Инфлацията ускори темпо и достигна двегодишен връх
Цените порастват с 5,6% на годишна база, образованието и облеклото водят повишаването
Годишната инфлация в България през септември 2025 година се е ускорила до 5,6%, откакто през август беше 5,3%, демонстрират последните данни на Националния статистически институт (НСИ). Това е най-високото равнище от октомври 2023 година насам.
На месечна база обаче цените отбелязват лек спад - дефлация от 0,8%, което значи, че приблизително през септември някои артикули и услуги са поевтинели спрямо август.
Средногодишна инфлация и насъбрани стойности
Средногодишната инфлация за интервала октомври 2024 - септември 2025 година по отношение на същия интервал година по-рано е 3,8%, а от началото на годината цените у нас са се повишили с 3,4%.
Натрупаната инфлация за последните три години (септември 2025 по отношение на септември 2022 г.) доближава 13,5%, а за последните пет години - цели 41,1%, сочи статистиката.
От Национален статистически институт означават, че към този момент повече от две години (28 месеца) инфлацията у нас остава едноцифрена, като наклонността е към последователно закъснение. За първи път под 10% тя пада през юни 2023 година (8,7%), след рекордния пик от 18,7% през септември 2022 година
Какво нараства и какво поевтинява
През септември най-сериозно повишаване има в групата " Образование " - с 4,5%, което се изяснява със старта на образователната година. Повишение се регистрира и при " Облекло и обувки " (с 1%), както и при " Разнообразни артикули и услуги ", " Съобщения ", и " Алкохол и тютюневи произведения " - с сред 0,3 и 0,5 на 100.
Най-осезаемо поевтиняване има при " Развлечения и просвета " - с близо 9,9%, както и при " Ресторанти и хотели " (с 0,9%) и " Хранителни артикули и безалкохолни питиета " (с 0,1%). Без смяна остават цените в групите " Транспорт " и " Здравеопазване ".
Европейската инфлация и еврозоната
По хармонизирания показател на потребителските цени (HICP), който мери инфлацията по общи стандарти за целия Европейски съюз, цените у нас през септември понижават с 0,6% на месечна база.
На годишна база обаче хармонизираната инфлация се форсира до 4,1%, по отношение на 3,5% през август - най-високото равнище от декември 2023 година
От началото на 2025 година тя е 2,7%, а средногодишно - 3,1%. Този индикатор е от основно значение за присъединението на България към еврозоната, защото критериите изискват инфлацията у нас да не надвишава с повече от 1,5 процентни пункта междинната на трите страни от Европейски Съюз с най-ниска инфлация.
Цените за семействата и дребната кошница
По данни на Национален статистически институт, показателят на цените за така наречен " дребна потребителска кошница " - която включва най-често купуваните артикули и услуги от семействата с ниски приходи - остава без смяна по отношение на август.
От началото на годината обаче дребната кошница е поскъпнала с 4,7%. В рамките на нея най-голямо нарастване се регистрира при нехранителните артикули (с 0,3%) и услугите (с 0,1%), до момента в който храните леко поевтиняват (с 0,1%).
Средногодишни стойности и трендове
Средногодишната инфлация (по HICP) от началото на 2024 година следва непрекъсната наклонност на закъснение - от 7,8% през януари 2024 година до 2,9% през август 2025 година
След малко покачване през юни и юли (до 2,8%), през септември индикаторът остава постоянен, което демонстрира, че натискът върху цените последователно отслабва.
Годишната инфлация в България през септември 2025 година се е ускорила до 5,6%, откакто през август беше 5,3%, демонстрират последните данни на Националния статистически институт (НСИ). Това е най-високото равнище от октомври 2023 година насам.
На месечна база обаче цените отбелязват лек спад - дефлация от 0,8%, което значи, че приблизително през септември някои артикули и услуги са поевтинели спрямо август.
Средногодишна инфлация и насъбрани стойности
Средногодишната инфлация за интервала октомври 2024 - септември 2025 година по отношение на същия интервал година по-рано е 3,8%, а от началото на годината цените у нас са се повишили с 3,4%.
Натрупаната инфлация за последните три години (септември 2025 по отношение на септември 2022 г.) доближава 13,5%, а за последните пет години - цели 41,1%, сочи статистиката.
От Национален статистически институт означават, че към този момент повече от две години (28 месеца) инфлацията у нас остава едноцифрена, като наклонността е към последователно закъснение. За първи път под 10% тя пада през юни 2023 година (8,7%), след рекордния пик от 18,7% през септември 2022 година
Какво нараства и какво поевтинява
През септември най-сериозно повишаване има в групата " Образование " - с 4,5%, което се изяснява със старта на образователната година. Повишение се регистрира и при " Облекло и обувки " (с 1%), както и при " Разнообразни артикули и услуги ", " Съобщения ", и " Алкохол и тютюневи произведения " - с сред 0,3 и 0,5 на 100.
Най-осезаемо поевтиняване има при " Развлечения и просвета " - с близо 9,9%, както и при " Ресторанти и хотели " (с 0,9%) и " Хранителни артикули и безалкохолни питиета " (с 0,1%). Без смяна остават цените в групите " Транспорт " и " Здравеопазване ".
Европейската инфлация и еврозоната
По хармонизирания показател на потребителските цени (HICP), който мери инфлацията по общи стандарти за целия Европейски съюз, цените у нас през септември понижават с 0,6% на месечна база.
На годишна база обаче хармонизираната инфлация се форсира до 4,1%, по отношение на 3,5% през август - най-високото равнище от декември 2023 година
От началото на 2025 година тя е 2,7%, а средногодишно - 3,1%. Този индикатор е от основно значение за присъединението на България към еврозоната, защото критериите изискват инфлацията у нас да не надвишава с повече от 1,5 процентни пункта междинната на трите страни от Европейски Съюз с най-ниска инфлация.
Цените за семействата и дребната кошница
По данни на Национален статистически институт, показателят на цените за така наречен " дребна потребителска кошница " - която включва най-често купуваните артикули и услуги от семействата с ниски приходи - остава без смяна по отношение на август.
От началото на годината обаче дребната кошница е поскъпнала с 4,7%. В рамките на нея най-голямо нарастване се регистрира при нехранителните артикули (с 0,3%) и услугите (с 0,1%), до момента в който храните леко поевтиняват (с 0,1%).
Средногодишни стойности и трендове
Средногодишната инфлация (по HICP) от началото на 2024 година следва непрекъсната наклонност на закъснение - от 7,8% през януари 2024 година до 2,9% през август 2025 година
След малко покачване през юни и юли (до 2,8%), през септември индикаторът остава постоянен, което демонстрира, че натискът върху цените последователно отслабва.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ