

Завръщането на всеобщата безработица наподобява изключено и това е успокоително. Но ще остане ли инфлацията наш сателит за по-дълго време? " Криза, която е едвам в своето начало, не трябва да се подценява. " Тези думи на Вили Бранд евентуално също през днешния ден могат да бъдат повторени буквално от Олаф Шолц.